М   О   Т   И   В  И

 

към  присъда, постановена по н.о.х.д. № 588/2016 г. по описа на

С. о. съд

 

 

С.А.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 15.07.2013 г., в с. Г., обл. С., община К., на ул. „Ц.а“ № 11 с Д.Г.Д. с ЕГН: ********** е отвлякъл А.П.Ф. с ЕГН: ********** ***, като го качили със сила в багажника на управлявания от него лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № А . МВ и деянието е извършено от две лица;

Д.Г.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 15.07.2013 г., в с. Г., обл. С., община К., на ул. „Ц.“ № . със С.А.Д.  с ЕГН: ********** е отвлякъл А.П.Ф. с ЕГН: ********** ***, като го качили със сила в багажника на управлявания от него лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № А . МВ и деянието е извършено от две лица.

Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимите от фактическа и правна страна така, както е предявено с обвинителния акт. Поддържа, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват предявената в обвинителния акт фактическа обстановка.

Прокурорът поддържа, че по делото са събрани достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, като се позовава на показанията на пострадалия и на свидетели-очевидци. При оценката на събраните гласни доказателствени източници счита, че следва да се даде приоритет на показанията на С., тъй като са безпристрастни и обективни.    

Прокурорът предлага на подсъдимите да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер на предвиденото - седем години, като при определяне размера на наказанието по отношение на всеки един от подсъдимите предлага да се отчетат обстоятелствата, сочещи недобри характеристични данни за тях и липсата на сериозни последици от деянието за пострадалия. Счита, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 55 НК.

 Служебният защитник на подсъдимия С.Д. - адв. С.М. – взема становище за недоказаност на обвинението, обосновавайки се с липса на безспорни и категорични доказателства, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Счита, че показанията на С. съдържат противоречия в отделни детайли, а свид. Г.Т. е заинтересован от изхода на делото и затова неговите показания не следва да бъдат кредитирани в пълен обем. Позовавайки се на данни от СППЕ за налични психически и поведенчески разстройства у пострадалия свидетел Ф., дължащи се на употреба на алкохол, че същият не е изпитал основателен страх от извършеното, че не се е противопоставил явно и разбираемо на действията на подсъдимите и че околните не са възприели действията на последните като противоправни и поради това не са сигнализирали полицията, защитата счита, че случаят съставлява битов конфликт, обусловен от алкохолното опиване и унижение на безпомощен човек, което безспорно е укоримо, но не съставлява престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК. На следващо място се поддържа недоказаност на твърдяното от прокурора телесно увреждане, причинено на пострадалия, поради липса на диагноза от медицинско лице. Защитата счита, че показанията на пострадалия са непоследователни, противоречиви и нелогични в някои техни части, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Подсъдимият С.Д. поддържа доводите на защитника си.

Защитникът на подсъдимия Д.Д. - адв. И.И. - поддържа теза за несъставомерност на деянието на подсъдимите. В този смисъл се развиват доводи, че деянието, описано в обвинителния акт, не предпоставя правната квалификация, дадена му от прокурора. Счита че действията на подсъдимите, които се изчерпват с вдигането на пострадалия от земята и внасянето му в багажника на автомобила, с цел да го закарат на разстояние от 50 до 500 м, за да танцува, не обективират цел у подсъдимите да отвлекат пострадалия и противозаконно да го лишат от свобода. Счита за недоказана обвинителната теза и от субективна страна, касателно общност на умисъла у двамата подсъдими да отвлекат пострадалия.

Подсъдимият Д.Д. поддържа доводите на защитника си.

 

Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Пострадалият А.П. ***, в къщата на свид. Г.Т., в която живеят още семейството на свид. Г.Т. и други негови родственици /свидетелите Г.Д., К.Т., Р.Б. и В.Т./. Къщата на Т. се намира на ул. "Ц." № ., недалече от площада в центъра на селото - на около 200 метра.

Срещу къщата на Т., на ул. "Ц." № . се намира къщата, в която живее семейство С. /свидетелите М. и Д. С., техния син - свид. Н.С. и снаха им - свид. М.С./.

В двора на С. има гараж, който е преустроен и се ползва като магазин, стопанисван от свид. Ч.В.. Този магазин се намира срещу портата на Т..

На площада в центъра на селото има кафене, което се стопанисва от свид. М.И., която живее в къща, намираща се в непосредствена близост до площада. На ул. "Ц.", също така в непосредствена близост до площада, живее и свид. Е.Б..

Пострадалият А.Ф. е роден на *** ***, заедно със свид. Г.Т.. Рано останал сирак и в последните повече от двадесет години бил приютен в дома на свид. Г.Т., където обитавал самостоятелна стаичка /"барака" - според показанията на свид. Н. С./ в двора. Той няма постоянна работа. Различни хората от селото го ангажират да им почиства дворовете, да прекопава градини, да пренася дърва и др., за което му плащат, дават му и алкохол.

Пострадалият Ф. е с дългогодишна физическа и психическа зависимост към алкохол, загуба на количествен и ситуативен контрол, социална дезадаптация и неврологични усложнения - полиневропатия /увреда на периферната нервна система/. Интересите му са силно ограничени, поведението му е насочено предимно към набавянето и употребата на алкохол. Неговите личностни показатели бележат елементи на алкохолна промяна на личността. Нивото на интелектуална надареност при него е в долните граници на нормата, като са увредени когнитивните функции - внимание, памет, концентрация. При пострадалия Ф. са установени клиничните и социални критерии /според Международната класификация на болестите - 10-та ревизия/ за диагнозата "Синдром на зависимост към алкохол. Промяна на личността" - психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. /СППЕ - л.л. 3-10, том ІІІ от ДП/

Всички в с. Г. познават пострадалия А.Ф. и най-вече поради факта, че, след като консумира алкохол, започва сам да си пее и да танцува, като често се случва в нетрезво състояние да пада, да се търкаля и да лежи на улицата, да притичва пред преминаващи автомобили, които го заобикалят. В такива случаи хората от селото му помагат да се прибере. Когато е в пияно състояние, дори и децата го закачат. Хората от селото са свикнали с това неговото поведение /свид. М.И.: "А. си е атракцията на селото."/. Те го характеризират като трудолюбив и добър човек, неконфликтен и неагресивен. 

Случва се пострадалият да напуска селото и да отсъства с дни или месеци, без да има информация за него, след което се връща и продължава обичайния си начин на живот. /В хода на съдебното производство, от края на м. декември 2016 г. до началото на м. март 2018 г., свид. А.Ф. *** и не можеше да бъде открит, за да бъде призован по делото/.

Двамата подсъдими също живеят в селото и като всички останали познават пострадалия. Преди инкриминирания инцидент отношенията им с него били д., не били приятели. До онзи момент помежду им не е имало конфликти, дори пострадалият работил при подс. Д.Д.. Случвало се е подс. Д. да прибира А. до дома му, когато последният се напие /показанията на свид. К.Т./.

През деня на 15.07.2013 г. свид. А.Ф. почиствал дворното място на свой съселянин, който му платил 25 лв. и му дал 300 гр. ракия. В късния следобед той се прибрал в къщата на Т.. Бил употребил алкохол, като бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен /СППЕ - л.л. 3-10, том ІІІ от ДП/. В двора, на маса под черешата седял свид. Гр. Т.. Свид. А.Ф. излязъл на улицата, за да отиде до отсрещния магазин. Преди да пресече улицата, покрай него преминал автомобил /марка "БМВ", модел "530 Д" с рег. № А 3342 МВ, собственост на подс. Свет. Д./, управляван от подс. С.Д., като в автомобила бил и подс. Д. Д.. Двамата били употребили алкохол. Автомобилът спрял, двамата подсъдими слезли от автомобила и се насочили към свид. А.Ф., като междувременно отворили капака на багажника. Хванали го - единият през рамената, а другият за краката - и  го сложили в багажника на автомобила, без да разменят никакви думи както помежду си, така и с пострадалия. Действията на подсъдимите били напълно неочаквани за пострадалия, той бил изненадан и не съумял да им се противопостави - да извика или да им каже нещо, или физически да им се противопостави, тъй като всичко се случило много бързо. Освен това пострадалият е дребен човек, леко прегърбен и със слабо телосложение, поради което той обективно не би могъл да окаже физическа съпротива срещу действията на подсъдимите, които се отличават с висок ръст и атлетично телосложение. Двамата подсъдими затворили багажника, подс. Д. седнал зад волана, а подс. Д. - до него на дясната седалка и с висока скорост автомобилът потеглил към площада в центъра на селото. Действията на двамата подсъдими на улицата - спирането им и качването на пострадалия в багажника на автомобила, както и отдалечаването на автомобила по посока центъра на селото - били наблюдавани от свидетелите М. и Д. Соколови, Н. и М. Соколови, които по това време били у дома си.

При кафенето на площада двамата подсъдими спрели, слезли от автомобила и отворили багажника, от където излязъл свид. А.Ф.. Подсъдимите пуснали музика, а свид. А.Ф. започнал да танцува и да пее /показанията на свид. К.Т., М.И. и П.С./. Подсъдимите седнали на маса пред заведението и продължили да консумират алкохол. При тях дошъл и свид. П.С.. Малко след като дошли подсъдимите, свид. М.И. затворила заведението и се прибрала вкъщи. След известно време от прозореца на къщата си тя видяла, че някой от тримата подритвал свид. Ф..

Вече притъмнявало, когато при подсъдимите и свид. П.С. дошъл свид. С.С. /кмет на селото/. В този момент свид. Ф. не бил при тях. Свид. С. тръгнал с мотора си към гр. К. и минавайки покрай къщата на свид. Е.Б., видял свид. Ф., който, залитайки, се придвижвал по ул. "Цц" към къщата на Тц. Свид. Ф. паднал на улицата, до оградата срещу дома на свид. Е.Б.. Свид. Б. го видяла, помислила, че е пиян и може да го прегази кола, и отишла до дома на Такови, за да ги извика да го приберат. Излязла свид. К.Т., на която свид. Б. казала да отиде и да прибере А.. С помощта на свид. К.Т. свид. Ф. се прибрал.

Пред Такови свид. Ф. се оплакал, че подсъдимите са го набили и че го боли крака.

Две седмици след случая, на 29.07.2013 г. пострадалият подал жалба в ОД МВР - София /л.85, том І от ДП/, в която се оплакал от действията на подсъдимите.

След подаването на жалбата до полицията от пострадалия Ф. двамата подсъдими отправили заплахи към него и Тц, за да си оттегли жалбата. По повод отправяните заплахи от подсъдимите свид. Г.Т. ***.

 От приетата СППЕ /л.л. 3-10, том ІІІ от ДП/ се установява още, че към момента на извършване на деянието пострадалият А.Ф. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен, със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи значение за делото и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност. От извършеното освидетелстване на пострадалия експертите са установили, че инкриминираните действия на подсъдимите са във физиологични граници и не покриват критериите за остра реакция към стрес, така че те не са възбудили у пострадалия основателен страх. Според мнението на експертите, цялостната ситуация в своята същност представлява битов конфликт, обусловен от алкохолно опиване и унижение на безпомощен човек. 

Подс. С.Д. е осъждан със споразумение по н.о.х.д. № 816/2013 г. на Сц наказателен съд, одобрено /влязло в сила/ на 17.09.2013 г. за три престъпления: по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, извършено в периода от 30.12.2009 г. до 15.06.2010 г.; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 НК, извършено от 14.06.2010 г. до 15.06.2010 г.; по чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 18 , ал. 1 НК, извършено на 15.06.2010 г., за които му е определено и наложено при условията на чл. 23 НК общо наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Деянието по настоящето дело подс. Д. е извършил преди да бъде осъден с посоченото споразумение. Предвид изхода на настоящото дело, следва да се приеме, че по това осъждане на подс. Д. е настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, поради което същият следва да се третира като неосъждан.

От приложената характеристична справка за подс. Д., изготвена от органите на РУ МВР - Кц /л. 62, том ІІІ от ДП/, се установява, че той живее в с. Гц, разведен е, има две деца, работи.

За подс. Д. се събират д. характеристични данни по местоживеене:*** повече от 15 години, през които е станал известен като скромен, тих и отзивчив човек, проявява уважение към околните, общителен, не е агресивен или сприхав, уравновесен и отговорен човек, трудолюбив и съвестен гражданин, който се ползва с добро име и авторитет в селото /характеристика, изготвена от кмета на селото - л. 67, том ІІІ от ДП/.

Подс. Д.Д. е осъждан, както следва: с присъда, постановена по н.о.х.д. № 81/96 г. на районен съд - Кц, влязла в сила на 08.12.1997 г., за престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено в периода 24.02 - 03.03.1995 г., за което му е наложено наказание глоба в размер на 50 000 лв.; със споразумение по н.о.х.д. №  325/2015 г. на районен съд - Кц, одобрено /влязло в сила/ на 13.10.2015 г., за престъпление по 343б, ал. 1 НК, извършено на 02.10.2015 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. По първото осъждане е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. Деянието по настоящето дело подс. Д. е извършил преди второто му осъждане. Въпреки изхода на настоящото дело, по второто осъждане на подс. Д. не е настъпила реабилитация, която в случая може да бъде постановена само при наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 1 НК /съдебна реабилитация/, тъй като подс. Д. вече е бил веднъж реабилитиран по право за първото му осъждане /чл. 86, ал. 2 НК/. Предвид това към момента същият следва да бъде третиран като осъждан.

От приложената характеристична справка за подс. Д., изготвена от органите на РУ МВР – К. /л. 63, том ІІІ от ДП/, се установява, че той живее в с. Голяновци, живее със съпругата си и има две деца, работи.

За подс. Д. също се събират д. характеристични данни по местоживеене:*** от много години, по характер е скромен и тих, отзивчив, проявява уважение към околните, общителен, не е агресивен или сприхав, уравновесен и отговорен човек, трудолюбив и съвестен гражданин, който се ползва с добро име и авторитет в селото /характеристика, изготвена от кмета на селото - л. 66, том ІІІ от ДП/.

Установената фактическа обстановка се припокрива с изложената в обвинителния акт и се подкрепя от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: кредитираните свидетелски показания; СППЕ, посочена по-горе в изложението; протоколите за извършени действия по разследването и писмени документи, приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 01.03.2018 г., посочени и коментирани по-горе.

Авторството на подсъдимите на деянието, за което им е повдигнато обвинение се установява от показанията на свидетели-очевидци: показанията на пострадалия А.Ф., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК; М.С.; Д.С.; Н.С. - дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред разследващ орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; М.С.. Показанията на свидетелите от семейство С. и на пострадалия по убедителен и категоричен начин уличават двамата подсъдими като извършители на деянието. Членовете на семейство С. пряко и непосредствено са възприели действията на двамата подсъдими и възпроизвеждат добросъвестно и детайлно своите възприятия. Всеки от тях е възприел различен стадий от развитието на инцидента, като само свид. М.С. го е възприела от самото му начало, но всички убедително и безпротиворечиво сочат, че двамата подсъдими са сложили в багажника на автомобила, с който се придвижвали, пострадалия Ф., след което автомобилът, управляван от подс. Д., потеглил с висока скорост към площада в центъра на селото. Налице са известни противоречия между показанията на свидетелите М.С., Д.С. и Н.С. относно обстоятелството къде точно на улицата е бил пострадалият, когато двамата подсъдими го грабнали и сложили в багажника на колата: свид. М.С. сочи, че пострадалият е стоял до оградата на тяхната къща, а свид. Н.С. сочи, че е бил от другата страна на улицата; свид. Д.С. - че лежал пиян на земята. Посочените противоречия са обясними с дългия период от време /около четири години/, изминал от случая и се явяват несъществени, доколкото в този аспект категорично се установява, че пострадалият е бил на улицата пред домовете на сем. С. и на сем. Т. и оттам е бил отвлечен от подсъдимите.

Показанията на пострадалия, обсъдени през призмата на неговата заинтересованост от изхода на делото, следва да се кредитират като достоверни и добросъвестни в частта им, в която уличават двамата подсъдими като извършители на деянието. В тези им части неговите показания са убедително и еднозначно подкрепени от показанията на четирима други свидетели /С./, които са доказано безпристрастни. Съдът не дава вяра на показанията на пострадалия свидетел А.Ф. единствено в частта им, в която твърди, че след като излязъл от багажника на автомобила пред кафенето на площада, отказал да танцува и поради това подс. Д. го изритал в областта на таза и той си тръгнал. В тези части неговите показания се опровергават от показанията на други свидетели-очевидци: М.И., П.С., К.Т., които еднопосочно споделят, че свид. А.Ф. е пеел и танцувал пред кафенето на площада; опровергават се и от показанията на свидетелите С.С. и Е.Б., които са възприели пострадалия /първият свидетел - да си тръгва към дома, а вторият - да лежи на улицата в непосредствена близост до площада/ в значително по-късен момент - когато вече притъмнявало. В тези части показанията на пострадалия остават напълно изолирани и неподкрепени от други доказателства и затова съдът не ги кредитира.

Изложената в обвинителния акт фактология в насока, че "пострадалият отказал да танцува и се опитал да си тръгне, а подс. Д. го изритал два пъти в десния крак", очевидно се крепи единствено на показанията на пострадалия, които съдът не кредитира в тази част с изложените по-горе аргументи, но освен това се опровергава от показанията и то на свид. К.Т., която е в близки отношения с пострадалия и която заявява дословно: "... и видях А. с тяхната /на подсъдимите/ компания, но си беше всичко спокойно. А. танцуваше, ръкопляскаха му... Когато минах с детето покрай центъра, видях че подсъдимите бяха на площада на една маса с А., който се веселеше, пееше и нямаше проблем... имаше и още хора.".

Изолирани и неубедителни остават показанията на пострадалия, че след случая посетил болница "П.". Тези показания се опровергават от показанията на свид. Р.Б., която категорично заявява: "А. не е ходил на лекар за крака, беше го превързал..." /показания на свид. Р. Б., дадени пред разследващия орган на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, а и по делото не са представени и приобщени медицински документи, удостоверяващи посещение на пострадалия в болница.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г.Т., дадени в смисъл, че същият е бил очевидец на инкриминираното деяние. В тази част неговите показания са опровергани по косвен начин от показанията на свид. К.Т.. Според собствените му твърдения, подкрепени от показанията на пострадалия и на свид. Р. Б., към момента на деянието, свид. Гр. Т. седял в двора, на масата под черешата, а от показанията на свид. К.Т. се установява, че от това място няма видимост към улицата, т.е. от мястото си свид. Гр. Т. не е могъл да види какво се случва на улицата. Всъщност това обстоятелство е без съществено значение, тъй като за времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и за авторството на подсъдимите са събрани достатъчно убедителни доказателства от показанията на други свидетели-очевидци и от показанията на пострадалия. Като цяло в показанията на този свидетел проличава стремеж към подкрепа на версията на пострадалия във вреда на подсъдимите, продиктуван както от близките му отношения с пострадалия, така и от изострените му взаимоотношения с подсъдимите /данни за влошени взаимоотношения между подсъдимите и свид. Гр. Т. се съдържат в показанията на свидетелката Р. Б./.  Извън посочените части, показанията на свид. Гр. Т. са сравнително последователни, без съществени вътрешни противоречия и по съществото си не касаят съществени от гледна точка на предмета на доказване обстоятелства.

Значимите за правилното решаване на делото факти, подлежащи на установяване от гледна точка на повдигнатото обвинение, са установени от показания на свидетели-очевидци, посочени по-горе. Показанията на останалите свидетели: П.С., С.С., Е.Б., М.И., К.Т., Р.Б., Г.Д., В.Т. и Г.Б. установяват данни, които, освен че послужиха за проверка на достоверността на показанията на останалите свидетели, допълват и създават цялостна картина на събитията, протекли след отвличането на пострадалия и са от значение за преценката на степента на обществена опасност на деянието на подсъдимите, поради което тези факти намират кратко изложение в мотивите. Следва да се отбележи, че въпреки изтеклия период от време, посочените свидетели възпроизвеждат своите възприятия за случилото се без съществени вътрешни противоречия и без съществени противоречия помежду им и затова съдът им даде вяра.

Показанията на свидетелите Ч.В. и В.Т. не установяват значими за решаването на делото обстоятелства и затова съдът не ги взе предвид при постановяване на присъдата си. 

Личностовата характеристика на пострадалия и неговата свидетелска годност са установени от приетата по делото СППЕ /л.л. 3-10, том ІІІ от ДП/.

По делото не се установяват сигурни данни за причинено при описаните обстоятелства телесно увреждане на пострадалия, изразяващо се в навяхване на дясна глезенна става. В тази насока са събрани единствено гласни доказателства, които по своето съдържание и при липсва на медицинско освидетелстване на т. телесно увреждане, са недостатъчни, за да формират убедителен извод за причинено на пострадалия "навяхване на дясна глезенна става" в резултат от действия на двамата подсъдими или на един от тях. Според данните от приетата по делото съдебномедицинска експертиза, т. увреждане може да се причини при извеждане на тялото от равновесие и усукване в глезенната става и може да се получи както след предварително зададена инерция, така и при самостоятелно падане.

Освен липсата на убедителни доказателства за вида и характера на твърдяното от пострадалия телесно увреждане, не са събрани такива и за обстоятелствата, при които то да е било причинено. Очевидец на действия от страна на двамата подсъдими и свид. П. С., с които би могло да бъде причинено посоченото телесно увреждане, е свид. М.И.. Тя съобщава, че през прозореца на къщата си видяла "...как един от тримата /не може да посочи кой измежду подсъдимите Д. и Д. и свид. П. С./ започна да рита А., който беше легнал на земята, като не го удряха яростно, а просто си го подритваха...в краката". След това свид. С. забелязал пострадалия Ф. да се прибира към дома на Т., залитайки. А свид. Б. възприела, че той е пиян и затова не може да ходи. На следващия ден свид. И. възприела, че пострадалият куца. От показанията и на тримата посочени свидетели не може да се обоснове категоричен и несъмнен извод въобще за механизма на причиняване на телесното увреждане - дали навяхването /ако се приеме, че е било налице т. увреждане/ е причинено при падане от собствен ръст или при падане след предварително зададена инерция чрез бутане на пострадалия, ритане или по друг начин -  и конкретно, че то е причинено с два ритника, нанесени на пострадалия от подс. Д. така, както се твърди в обвинителния акт, а твърденията на пострадалия в тази насока остават изолирани и неподкрепени от други доказателства.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

С деянието си двамата подсъдими формално са осъществили признаците на престъплението "отвличане" по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, като на 15.07.2013 г., в с. Г., обл. С., община К., на ул. „Ц.“ № . са отвлекли А.П.Ф. - качвайки го със сила в багажника на управлявания от подс. Д. лек автомобил и деянието е извършено от две лица.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от двамата подсъдими с отдалечаването на пострадалия А.Ф. от мястото, където се е намирал /на улицата пред домовете на Т. и С./ и отвеждането му на друго място /на площада в центъра на селото/, противно на волята му.

Отдалечаването на пострадалия от мястото, където се е намирал, е станало противно на волята му. От обстоятелствата, при които е осъществено деянието, ясно личи липсата на съгласието на пострадалия да бъде отведен на площада в центъра на селото. Той въобще не е имал намерение да ходи в центъра на селото, а е бил излязъл на улицата, за да отиде до отсрещния магазин и поради това последващото му отдалечаване от това място, е станало противно на волята му. Вярно е, че пострадалият не е изразил с думи несъгласието си, но не е имал време да каже каквото и да било, тъй като насилственото му качване в колата на подсъдимите е станало за много кратко време. По същата причина пострадалият не е могъл да окаже и физическа съпротива срещу действията на подсъдимите, която по начало е била обречена поради физическото им превъзходство над пострадалия.

От обективна страна отвличането е било завършено с принудителното отвеждане на пострадалия от мястото, където се е намирал, като е била отнета възможността му, след качването му в багажника на автомобила сам да избира своето местопребиваване.

По повод доводите на защитата следва да се отбележи, че от обективна страна отвличането е завършено с принудителното отвеждане на пострадалия от мястото, където се е намирал. На какво разстояние впоследствие ще бъде откаран и по какъв начин е без правно значение за съставомерността на деянието като отвличане по чл. 142, ал. 1 НК /в т.см. Решение № 207 от 06.11.1996 г. по н.д.№ 219/96 г., ВС/.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от две лица, което обосновава квалификацията му по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК.

Доводите на защитата, които по същество се свеждат до това, че при установената по делото фактическа обстановка липсват данни, които да обективират деяние на подсъдимите, извършено от субективна страна, целящо противозаконно лишаване от свобода на пострадалият, са неоснователни. Актуалната редакция на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 НК, действаща към момента на извършване на деянието, която очертава признаците на престъплението "отвличане", не изисква то да е осъществено с цел противозаконно лишаване от свобода на пострадалия. Такава специфична субективна цел не е възведена като субективен елемент на престъплението по чл. 142, ал. 1 НК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че всяко принудително отвеждане на пострадалия от мястото, където се е намирал, по необходимост винаги съдържа лишаване от свобода в смисъл, че лишава пострадалия от свободен избор на движение по свое усмотрение /Решение 234 от 15.07.2003 г. на ВКС по н.д.№ 33/2003 г., І н.о./, но за съставомерността на деянието не е необходимо то да е извършено с цел противозаконно лишаване от свобода. При това без значение е на какво разстояние ще бъде отведен пострадалия и за колко време, доколкото, както се спомена и по-горе, отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се е намирал, а всяко отвличане винаги съдържа противозаконно лишаване от свобода.

В случая деянието е осъществено и от субективна страна, като всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, изразен в отнемането на възможността на пострадалия сам да избира своето местопребиваване, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е и общност на умисъла, обективиран в задружните действия на подсъдимите, с които е осъществено изпълнителното деяние - двамата заедно хванали пострадалия и го сложили в багажника на автомобила, след което продължили с автомобила към центъра на селото.

Макар и формално извършеното от подсъдимите деяние да осъществява признаците на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, в случая неговата обществена опасност е явно незначителна и поради това не е престъпно, съгласно чл. 9, ал. 2 НК.

При преценката на степента на обществената опасност на деянието следва да се отчетат редица обстоятелства, като обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите /конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начина и средствата за въздействие и пр./, но също и субективните му характеристики, извън вината /подбуди за извършването, цели на дееца и пр./ (Решения № 409/73 г. по н.д. № 361/73 г. на ВС, І н.о.; № 132/12 г. по н.д. № 335/12 г. на ВКС).

В настоящия случай не е налице съществено засягане на защитените обществени отношения както от гледна точка на характеристиките на самото деяние, чийто механизъм на извършване сочи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива случаи, така и от гледна точка на въздействието му върху пострадалия - как той е възприел случилото се и изживяванията му. Данните по делото несъмнено сочат, че пострадалият не е изпитал страх от действията на подсъдимите, а напротив - след като слязъл от багажника на автомобила, започнал да се весели, да пее и да танцува, а околните му ръкопляскали; подсъдимите го почерпили с мастика /показанията на М. И./. На следващия ден отишъл заедно с подс. Д. при свид. М.И. и не бил уплашен, нито притеснен. Показателно в тази посока е и обстоятелството, че пострадалият не се е оплакал от действията на подсъдимите веднага или на другия ден пред полицията, а е решил да подаде жалба две седмици по-късно, което сочи, че той не е бил силно притеснен от случилото се. Освен това упражнената спрямо пострадалия принуда, за да бъде отведен на друго място, е била с нисък интензитет и сама по себе си не е довела до други вредни последици за него; пострадалият е бил отведен на друго място, което е било съвсем наблизо и за съвсем кратко време, т.е. общественоопасните последици на деянието са се сложили за много кратък отрязък от време; пострадалият е бил отведен на обществено място, където е имало и други хора - в центъра на селото; от деянието не са настъпили други вредни последици. Най-сетне дори хората от селото, станали свидетели на различни епизоди от случая, не са го възприели като нещо необичайно или застрашаващо пострадалия, поради което никой от тях не е сигнализирал полицейските органи. Сем. С; възприели действията на подсъдимите като шега и затова не счели за нужно да сигнализират за тях полицията. Двамата подсъдими, повлияни в поведението си от употребения от тях алкохол, са взели пострадалия, за да им пее и танцува на площада, което последният обичал да прави, без да са искали да му навредят по друг начин.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства обосновава извод, че обществената опасност на поведението на подсъдимите в конкретния случай, макар и укоримо, е засегнала защитения обществен интерес и правата на пострадалия /престъплението по чл. 142, ал. 1 НК е против личността/ в незначителна степен, която не изпълва изискванията на закона за обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление от този вид.

Обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна, поради което, макар формално и да осъществява признаците на престъплението "отвличане", то не е престъпление. С оглед на това и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 9, ал. 2 НК съдът оправда подсъдимите по повдигнатото им обвинение.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови направените по наказателното производство разноски да останат за сметка на държавата.

 

   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: