№ 412
гр. Плевен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430105791 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45
вр. чл.52 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, адрес
: ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Д. Д. от ПлАК против Н.
Б. Ж., ЕГН **********, ***, съдебен адрес : ****, в която се твърди следното
: ищцата притежава по наследство недвижим имот в ****. Н. Б. Ж. също
притежава недвижими имоти в същото село и е неин съсед. От десет години
двамата имат спорове за начина, по който той упражнява правата си на
собственост в съседен на ищцата имот, както и по отношение на начина на
осъществяване на предприемачески намерения, с които засяга правата й на
собственост, вкл. тези на съпруга й. Във връзка с негови действия,
накърняващи правото й на собственост, са постановени съдебни решения, в
полза на ищцата, по силата на които ответникът е осъден да отстрани за своя
сметка незаконно извършено строителство или да я обезщети за причинените
й от него имуществени вреди.
1
Твърди, че на 08.04.2022 год. била в дома си в ****, като в ранния
следобед почиствала градината си. Събрала опадали иглички в две кофи и
излязла на улицата, където има обособено място, на което се събират листна и
тревна маса, предназначено за живущите в съседните имоти. През определен
период от време събраната листна маса се извозва от служителите на
кметството. Преминавайки през улицата до мястото видяла, че в намиращото
се в близост кафене е Н. Ж., заедно с още няколко мъже. В момента, в който
изхвърлила боровите иглички Ж. започнал на висок глас да коментира, че си
изхвърля боклука на обществено място и не в определените за това места,
след което демонстративно започна да я снима с телефона си. Ищцата му
казала да престане, тъй като не желае да бъда снимана, както и че е по-добре
да снима мястото до сградата, в която се намира магазинът му за строителни
материали, което е превърнал в нерегламентирано сметище за строителни
отпадъци и кашони. След тази размяна на реплики пресякла улицата и се
прибрала в дома си.
Вечерта на същия ден по телефона се обадил сина й, който й съобщил, че
е станала „станала медийна звезда". Разказал й, че Ж. е качил в група във
Фейсбук с име „***" и група с име „***“ снимки, на които се вижда как
изхвърля кофите с борови иглички. Твърди, че това предизвикало коментар
на членове на групата, част от които с обидно за личността й съдържание.
След това й се обадила нейна приятелка от гр. София, която видяла качените
от Ж. снимки и била възмутена от начина, по който се манипулира
общественото мнение. На другия ден й се обадил приятел на сина й, който
познава Ж. и заявил, че също видял снимките във Фейсбук и бил изненадан и
възмутен от поведението на ответника. Ищцата видяла нейни снимки от този
ден, качени от Н. Ж. в тези две групи, които не отразявали обективно
състоянието на околната среда в мястото, на което оставила листната маса.
Излага в тази връзка, че на тях не се виждало състоянието на чистотата пред
сградата, в която се помещава магазина за строителни материали на Ж. и
което място действително представлява сметище за строителни и други
отпадъци. В същото време две от снимките, направени без съгласието й и без
нейно разрешение, качени във Фейсбук, нарушават неприкосновенността на
личността й и са направени в такова положение на тялото й, че могат да
предизвикат неприятни и вулгарни коментари. Видяното и прочетеното не
отговаряха на истината за случилото се, което я накарало да се почувства
2
унизена и наранена без причина. В действителност целта на Н. Ж. била с тези
разпространени снимки да урони авторитета и достойнството й на гражданин
и жител в ***, както и по този начин да си отмъсти за всички загубени от него
съдебни спорове по повод на негови противоправни действия.
След видяното, за да защити правата си, решила да подаде жалба към
Комисията за защита на личните данни. С жалбата поискала да бъде
извършена проверка и Н. Ж. да бъде санкциониран за нарушение на Закона за
защита на личните данни. Два месеца по късно получила отговор от
Комисията за защита на личните данни, че извършеното от Ж. не
представлява нарушение на закона, но може да защити правото си на лично
неприкосновение и достойнство по ред, определен в гражданския и
наказателен закон, пред надлежен съд.
Счита, че с действията си Н. Б. Ж. чрез използването на обществената
мрежа Фейсбук, качвайки в посочените по-горе групи нейни снимки, без
съгласието й, е нарушил правото й на лична неприкосновеност, накърнявайки
авторитета й на добросъвестен гражданин, създавайки обществена нагласа
срещу нея, разгласявайки позорни и неверни твърдения относно личността й,
както и уронвайки достойнството й като жена. Неправомерното поведение на
ответника довело до неприятни емоции и душевни страдания, свързани с
предизвиканите от него с поведението му неприлични и отрицателни без
основание коментари от лица, които не я познават като личност. Деянието,
извършено от Н. Ж. е непозволено увреждане и настъпилите от това
увреждане вреди с неимуществен характер подлежат на обезвреда, като ги
оценява на сумата в размер 3500лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника Н. Б. Ж. да заплати на ищцата сумата от 3500 лв., представляваща
обезщетение за причинените й от него неимуществени вреди, произтичащи от
преживените от нея неприятни емоции и душевни страдания от
разпространените от него в социалната мрежа Фейсбук, в групи с
наименования „***" и „***", нейни снимки без съгласието й, нарушавайки
правото й на лична неприкосновеност, накърнявайки авторитета й на
добросъвестен гражданин и създавайки обществена нагласа срещу нея,
разгласявайки позорни и неверни твърдения относно личността й,
включително уронвайки достойнството й като жена чрез публикуваните
3
снимки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 08.04.2022год. до окончателното изплащане.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично, представлява се от
адв.Д. и поддържа исковата си молба. Подробни доводи са наведени в
представено писмено становище.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява
се от адв.М., който оспорва иска и навежда подробни доводи в представено
писмено становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Описаната от ищцата фактическа обстановка в обстоятелствената част на
исковата молба се оспорва изцяло от ответната страна.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото – писмени и гласни
такива, както и приетото и неоспорено заключение на ВЛ К.Т., намира
изложените от ищцата факти за изцяло доказани, което обосновава
основателността и доказаността на исковата й претенция – както по
основание, така и по размер.
На първо място, съдът приема за доказано по несъмнен начин, че
процесната публикация на 08.04.2022год. във фейсбук групите „***“ и „***“ е
извършена от профила на ответника в социалната мрежа, респективно доказва
се, че той е направил процесният видеоклип, представен по делото, изследван
от вещото лице и възпроизведен в о.с.з., със съдържание, обективирано в
съдебния протокол. От приетото заключение на ВЛ К.Т. –л.70 и сл. от делото,
се установява, че след преглед на предоствената флаш памет марка „Maxell”,
предоставена на РС Плевен с придружително писмо от М. П. Д. с вх.
№3430/06.02.2023 г. е установено, че същата съдържа следната информация:
два броя видео файла във формат.mp4 с различна продължителност:
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4 video-51c745c1-
d460-4ee4-8209-451429ee2401-**********.mp4 Същите представляват: Видео
файл с наименование
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“-с
продължителност: 2:32 мин, разолюция: 720/1280 пиксела, Скорост на
4
кадрите: 30 кадъра/сек. създаден чрез заснемащо устройство;Видео файл с
наименование video-51c745c1-d460-4ee4-8209-451429ee2401-*********.mp4 с
продължителност: 2:55 мин, разолюция: 256/576 пиксела, Скорост на кадрите:
30 кадъра/сек., създаден чрез мобилно приложение за запис на екран.
Съдържание на файла: снимане на видео, запаметено в мобилно устройство,
еднакво с передходния файл, но предствлява публикация на потребител „***”
в група на социална мрежа Фейсбук, „***“. Вещото лице дава заключение, че
изследваните записи не са манипулирани. От заключението се установява, че
видео файл с наименование
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“- е бил поместен
на 08.04.2022 год. в група на социална мрежа Фейсбук, „***“ от профил с
потребителско име „***”. Публикацията е „публична“ и може да се вижда от
всички потребители на социална мрежа Фейсбук.
Ответната страна не е доказала по надлежния ред това потребителско име
- „***” да не принадлежи именно на ответника в процеса, респ. за нуждите на
експертизата не е предоставян телефонният апарат на ответната страна. От
изслушването на заключението на ВЛ в о.с.з. и дадените допълнителни
отговори се установява, че записът от процесната флашка, записът на
видеофайла в приложения по делото диск са едни и същи, автентични са, не
са манипулирани, както и че са идентични по съдържание с поместеното в
социалната мрежа Фейсбук, за което ищцата е приложила разпечатка –
снимки от страниците във фейсбук групите - л.8 и сл. от делото, ведно с
коментари по тези снимки. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на
свидетелите *** и *** не са от значение за предмета на делото, независимо от
наличието на противоречие между техните показания и обясненията на
ищцовата страна. Последната твърди, че когато процесният запис е направен,
ответникът бил сам в буса си и започнал, въпреки противопоставянето й, да я
снима. Заявява, че това се случило вечерта, когато вече започнало да се
смрачава. Свидетелите заявяват, че ищцата била излязла само един път,
когато те били с ответника на мястото на случилото се в *** Било около
19,30-20,00часа, и видели ищцата да излиза само един път от къщата си.
Съдът приема, че ответникът е заснел процесният видеоклип, когато е бил
сам, т.е. в отсъствието на свидетелите, посочени по-горе. От друга страна -
дори и свидетелите да са били там, това по никакъв начин не влияе на извода,
направен от съда по-горе, а имено, че предявеният иск е основателен и
5
доказан, т.к. е извършено противоправно деяние от страна на ответника,
осъществяващо фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. От приложените и
приети по делото като доказателства снимки на ищцата като част от записа,
направен и публикуван от ответника, се вижда, че същата /ищцата / е
снимана как изнася две кофи, пълни с растителна маса - листа и клечки, как
ги изхвърля на място, което е извън двора на къщата й; че е в домашно
облекло - впит панталон и пуловер с голямо, изрязано деколте; че е снимана в
момент, в който се навежда да изхвърли съдържанието на кофите и бюстът й
е на показ. Във Фейсбук по повод на процесната публикация се съдържат
следните коментари в посочените групи : „Първите седем години.“ , „
Точно!“, „Тази жена срам няма, ако на мен ми направят такъв клип аз ще се
срамувам от себе си.“,“Тази няма срам“,“Тя е в критическата затуй“,
„Това не е заяждане…хубаво, че е показал жена в центъра на селото прави
сметище…а иначе с претенции за образование и интелигентност“,“Най-
вече културата , която има госпожа М.!“, „Доцентка“, „Много е учена
личи“,“Това да го прави точно до магазина и там хора минават секи и гледа
мизерия“,“Жалка постъпка“,“Как може така“, „Много е учена доцент
личи ,че е учила в Карлуково изгорялата гимназия“,“И няма срам що за човек
е това“,“Дайте кадрите на кметицата“,“На какво е доцент на боклука
ли“.От изслушването на записа на диск в о.с.з. се установява, че мъжкият
глас, който се чува /на записващият/ звучи ехидно, подигравателно, без да
отчита противопоставянето на заснеманото лице да бъде снимано. Т.е., без
съмнение е, че записът се прави против волята на записваното лице /ищцата/,
която изрично казва на записващия, че няма право да я снима. Записващият
съобщава за нуждите на записа, че ищцата е направила сметище и я записва,
за да го покаже. Следва реплики на записващия, вкл. че ищцата „няма срам и
трябва да се грижи за хората “, а тя на свой ред го нарича „лъжец, крадец,
мошеник, неграмотник“.
Ответната страна, след изслушването на диска в о.с.з. и приемането на
заключението на ВЛ, не оспорва гласът от записа на записващото лице да не е
на ответника.
Твърденията на ищцата за това, че записът е станал достояние на много
хора – познати на нея и непознати такива, се доказва както от коментарите
под направеното публикация в двете социални групи, така и от показанията
6
на свидетелите, вкл. свидетеля ***, посочен от ответната страна. Твърденията
на ищцата за това, че голяма част от тези коментари са злостни и уронващи
доброто й име, достойнство,чест и авторитет, също се доказват от
коментарите и от показанията на ***. Съдът кредитира показанията му
изцяло, независимо, че същият следва да се третира като заинтересован от
изхода на делото. Обстоятелството обаче, че е син на ищцата само по себе си
не прави невъзможно нито изслушването му в това качество, нито прави
показанията му недостоверни. Напротив, същите не се опровергават от други
доказателства по делото и на същия е разяснена наказателната отговорност за
лъжествидетелстване, поради което са приети от съда за правдиви.
С цел изясняване на относимите по делото факти и обстоятелствата, в
хода на делото е изслушана ищцата. Ответникът не се е явявал в о.с.з., поради
което не е изслушан непосредствено от съда. Ищцата заявява, че е достатъчно
известна в обществото – както в ***, така и в съседните села и в гр.Плевен,
т.к. е ***, ***. Известни са в селото и родителите й. Ищцата твърди, че
между нея и ответника са налице дългогодишни обтегнати отношения,
основани на съдебни спорове, приключили в нейна полза, респ. в полза на
семейството й. Заявява, че не само не поддържа контакти, но и целенасочено
избягва такива с ответника; че принципно в конкретния спор желае да
намесва възможно най-малък брой лица. Твърди, че тази публикация оказала
негативно влияние върху психиката й, авторитета й, достойнството й като
жена, като личност, като професионалист. Заявява, че въпреки изричното си
нежелание, съобщено на ответникът, той не само я заснел на видеоклип, но
впоследствие го публикувал в социалната мрежа, в която тя била център на
злобни и обидни коментари, сравнения и квалификации. От показанията на
*** /син на ищцата/ се установява, че след като видеоклипът бил публикуван
във Фейсбук, получил обаждания от свои познати, които го уведомили за
това,Установява се, че ищцата, след като изгледала клипа и прочела
коментарите, била видимо разстроена, силно притеснена, ядосана и унижена.
Тази ситуация оказала влияние върху нея и семейството й като цяло в
продължение на около 1-2 месеца. *** твърди, че винаги е възприемал майка
си като един достоен човек и успял професионалист, а с тази публикация
името й и личността й били очернени и то пред голям кръг лица. Свидетелят
заявява, че клипът съдържа заснемане на ищцата в момент, в който
навеждайки се, за да изхвърли растителните отпадъци, се виждат гърдите й на
7
показ, което е неприемливо и обидно не само за него, но и за самата нея. От
показанията на *** се установява, че същият категорично разпознава гласа на
записващият видеоклипа, като сочи, че това е гласът на ответника. От
показанията на *** /колега на ищцата/ се установява, че след публикацията тя
отишла на работа видимо разстроена, показала записа и било очевидно, че се
чувства засегната, унижена, т.к.е познато име на широк кръг от лица.
На следващо място, макар това да не е същината на спора и да не влияе
пряко върху основателността на исковата претенция, следва да се обърне
внимание на твърденията на двете страни, противоречиви едно на друго, за
това какво точно е изхвърляла ищцата през въпросната вечер и къде точно :
ищцата твърди, че изхвърлил две кофи с растителна маса - борови иглички в
обособено за това място, извън двора на къщата си в селото. Твърди също
така, че имало изрична забрана растителни отпадъци да се изхвърлят в
контейнерите за боклук. Ответната страна не излага конкретни лични
твърдения в тази връзка, т.к. се оспорва авторството на записа и факта за е
бил публикуван от ответника в социалната мрежа. На свой ред, разпитаните
свидетели, посочени от ответната страна, твърдят, че видели ищцата да
изхвърля боклуци - като визират найлонови торби и бутилки. Твърдят, че
докато били в компанията на Н.Ж. той не е правил никакъв запис, като ***
конкретно отговаря „Не съм видял“. Същевременно и двамата свидетели,
посочени от ответната страна, заявяват, че ищцата казала при пререканието
си с ответника, да не се занимава с нея - реплика, която реално записът
съдържа.
Видно е, че публикуваният запис цели да покаже на обществеността
извършването на действие от страна на ищцата, което записващият счита за
нередно, като посочва, че същата е превърнала центъра на селото в сметище,
като тонът е подигравателен и назидателен. Същевременно, след като записът
беше изгледан в о.с.з. се установява, че ищцата не изхвърля нито найлонови
пликове, нито каквито и да било бутилки. На записа се вижда как изхвърля
две кофи /с обикновена големина/, пълни с пръст и клечки.
На следващо място, няма нито твърдения, нито доказателства, в
действителност ищцата да е санкционирана по административен или друг ред
за извършено от нейна страна нарушение на 08.04.2022год. Направеният
запис не е предоставен на компетентен държавен орган, придружен със
8
съответен сигнал или жалба, а е публикуван същата вечер в посочените две
социални групи във Фейсбук, впоследствие изтрит.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В доказателствена тежест на
ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
претърпените от нея неимуществени вреди, противоправното поведение на
ответника, причинната връзка между вредите и противоправното поведение.
Вината се предполага до доказване на противното, така че в доказателствена
тежест на ответника е да обори презумпцията. Ищцата претендира
неимуществено обезщетение за вреди, причинени от ответника, вследствие на
публикация в интернет пространството, в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез
групите „***“ и „****“. Самата публикация на процесния видеоклип е
основание за претендиране обезщетение за причинени вреди, както и отделно
написаните и станали също публично достояние негативни коментари по
отношение личността на ищцата. В чл. 39 - 41 от Конституцията на
Република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация
независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на
личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от
най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество,
като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на
всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми,
които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да
бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл. 57 ал. 2 КРБ, който не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в
текста на чл.10 т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
9
на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство
при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от
Конвенцията. Не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се
основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно.
Като клевета, съответно като противоправно поведение следва да се
квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, в случая – на
нарушения.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г.,
постановено по чл.290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена
в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ, но във всеки друг случай гражданите
могат да разпространяват правомерно свои оценъчни съждения. Публичното
изказване на оценъчни съждения, които не осъществяват състава на обидата
или състава на клеветата, не е противоправно, поради което и не е налице
основание за ангажиране отговорността на автора им. Не така стои въпросът
при изнесени фактически твърдения, които се квалифицират като обида или
като клевета. Без съмнение с оглед гореизложеното същите са противоправни,
причиняват вреди на адресата и са основание за ангажиране на гражданската
отговорност на издателя за репариране на тези вреди.
Съгласно чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи.
Основен елемент от фактическия състав за търсената деликтна
10
отговорност е вредата, която по дефиниция е неблагоприятната последица от
противоправното поведение на деликвента. Съгласно разпоредбата на чл.45
ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. По делото липсват доказателства да са налице
такива конкретни фактически обстоятелства, които да изключват вината на
ответника във вр. с направения от него и публикуван от него видеоклип във
Фейсбук групите. Доказана е причинната връзка между непарвомерното
поведение на ответника и претърпените вреди от ищцата.
По отношение на претендирания размер обезщетение : съгласно
разпоредбата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т.2 от ППВС № 4/23.12.1968 г./ Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения,
които намират отражение не само върху психиката и здравословното му
състояние, но му създават и социален дискомфорт. В случая следва да се
отчете обстоятелството, че ищцата е известна личност в обществото по повод
упражнявана професия; с утвърдена през годините кариера, авторитет и
достойнство. Ето защо претенцията в размер 3500лв. съдът приема за
адекватна да обезщети претърпените от нея болки и страдания, резултат от
неправомерното поведение на ответника, което обосновава уважаването на
предявения иск.
По отношение разноските по делото: при този изход на процеса следва
да се присъдят в полза на ищцата разноските, направени по делото и
възлизащи на обща стойност 1090лв. Представен е списък на разноските -
л.72 от делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА на основание 45 вр. чл.52 от ЗЗД Н. Б. Ж., ЕГН **********,
***, съдебен адрес : ***, ДА ЗАПЛАТИ на ****, адрес : ***, ЕГН
**********, пълномощник адвокат Д. Д. от ПлАК сумата от 3500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, след публикация на 08.04.2022год. на видеоклип във фейсбук
групите „***“ и „***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 08.04.2022год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗАД Н. Б. Ж., ЕГН **********,
***, съдебен адрес : ****, ДА ЗАПЛАТИ на ****, адрес : ***, ЕГН
**********, пълномощник адвокат Д. Д. от ПлАК разноски по делото в
размер 1090лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12