***4
гр. К., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100022 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „*****" АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.1000, район „*****", пл.
„********" ***, представлявано от ТАПэ - член на УС и изпълнителен
директор на „*****" АД и ДВ - член на УС и изпълнителен директор на
„*****" АД, чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*******“, съдебен адрес: гр.С., ул.
„*******" ***** срещу С.М.С., ЕГН: ********** и адрес: гр. К., ул.
„*******“ *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415,
ал.,т. 2 от ГПК и цена на иска: 526,72 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалният си представител сочи, че въз
основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от "*****" АД по ЧГД
***/2021г. по описа на РС – К., съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу С.М.С., връчена по реда на
чл. 47 ал. 5 ГПК.
Сочи, че С.М.С. ползвал банков кредит, съласно сключен с „*****"АД
Договор за кредитна карта на физически лица ******-2015 от 3***** г . при
разрешен размер 1000 лева и първоначален срок на ползване и погасяване до
31.03.2017г.На 16.01.2017 г. БИЛ сключен Анекс № 1 към договора за
кредитна карта между страните, с който те се споразумели договорът да се
измени и приеме съдържанието на настоящия анекс. Със сключването му,
крайният срок на ползване и погасяване на кредита бил 15.01.2019 г. На
15.7.2018 г., кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било
просрочие на 7 вноски за главница и 5 вноски за лихва, дължими на 15.7.2018
г., 15.8.2018 г, 15.9.2018 г., 15.10.2018г., 15.11.2018 г., 15.12.2018 г.,
15.01.2019 г.. Поради това и на основание чл.29 от Общите условия, Банката
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 15.01.2019г. За
предсрочната изискуемост и размера на задължението кредитополучателят
бил уведомен на 15.02.2020г. с покана, връчена по възлагане съгласно чл, 18,
1
ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ И.С, на бабата на длъжника - Е.К..
Сочи, че към датата на подаване на процесното заявление, както и на
настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви
и главница по договора на „*****" АД. Длъжникът дължал и законната лихва
за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски
хонорар с начислен върху него дължим ДДС.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„*****" АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
а) 285,17 лева (двеста осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки},
дължима главница по договора за периода от 15,7.2018 г. до 18.01.2021 г.;
б) договорна лихва в размер на 9,69 лева (девет лева и шестдесет и девет
стотинки), дължима за периода от 15.9.2018 г. до 18.01.2021 г.
в) наказателна лихва в размер на 159,86 лева (сто петдесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки), дължима за периода от 15.7.2018 до 18.01.2021
г..,
г) законна лихва: от датата на подаване на эаявлението по чл. 417 ГПК до
изплащане на вземането;
д) разноски за уведомяване 72,00 лева с ДДС;
е) извършени разноски в заповедното производство: държавна такса в
размер на 25,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 60 лева с вкл. ДДС.
Претндира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия се редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, поради следните съображения:
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за
кредитна нарта на физически лица ******-2015 от 3***** г.; Анекс № 1 от
16.01.2017 г.; Общи условия; Покана за доброволно изпълнение; Извлечение
от счетоводните книги на банката.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ***/2021 г. по описа на РС-К..
С протоколно определение от 11.04.2022 г., съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е
редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален
представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
2
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен
иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва
да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-К. съдебни
и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 60,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ищецът в исковата молба и в становището си претендира за присъждане на
разноски по настоящото дело, но от материалите по делото е представено
единствено пълномощно, където не е посочено възнаграждение, както и не се
съдържа Договор за правна защита и съдействие, поради което съдът не
следва да присъди такива.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за заплати
на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.С., ЕГН: **********
и адрес: гр. К., ул. „*******“ ***, че дължи на „*****" АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.1000, район „*****", пл.
„********" ***, представлявано от ТАП - член на УС и изпълнителен
директор и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от
АК „*******“, съдебен адрес: гр.С., ул. „*******" *****, по Заповед за
изпълнение № 260161/19.01.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-К.
следните суми: 285.17 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 17 ст./ главница,
***.55 лв. наказателна лихва от 15.07.2018г. до 18.01.2021г., по Договор за
кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от 3*****г. и законна
лихва върху главницата от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН: ********** и адрес: гр. К., ул. „*******“ ***, че
дължи на „*****" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., п.к.1000, район „*****", пл. „********" ***, представлявано от ТАП -
член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен
директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*******“, съдебен адрес: гр.С., ул.
„*******" ***** сумата от 72,00 лева – разноски за уведомяване по. Договор
за кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от 3*****г.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН: ********** и адрес: гр. К., ул. „*******“ ***, че
3
дължи на „*****" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., п.к.1000, район „*****", пл. „********" ***, представлявано от ТАП -
член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен
директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*******“, съдебен адрес: гр.С., ул.
„*******" ***** сумата от 50,00 лв. /петдесет лева и нула ст./ за направените
съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2021 г. и по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - СЗ в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-
К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4