ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4409
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200920 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№235332/18.07.2024 г., от адв. Ю. Л. Д. – процесуален представител на жалбоподателя Д.
Т. К., с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се
търси изменение на решение от 05.07.2024 г., постановено по НАХД №920/2024 г. по описа
на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 05.07.2024 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№920/2024 г., е отменена Заповед за задържане №4332з-1007/31.12.2023 г., издадена от
полицейски орган при ОПП - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е
постановена принудителна административна мярка – задържане на жалбоподателя Д. Т. К.,
ЕГН **********, за срок до 24 часа. Със същия съдебен акт в тежест на въззиваемата страна
е осъдена да заплати разноски, в размер на 750,00 лева в полза на жалбоподателя.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител адв. Д., на 16.07.2024 г., видно от обратна разписка. Изрично
в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя
той е изтекъл на 30.07.2024 г. Молбата е постъпила в деловодството на СРС на 18.07.2024 г.,
по електронен път и подписана с електронен подпис, поради което следва да се приеме, че тя
е подадена в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок. Доколкото
изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя
е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на Д. Т. К., ЕГН **********, поради което и съдът е заключил, че въззиваемата страна,
неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски. По делото пред СРС е приложено адвокатско пълномощно, по
силата на което е възникнала представителната власт за адв. Ю. Л. Д., подал молбата за
1
постановяване на допълнително решение. Процесуалният представител е взел лично участие
в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и е формулирал искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като се е позовал за търсенето им
върху разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). По делото са
представени доказателства, че отношенията между доверител и довереник са възникнали въз
основа на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено като
основание за предоставяне на услугата цитираната по- горе разпоредба на ЗАдв.
При тази фактология съдът е приел, че се разкриват предпоставките за уважаване на
претенцията на жалбоподателя и в частта относно претендираните разноски в размер на
750,00 лева за адвокатска защита и 10,00 лева за държавна такса. Погрешно обаче е отсъдил,
че възложената сума от 750,00 лева следва да бъде заплатена в полза и по сметка на
жалбоподателя Д. Т. К.. Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза,
при която лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и
роднини, близки или на друг юрист, разполагат с възможност да се ползват от безплатна
адвокатска помощ и съдействие, като изберат конкретен адвокат, който да осъществи това.
Тази възможност представлява своеобразна гаранция за ефективно упражняване на правото
на достъп до съд и не се изключва от предвидената в НПК възможност за назначаване на
служебен повереник на пострадалия, тъй като изборът на конкретно лице, което да
осъществи защита на правата и интересите в процеса е с приоритетно значение. Нормата на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв представлява изключение от установения в съдебната практика
стандарт, че се присъждат само разноски, които действително са били направени, тъй като
последното е несъвместимо с оказването на безплатна правна помощ и съдействие и в
голяма степен би обезсмислило съществуването на тази правна възможност.
В конкретния случай, доколкото правната помощ е оказана безплатно, на „близък“, по
смисъла на чл.38 от ЗАдв, на адвокат Д., то разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 750,00 лева следва да бъдат изплатени в полза и по сметка на процесуалния
представител, предоставил услугата, в каквато насока следва да бъде изменено съдебното
решение.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 05.07.2024 г., постановено по НАХД №920/2024 г. по описа на
СРС, НО, 2 състав, с което е осъдил СДВР да заплати на Д. Т. К. разноски за адвокатско
възнаграждение, в следният смисъл:
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Ю. Л. Д., вписан в регистъра на адвокатите
при САК с личен №********** и по негова сметка разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2