№ 3709
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110156299 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът М. А. М. с ЕГН **********, с Казичене, ул. Троянов
път №27, чрез пълномощника си адвокат А. и ответникът „*** ЕООД с ЕИК ****, гр.
София, бул. България №49, вх.В
Предявени са искове по чл.26, ал.1 ЗЗД чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за кредит от 16.5.2018г., евентуално за прогласяване на частична
нищожност на договора и за връщане на сумата 2759,04лв. – платена без основание по
договор за кредит от 16.5.2018г., ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до плащането.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за кредит от 16.5.2018г. за
сумата 3000лв., 49,89% ГПР и ГЛП – 41,17%.
Ищецът погасил кредита изцяло, като общо върнатата сума била 5759,04лв., в която освен
главницата от 3000лв., била включена сумата 1308лв. – за предоставен пакет от
допълнителни услуги и 1451,04лв. – възнаградителна лихва за периода 12.7.2018г.-
12.6.2020г.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона /противоречи на
чл.22 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/, заобикаляне на закона /възнаграждението за пакет
допълнителни услуги не е включен в ГПР/, противоречие с добрите нрави /относно размера
на възнаградителната лихва/.
Ответникът оспорва иска. Твръди, че кредитът е предсрочно погасен на 9.11.2018г., като на
тази дата са платени: 2652,48лв. – остатъчна главница, 26,52лв. – такса за предсрочно
погасяване, 84,93лв. – текуща лихва, 54,50лв. текущ пакет, 155,33лв. - такса 15%.
1
С оглед изявленията на страните не се спори относно:
Между ищеца и ответника бил сключен договор за кредит от 16.5.2018г. за сумата 3000лв.,
49,89% ГПР и ГЛП – 41,17%.
Ответникът предоставил сумата 3000лв. на ищеца, а ищецът погасил кредита изцяло.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор за кредит от 16.5.2018г., в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че
сумата е получена с основание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
установи следното от фактическа и правна страна:
От заключението към приетата по делото ССчЕ се установява, че ищецът е платил на
ответника за погасяване на задълженията си по договор за кредит от 16.5.2018г. сумата
3969,54лв. Погасил е 4 броя вноски по 248,80лв.,съгасно погаситения план към договора –
за м. 7,8,9 и 10.2018г., и на 12.11.2018г. е изплатил сумата 2974,34лв. за погасяване на
кредита изцяло. С платената сума от 3969,54лв. ответникът е погасил следните задължения:
3000лв. – главница; 514,61лв. – договорни лихви, 427,83лв. – допълнителни услуги, 26,52лв.
– такса за предсрочно погасяване. Разходите на ищеца за допълнителни услуги не са
включени в ГПР, посочен в договора – 49,89%
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е уговорено като
допълнително задължение по договора за кредит. Тези услуги представляват разход за
ползването на предоставената сума без да е ясно дали ще се ползват от потребителя. Така
представляват допълнително възнаграждение, което е уговорено по начин, целящ да се
заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е включена в ГПР, а следва да
бъде включена, тъй като не попада в приложното поле на изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК.
Ако бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплащат допълнителните
услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№ 426/2014 г.
2
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Отделното от изложеното уговорките относно тези услуги са недействителни, тъй като
представляват неравноправни клаузи - съгласно чл.143 ЗЗП, според който неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Те не са уговорени
индивидуално, тъй като представляват стандартни клаузи в договор, сключен при общи
условия.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно при установяване на недействителност порида
противоречие с чл.22 ЗПК договорът е частично недействителен, тъй като запазва
действието си по отношение на правата и задълженията на страните, свързани с предаването
и връщането на чистата стойност на кредита.
Предвид изложеното, платена без основание е сумата, явяваща се разликата между
платената от ищеца сума 3969,54лв. и чистата стойност на кредита 3000лв., поради което
искът е основателен за сумата 969,54лв.
По разноските: ищецът е направил разноски в размер на 110,36лв. за държавна такса и е
освободен от задължението да внесе депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 300лв.,
който е платен от бюджета на съда. Направено е искане от процесуалния му представител за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение от 300лв., а ищецът е направил
възражение за прекомерност в молба от 10.2.2023г. Съдът намира, че предвид ниската
правна и фактическа сложност на делото възражението е основателно и възнаграждението
следва да се намали до 100лв.
Съдът е пропуснал да събере държавна такса за иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което следва
да осъди ищеца да заплати в полза на СРС допълнително сумата 110,36лв. При този изход
на спора разноски се дължат на ищеца в размер на 43,51лв. за държавни такси за двата иска,
съразмерно с уважената част от исковете.
На адв. А. следва да се определи възнаграждение съобразно минимума по приложимата
редакция на чл.7, ал.1,т.2 и чл.2, ал.5 НМРАВ в размер на 846,27лв., и да се присъди сумата
166,83лв., съразмерно с уважената част от иск.
На ответника следва да се присъди сумата 64,86лв.
3
В полза на СРС следва да се присъди сумата 105,42лв., дължима от ответника за депозит за
в.л. по реда на чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от М. А. М. с ЕГН **********, с
Казичене, ул. Троянов път №27, срещу „*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет.
7, договор за кредит от 16.5.2018г. в частите, в които са уговорени задължения за ищеца за
връщане на суми над чистата стойност на кредита.
ОСЪЖДА „*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет. 7 да плати на М. А. М. с ЕГН
**********, с Казичене, ул. Троянов път №27, сумите:
- 969,54лв. – платена без основание по договор за кредит от 16.5.2018г., ведно със законната
лихва от 17.10.2022г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 969,54лв. до
предявения размер от 2759,04лв.,
-43,51лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет. 7 да плати на адв. Л. И. А. от
САК с личен номер **********, гр. София, ул. Н. Габровски №61, оф.1, сумата 166,83лв.
ОСЪЖДА „*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет. 7 да плати на Софийски
районен съд сумата 105,42лв. – депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с Казичене, ул. Троянов път №27 да плати на
Софийски районен съд сумата 110,36лв. – държавна такса
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, с Казичене, ул. Троянов път №27 да плати на „***
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к.
Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет. 7 сумата 64,86лв. – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5