№ 915
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Лилия М. Руневска
Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500908 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. И. К. с ЕГН
********** от с.Л. против решение № 75 от 09.06.2022г. по гр.д.№ 1078/21г.
на РС Ботевград в частта му,с която е уважен искът на „Т. С.“ ЕАД и е
признато за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК че ответницата дължи
на дружеството 122.72 лв. ,представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за сградната инсталация за периода от м.ноември до
м.април 2019г. , сумата 27.78 лв. лихва за забава , 21.15 лв. сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до
07.12.2020г. и 4.25 лв. мораторна лихва върху тази сума. Съдът е приложил
разпоредбата на чл.153 от Закона за Енергетиката,според която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост,присъединени към абонатната станция,са клиенти/потребители/
на топлинна енергия.съгласно чл.149, ,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществява с писмени договори при Общи условия. Съгласно
чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно чл.142, ал.2 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите като
според чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите –
етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
С исковата молба въззивничката сезира въззивния съд да отправи
преюдициално запитване със следните въпроси:
1.Допуска ли Директива 2011/83/ЕС в периода на задължителното
транспониране законодателният орган да създаде законова конструкция-
1
чл.153,ал.1 вр.чл.150, ал.2 от ЗЕ в противоречие с чл.6 и чл.7 от
Директивата?
2.В случай че допуска,откога настъпва суспендиращия ефект/от датата
на публикуване на директивата или от датата на влизането ѝ в сила/?
3. Следва ли да има писмен договор,в който да е уговорено,че
технологичните разходи са за сметка на потребителя?
4.Противоречи ли положението,че технологичните разходи са за сметка
на потребителя без негово съгласие, на чл.101 от ДФЕС/забрана за
злоупотреба с господстващо положение/ и на чл.107 от ДФЕС-забрана за
предоставяне на недължима държавна помощ относно технологичните
разходи/сградна инсталация/?
5.При положение,че общите части не са оборудвани с радиатори ,
допуска ли разпоредбата на чл.9 от параграф три на Директива 2012/27/ЕС на
ЕП и Съвета от 25.10.2012г. относно енергийна ефективност,за изменение на
Директива 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8ЕО и
2006/32/ЕО съответно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО и чл.169 ДФЕС,
съществуване на регламентация по атакуваните разпоредби на ЗЕ.
6.Допуска ли чл.9,параграф 1 и параграф 3 на посочената във въпрос 5
Директива и чл.169 ДФЕС да се претендира стойността на потребена
топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация в сгради-етажна
собственост,пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,без
оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?
7.Допуска ли чл.9,параграф 3 от горепосочената Директива и чл.169 на
ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията
на сградата, при положение ,че общите части не са оборудвани с радиатори и
следва ли да се тълкуват цитираните норми като предвиждащи разпределение
на енергия за отопление на общи части или обособена част от
тях?Съществува ли противоречие на тази регламентация с чл.101 и чл.107
ДФЕС?
8. Уредената конструкция в чл.153, ал.1 вр.чл.150, ал.2 от ЗЕ не е ли в
противоречие с чл. 6 и чл. 7 от Д 2011/83/ ЕС и непозволена държавна помощ
по смисъла на чл.107 от ДФЕС?
Настоящият състав приема,че в контекста на настоящия казус не е
необходимо тълкуване на разпоредбите на посочените актове на ПЕС ,тъй
като смисълът им е ясен и не буди съмнение.Във въззивната жалба са
изложени доводи за неадекватност на атакуваната национална регламентация
спрямо съществуващото в страната техническо оборудване-„…на практика
няма как да стане поради невъзможността на ищеца при наличното
оборудване на абонатната станция и нехайното отношение по отношение на
необходимата информация.Абонатната станция е с оборудване отпреди 30
г.,когато Топлофикация предлагаше една социална услуга и всички се
възползват от нея…“Следователно,въпросите визират метаюридически
обществени отношения,на които няма как да бъде повлияно чрез тълкуване на
2
общностното право.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К. с ЕГН ********** от
с.Л., Софийска област, обективирана във въззивната жалба против решение
№ 75 от 09.06.2022г. на РС-Ботевград по гр.д.№ 1078/2021г., за отправяне на
преюдициално запитване на основание чл.629, ал.3 ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3