Р Е Ш Е Н И Е
№ 545/10.04.2020 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети
март две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.д.
№ 194/2020 година.
Производството е по чл. 214 ал. 3 във връзка с чл. 197
от ДОПК.
Образувано е по жалба вх. № 804/24.01.2020 година по
описа на АдмС – Бургас, подадена от „Ист ком“ ООД – в ликвидация с ЕИК
********* и съдебен адрес – град Бургас, улица „Гладстон“ № 2, ет. 1, ап. 3,
против твърдян мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП за
произнасяне по молба вх. № 12845/17.12.2019 година с правно основание чл. 214
от ДОПК, мълчаливо потвърден от директора на ТД – Бургас на НАП по повод
обжалването му с жалба вх. № ИТ – 00 – 29/03.01.2020 година по описа на
териториалната дирекция.
Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен. Заявява, че с постановления са наложени (и продължени)
обезпечителни мерки – възбрани върху два недвижими имота, собственост на
дружеството, като за тях е насрочен и опис на 30.01.2020 година. Поддържа, че
двата имота са в много лошо състояние и
принудителното изпълнение върху тях няма да постигне търсената цел –
удовлетворяване на държавата за задълженията на дружеството. Изтъква, че по
тези съображения с молба вх. № 12845/17.12.2019 година е предложил, на
основание чл. 214 от ДОПК, други четири имота, върху които да бъде насочено
принудителното изпълнение, но публичният изпълнител мълчаливо е отказал, а при
обжалването на отказа, директорът на ТД – Бургас на НАП мълчаливо е потвърдил
отказа. Иска отмяна на мълчаливо потвърдения мълчалив отказ и допускане на
изпълнението върху предложените от него поземлени имоти, за сметка на тези,
върху които е било наложено (и продължено) обезпечението
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя преписката.
Жалбата е подадена срещу административен акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице – адресат на акта, в
законоустановения срок по чл. 214 ал. 3 във връзка с чл. 197 ал. 2 изр.
последно и чл. 197 ал. 1 от ДОПК. Затова, жалбата е допустима.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът
установи следната фактическа обстановка.
По отношение на „Ист ком“ ООД е бил издаден ревизионен
акт № Р – 02000218006268 – 091 – 001/05.08.2019 година на органи по приходите
при ТД – Бургас на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС – 42627,64
лева главница и 15386,62 лева лихва.
Ревизионният акт не е бил обжалван и е влязъл в сила
на 20.08.2019 година.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С
190002 – 023 – 0001981/19.06.2019 година публичен изпълнител при ТД – Бургас на
НАП наложил по отношение на дружеството обезпечителни мерки за установеното
задължение. Наложена била възбрана върху следните недвижими имоти:
-
апартамент 2/4 с идентификатор 11538.502.367.1.17 с площ
от 74,24 м² в град Свети Влас, община Несебър;
-
апартамент 4/4 с идентификатор 11538.502.367.1.41 с
площ от 74,24 м² в град Свети Влас, община Несебър.
С последващо постановление № С 190002 – 139 – 0001859/23.08.2019
година, на основание чл. 121 ал. 6 от ДОПК, публичният изпълнител е продължил
действието на наложеното обезпечение (лист 19 - 20).
С молба от 17.12.2019 година, на основание чл. 214 ал. 1
от ДОПК и във връзка с получено съобщение изх. № С 190002 – 110 –
0004168/04.12.2019 година за насрочване на опис, дружеството обявило, че двата
апартамента са в много лош („неугледен“) вид и при евентуална продажба цената
им ще е много ниска, а това ще забави изплащането на задълженията по
ревизионния акт. Затова предложило изпълнението да бъде насочено срещу следните
имоти:
-
апартамент 1/1 с идентификатор 11538.502.367.1.1 с
площ от 25,54 м² и данъчна оценка 12 351 лева;
-
апартамент 1/2 с идентификатор 11538.502.367.1.52 с
площ от 27,68 м² и данъчна оценка 13 385,90 лева;
-
апартамент 1/2 с идентификатор 11538.502.367.1.53 с
площ от 28,62 м² и данъчна оценка 13 840,50 лева;
-
офис 1 с идентификатор 11538.502.367.1.54 с площ от 37,20
м² и данъчна оценка 20 830,20 лева и
-
офис 2 с идентификатор 11538.502.367.1.55 с площ от
37,40 м² и данъчна оценка 20 942,20 лева.
В
молбата си дружеството посочило, че предложените имоти се намират в същата
сграда, в която са разположени възбранените, а общата им квадратура и общият
размер на данъчната им оценка надхвърля квадратурата и оценката на възбранените
обекти, поради което предложеният начин на изпълнение ще удовлетвори изцяло
интересите на фиска.
Към
молбата търговецът приложил нотариален акт за продажба на право на строеж срещу
задължение за проектиране и строителство № 55, вх. рег. № 3021/28.05.2005
година, том XI, дело 2495/2005 година на Служба
по вписванията – Несебър и нотариален акт за собственост на недвижими имоти №
93, вх. рег. № 10312/19.11.2008 година, том XLII, дело 93/2008 на Службата по
вписванията – Несебър. Според първия нотариален акт, дружеството е получило
право на строеж и собственост върху конкретно определени бъдещи обекти, сред
които и възбранените (посочени в т. 4.13. и т. 4.31). Според втория представен
акт, „Ист ком“ ООД е било признато за собственик на самостоятелни обекти –
стая/портиерна с площ от 27,68 м² с идентификатор 11538.502.367.1.52 и
апартамент № 2 с площ от 28,62 м² с идентификатор 11538.502.367.1.53,
получени в резултат на преустройство (в хода на строителството на апартамент
1/2, описан в т. 4.2 от първия нотариален акт).
Приложило
и удостоверения по чл. 264 ал. 1 от ДОПК за данъчна оценка на имоти с
идентификатори 11538.502.367.1.17,
11538.502.367.1.41, 11538.502.367.1.1, 11538.502.367.1.52, 11538.502.367.1.53,
11538.502.367.1.54 и 11538.502.367.1.55.
По
делото, а и в административното производство, от дружеството не е представено
удостоверение за балансовата стойност на имотите, върху които е наложено
обезпечението и които са предложени като обезпечение, въпреки че – като
собственост на търговеца – тези имоти би следвало да са включени в баланса на
„Ист ком“ ООД – в ликвидация.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Нормата на чл. 121 ал. 6 от ДОПК предвижда, че действието
на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните
мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от
издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал.
4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.
Според разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ДОПК, Обезпеченията
се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в
следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната
стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
Анализът на цитираните норми във връзка с текста на
чл. 214 от ДОПК сочи, че за да е допустима промяна/замяна в обектите, върху
които ще бъде насочено изпълнението, те трябва да са съпоставими като стойност
с обектите, върху които вече е наложено обезпечение, като стойността им следва
да се преценява с оглед чл. 195 ал. 5 от ДОПК.
В конкретния случай дружеството не е представило към
молбата си удостоверение за балансовата стойност на имотите, предложени за
замяна и не е направило и изявление, че тези имоти нямат определена балансова
стойност, от което – съответно - би произлязло задължение за органа да извърши
преценка по последващите приложими критерии на чл. 195 ал. 5 от ДОПК – данъчна
оценка и застрахователна стойност. При произнасянето си публичният изпълнител и
директорът на ТД – Бургас на НАП не са били обвързани от представените
удостоверения за данъчна оценка, защото те имат акцесорен характер и се отчитат
при изричната липса на удостоверение за балансова стойност на имотите. Отделно
съдът, констатира, че при иницииране на административното производство
търговецът се е легитимирал безспорно като собственик само на два от имотите,
предложени за замяна – имот с идентификатор 11538.502.367.1.52 и имот с
идентификатор 11538.502.367.1.53. Затова постановлението и контролиращото го
решение са законосъобразни.
Своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено.
Жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите
(юридическото лице, в чиято структура е органа - ответник) сумата от 100 (сто)
лева – за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, на основание чл.197 ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 804/24.01.2020 година по описа на
АдмС – Бургас, подадена от „Ист ком“ ООД – в ликвидация с ЕИК ********* и
съдебен адрес – град Бургас, улица „Гладстон“ № 2, ет. 1, ап. 3, против твърдян
мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП за произнасяне по
молба вх. № 12845/17.12.2019 година с правно основание чл. 214 от ДОПК,
мълчаливо потвърден от директора на ТД – Бургас на НАП по повод обжалването му
с жалба вх. № ИТ – 00 – 29/03.01.2020 година по описа на териториалната
дирекция.
ОСЪЖДА „Ист ком“ ООД – в ликвидация с ЕИК ********* да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: