№ 158
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203644 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на СВ. БЛ. С., действащ чрез пълномощника си адв.
В. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 003957 от 26.04.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя
- на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, и са отнети 12
контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР;
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП;
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за
1
неговата отмяна. По същество жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка като отрича да е управлявал процесния лек
автомобил. Излагат се подробни съображения относно недоказано време на
извършване на вменените административни нарушения. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП
са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от
обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
лицето, сочено като нарушител, и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
2
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/1953г.,съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
Все в тази връзка връзка следва да се подчертае, че времето на извършване
на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществен
реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват
редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН),
относими към отговорността на дееца.
Освен това в трайната съдебна практика е прието, че деянието представлява
съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в
дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на
единно или подновяващо се решение.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на
ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на
ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на
деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
3
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то
би се касаело за различно деяние.
Видно от обжалваното Наказателно постановление, жалбоподателят С. е
санкциониран за това, че на 27.03.2021г., около 02:00 ч. в гр. Пловдив на ул.
„Пенчо Славейков“ и ул. „Дръзки“, като водач на МПС – Ситроен Ц 4 Пикасо,
2.0 с рег.№ ***, управлява посочения лек автомобил, като – след като е спрян
от екип 424 на Второ РУ Пловдив неколкократно и категорично отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
№ 0245 за установяване на употреба на алкохол в издишания от него въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0034267. Отбелязано е, че
водачът мирише на алкохол и залита. Не е дал кръвна проба. Не носи КТ. Не
носи СРМПС.
В аспект на гореизложеното съдът намира възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за основателни касателно основните спорни
въпроси по делото, а именно недоказаността на факта на управление на
процесния лек автомобил от страна на жалбоподателя С., както и момента на
извършване на твърдяното административно деяние.
За изясняване на горепосочените обстоятелства до разпит в качеството си
на свидетели бяха допуснати актосъставителят П., както и полицейските
служители от екип 424 към Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив – Р. и К..
Допълнително по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и
по инициатива на съда бяха изискани и приобщени по надлежния ред редица
писмени доказателства, включително часови график за работа на нарядите
бл. № 1030р – 8405 с обективиран върху същия отчет от свид. П.,
информационна карта за дейността на наряда на АП № 424 при Второ РУ –
Пловдив за времето от 07,00 часа на 26.03.2021г. до 07.00 часа на 27.03.2021
г., Дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ на Второ РУ Пловдив от
08,30 часа на 26.03.2021 г. до 08,30 часа на 27.03.2021 г. , както и
приложените по преписката писмени доказателства.
Разпитан в съдебно заседание /преди това и в изготвена от него докладна
записка от 27.03.2021 г./ единствено свид. Р. посочва, че на посочените в НП
дата и място заедно с колегата му К. установили процесния лек автомобил,
чийто водач бил жалбоподателят, като последният бил вътре в автомобила и
извършвал маневри напред и назад. Свид. Р. разпоредил на жалб. С. да загаси
4
двигателя на автомобила и да представи документи за самоличност. Водачът
бил пиян, като впоследствие отказал да даде проба за алкохол. Описаната
ситуация свидетелят сочи, че е наблюдавал от разстояние от около 10 метра.
Свид. К. в съдебно заседание заявява с категоричност /както и в изготвена
от същия докладна записка от 27.03.2021 г./, че на място бил установен
неработещ, паркиран напречно на пътя автомобил, като от шофьорската врата
слезнало лице, което впоследствие установили като жалбоподателя С..
Слизането на С. от автомобила било наблюдавано от свидетеля на разстояние
от около 20 метра, улицата била добре осветена, като С. не бил канен от
полицейските служители да слиза от автомобила. С. лъхал на алкохол. На
няколко пъти свидетелят подчертава, че не е видял С. да управлява
автомобила, последният бил паркиран и в покой с неработещ двигател.
От показанията на свид. П. се установява, че същият е посетил мястото на
твърдяното административно нарушение впоследствие, като бил повикан да
окаже съдействие за извършване на проба за алкохол на жалбоподателя С..
Свидетелят също посочва, че не е видял жалбоподателя да управлява
процесното МПС – во.
От приобщения по надлежния ред Часови График за работата на нарядите и
обективирания в същия отчет от 27.03.2021 г. се установява, че
жалбоподателят С., идентифициран с посочено ЕГН и рег. № на автомобил е
бил спрян от полицейските служители в 03,00 часа, който час, очевидно се
разминава с часа посочен в обжалваното НП, а именно – 02,00 часа.
Видно от талон за изследване № 0034267, същият е бил връчен на С. в
03,00 часа на 27.03.2021 г.
Видно от изискания и приет като писмено доказателство дневник за
получени и предадени сигнали в ОДЧ на 02 РУ Пловдив от 08,30 ч. на
26.03.2021 г. до 08.30 часа на 27.03.2021 г. по отношение на С. са постъпили
два сигнала – в 00,42 часа и в 02,00 часа.
Разпитаните в хода на съдебното заседание свидетели /П., Р., К./ заявиха, че
не си спомнят датата и часа на установяване на нарушението. Такъв не е
отбелязан и от страна на акстосъставителя в процесния АУАН.
Анализа на гореизложените доказателствени източници води до единствено
възможния извод, че информацията обективирана от една страна в
изготвените по делото докладни записки и от друга страна в Талона за
изследване и в Часовия график за работа на наряда имат съществения
5
разминавания помежду си досежно часа на извършване на вменененото
административно нарушение.
Отделно от горното, анализа на свидетелските показания поотделно и в
съвкупност с останалите писмени доказателствени източници убеждава
настоящия съдебен състав, че сериозно е разколебана приетата от
административно – наказващия орган фактическа установеност по отношение
часа на извършване на административното нарушение, както и относно факта
на управление на МПС.
Проследимостта на часовия порядък на документираните факти и
обстоятелства от значение за спора изключва възможността да е извършено
нарушение в посочения в НП час - 02,00 часа. Напълно възможно е
идентично нарушение да е било извършено на 27.03.2021 г., но в друг времеви
отрязък. За този си извод съдът взе предвид и правната същност на вмененото
нарушение, доколкото управление на МПС след употреба на алкохол,
съответно отказ на водач за му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол е деяние, което може да
бъде извършвано от едно и също лице, на едно и също място многократно
през различни интервали от време. Ето защо и предвид спецификата на
конкретния казус, от съществено значение е не само датата на извършване на
твърдяното административно нарушение, но и часа на извършване на същото.
В случая отразяване единствено на датата на деянието се явява недостатъчно,
доколкото от доказателствата по делото е невъзможно да се изведе
хронологична последователност на действията на санкционираното лице и на
действията на контролните органи.
Допълнително - при липса на посочване на конкретния час на извършване
на деянието в АУАН, съдът се поставя в невъзможност да провери:
- налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и
това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН;
- налице ли е идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това,
което се установява от доказателствата по делото;
- не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца
два пъти за едно и също нещо;
- верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в
процеса на доказване се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност,
изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно
6
известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно
наказателната отговорност не може да почива върху предположения.
По изложените съображения атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, включително и в частта относно нарушенията с правна квалификация
чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото както вече беше
посочено от доказателствата по делото сериозно се разколебава фактическия
извод на административнонаказващия орган относно факта на управление на
процесния лек автомобил. Последното обуславя извод за невъзможност да се
приеме, че жалбоподателят С. е притежавал качеството „водач“ по смисъла на
пар. 1, т. 25 от ДР на ЗДвП, каквото се изисква да притежава лицето,
санкционирано за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1030 – 003957 от 26.04.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на СВ. БЛ. С., ЕГН **********
- на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, и са отнети 12
контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР;
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
7
ЗДвП;
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8