РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр. Хасково, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200184 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. СТ. Д. от град Хасково, чрез
пълномощника му адв. М. Б. от АК - Хасково срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001604 от 05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от
жалбоподателя, че в хода на производството било допуснато нарушение на
1
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание. Счита, че бил нарушен и принципът non bis in idem,
въведен с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като излага конкретни и
подробни съображения в тази насока. При условията на евентуалност, излага
теза, че била налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН и случаят следвало да се
квалифицира като маловажен предвид обществената опасност на деянието и
дееца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Хасково. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. М. Б. заявява, че поддържа подадената жалба, но в
съдебно заседание, проведено пред РС – Хасково на 12.04.2022 г. заявява, че
не поддържа жалбата и оттегля същата в частта, с която се обжалва
Наказателно постановление № 21-1253-0016.04 от 05.11.2021 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, с оглед което с определение на съда от същата дата,
производството по делото, образувано въз основа на нея в същата част е
прекратено.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище
по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и
същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност
отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай че
такива бъдат присъдени на другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й в частта относно НП по пункт 1 от него, и след като се
запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
2
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 07.08.2021 г. свидетелите К. Д. К. и Н. Ю. С., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и извършвали обход
със служебен автомобил на МВР в град Хасково. В около 21:29 часа
възприели по ул. „*****“ до номер *** в посока към ж.к. „****“ в град
Хасково движение на моторно превозно средство – мотопед марка „*****, ***
на цвят, без поставени регистрационни табели, което спрели за извършване на
проверка. В хода на проверката било установено, че превозното средство с
рама № ***** било управлявано от жалбоподателя Н. С. Д. от град Хасково.
Било потърсено, във връзка с установените обстоятелства, съдействие от СПП
и за оказване на такова бил изпратен екип, включващ в състава си свид. К. М.
М. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково. След пристигането му на място, водачът на превозното
средство в лицето на жалбоподателя бил изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, каквато не била отчетена, установено било, че не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и че
управляваният мотопед бил без поставена регистрационна табела на
определеното за целта място и не бил регистриран по надлежния ред. С оглед
тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, бил съставен от свид. К. М. М. Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 404437 за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателят Н. С. Д., подписал, а в графата за обяснения и възражения
срещу съставения акт вписал, че няма такива. Пред свид. К. М. М. водачът
заявил, че не разполагал с никакви документи за мотопеда и същият не бил
регистриран на територията на Република България. Същият ден
жалбоподателят бил извършвал ремонтни дейности по мотопеда заедно със
свид. К. Г. Д. и пред последния заявил, че щял да го пробва по – късно за
целите на придвижване на мотопеда за бъдеща регистрация. Възражения
срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на
законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 07.08.2021 г.,
според отразеното в приложената разписка.
Въпреки, че липсват доказателства за резолюция на наказващия орган,
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за прекратяване на
административнонаказателното производство за нарушението в частта по чл.
3
140, ал. 1 от ЗДвП, материалите били изпратени на РП – Хасково по
компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
01.11.2021 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност, деянието се
характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това,
на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 4211/2021 г.
по описа на РП – Хасково, а препис от постановлението, ведно с преписката
постановил да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ на МВР
– Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.01.2021
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 4211/2021 г. по описа на
РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите К. Д.
К., Н. Ю. С. и К. М. М. относно фактите, възприети от всеки от тях при
извършването на процесната проверка – пряко, а така също и тези касаещи
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Не
са налице обстоятелства, дискредитиращи откъм достоверност и изложеното
и от свид. К. Г. Д. относно фактите, за които има възприятия и спомен, а
относно интерпретацията на тези факти, съдът ще даде отговор в
изложението на правните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
4
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и
лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече,
предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за
установяване на административно нарушение не е било и необходимо. За
пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че изискванията за
съдържание на акта за установяване на административно нарушение
извършеното нарушение да е достатъчно точно описано в него са
удовлетворени, въпреки едновременното посочване, че процесният мотопед е
без регистрационна табела към момента на неговото управление и в същото
време не е регистриран по надлежния ред, с оглед възприетото в аналогичен
5
случай с Решение № 129 от 28.02.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
783/2021 г. Така въведеното описание съответства с неговата правна
квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в НП ясно е посочено, че
управляваното от лицето МПС не е регистрирано по надлежния ред, като за
прецизност и поясняване е вписано също, че управляваното МПС е без
регистрационни табели.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения, които да бъдат характеризирани като съществени. В
тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с
резолюция е следвало да прекрати административнонаказателното
производство, отпочнато на 07.08.2021 г. със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява
престъпление, но въпреки, че конкретни доказателства за това липсват,
налице са такива, че материалите са били изпратени на РП – Хасково по
компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното
производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е
било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно
наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem
и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо
това, законосъобразно е приел и наказващият орган и пристъпвайки към
издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП, същата към
момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на
конкуренция с висящо наказателно производство,
административнонаказателното е все пак реализирано без нарушаване на
принципа non bis in idem, поради което и тази група доводи в жалбата не биха
могли да бъдат споделени. Няма противоречие и между описаното деяние и
посочената за приложима и приложена санкционна норма, тъй като в НП
изрично е отразено, че конкретното управлявано от лицето МПС не е
регистрирано по надлежния ред, съответно ясно е посочено за коя от двете
хипотези по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е реализирана отговорността, а именно
6
тази на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП - управляване моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление за описаното в
него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен
състав намира за уместно да отбележи следното относно материалноправните
предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност,
а именно, че наказващият орган е направил дължимия анализ, но всеки от
решаващите органи следва самостоятелно да прецени наличието на деяние,
неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към
отговорност лице, което в пълна степен важи и за съда в рамките на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. В случая, от
материалноправна страна, преценката на наказващия орган, че извършеното
осъществява признаците от обективна страна на състава на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както
правилно е квалифицирано, доколкото превозното средство не е било
регистрирано по надлежния ред към релевантния момент, в който
действително е осъществено и процесното управление, е правилна. Това
деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от
наказващия орган в съответствие с описаните факти, а при преценка на
материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е била
отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на
субективния момент. Изначално ясно е, че моторното превозно средство нито
в процесния, нито в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред
и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а
жалбоподателят е бил наясно за тези факти, но въпреки това е предприел
процесното управление. Следователно, липсва основание за изключване на
отговорността в случая за жалбоподателя като водач на МПС, поради негово
незнание, защото най – малко превозното средство е било и без поставени
регистрационни табели, като макар и самостоятелна форма на нарушение,
тази липса е и външна изява на неизпълнение на задължението за
регистрация. Още повече, че жалбоподателят сам твърди, че е извършвал
ремонтни дейности по мотопеда именно с цел осигуряване придвижването му
за регистриране в съответната служба, тоест бил е изначално наясно, че
7
такава не е направена по надлежния ред. Всъщност, при липса на оспорване
от негова страна и при установяване в хода на съдебното производство на
признаците от състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна, именно с оглед целта на
предприемане на процесното управление, жалбоподателят мотивира и
възражението си за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. В случая обаче,
тази цел остава недоказана, тъй като липсват конкретни действия на
жалбоподателя, насочени към нейното реализиране, напр. с реални или
формални постъпки за извършване на регистрация на мотопеда. Освен това,
ремонтът на превозното средство с посочената по – горе цел е приключил в
около 17:00 часа, според кредитирани от съда с доверие гласни
доказателствени източници, ангажирани от жалбоподателя, а процесното
управление за установяване на годността на ремонтните дейности е
предприето не непосредствено след приключването им, както е логически
приемливо, а значително по - късно – в 21:29 часа, впрочем след здрач в този
период от годината. При липсата на доказателства за този твърдян от
жалбоподателя факт и за други, които да отличават процесния случай с липса
въобще или със значително по – ниска степен на обществена опасност, то
деянието, макар и не с интензитета, присъща за квалифициране като
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, е със степен на обществена опасност,
обосноваваща осъществяване на състава на административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана обосновано и в съответствие
с материалния закон, след като не е допуснат пропуск в дейността на
наказващия орган при определяне вида и размера на всяко от кумулативно
предвидените в санкционната норма административни наказания съобразно
установения минимум за всяко от тях, съответно на направената
предшестваща оценка по чл. 27 от ЗАНН на степента на обществена опасност
на деянието и дееца и установените смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
обосновано, оттам правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че искане за
присъждане на такива е отправено само от една страните, с оглед новелата на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., с която такава възможност е
8
предвидена, но с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат,
като според утвърденото в съдебната практика виждане, в този случай, не е
необходимо произнасяне с изричен диспозитив. Такъв се дължи само при
присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001604 от
05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9