Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 173 по описа за 2018 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Р.Р.А., действащ като непълнолетен чрез своята майка и
законен представител В.С.С., е предявил срещу „Л“ АД обективно съединени искове
за плащане на следните суми: сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Р.Ц.А. – баща на ищеца,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 10.11.2017 г. по вина на водач,
управлявал автомобил, за който с ответника е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната
лихва върху посочената сума от 14.05.2018 г. до окончателното плащане; сумата
от 18000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи - загуба на издръжка, която ищецът
е получавал от починалия Р.ЦА., дължима за периода от м. декември 2017 г. до м.
декември 2027 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 14.05.2018
г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 10.11.2017
г. около 06.15 ч. В.Е.В. – водач на собствения си лек автомобил, марка „Рено“,
модел „Меган“, рег. № СО7759АР, се движел по платното за движение на главен път
1-8 с посока на движение от гр. С. към гр. С. в района на 28-ми км, като
управлявал автомобила със скорост по-висока от 38 км./ч. В същото време по
главен път 1-8 с посока на движение от гр. С. към гр. С. се движел Р. Ц.А. –
баща на ищеца, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220Д“, рег.
№ СО0060АН. Пътното платно в района на 28-ми км. било предназначено за движение
в двете посоки, с по две ленти във всяко платно за движение, като двете платна
били разделени с двойна непрекъсната линия. Когато двата автомобила били на 76
метра един от друг, управляваният от В.Е.В. лек автомобил навлязъл в лентата за
движение на лек автомобил с марка „Мерцедес“. Водачът на лекия автомобил
„Мерцедес“ възприел навлизащия в лентата му за движение автомобил и реагирал с
аварийно спиране, като привел в действие спирачната система, но въпреки това
последвал удар между двата автомобила. Ударът бил челен, блокиращ и в предните
леви зони на автомобилите, като след настъпването му вследствие на настъпилите
нарушения в системите на лекия автомобил „Рено Меган“ същият се запалил и
изгорял, въпреки опитите на свидетели да го загасят. След подаден сигнал на
тел. 112 пристигналият на място екип на „Спешна медицинска помощ“ констатирал
смъртта на двамата водачи. По случая било образувано досъдебно производство на
10.11.2017 г. - № ЗМ 77ПР/2017 г. по описа на ВОП – С., пр. пр. № 498/2018 г.
по описа на СОП, прекратено с постановление от 25.05.2018 г. поради смъртта на
виновния за ПТП водач В.Е.В. Твърди се още, че ищецът разбрал от своята майка
за смъртта на баща си и това му причинило силно емоционално страдание,
продължителна душевна болка, психически дискомфорт и емоционална потиснатост,
скръб и мъка от загубата. Подробно в исковата молба са описани като интензитет
търпените от ищеца страдания. Освен психическото страдание от смъртта на баща
си ищецът търпял и имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка,
каквато реално била получавана до момента – в размер на 150 лв. месечно. Твърди
се също, че към датата на ПТП относно управлявания от сочения като виновен
водач бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника. На 14.02.2018 г. към
ответника била отправена писмена претенция за плащане на застрахователно
обезщетение и била заведена щета № Р00001080-01-18-711/15.06.2017 г., по която
било предложено споразумение от застрахователя, но не било постигнато съгласие
и такова не било подписано между страните. Съответно поради гореизложеното се
предявяват настоящите искове.
Исковете
са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
„Л“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП, наличието на противоправно поведение у сочения като виновен
водач и неговата изключителна вина, като в тази връзка навежда възражение за
съпричиняване от страна на починалия, оспорва и характера и интензитета на
търпените страдания от ищеца. Възражението за съпричиняване е основано на две
твърдения: първото твърдение е неконкретизирано, съответно и възражението в
тази част е ненадлежно формулирано – твърди се, че в качеството на водач
посредством собствените си действия бащата на ищеца е допринесъл за
настъпването на сблъсък; второто твърдение е конкретизирано – твърди се, че
бащата на ищеца е пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е
допринесъл за настъпването на собствените си тежки травми, довели до летален
изход. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява
следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 10.11.2017 г., към 06.15
ч., в посока от гр. С. към гр. С. със скорост около 87 км./ч. по първокласен
път от републиканската пътна мрежа № 8, в зоната на 28-ми километър се движел
лек автомобил ..Мерцедес“ Ц 220 Д с регистрационен номер СО 00 60 АН,
управляван от Р.Ц.А. Платното за движение в този район е с две платна за
движение във всяка посока, отделени едно от друго посредством двойна
непрекъсната линия „М2“, като всяко платно за движение се състои от по две
пътни ленти за посоката, отделени една от друга посредством единична прекъсната
линия „МЗ“, всяка с широчина по 3.50 метра. Участъкът бил продължително прав,
равнинен преди и след зоната на ПТП, асфалтовото покритие било сухо, без неравности.
В същото време и при същите условия на движение, но в противоположна посока -
от гр. С. към гр. С., се движел лек автомобил „Рено Меган“ с регистрационен
номер СО 77 59 АР, управляван от В.Е.В., който в зоната на ПТП се отклонил
плавно вляво по отношение първоначалната си посока на движение, пресякъл
двойната непрекъсната линия между платната за движение и навлязъл в лявата
лента за движение в посока гр. С. – гр. С. Водачът А. забелязал това навлизане
и задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, но
независимо от това настъпил удар между челните части на автомобилите, след
което и двата автомобила се установили
почти в мястото на удара. От удара настъпили сериозни повреди както в купетата,
така и в двигателите на автомобилите, в следствие на което лек автомобил „Рено
Меган“ се запалил. Сравняването на опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес“ - 77 метра, с отстоянието на
челната част на този автомобил от мястото на удара към момента па навлизане на
лек автомобил „Рено“ в лентата за движение на „Мерцедес“-а - 40 метра, показва,
че в конкретните условия водачът на лек автомобил „.Мерцедес“ не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. Водачът на лек автомобил „Рено“ е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. ако не е навлизал и не се е движел в
лентата за насрещно движение. Установява се още, че при ПТП починалият А. е
получил тежка съчетана гръдно-коремна травма, изразяваща се в травматично
разкъсване на дясното предсърдие и сърдечна тампонада, хемоторакс, контузия на
белите дробове, контузия на медиастинума /средостението/ двустранен хемоторакс,
счупване на ребра, травматичен емфизем, коремна травма, изразяваща се в
контузия на черния дроб, панкреаса и чреводържателя, кръвонасядне на капсулата
на десен бъбрек, гръбначна травма, изразяваща се в счупване на 8-ми и 9-ти
гръдни прешлени с отваряне на гръбначния канал, травма на опорно-двигателния
апарат - счупване на костите на тазовия пръстен в областта на симфизата и
дясната сакроилиачна става, открито счупване на лявата раменна кост и костите
на лявата предмишница, открито счупване на лявата бедрена кост, меко-тъканни
увреждания по главата, гръдния кош, корема и крайниците, изразяващи се в
охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани. Водещата причина за
смъртта е тежката гръдна травма с травматично разкъсване на сърцето в областта
на дясното предсърдие, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, настъпила
е непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Получените увреждания представляват
високо-енергийна съчетана травма /политравма/, дължат се на удари, съчетани с
притискане с много голяма енергия с или върху и между твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени при процесиото пътнотранспортно произшествие. От комплекса
травматични увреждания има такива, които са несъвместими с живота и водят бързо
до смъртен изход /причината връзка между ПТП и настъпилата смърт на водача А.
не се и оспорва от ответника/.
Представените по
делото писмени доказателства /констативен протокол да ПТП, протокол за оглед на място на ПТП и скица/ и веществени
доказателства /снимки, оформени във фотоалбум/, също са в подкрепа на така
установените фактически обстоятелства.
От показанията на
свидетелите Г. и С., които кореспондират напълно, се установява следното: Преди
смъртта на баща си ищецът общувал ежедневно с него, без ограничения в
контактите, били много близки, ходели заедно на почивки /родителите на ищеца са
разведени, но живеели в непосредствена близост/. Ищецът разбрал за смъртта на
баща си в същия ден и първоначално не осъзнал случилото се, но впоследствие се
затворил в себе си, не искал да общува с никого, дори с близките си приятели,
не искал да ходи на училище, отказвал да изпълнява училищни задачи, свързани
със семейството, променил се емоционално.
От заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: След смъртта на баща си ищецът отказва да приеме реалността,
живее в свой измислен /илюзорен/ свят, където бащата е част от него, той
съществува и продължава да се грижи и общува с него. Детето е неразубедимо в
убеждението си, че бащата е жив, че е до него, че съществува в този свят. Това
е така, защото е налице дезорганизация на детската психика, предизвикана от
разрушения на предполагаемите светове на личността, и на поведението - внезапно
постъпване на силно противоречаща на предполагаемия свят информация, която не
се поддава на опровергаване или илюзорно изкривяване - смърт на близък. При
травматичен стрес се наблюдават промени в когнитивната сфера. Разрушаването на
предполагаемите светове се характеризира с дълбочина, сила и продължителност, засяга
основите на личността, унищожава се нейният потенциал за адаптация към средата
и се дезорганизира почти цялата система от психична регулация. Често пъти
измененията са така разнопосочни и многобройни, че става почти невъзможно да
бъдат овладени дори с външна помощ. Създават се условия за патологично развитие
на личността и значително понижаване качеството на живота за дълги срокове от
време. В случаите, когато е налице успешно преодоляване на психичния шок или
излизане от депресивното състояние, все пак остават необратими изменения на
психиката. При лица, преживяли травматичен стрес, дори след повече от 20 години
се наблюдават психични оплаквания и се наблюдават снижаване на съпротивителните
сили на психиката, повишена тревожност и безпокойство, спад на мотивацията,
ограничаване на социалните контакти. В конкретния случай смъртта на бащата ще
се отрази в психо-емоционалното развитие на детето поради факта, че детето
търпи емоционални загуби. Все още не може да приеме загубата, започнал е процес
на осъзнаване, но на несъзнателно ниво. Наред с това ищецът започнал да се
идентифицира с бащата, взаимствал мъжки модели на поведение, бащата за него бил
неоспорим авторитет. При настъпилата загуба и предвид състоянието му има
вероятност от емоционални и поведенчески отклонения, девиации и др. Бащата
създава емоционална връзка с децата си и е модел за подражание и идентификация
за момчетата. Отсъствието на бащината фигура следва да се поеме от майката, при
което тя ще поеме грижата за виталното съществуване на детето, но при липсващ
родител детето ще търпи лишения не само в материален и емоционален план, а ще
са налице и социални дефицити /трудно изграждане на собствени емоционални
връзки с връстниците, трудно адаптиране към нови и необичайни условия/.
Не се спори по делото относно
наличието на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваното от В.В. МПС, действал към датата на
ПТП.
Установява се от представената
по делото молба-претенция, че на 14.02.2018 г. ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя.
От представеното удостоверение
за раждане се установява, че ищецът е син на Р.Ц.А. и В.С.С.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
Неоснователни са възраженията
на ответника относно механизма на ПТП и липсата на противоправно поведение у
сочения като виновен водач. От подробно обсъдените по-горе доказателства се
установи по безспорен начин както механизма на настъпване на ПТП, така и
противоправното поведение на сочения като виновен водач. Неоснователно е и
възражението за съпричиняване от страна на починалия – по делото не са ангажирани
никакви доказателства относно това дали Р.Ц.А. е управлявал автомобила с
поставен обезопасителен колан, същевременно съдът намира, че предвид характера
на причинените му при ПТП увреждания – политравма, водеща бързо до неизбежен
смъртен изход, и механизма на ПТП, вкл. челния удар между автомобилите, смъртта
би настъпила независимо от това дали водачът е бил с или без поставен колан.
С оглед установеното от
фактическа страна и съобразно гореизложеното съдът приема за установено наличието
на всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника: наличие на увреждане, причинено от водач,
управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение и
вина на водача, причинно-следствена връзка между деянието и причиненото на ищеца
увреждане.
По главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Неоснователно е възражението на ответника относно
характера и интензитета на търпените страдания от ищеца поради загубата на
родителя. От обсъдените подробно доказателства се установи, че ищецът е
поддържал ежедневни близки отношения с баща си, поради което е приел
изключително тежко загубата му, дори по-скоро отказва да я приеме, създал си е
собствен свят, в който баща му все още е жив, а изпитваната мъка се е отразила
на поведението му като цяло. Съобразно така установеното съдът намира, че фактът,
че ищецът не е живеел заедно с баща си не може да промени горните изводи /като
следва да се има предвид, че близостта и привързаността между родител и дете не
се основава само на чисто битовото съвместно съжителство/.
Съобразно гореизложеното и след преценка на
релевантните факти, а именно: възрастта на починалия и на ищеца, установената
връзка на баща и син между тях, обстоятелството, че загубата на родител винаги
е тежка за едно дете, като се отчете и цялостно негативното влияние върху
детето на отсъствието на баща, особено при момче /обсъдено подробно по-горе/,
съдът намира, че справедливото обезщетение, относимо към процесния период и с
оглед социално-икономическите условия в страната е в размер на 150000 лв.
/съответно е основателно възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение/. Така обсъдените по-горе факти са конкретни и обективно
съществуващи, поради което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че
горепосочената сума би била подходяща, за да обезщети ищеца за търпените от него
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на баща му.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен – същият следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода
на дължимост на обезщетението за забава – същото на основание чл. 497, ал. 1,
т. 2 КЗ /доколкото не се твърди, че е налице
хипотезата на изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или непредставяне на поискани такива/
се дължи от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Видно от представената по
делото застрахователна претенция, същата е депозирана пред застрахователя на
14.02.2018 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 14.05.2018 г.
и от 15.05.2018 г. застрахователят дължи обезщетение за забава. С оглед
гореизложеното по отношение на разликата над уважения размер на главния иск до
пълния му предявен размер акцесорниаят иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а
по отношение на уважения размер на главния иск акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен за периода от 14.05.2018 г. до 15.05.2018 г.
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Установи се от доказателствата по делото, че
починалият Р.Ц.А. е осигурявал на сина си издръжка в размер на 150 лв. месечно,
за която е осъден с решение № 2 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. по
описа на РС - С. Със смъртта на Р.Ц.А. ищецът е загубил издръжката, осигурявана
от баща му. Загубената поради смъртта на бащата издръжка представлява реално
търпяна от ищеца имуществена вреда – пропусната полза, настъпила с настъпването
на смъртта на родителя и определена по размер и период на дължимост /от
настъпване на смъртта до навършване на пълнолетие от ищеца/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
имуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени имуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен по
отношение на пълния размер на предявения главен иск.0 Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ /доколкото не се твърди, че е налице хипотезата
на изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ или непредставяне на поискани такива/ се дължи от изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Видно от представената по делото застрахователна
претенция, същата е депозирана пред застрахователя на 14.02.2018 г., съответно
срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 14.05.2018 г. и от 15.05.2018 г. застрахователят
дължи обезщетение за забава. С оглед изложеното обезщетението за забава следва
да се присъди за периода от 15.05.2018 г. до окончателното плащане, а за
периода от 14.05.2018 г. до 15.05.2018 г. искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК е
направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на възнаграждението
съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 5890 лв.
Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 4539.08 лв. Това възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на адв. Я.А.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
доказателствата за това и представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 200 лв.
за възнаграждения на вещи лица, съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 45.87 лв. за възнаграждения на вещи лица. Със
списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът
на дължимото възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП,
който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на
исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв. и съразмерно с отхвърлената
част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 103.21
лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 6720 лв., както
и деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 462.39 лв. съразмерно
с уважения размер на исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на Р.Р.А.
с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител В.С.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** следните суми: сумата
от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Р.Ц.А., баща на Р.Р.А.,
настъпила на 10.11.2017 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва върху сумата
от 15.05.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.Р.А. с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята
майка и законен представител В.С.С. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Л” АД
с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М.М. – Г. и П.Д., искове за плащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Р.Ц.А., баща на Р.Р.А.,
настъпила на 10.11.2017 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно
със законната лихва върху сумата от 14.05.2018 г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/ до пълния му предявен размер от 200000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на тази разлика от 14.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главния иск от
150000 лв. за периода 14.05.2018 г. –
15.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на Р.Р.А.
с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител В.С.С. с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: сумата от 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/ – загуба на издръжка за периода от
м. декември 2018 г. до навършване на пълнолетие /29.12.2017 г./ от Р.Р.А.,
търпени поради смъртта на Р.Ц.А., баща на Р.Р.А., настъпила на 10.11.2017 г. в
резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно
със законната лихва върху сумата от 15.05.2018 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди за периода 14.05.2018
г. – 15.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Л ” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на адв. Я.А.
от САК сумата от 4539.08 лв. /четири
хиляди петстотин тридесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Р.Р.А. по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Р.А. с ЕГН **********, действащ като
малолетен чрез своята майка и законен представител В.С.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** да плати на „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., сумата от 45.87
лв. /четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 103.21 лв. /сто и три лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 6720 лв. /шест хиляди седемстотин и двадесет
лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата от 462.39 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/, съразмерно
с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: