Определение по дело №722/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 58
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20187100700722
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………………/13.03.2020г.,гр.Добрич

                                                                                                         

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          разгледа докладваното от председателя адм.дело № 722 по описа на Административен съд – Добрич за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по реда на глава ХІХ от ДОПК и е образувано по жалба на „Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Църква, община Балчик, област Добрич, представлявано от изпълнителния директор Д.Е.У., подадена чрез адвокат М.С.Д. ***, срещу ревизионен акт № Р-03000817003439-091-001/08.05.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 160/15.11.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне общо в размер на 2 202 593, 64 лева и лихви общо в размер на  701 171, 89 лева.              

          С протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2020г., е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

          В срока за произнасяне след запознаване с материалите по преписката съдът констатира, че делото е останало непопълнено с необходимите доказателства за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора.

Един от основните спорни въпроси по делото е свързан с констатирания приход от отписване на погасено по давност задължение, произтичащо от споразумение за възлагане от 15.11.2007 г., сключено между „Е.“ ЕАД, Стийлекс ООД (STEELEX SA) и Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED).

Жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите с твърдението, че задължението по това споразумение е трансформирано в задължение по договор за заем от 31.01.2008 г., сключен между „Е.“ ЕАД и Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED), давността по отношение на което не е изтекла към 2012 г. От своя страна органът по приходите оспорва истинността на договора за заем, считайки че е антидатиран с цел отклонение от данъчно облагане и избягване на регулацията на счетоводния финансов резултат за данъчни цели на основание чл.46 от ЗКПО.

И двете страни мотивират становищата си относно достоверността на датата на документа с резултатите от предходна ревизия, приключила с РА № Р-0325-1200188-091-001/02.04.2015 г., потвърден с решение № 277/22.06.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна. От една страна, жалбоподателят твърди, че в това ревизионно производство е прието, че договорът за заем датира от 31.01.2008 г. и дори е установено задължение за начисляване на лихви за периода 2010 г. – 2011г., поради което е недопустимо в рамките на две следващи се ревизионни производства да се приемат различни обстоятелства за един и същ документ. От друга страна, органът по приходите твърди, че по време на предходната ревизия е изискан договорът за заем по реда и при условията на ДОПК, но не е представен, поради което е прието, че не е съществувал към 19.11.2012 г., както и че е установено, че непогасената част от задължението към Пойнтър трейдинг лимитид към 31.12.2009г., 31.12.2010г. и 31.12.2011 г. е в размер на 6 184 660 щ.д. От представеното по делото решение на директора на Дирекция ОДОП – Варна по предходната ревизия (доколкото в изменения с него РА не се съдържат категорични констатации за това) може да се направи извод обаче, че изследваните в това производство споразумение и договор за заем са различни от изследваните в настоящото производство договор и споразумение, макар и датите и годините на подписването им и част от сумите по тях да си съвпадат, доколкото цедент по споразумението от предходната ревизия е Мейтфилд лимитид, а не Стийлекс лимитид, както е в настоящото производство. Преценката на доводите на страните и констатациите в РА е невъзможна без наличието на категорични данни кои сделки реално са били изследвани в предишната ревизия. Ето защо, за изясняването на този въпрос следва да бъдат изискани и събрани като писмени доказателства по делото споразумението от 15.11.2007г. и договорът за заем от 31.01.2008г., предмет на проверка по предходното ревизионно производство.

На следващо място от приложеното в настоящото производство споразумение за възлагане от 15.11.2007г., сключено между „Е.“ ЕАД, Стийлекс ООД (STEELEX SA) и Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED) се установява, че цедираното от Стийлекс ООД (STEELEX SA), Швейцария на Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED) вземане към „Е.“ ЕАД е за извършени авансови плащания на руда по договор № 132-STR/2004 ОТ 16.06.2004 г. в размер на сумата от 6 180 687, 81 щ.д. Този договор липсва по делото. В решението на директора на Дирекция ОДОП – Варна е записано, че договорът между Стилекс СА и “Е.” ЕАД и приложенията към него не са представени на органите по приходите (те не са и изрично изисквани), но от изложеното в споразумението се установявало, че е налице съществуващо вземане на Стилекс СА към “Е.” ЕАД.

Констатациите на органа по приходите относно съществуването на цедираното вземане и неговото погасяване по давност не могат да бъдат проверени без наличието на този договор и приложенията към него и проверката на тяхното счетоводно отразяване с помощта на вещо лице. С оглед на това съдът счита, че следва да задължи жалбоподателят да представи горепосочените доказателства и да назначи съдебносчетоводна експертиза, която да проследи счетоводните записвания и извършените плащания по години (до ревизираната 2012 г.) както по отношение на договора между Стилекс СА и “Е.” ЕАД от 2004 г., така и по отношение на споразумението за възлагане от 15.11.2007 г., сключено между „Е.“ ЕАД, Стийлекс ООД (STEELEX SA) и Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED).  

С оглед на изложеното съдът като инстанция по същество счита, че неправилно е обявил делото за решаване, поради което и на основание чл.253 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да отмени определението си за даване на ход по същество и да внесе делото в открито съдебно заседание за събиране на необходимите доказателства с участието на страните.  

Водим от горното, съдът

     

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 25.02.2020г., с което е даден ход на делото по същество.

НАСРОЧВА делото за 11.05.2020г. от 15, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи заверени копия на кредитно споразумение от 15.11.2007 г. и договор за заем от 31.08.2008г., със страни „Е.“ ЕАД и Пойнтър трейдинг лимитид, както и всички приложения към тях, предмет на проверка по ревизионно производство, приключило с РА № Р-0325-1200188-091-001/02.04.2015 г., потвърден с решение № 277/22.06.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна.   

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя, в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, да представи заверено копие на договор № 132-STR/2004 от 16.06.2004 г. за доставка на манганова руда, сключен между „Е.“ ЕАД и Стийлекс лимитид (STEELEX SA), и приложенията към него, придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

ДОПУСКА извършването на съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която след проверка в счетоводството на жалбоподателя през периода 2004 г. – 2012 г. да даде заключение осчетоводени ли са договор № 132-STR/2004 от 16.06.2004 г., сключен между „Е.“ ЕАД и Стийлекс лимитид (STEELEX SA), както и споразумение за възлагане от 15.11.2007 г., сключено между „Е.“ ЕАД, Стийлекс ООД (STEELEX SA) и Пойнтър трейдинг лимитид (POINTER TRAIDING LIMITED), кога са осчетоводени, по кои счетоводни сметки и има ли плащания по тези договори, кога и как.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Й..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева, вносими от жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението.     

Вещото лице да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на доказателства за внесен депозит от жалбоподателя.                   

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

                                         Административен съдия: