№ 2064
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501157 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, чрез
ю.И. срещу решение №743/20.03.2022г., постановено по ГД 16760/21 на
ВРС(електронно дело 20213110116760 от ЕИСС), САМО В ЧАСТ, с която е
бил отхвърлен предявения от него срещу длъжника Н. Х. ИСМ. иск за
установяване на задължения за лихва, договорена по действителен договор за
потребителски кредит за ползване главница до 31.07.2019г. в размер на само
590.73лв, за която е издадена оспорена от длъжника заповед за изпълнение по
ЧГД12546/21г. на ВРС .
Жалбата е била регистрирана като депозиран електронен документ (вх.
№22032/01.04.22г на ВРС) чрез ССЕВ на 01.04.22г в рамките на преклузивния
срок (считано от изпращането на електронния съдебен акт за връчване на
представител на ответника на 21.03.22г.) и е редовна: съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна С.М.Й., чрез адв. Н. е
упражнила право на отговор по жалбата с електронно изявление, депозирано с
вх.№ 30333/09.05.22г.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Пълномощниците на насрещните страни са овластени с права за
настоящата инстанция(л.9 от настоящото дело и л.68 от делото на ВРС).
Съдът приема, че въззивното производство е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса е събрана авансово в изискуемия
1
минимален размер. Жалбата е надлежно администрирана.
Доклад по жалбата:
Пълномощникът на въззивника възразява за неправилно
интерпретирани факти, установени по посочени писмени доказателства и
неправилно приложение на закона при отичане на действителността на
кредитна сделка в цялост като несъобразена с изисквания на ЗПК и уговаряне
на размер на възнаградителна лихва в нарушение на добрите нрави. Излага
доводите си за посочване в съдържанието на писмения договор на всички
предвидени в специалния закон параметри на сделката по ясен за
потребителя начин след предварително запознаване на клиента със
съществена за неговия интерес информация в стандартизираната форма на
Единен Европейски формуляр, включително и с посочване на точния размер
на дължимите суми, както и изчисления въз основа на тях ГПР. Сочи, че при
конкретно уговорения начин за заплащане на възнаграждение на
кредитора(фиксиран лихвен процент) не е приложимо допълнителното
изискване за оповестяване и на метод за изчисление на ГПР, а преценката на
първата инстанция за лимитиране на договорната свобода при уговаряне на
цена за ползване на потребителския кредит не е обоснована. Счита, че
ограничението в размера на ГПР е единственото нормативно ограничение, и
неморална съществена нееквивалентност на себестойността на кредитната
услуга и цената по договора не е налице, като се съпостави възнаграждението
с разходите на доставчика по предоставяне, обслужване и възстановяване на
кредита, включително и повишения риск за небанкова институция
предоставяща необезпечени кредити на клиенти с ниска кредитоспособност.
Отделно оспорва извода за общо третиране на кредитния договор с договора
за допълнителни услуги, като сочи, че доставчикът не е изисквал от клиента
поемане на допълнителния ангажимент, но само информативно е обявил в
предварителната информация възможността за ползване на пакетно
предлагани допълнителни услуги срещу допълнително възнаграждение, което
изрично е посочено като отделно и независимо от цената на кредита и
съответно нито е следвало да се оповестява като разход по основната сделка,
нито да се пресмята в обявения на клиента ГПР. Напротив, според кредитора
потребителят е бил достатъчно информиран, че само ако избере
допълнителния продукт, за него ще възникнат и допълнителни задължения. С
доводи за валидно уговорено възнаграждение по предоставения и ползван от
потребителя кредит, въззивника моли да бъде признато действието на
договора с потребителя, а след като отмени неправилната част от
обжалваното решение, да бъде установена дължимостта на лихвите,
уговорени като части от вноски с настъпили падежи по погасителния план.
Насрещната страна, чрез упълномощената адв. Ф. оспорва жалбата.
Обосновава правилното възприемане на предмета на допълнителните услуги,
предложени на потребителя като изцяло свързани с отпускане и управление
на кредита, което изключва и третирането на възнаграждението за тях като
отделна престация, извън общите разходи по сделката, предлагана на клиента
като „бърз“ кредит. Позовава се на установено в практиката на СЕС
тълкуване на смисъла на специалната потребителска закрила в областта на
кредитирането, изискваща обявяване по реда на присъщи за договора разходи
в ГПР и на възнагражденията за услугите, свързани са промени на
2
погасителния план и падежите по него. Сочи, че липсата на отчитане на тази
допълнителна тежест в ГПР изключва ясното договаряне и пречи на клиента
да прецени действителния обхват на поетите задължения, като нормативната
санкция за подобно недобросъвестно възползване на доставчика от
неосведомеността на потребителя съответства на ограничаване на
валидността на договора като сключен без лихви и разноски. Отделно, излага
и доводи за значителна нееквивалентност на цената за кредитната услуга,
съпоставена със законната лихва, дори и без да се отчита „скритата“
допълнителна печалба във вид на допълнителното възнаграждение за избран
пакет услуги. Сочи, че сама по себе си уговорката за фиксиране на лихва без
обявяване на действителна пълна цена за ползване на заемния ресурс е неясно
уговаряне на съществен за потребителя елемент и затова следва да бъде
третирана като неравноправна клауза, а действието й отречено, в унисон с
насоките по прилагане на общата Директива 93/12. Съответно обосноваване
на завишена цена поради по-високите разходи и риск то загуби при
необезпечени кредити според въззиваемата противоречи на справедливостта
като обща специална цел на Директива 2008/48, насочена към преодоляване
на негативни за обществото тенденции на прехвърляне на икономическата
тежест на необосновано поет риска от неплатежоспособност на
кредитополучателя върху самия клиент на доставчика на финансовата услуга.
Като счита че изводите за ограничаване на задълженията на
кредитополучателя само до чистата стойност на главницата са правилни,
респективно отричането на дължимост на лихвата е обосновано, моли
осъдителното решение да бъде потвърдено.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че твърденията на страните съответстват на процесуалните
действия на страните пред районния съд.
Оплакванията на страните касаят изводите на първата инстанция по
валидността на договора като основание за имуществена транзакция.
Принципно въззивният съд дължи и независим и служебен(т.е. извън
оплакванията в жалбата) контрол за валидност на сделки между търговец и
физическо лице-потребител, но в случая допълнителни указания на страните
по приложимите императивни правила по потребителска закрила не се
налагат. Това е така, защото в първата инстанция страните вече са изложили
подробно доводите си именно относно посочените от ищцата
недобросъвестно договаряне на доставчика на финансовата услуга и
несъответствието на съдържанието на пакета от сделки(допълнително
уговорено заплащане на пакетно обслужване на клиент, кандидатстващ за
заем, предоставен от финансова институция) със специални закрилни норми в
ЗПК и общите правила за недействителност по ЗЗД, и именно
интерпретацията на тези становищата на страните в обжалвания акт е предмет
на въззивния контрол.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение
3
№743/20.03.2022г., постановено по ГД 16760/21 на ВРС(електронно дело
20213110116760 от ЕИСС), САМО В ЧАСТ, с която е бил отхвърлен предявен
от кредитор иск за установяване на задължения на потребител за лихва,
договорена по действителен договор за потребителски кредит за ползване
главница до 31.07.2019г. в размер на само 590.73лв, за която е издадена
оспорена от длъжника заповед за изпълнение по ЧГД12546/21г. на ВРС .
НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.06.2022г от 13.30 часа. Да се
призоват страните чрез ССЕВ (л. 11 и л. 30 от настоящото дело).
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната
инстанция следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) за представяне на справка за
разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен
от съда ще бъде преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Към електронното съобщение до въззивника да се
приложи копие от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4