Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, [улица], Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки от двама от тримата членове на Управителния съвет – А. А. К., Х. П. Х. и П. В., срещу Заповед № 547/30.05.2023 г. на кмета на община Генерал Тошево, с която е одобрен ПУП – ПЗ за ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се нейната отмяна и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – кметът на община Генерал Тошево, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – областният управител на област Добрич, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Основните му възражения са, че процесният ПУП – ПЗ е одобрен по искане на Областна управа – Добрич, каквото на практика не е подавано. Оспорва авторството на приложеното към преписката заявление с твърдения, че подписът в него не е изпълнен от действащия към този момент областен управител в качеството му на ръководител и представляващ Областна администрация - Добрич. Твърди също, че областният управител на област Добрич не е възлагал изготвянето на задание и на проект на ПУП – ПЗ и не е сключвал договор за извършването на такава услуга. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните становища и доводи, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения :

Съгласно Акт за частна държавна собственост № 3016 от 23.01.2004 г. ПИ 2446 с площ от 2503 кв.м по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево е частна държавна собственост, а изградената в имота едноетажна масивна сграда, представляваща гаражи, със ЗП от 223 кв.м, е суперфициарна собственост на жалбоподателя „Електроразпределение Север“ АД. В тази насока е и представената по делото Заповед № ДжС-09-01-31/05.06.2022 г. на областния управител на област Добрич за отписване на сградата от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост.

Не е спорно по делото, че държавният имот попада в урбанизирана територия, като за него няма действащ ПУП – ПРЗ. Налице е само улична регулация за района.

Със Заявление с вх. № ТР-04-02-4967/05.04.2023 г. от Областна управа град Добрич до кмета на община Генерал Тошево (л. 61) е поискано да бъде разрешено изработването на проект за ПУП – ПРЗ за ПИ 2446 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево, като имотът се раздели на два нови ПИ. Заявлението е придружено със скица – проект за изменение на действащия КП на гр. Генерал Тошево (л. 76), предвиждаща разделянето на ПИ 2446 на два имота - имот с нов номер 1 с площ от 1723 кв. м и имот с нов номер 2 с площ от 780 кв.м. В двата новообразувани имота е проектирано свободно застрояване с пунктирни ограничителни линии. Към заявлението е приложено и задание за изработване на ПУП – ПЗ за ПИ 2589 по плана на град Генерал Тошево с възложител Областна управа – Добрич (л.72 - 75). В заданието е посочено, че целта на проекта е да се установи режим на застрояване за имота с предмет „За електроенергийно производство“ и начин на застрояване „свободно“, със запазване на отстоянията на линиите на застрояване от 3, 00 м към съседните имоти и 5, 00 м към дъно.

На 05.04.2023 г. главният архитект на община Генерал Тошево е дал становище, че с Искане вх. № ТР-04-02-4967/05.04.2023 г. от Областна управа град Добрич – собственик на ПИ 2446, от който са образувани два нови ПИ 2588 и ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево, е поискано да се допусне изработването на подробен устройствен план – план за застрояване на ПИ 2588 и ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. След запознаване с документите към заявлението е предложил на кмета на общината да допусне изработването на ПУП – ПЗ в описания обхват на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно т. 10 от Протокол № 3 от 06.04.2023 г. искането е разгледано на заседание на ОбЕСУТ при община Генерал Тошево, който е взел решение да се допусне изработването на проект за ПУП – ПЗ за ПИ 2588 и ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

Със Заповед № 372/06.04.2023 г. (л.63) кметът на община Генерал Тошево е одобрил на основание чл. 124а, ал. 5 и ал. 7, във вр. чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ представеното задание и е разрешил на Областна управа да възложи изработването на проект за ПУП – ПЗ за ПИ 2588 и ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево. В заповедта е посочено, че заданието обосновава необходимостта от изработването на ПУП – ПЗ за двата имота на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

Въз основа на издаденото разрешение е изготвен и внесен проект на ПУП – ПЗ за ПИ 2589 от м. май 2023 г.

С Решение по т. 8 от Протокол № 4 от 11.05.2023 г. ОбЕСУТ при община Генерал Тошево е приел изработения ПУП – ПЗ за ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево с цел промяна на отреждане на имота и показатели на застрояване на основание чл. 134, ал. 2 т. 6 от ЗУТ.

Въз основа на решението на ОбЕСУТ е издадена Заповед № 547/30.05.2023 г. на кмета на община Генерал Тошево, с която на основание чл. 129, ал. 2, във вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево, в обхват съгласно приложения проект с устройствена зона „Пп-предимно производствена“, предназначение на имота - „За електроенергийно производство“, при следните градоустройствени показатели – П застрояване ≤ 80 %; Кинт ≤ 2,5; озеленяване ≥ 20% и начин на застрояване свободно – (e).

Заповедта е съобщена на областния управител на област Добрич и на „Електроразпределение Север“ АД на 13.06.2023 г., видно от приложените по делото съобщения и обратни разписки (л. 13-14), а жалбата на дружеството до съда е подадена на 27.06.2023 г. съгласно обратна разписка и разпечатка от информационната база данни на куриера (л.49-50).

В хода на съдебното производство заинтересованата страна е оспорила автентичността на Заявление с вх. № ТР-04-02-4967/05.04.2023 г., по което е издадена обжалваната заповед, излагайки твърдения, че положеният върху него подпис не е на действащия към този момент областен управител на област Добрич в качеството му на ръководител и представляващ Областна администрация – Добрич. По повод на откритото производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК е изслушана съдебно – графическа експертиза, вещото лице по която след изследване на съдържащия се в областната администрация сравнителен материал е дало категорично заключение, че подписът под текста на заявлението не е изпълнен от действащия към датата на подаването му областен управител на област Добрич – З. З.. Експертизата е обективно и компетентно изготвена от вещо лице със специални знания и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира с доверие. В подкрепа на заключението на вещото лице са и резултатите от извършена служебна проверка в Областна администрация Добрич, съгласно които в деловодната система на администрацията няма регистриран такъв изходящ документ и няма поставен регистрационен индекс и дата върху него в съответствие с действащата Инструкция за деловодната дейност и използването на автоматизирана информационна система „Архимед“. С оглед на това оспорването на заинтересованата страна е успешно проведено и процесното заявление следва да се приеме за неистински (неавтентичен документ).

В хода на производството областният управител на област Добрич е оспорил и съдържанието на приложеното към заявлението задание в частта му, в която е посочено, че проектът за ПУП – ПЗ за ПИ 2589 е възложен по искане на Областна управа – Добрич. В тази част заданието има характер на свидетелстващ документ, съдържа изявление за знание на факти, поради което и оспорването му е допустимо. От представения по делото Доклад № ПО-05-1/22.03.2024 на комисия, назначена със Заповед № РкД-20-44/21.03.2024 г. на областния управител на област Добрич, се установява, че областният управител на област Добрич не е възлагал изработването на задание, нито на проект на ПУП – ПЗ за процесния имот и в деловодната система на Областна администрация - Добрич няма регистриран договор за извършването на такава услуга. Поради това процесното задание следва да се приеме за документ с невярно съдържание в частта относно отразеното в него удостоверително изявление, че проектът е изработен по възлагане на Областна управа – Добрич.

От данните по делото е видно, че на 04.04.2024 г. областният управител на област Добрич е подал сигнал до Окръжна прокуратура – Добрич с искане за извършване на проверка относно извършено документно престъпление по НК. По сигнала е образувана преписка № 166/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Добрич, която е изпратена по компетентност на Районна прокуратура - Добрич.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

С оспорената в настоящото производство заповед е одобрен ПЗ за неурегулиран имот, намиращ се в урбанизирана територия.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Административното производство е образувано по заявление, с което са направени едновременно две искания - за изменение на действащия кадастрален план на гр. Генерал Тошево чрез разделянето на ПИ 2446 на два нови ПИ по специалния ред на § 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (по-нататък Наредбата) и за създаване на първоначален ПУП – ПЗ за новообразуваните в резултат от изменението имоти по реда на чл. 124а и следващи от ЗУТ.

И в двата случая заявлението следва да изхожда от собственика на имота, предмет на искането, видно от чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ и § 4, ал. 10, във вр. ал. 4 от Наредбата. Поземленият имот, по отношение на който е одобрен оспореният ПУП – ПЗ, е държавна собственост, поради което и единственият, който е бил легитимиран да направи искане за това, е областният управител на област Добрич в качеството му на орган, упражняващ правото на управление на държавната собственост на територията на областта съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС, във вр. чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗАдм. От доказателствата по делото включително от заключението на вещото лице се установява безспорно, че заявлението, с което е инициирано производството, приключило с издаването на обжалваната заповед, не е подадено и подписано от действащия към този момент областен управител на област Добрич. В искането като заявител погрешно е посочена Областна управа град Добрич (Областна администрация – град Добрич), която не е орган на изпълнителната власт и има само подпомагащи областния управител функции съгласно чл. 57 от ЗАдм. Безспорно установено е и това, че областният управител на област Добрич не е възлагал изработването на задание и на проект за ПУП – ПЗ за ПИ 2589. Липсват данни по делото областният управител да е упълномощавал друго лице да подаде оспореното заявление или пък да е подавал друго заявление включително заявление за внасяне и одобряване на изработения проект на ПУП – ПЗ след издаване на разрешението по чл. 124а, ал. 5, във вр. ал. 2 от ЗУТ. Следователно не е налице надлежно сезиране от правоимащия собственик на поземления имот за изработване и одобряване на ПУП – ПЗ, което води до опорочаване на волеизявлението на административния орган по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Действително законодателят дава възможност производството по чл. 124а и следващи от ЗУТ да започне и служебно, но в случая това не е така и липсата на валидно подадено заявление от заинтересованото лице е основание за недопустимост на производството.

Процесният план за застрояване е одобрен при грубо нарушаване на процедурата по ЗУТ и недопустимо смесване на две различни административни производства - по изменение на кадастрален план и по създаване на план за застрояване. За да се предприеме производството по създаване и одобряване на ПУП – ПЗ за ПИ 2589, е следвало преди това да има влязла в сила заповед на кмета на община Генерал Тошево за одобряване на изменение в кадастралния план по § 4, ал. 6 от Наредбата чрез разделяне на ПИ 2466 на два нови ПИ. Такава заповед не е приложена към административната преписка и не става ясно как кметът на общината е издал разрешение за изработване на проект на ПУП – ПЗ за ПИ 2588 и ПИ 2589, без да е постановен какъвто и да е акт за тяхното образуване. Действително от данните по делото е видно, че двата нови имота са графично нанесени в кадастралния план и са получили планоснимачни номера в съответния регистър на имотите, но липсва писмено волеизявление на компетентния орган за разделянето на ПИ 2446. Единствените случаи, в които не е необходимо издаването на заповед по § 4, ал. 6 от Наредбата за одобряване на измененията в кадастралните планове, са изрично изброени в специалния § 4, ал. 7 от Наредбата. Разделянето на поземлен имот на два самостоятелни имота не е сред тези изключения за разлика от чл. 53а, т. 2 от ЗКИР и чл. 56, ал. 7 от Наредбата, които допускат такава възможност по отношение на измененията в кадастралните карти. С това на практика е одобрен ПУП – ПЗ за имот, който още не съществува в правния мир, доколкото няма писмена заповед за формирането му. Наличието на издадено разрешение по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ не санира този порок. Обстоятелството, че в двете производства компетентният орган е един и същ, не означава, че те могат да се обединят в едно, без да се спазват специфичните правила за всяко едно от тях. Липсата на самостоятелно обособен имот по плана влече и липсата на предмет на заповедта по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

В производството по одобряване на процесния ПЗ не е спазено изискването на чл. 128 от ЗУТ за съобщаване на проекта на заинтересованите лица. Процедираната разработка на практика променя предназначението на ПИ 2589, като го отрежда за електроенергийно производство. В случая е безспорно, че жалбоподателят е носител на ограничени вещни права в новозаснетия ПИ 2588, поради което се явява заинтересовано лице по смисъла чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1 от ЗУТ. В приложената по делото административна преписка липсват доказателства за съобщаването на проекта на оспорващото дружество. С това административният орган е лишил заинтересованото лице от участие в административното производство и е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо правото му на защита.

Не на последно място, като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, която важи само за случаите на изменение на действащ ПУП и е неприложима в производството по изработване, съгласуване и одобряване на ПУП по реда на чл. 124а и следващи от ЗУТ. По делото е безспорно, че за ПИ 2446 и обособения от него ПИ 2589 не е имало действащ ПУП – ПЗ и процесният план за застрояване е първоначален такъв, поради което неправилно административният орган се е позовал на тази разпоредба, за да го одобри.

Всички тези пороци правят оспорената заповед нищожна. Разбира се, неспазването на процедурата по чл. 128 от ЗУТ и неправилната правна квалификация сами по себе си не са основание за невалидност на заповедта, но заедно с недопустимостта на образуваното производство и липсата на предмет на одобрения план обуславят извода за нейната незаконосъобразност до степен на нищожност. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. По тези съображения и в съответствие с чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да обяви оспорената заповед за нищожна, макар и да няма искане за това.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК жалбоподателят и заинтересованата страна имат право на разноски по делото съответно в размер на 301, 91 лева (50 лева платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 24 от НЗПП, и 101, 91 лева платен депозит за вещо лице) и 551, 91 лева (401, 91 лева платен депозит за вещо лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 24 от НЗПП).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 547/30.05.2023 г. на кмета на община Генерал Тошево, с която е одобрен ПУП – ПЗ за ПИ 2589 по плана на промишлената зона на гр. Генерал Тошево.

ОСЪЖДА Община Генерал Тошево да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, [улица], Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки от двама от тримата членове на Управителния съвет – А. А. К., Х. П. Х. и П. В., сумата от 301, 91 лева, съставлява сторени разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА Община Генерал Тошево да заплати на Областна администрация – Добрич сумата от 551, 91 лева, съставляваща сторени разноски за първата инстанция.

Решението е постановено при участието на заинтересованата страна областен управител на област Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.