№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №1339 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от „Алия 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.”Г.М.” №83, представлявано от управителя И.В.С.
против Заповед № 165-ФК/09.05.2019г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности”
Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка-запечатване на търговски обект- павилион 93-94 находящ се
в гр. Варна, пазар „Чаталджа”, стопанисван от дружеството жалбоподател и
забрана за достъп до него, за срок от 10 /десет/ дни на основание чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на процесната заповед, като се отправя искане за нейната отмяна, с присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и
по съществото на спора.
Ответната страна, чрез процесуален представител
оспорва жалбата. По съществото на спора моли оспорената заповед като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
165-ФК/09.05.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, на дружеството е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион 93-94 находящ
се в гр. Варна, пазар „Чаталджа”, стопанисван от дружеството жалбоподател и
забрана за достъп до него, за срок от 10 /десет/ дни на основание чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Видно от
материалите по делото на 09.05.2019г. е издадена Заповед за налагане на ПАМ №165-ФК,
с която началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол”
при ЦУ на НАП е установил, че при извършена проверка на 08.05.2019г. на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион 93-94 находящ се в гр. Варна, пазар
„Чаталджа”, стопанисващият обекта
търговец „Алия 2012” ЕООД, в качеството на задължено лице по чл. 3
от Наредба Н - 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал.1 от Наредба Н -18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ. При извършена контролна покупка на джоб с пилешка
пържола с гарнитура, два айряна, две порции чипс на стойност 6,70 лева,
заплатени в брой на място в обекта от орган по приходите Г. на 08.05.2019г. в
16,15 часа, „Алия 2012” ЕООД не е издал касова бележка при заплащане
на сумата в брой от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Плащането било
прието от работещото в обекта лице Г.Х., който върнал ресто – 3 броя по един
лев и 30 ст. на монети. Изводът бил направен и от изведен КЛЕН от фискална
памет на ФУ за дата 08.05.2019г. За резултатите от проверката
бил съставен протокол за извършена проверка № 0350536/08.05.2019г. От констатацията е прието, че дружеството не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба. Органът,
издал оспорения акт е посочил и, че нарушението осъществява състав на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г. във вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС при продължаване на
това нарушение за бюджета и държавата биха произлезли значителни и
труднопоправими вреди, като е допуснал предварително изпълнение на същата.
По делото са приобщени като доказателства НП №
391445-F429555/19.12.2018 г., решение № 1644/09.09.2019 г. постановено по НАХД
№ 2300/2018 г. по описа на ВРС, с което е изменено НП, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за
нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. От
приложената по делото Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 191-ФК/17.10.2018 г. се установява, че на дружеството жалбоподател на
основание чл.186 ал.1 т.1 б. „а” ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка за нарушение разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, потвърдена в последствие с решение № 7786/23.05.2019
г. по адм. дело № 2183/2019 г. по описа на ВАС. Видно от молба на пълномощника на представляващ „Алия
2012” ЕООД с вх. № 66355-4/01.10.2019 г. и платежно нареждане, чрез „Инвестбанк”
АД-Варна от 01.10.2019 г. е заплатена наложената санкция с НП №391445-F429555/19.12.2018г.
От показанията на св. Т.
инспектор по приходите се установява, че с колегата си са отишли на
процесния обект към 16:10ч., като са извършили контролна покупка на описаните в
заповедта артикули на стойност 6,70 лева, за което е било заплатено с една
банкнота от 10 лв. и било върнато ресто от 3 лв.-на монети по 1 лв. и 0.30 ст. на
монети, за което не била издадена фискална касова бележка. След като се
легитимирали работещият в обекта се заключил. Започнал да прави нещо на фискалното
устройство и след около 4-5 минути отворил обекта, за да започнат проверката.
Констатирали освен, че не е издадена касова бележка, имало касова разлика, в
размер на 6.70 лв., точно толкова, колкото била тяхната покупка. Когато са били
до фискалното устройство и са имали достъп до него, не са констатирали разлика
в часовото време и устройството било с точен час.
Свидетелят Г. инспектор по
приходите, също сочи, че с колегата си Т. са били 16.10 ч. в обект за бързо
хранене, който се намира на пазар „Чаталджа”, като към 16:15 ч. на работещия в
обекта са поръчали и заплатили в брой артикулите описани в процесната заповед,
за което не бил издаден касов бон. Сочи,
че след легитимацията са поискали да влязат в обекта, за да видят касовия
апарат, но бил заключен, малко след това го отключили и веднага извадили
междинен финансов отчет от 1 бр. фискално устройство, което се намирало в
обекта. При изваждането на отчета, били преброени наличните пари и се установило,
че покупката на стойност 6.70 лв. липсва, и в този размер била разликата от
извадения отчет. Часът на фискалното устройство бил верен, не са установили
никаква разлика.
От
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. се установява, че ИД на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в
ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административнонаказателното
производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и
отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. За този
вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на
чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване
на обект за срок до един месец”, като в конкретния случай нейното основание е
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” – неизпълнение на задължението за издаване на
фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта.
В
конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник на
отдел „Оперативни дейности” - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага принудителни
административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. от ИД на НАП, който е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП да издават
заповеди от вида на процесната. Заповедта
отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК, като са
изложени фактическите и правни основания за налагане на мярката.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с АУАН № F 486964/16.05.2019г.
е установено извършено от „Алия 2012”
ЕООД нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно не е издало
фискална касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба,
за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба
или имуществена санкция.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Не издаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Предвид съставените за констатираното нарушение протокол за извършена
проверка, акт за установяване на административно наказание, които като
официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно
изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства за
твърденията на представляващия дружеството жалбоподател, че не е налице осъществен състав на административно
нарушение съдът намира, че са налице предпоставките
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.
Неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството жалбоподател за липса
на осъществен състав на нарушение в оспорената заповед.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за
продажба), отпечатан и издаден по установения ред за продажба. Следователно,
условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за
налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е
допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на
извършена продажба, свързано с не издаване на съответен документ за продажба –
в случая фискален касов бон или касова бележка от кочан, което представлява
административно нарушение на чл.
185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.
186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС. След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение
по чл.
185, ал.1 ЗДДС, административният
орган налага принудителната административна мярка по чл.
186 ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер. В този смисъл наличието или липса на други констатирани нарушения,
свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за
законосъобразността на процесната заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не, доколкото е
ангажирана спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и
безвиновна. За
налагането на ПАМ в случая е достатъчно извършването на една продажба без
издаване на фискален бон, каквато в случая е установена. За изложените
твърдения от жалбоподателя, че за извършената продажба е издадена касова
бележка не са ангажирани доказателства, нито такива, че процесната продажба е
извършена на 08.05.2019г. в 16,27 часа, а не в посочения в заповедта час 16,15
часа. От приложените по делото извлечения на фискални бонове и дневен отчет не
се установява да е извършена продажба на посочените в заповедта артикули на
стойност 6,70 лева. Липсват доказателства за твърдението на жалбоподателя, че
фискалното устройство е работило с неточен час. Писмените доказателства, както
и свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни, кореспондиращи с останалите приобщени по делото доказателства
оборват твърдението изложено в жалбата досежно наличие на разлика в часовото време и това
на фискалното устройство.
Наложената
ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се
налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред
които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС. По принцип принудителната мярка „запечатване на обект” е с превантивна
цел, която в случая е налице, тъй като
към момента на постановяването й дружеството
не е било преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане. Срокът на принудителната
административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона-за десет дни, като е взето предвид местоположението на търговския обект,
търговската площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Срокът на
наложената ПАМ е съобразен, както с факта, че нарушението е извършено след
издадена заповед № 191-ФК/17.10.2018 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол” при
ЦУ на НАП, впоследствие потвърдена с
решение № 7786/23.05.2019 г. по адм. дело № 2183/2019 г. по описа на ВАС,
така и със задълженията за спазване на финансовата дисциплина. Определеният размер съответства
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН правна уредба на ПАМ. Съгласно същата,
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като
превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Упражняването на търговска дейност обосновава
притежанието на професионални познания по отношение на фискалното
законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка
правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с
оглед реализиране превантивната функция на ПАМ. Наред с горното съдебната
практика на ВАС дадена в решение №6143 от 27.05.2015г. по адм.дело №9490/2014г.
на ВАС приема, че дори при неяснота относно критериите на срока може да
обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки
за налагане на ПАМ.
В случая по делото не се спори, че павилион с №93-94 е търговски
обект, по смисъла на даденото от законодателя легално определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който дружеството жалбоподател е осъществявало търговска
дейност, като извършва продажба на стоки, поради което съдът приема, че спрямо
него може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1
от ЗДДС. Предвид изложеното съдът
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алия 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. „Г.М.” №83, представлявано от управителя И.В.С.
против Заповед № 165-ФК/09.05.2019г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности”
Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Алия 2012” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. „Г.М.” №83, представлявано от управителя И.В.С. *** сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: