Решение по дело №989/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, чрез юрисконсулт М. Х. срещу Решение № 432/31.03.2024г. постановено по НАХД № 20233110200002/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП №BG2022/2000-176 от 25.11.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“.

В касационната жалба с пространно изложени твърдения и доводи, чрез процесуалния представител, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП №BG2022/2000-176 от 25.11.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“. Намира, че оспореното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да събере и оцени необходимите и допустими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, като с това не е изпълнил вмененото му в чл.13, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН задължение за служебно разкриване на обективната истина.

Прави извод за неправилност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено НП №BG2022/2000-176 от 25.11.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, в условие на евентуалност иска връщането на делото на районния съд. Иска присъждане на сторените разноски. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание представя доказателства, които следва да са част от административнонаказателната преписка, но не се съдържат в нея, а именно: извлечение от Регистър за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки в Митница Варна (3бр. листи), както и Регистър на митническите пломби на митница Варна (3бр.листи).

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в алтернативност моли връщането на делото пред ВРС с дадени указания по тълкуването и приложението на закона. Прилага писмени доказателства, непредставени в хода на първото разглеждане на спора от въззивния съд от АНО, представляващи: заверено за вярност копие на Регистрационна карта за заявка № 00004/16.07.2021 г., снимков материал на проба с лабораторен код № 3780_2005_21_02 /2 бр. снимки/, както и 3 бр. Протоколи за резултати по заявка № 00004/16.07.2021 г. – с изпитване „газова хроматография GC-FID“, с изпитване „изчисляване консистенцията чрез пенетрация“ и с изпитване „киселинно число и СМК“.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 432/31.03.2024г. постановено по НАХД № 20233110200002/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №BG2022/2000-176 от 25.11.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2452.04 лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 14.07.2021 г. „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София представило пред МП Пристанище Варна към ТД Митница Варна декларация за режим митническо складиране 21BG002005062244R0 за 1 стока, описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина, 5600 колета х 20 кг нето тегло”. За стоката, поставена под режим „митническо складиране“, предмет на декларация 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г. са подадени митнически декларации за режим „допускане до свободно обращение на стоки, които са предмет на освобождаване от ДДС, доставка до друга държава членка“ с MRN: 21BG002005062936R4 от 26.07.2021 г., 21BG002005063332R8 от 02.08.2021 г., 21BG002005063491R3 от 04.08.2021 г., 21BG002005064878R0 от 26.08.2021 г., 21BG002005066187R2 от 20.09.2021 г., 22BG002005080450R0 от 20.05.2022 г., както и митническа декларация за режим „допускане до свободно обращение" с MRN 22BG002005080262R9 от 17.05.2022 г. - стока №2, с които се приключва предходния режим.

На 14.07.2021г. от стоката, предмет на декларация MRN 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г. били взети проби с цел проверка на тарифно класиране. Същите били взети в склад на „Милки Груп Био“ ЕАД, в района на ЗПЗ, Логистичен парк Варна, корпус А-6, с ръчна сонда от 15 бр. кашона на различни нива и места от стоката. Пробите били взети от служител на сървейска организация „Вилмар Контрол“ ООД, в присъствието на митнически служител и на прекия представител на дружеството. За вземането на пробите бил съставен Протокол за вземане на проба №70 от 14.07.2021 г. Пробите били разпределени в 4 бр. опаковки, от които 2 бр. за митническата лаборатория, 1 бр. за проверяваното лице и 1 бр. – контролна. В протокола не било отбелязано, по какъв начин са запечатани опаковките с пробите. Впоследствие бил изготвен и Акт за вземане и разработване на средна проба №2163 от 14.07.2021 г. на „Вилмар Контрол" ООД, в който било посочено, че пробата се разпределя в пет броя кутии, поставени в полиетиленови торби, пломбирани с оловна пломба с номер „191“, разпределени по три за Митница Варна, една за „Милки Груп Био“ ЕАД и една за „Вилмар Контрол“ ООД. На 15.07.2021 г. в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) с придружително писмо №32-226028 от 15.07.2021 г. и Заявка за анализ или експертиза №70 от 14.07.2021 г. били изпратени 2 бр. проби, към които бил приложен Протокол за вземане на проба №70 от 14.07.2021 г., заявка за анализ и митническа декларация MRN 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г.

В ЦМЛ била регистрирана проба с лабораторен код №3780_2005_21 - 2 бр. пластмасови кутии в полиетиленови торби, с оловна пломба номер „191" и етикет от „Вилмар Контрол" ООД, маркирани с етикети на проба и запечатани с митнически пломби №0063954 и №0063975.

Въззивният съд констатирал, че във връзка със заявката за анализ или експертиза peг.№70 от 14.07.2021 г., в ЦМЛ е изготвена Митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) №04_16.07.2021 от 25.05.2022 г. за анализ на проби от стока, описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина, 5600 колета х 20 кг нето тегло“, държава на произход Индонезия, получател „Милки Груп Био“ ЕАД, с код по ТАРИК 1516 20 98 80, в митническа декларация MRN 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г., описана като „Partly Hydro Palm Oil IFFCO HQPO4042H“ в сертификата за анализ. Съгласно заключението на МЛЕ №04-16.07.2021 от 25.05.2022 г. за анализ на стоката с описание по Протокол за вземане на проба №70 от 14.07.2021 г., анализираната проба с лаб. код №3780_2005_21 представлява пластична до твърда, маслена маса, при стайна температура 25°С, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. На база проведените изследвания и цялостната експертна оценка е констатирано, че изпитаната проба от стоката представлява продукт – палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла и получен чрез обработка за модифициране на кристалната структура т.нар. текстуриране. Въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинирата номенклатура (КН) на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система 2 за описание и кодиране на стоките (ОБХС) за позиция 1517, митническите органи приели, че стоката с гореописаните характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Приели също и, че приложимият за стоката ТАРИК код е 1517 90 99 90, а приложимото мито по отношение на трети страни – 16 %. Направили извод, че декларираният в митническа декларация MRN 21BG002005066187R2 от 20.09.2021 г. код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като стоката била претърпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка на модификация на кристалната структура на палмово масло или негови фракции, т.е. текстуриране, с цел да служи за хранителни цели. За да достигнат до този извод митническите органи съобразили становище №32-177049 от 31.05.2022 г. на дирекция „Митническа дейност и методология" в ЦМУ на Агенция „Митници", в чиято компетентност е подготовката на становища по прилагане на митническото законодателство в областта на тарифното класиране на стоките. Прието е, че тарифното класиране на стоките се определя от Общи правила 1 и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), които имат легална сила на ниво КН и съответно при тълкуването на позициите и подпозициите се вземали предвид обяснителните бележки към КН, които били признати от Европейския съд като официална интерпретация на КН и представлявали важно средство за осигуряване на еднаквото приложение на Общата митническа тарифа от митническите власти на страните - членки на Европейския съюз. Посочено е, че общите правила за тълкуването на КН предвиждат, че класирането на стоките се определя най-напред съгласно текста на позициите и забележките към разделите или главите, като се приема, че текстът на заглавията на разделите или главите има само индикативна стойност.

В този аспект е прието от митническия орган, че анализираната стока, представлява палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла и получен чрез обработка за модифициране на кристалната структура, т.е. чрез т.нар. текстуриране. Въззивният съд, посочил, че текстурирането е процес, който е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим конкретно за стоките от позиция 1517 на КН. Констатирано е и, че полученото становище за тарифно класиране per.№32- 177049 от 31.05.2022 г. на директора на дирекция „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ, направено за стоката по митническа декларация за режим „митническо складиране“ MRN 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г., от която е взета пробата, е относимо и за митническа декларация MRN 21BG002005064878R0 от 26.08.2021 г. Въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) за позиция 1517, стоката, с гореописаните обективни характеристики, е класирана в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания.

Предвид състава на стоката, приложимият ТАРИК код е установен като 1517 90 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни 16.00 %. По митническа декларация MRN 21BG002005064878R0 от 26.08.2021 г. за стоката било заплатено мито - 5240.64 лв. Предвид установената разлика в декларирания тарифен номер и размера на ставката е определено за заплащане мито в размер на 7692.68 лв.

Посочено е, че в съответствие с нормата на чл.190, §1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, проведените изследвания и цялостната експертна оценка на проба с лаб. код №3780_2005_21 с търговско наименование „Partly Hydro Palm Oil IFFCO HQPO4042H", обективирани в МЛЕ №04-16.07.2021 от 25.05.2022 г. са валидни за цялото количество стока, обхванато от митническа декларация за режим „митническа складиране" с MRN 3 21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г., както и за всички митнически декларации за поставяне под следващ допустим режим и явяващи се документ за приключване на учредения режим „митническо складиране".

С оглед горното е прието, че на 26.08.2021 г. „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********* е осъществил състав на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, тъй като в митническа декларация MRN 21BG002005064878R0 от 26.08.2021 г. е декларирал стока „частично хидрогенирана палмова мазнина 1120 колета х 20 кг. нето тегло“, бруто тегло 23 296 кг, нето тегло 22 400 кг с код по ТАРИК 1516 20 98 80 и ставка на митото по отношение на трети страни 10.90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Индонезия, с начислени и заплатени държавни вземания в размер 5240.64 лв. мито, вместо да се декларира стоката с код по ТАРИК 1517 90 99 90 и ставка на митото при държава на произход Индонезия (ERGA OMNES) в размер 16 % и дължими държавни вземания в размер 7692.68 лв мито, в следствие на което е избягнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер 2452.04 лв мито. Нарушението е извършено на територията на МП Пристанище Варна.

С писмо изх.№32-201707 от 20.06.2022 г. на началника на МП Пристанище Варна, е изпратена покана до представляващия на „Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК *********, да се яви в петдневен срок в сградата на МП Пристанище Варна, за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена на 21.06.2022 г., съгласно данните в известието за доставяне №ИДPS9028004G71S. Представляващ дружеството не се е явил в определения срок за даване на обяснения по случая и за съставяне на акт за установеното нарушение на ЗМ. Поради това и при горните констатации, на 04.07.2022 г., в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН ст. инспектор в Агенция "Митници", МП Пристанище Варна, ТД Митница Варна, съставил срещу дружеството АУАН№BG04072022/2000/M-230 от 04.07.2022 г. по опис на ТД Митница Варна за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

АУАН бил връчен на управител на „Милки Груп Био" ЕАД на 29.07.2022 г., със съдействие на ТД Митница София. След получаването на акта и документите към него е образувана административно-наказателна преписка №BG2022/2000-177 от 03.08.2022г. по опис на ТД Митница Варна. В законоустановения срок не е постъпило възражение по съставения акт.

С оглед горното, административно-наказващият орган преценил, че констатациите по съставения акт са коректни, фактическата обстановка е описана пълно и достоверно, доколкото е установено неизпълнение на задължение към държавата от страна на „Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК *********, при осъществяване на дейността му, а именно - заплащане на дължимите публични държавни вземания в пълен размер.

Преценено е, че при съставянето на акта не е нарушено правото на защита на нарушителя, като не са допуснати нарушения от процесуален и материален характер. Административно-наказващият орган намерил за безспорно установено, че е налице административно нарушение - митническа измама, състояща се в частично избягване заплащането на публични държавни вземания, за което следва да се носи административно-наказателна отговорност и да се издаде наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка, директорът на ТД Митница – Варна приел от правна страна, че на 26.08.2021 г., на МП Пристанище Варна, „Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК *********, е осъществил състав на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, тъй като в митническа декларация MRN 21BG002005064878R0 от 26.08.2021 г. декларирал стока „частично хидрогенирана палмова мазнина 1120 колета х 20 кг нето тегло", бруто тегло 23 296 кг, нето тегло 22 400 кг с код по ТАРИК 1516 20 98 80, със ставка на митото спрямо трети страни 10.90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Индонезия, с начислени и заплатени държавни вземания в размер 5255.06 лв мито, вместо да декларира стоката с код по ТАРИК 1517 90 99 90 със ставка на митото при 4 държава на произход Индонезия (ERGA OMNES) в размер 16 % и дължими държавни вземания в размер 7692.68 лв мито, в следствие на което е избягнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер 2452.04 лв мито, като нарушението е установено съгласно извършено лабораторно изследване и резултатите от МЛЕ №04-16.07.2021 от 25.05.2022 г., за което наложил на „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София имуществена санкция в размер на избегнатото мито с ДДС.

От заключението по назначените при съдебното следствие първоначална и допълнителна съдебна химико-техническа експертиза съдът направил следните констатации: 1. Съгласно документите придружаващи процесната стока по време на нейното движение, последната е декларирана, като „Частично хидрогенирано палмово масло“ (Partly hydro palm oil); 2. В издадените документи т.2.1, т. 2.2 и т. 2.3 не е налична ясна, точна, пълна, еднозначна информация и проследимост при процеса на вземане на проби относно: дата и час на вземане на пробите; метод/процедура на вземане на пробите; брой и идентификация на контейнерите; идентификация на партидата; брой и количество на формираните проби; брой, вид и идентификация на пломбите; 3. Не може да се даде категоричен отговор дали са настъпили и какви промени в процесната проба по време на манипулирането и съхраняването й в ЦМЛ; 4. Не може да се даде оценка за валидността на резултатите от изпитване на характеристика мастно-киселинен състав от МЛЕ, тъй като не са налични доказателства за валидиране на ВЛМ РАП № 09-1, както и доказателства за калибрационния статус на използваната аналитична апаратура; 5. За характеристика № 7 от МЛЕ не може да се даде оценка на валидността на резултатите, тъй като: 1) не са налични необходимите първични записи и изчисления; 2) не са налични необходимите доказателства за валиден калибрационен статус на използваните технически средства: Автоматичен дигитален пенетрометър PNR 12, техническо средство за измерване на време и техническо средство за измерване на параметрите на заобикалящата среда; 3)не са налични необходимите и достатъчни доказателства за валидиране на ВЛМ РАП № 66, т. е ВЛМ РАП № 66 не е приложима е случая; 6. Стойностите на характеристики Свободни мастни киселини и Пероксидно число съгласно Таблица 1 доказват, че в периода на манипулиране/съхранение на пробата, са настъпили изменения, вследствие протекли окислителни процеси; 7. Пробата съгласно Акт за вземане и разработване на средна проба № 2163/14.07.2021 г. и Приемо-предавателен протокол/ 12.07.2023 г., издадени от Вилмар Контрол ООД не е представителна и не може да бъде използвана за отговор на задачата от експертизата.

При проведеното изслушване на експерта в с. з., същият недвусмислено посочил, че методиката на ЦМЛ не е коректна, като изложил и конкретни съображения относно направеният извод.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, съотвестващи и с кредитираните документи по АНП - АУАН № BG040722/2000/М-230 от 04.07.2022 г., писмо рег.№32-255941 от 01.08.2022 г., входящо писмо относно връчване на АУАН, писмо рег.№32-201707 от 20.06.2022 г., опис на приложени копия от документи към АУАН № BG040722/2000/М-230 от 04.07.2022 г., декларация за митническо складиран, декларация за допускане за свободно обращение и специален режим, международни документи, фактури №5493 от 01.07.2021 г., №4029 от 07.07.2021 г., №2541 от 14.07.2021 г., №3691 от 14.07.2021 г., преводно нареждане от 28.08.2021 г., удостоверение за регистрация, потвърждение номер по ДДС, протокол за извършена проверка, протокол за вземане на проба, Акт №2163 от 14.07.2021 г., заявка за експертиза №70 от 14.07.2021 г., рег.№32- 226028 от 15.07.2021 г., Митническа лабораторна експертиза №4-16.07.2021 г. от 25.05.2022 г., писмо $32-17749 от 31.05.2023 г., служебна бележка, становище за определяне митническа стойност на избегнати мита и публични държавни вземания, докладна записка №32-376652 от 03.11.2022 г., служебна бележка, постановление №44 от 14.11.2022 г., разпечатка от ТР за актуално състояние, заповед №ЗАМ-1447/32-2644887 от 09.08.2022 г., НП №BG2022/2000-176/НП, изходящо писмо, писмо №32-431763 от 12.12.2023 г., разписка, служебна бележка, писмо №32-425282 от 08.12.2022 г., преводно нареждане, служебна бележка, постановление №44А от 08.12.2022 г. , както и приобщените в хода на съдебното следствие - сертификати за калибриране, свидетелство за вътрешно калибриране, калибриране на газов хроматограф, свидетелство за вътрешно калибриране, натовареност при работа на средствата за измерване, протокол за верифициране, протокол за верифициране на метод, сертификат за акредитация, презентация на тема опростени методи за изпитване на твърдостта и текстурата на масла и мазнини, работна и аналитична процедура, официалния метод за измерване на консистенцията на мазнини по метод “AOCS”, работна аналитична процедура заверени за вярност копия от: регистрационна карта, заявка №00004 от 16.07.2021 г., разпечатка от електронния дневник на ЦМЛ, писмо от ТД „Северна морска“ до ЦМЛ рег.№32-226028 от 15.07.2021 г, заявка за анализ/експертиза рег.№70 от 14.07.2021 г., протокол за вземане на проба рег.№70 от 14.07.2021 г. и акт №2163 за вземане и разработване на средна проба от 14.07.2021 г.

Съдът е формулирал следните спорни въпроси по делото: „дали продуктът по процесната митническа декларация за внос, е този който е изследван в ЦМЛ и който е бил предмет на назначената СХЕ, както и дали той е частично хидрогенирана палмова мазнина или палмов шортънинг, съответно правилно ли е било извършено тарифното класиране на продукта и съответно - избегнало ли е „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София частично заплащане на публични държавни вземания в сочения в НП размер.“

Съдът при тази формулировка на спора е приел, че нарушението, което се твърди, че е извършено от „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София, не е доказано по безспорен и категоричен начин. Изводът е изведен, на констатацията, че по делото не е установено с необходимата категоричност, че изследваната проба в ЦМЛ, а и тази предмет на СХЕ по настоящото дело е същата, иззета с протокол №70 от 14.07.2021 г. Посочил е в подкрепа на направеният извод, че по делото не са налице категорични доказателства за това, че пробата е именно иззетата от процесната стока. Съдът е констатирал, че между страните не е спорно обстоятелството, че конкретната стока, за която е прието в наказателното постановление, че е била неправилно декларирана, е проверена в рамките на последващ контрол на декларирането.

Съдът е цитирал относимата към спора част от решението на СЕС по дело С-571/12 и е направил извод, че за да се ползва проба от предходна декларация трябва митническата администрация да докаже идентичност на стоките с тези по следващата декларация, като се е аргументирал с разписаното в т.16 от цитираното решение по дело С-571/12 на СЕС.

Съдът е констатирал, че по делото доказателства за идентичност между стоките, декларирани по двете митнически декларации не са събрани от митническите органи и идентичността им не е доказана по категоричен начин. Посочил е и, че констатираната и от „Милки Груп Био“ ЕАД гр. София невъзможност да се проследи идентичността на взетите и изследвани проби, т.к. в протокола за вземане на проба рег.№70 от 14.07.2021 г. не са описани номерата на митническите пломби, с които пробите са запечатани, а тези, посочени в акт №2163 от 14.07.2021 г. за вземане и разработване на средна проба не съответстват на описаните като изследвани в МЛЕ, влекат на извод, че след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с митническата декларация №21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г., не може да се обоснове и категоричено заключение, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, и като следствие от това, че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване се отнасят към стоките по процесната декларация.

Съдът е констатирал, че в Протокола за вземане на проби №70 от 14.07.2021 г., както и в Акт №2163 от 14.07.2021 г. за вземане и разработване на средна проба, не са посочени номера на пломби, с които са запечатани взетите проби, и е направил извод, че е невъзможно проследяването им до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, и от там до процесната стока. Посочил е, че констатираните пропуски, съставляват съществен порок в процедурата по вземане на проби и изпращането им за анализ, който не е преодолян с изисканите и представените в хода на въззивното производство допълнителни писмени доказателства - регистрационна карта и заявка за МЕ. Въззивният съд приел, че релевантните данни не биха могли да бъдат установени и чрез разпит на свидетели, участвали в процедурата, както поради значителния период от време, изминал от момента на взимане на пробите, така и предвид специфичния характер на обстоятелствата и фактите, които евентуалните свидетели би следвало да възпроизведат в показанията си. Посочил е, че е необосновано и житейски нелогично е такова доказване да доведе до необходимата категорична точност, поради което и процедурата по взимане на проби и възможността за тяхната проследимост е обезпечена чрез неспазените в разглеждания случай строги изисквания за идентификация на пробите. Съдът е констатирал, че по делото не е доказано с какви номера на митнически пломби са запечатани пробите по Протокол №70 от 14.07.2021 г., съответно средните проби по Акт №2163 от 14.07.2021 г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби №0063954 и №0063975, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код №3780_2005_21.

Установил е, че в т.8 от протокол №70 от 14.07.2021 г. не е отразено дали пробите са запечатани с митнически пломби, като не е налице посочване на каквито и да било номера и, че само в Акта за вземане и разработване на средна проба №2163 от 14.07.2021 г., съставен от представител на „Вилмар Контрол“ ООД, са посочени номера на оловни пломби - „191“, но същите не са митнически пломби и не са уникални – т.е. не могат да послужат за недвусмислена идентификация на пробата, поради което е приел, че по никакъв начин не може да се установи, посочените от ЦМЛ в МЛЕ номера на митнически пломби, как кореспондират с пломбите по Акт №2163 от 14.07.2021 г. при условие, че при изготвянето на Протокол №70 от 14.07.2021 г., станало в присъствието на митнически служител, изобщо не е посочено, че пробите са пломбирани. Посочил е, че обстоятелството, че в ЦМЛ пробите са били придружени от Протокол №70 от 14.07.2021 г. и митническата декларация №21BG002005062244R0 от 14.07.2021 г., не влече на извод, че изследваните проби са именно от стоката по тази декларация. Направил е заключение, че след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с тази митическа декларация, то няма как да се обоснове и категоричен извод, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, респ. че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване може да се отнесе към стоките по процесната декларация. Съдът при съобразяването на разпределението на доказателствената тежест в производството, е посочил, че само на разгледаното по – горе основание изводът на митническите органи за извършено нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ се явява необоснован и недоказан, а издаденото наказателно постановление - незаконосъобразно.

Съдът е констатирал и, че по делото отсъстват категорични доказателства продуктът изследван от ЦМЛ да представлява палмов шортънинг. От заявеното от експерта категорично становище, че Американският стандарт AOCS Сс 16-60 не е приложим за определяне наличие на допълнителна обработка /текстуриране/, поради липса на референтни стойности, в какъвто смисъл е и СХЕ е приел за недоказано и твърдението в НП, че стоката е шортънинг. Посочил е, че последният извод е в съответствие и с т.53 от Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело C-292/22, според което, когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, но при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване. Съдът е посочил, че при спазване на дадените от СЕС указания е констатирал и, че не се доказва и наличието на утвърдени методи за изследване на процесния продукт. При така направените констатации, въззивният съд е отменил НП, като неправилно и незаконосъобразно, поради недоказаност на твърдяното нарушение.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

За да се произнесе касационната инстанция, предвид доводите в касационната жалба за неизпълнение на въззивният съд на задължението му служебно да събере относимите към спора доказателства и представените от от касатора и от ответника по касация, чрез процесуалните им представители писмени доказателства относно начина на вземането на пробите от стоката и създадените в тази връзка писмени доказателства, съобрази разписаните в НПК задължения на въззивната инстанция относно установяването на фактите обуславящи съставомерност на деянието.

Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл.14, ал.1 от НПК „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“ Цитираната разпоредба, предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, въвежда правилото, че в съдебното производство фактите описани в НП (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (арг. и от чл.13, ал.2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл.13, ал.1 от НПК, съгласно който „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“, доразвит в разпоредбата на чл.107, ал.2 вр. ал.5 от НПК („Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.“)

В този смисъл съдът съобрази и тълкуванията дадени в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А., съгласно мотивите на което „Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му.“ и Решение № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 472/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят К. М., съгласно мотивите на което „В случаите, когато намери, че за конкретни релевантни обстоятелства, в рамките на предмета на доказване, установен с чл. 102 НПК, първата инстанция не е събрала необходимите доказателства, въззивната е тази, която сама следва да го стори. Освен по правото, въззивната инстанция е и последна такава по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) и именно поради това, законът изрично е регламентирал процедурата по допускане на доказателства (чл. 327 НПК) и за тяхното събиране в хода на въззивно съдебно следствие (чл. 332 НПК), уреждайки изрично възможността да бъдат ползвани всички способи по НПК за това. Съдът като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза е задължен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно правилата на чл. 13 НПК. Съгласно чл. 304 НПК, подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение.“

При проверката на НП, предвид правната същност на последното като правораздавателен акт (в този смисъл С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред. Законът е предвидил и това, че те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат на спорно производство.“), съставът на районния съд е въззивна инстанция.

От разпоредбите на чл.315, чл.316 вр. чл.317 от НПК вр. чл.344 от НПК се налага извод, че въззивния съд има правомощията да извърши както проверка на първоинстанционния правораздавателен акт, така и да пререши спора по същество. В този смисъл проф.дюн М. Ч. и проф.дюн Г. М. в Чинова, М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, Сиела Норма АД, София, стр.514 развиват следния анализ на дейността на въззивния съд при проверката на правораздавателния акт: „Той проверява присъдата, като същевременно извършва „качествено еднаква“ дейност с тази на първоинстанционния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, по установяване на правилността на фактическите положения по делото и по обосноваността на направените изводи.“

От цитираните разпоредби, анализите и тълкуванията им, възпроизведени в цялост по-горе за яснота на изложението, следва, че въззивната инстанция съгласно възложените й от НПК правомощия проверява доказателствения материал по първоинстанционния акт (решение, НП, ЕФ), като предвид принципите заложени в чл.13, ал.2 вр. чл.14, ал.1 от НПК има задължението по чл.315 от НПК да допусне и събере всички доказателства релевантни за съставомерността на деянието (разкриването на обективната истина) и при наличието на основания за това да установи нови фактически положения – арг. от чл.316 от НПК.

В решението предмет на настоящата проверка въззивният съд се е ограничил само до констатацията, че не са представени доказателства относно идентичността на стоките, декларирани по двете митнически декларации, както и, че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване не могат да се отнесат към стоките по процесната декларация, предвид липсата на данни в Протокола за вземане на проби №70 от 14.07.2021 г. и в Акт №2163 от 14.07.2021 г. за вземане и разработване на средна проба, т.к. в тях не са посочени номерата на пломбите, с които са запечатани взетите проби, и е направил извод, че е невъзможно проследяването им до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, респективно – към процесната стока, но не е изпълнил задължението си да извърши всички необходими процесуални действия по разкриването на обективната истина, като изиска от АНО прилагането на всички относими доказателства относно установяването на спорните факти, включително и на тези свързани с вземането на проби и от кои стоки, проследяването на пробите до ЦМЛ и установяването на наличието на идентичност на стоките по взетите проби от стоките предмет на внос с различните декларации. Констатира се, че Съдът не е дал указания на митническия орган за представянето на такива доказателства.

От горното следва, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за събирането на относимите към съставомерността на деянието описано в НП доказателства, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаването на процесуалните права на касатора, поради което е налице предвиденото от чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК касационно основание за отмяна на Решение № 432/31.03.2024г. постановено по НАХД № 20233110200002/2023г. по описа на ВРС и връщането на делото за разглеждане от фазата на съдебното следствие от нов състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактите и от представените от страните в хода на настоящото касационно производство доказателства, както и да изиска от митническия орган всички други релевантни за спора доказателства, непредставени в хода на първото въззивно и касационно разглеждане на настоящото дело, находящи се и в съдебните преписки по други съдебни производства, включително и по оспорването на решението на митническия орган по промяната на митническата стойност на процесната стока, както и резултатът от това оспорване.

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 432/31.03.2024г. постановено по НАХД № 20233110200002/2023г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдебното следствие.

Решението не подлежи на обжалване.