Р Е Ш Е Н И Е
Номер 74/22.07. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На осми юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Яна Панева
Секретар Соня Дичева
Прокурор Станислав Андонов
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 40 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е
за проверка на присъда № 58 от 27.09.2019 г., постановена по НОХД № 848/19 г.
на Окръжен съд Варна, с която подс. Б.Г.Н. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК и му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осемнадесет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намалил с една трета и определил подлежащото на изпълнение за срок от
дванадесет години, при първоначален „строг” режим. С присъдата били уважени
гражданските искове на ищците Ц. и С. А., в размер на от по 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019 г., като в
останалата част до 100 000лв. исковете били отхвърлени като недоказани.
Съдът възложил на подсъдимия направени по делото разноски и държавната такса
върху уважения размер на гражданските искове.
Делото във въззивния съд е образувано
по протест на прокурор при ВОП и жалби на частните обвинители и граждански ищци
и на защитника на подсъдимия.
Прокурорът счита, че наложеното на
подсъдимия наказание не е съответно на степента на обществена опасност на
деянието, дееца и на целите по чл. 36 от НК. Иска се изменение на присъдата с
налагане на наказание доживотен затвор, което по чл. 58 а ал. 2 от НК, да бъде
заменено с наказание лишаване от свобода в средния размер между пределите 20 до
30 години. Изложени са и допълнителни съображения към протеста, в които са
отразени конкретни аргументи срещу приетото от съда в мотивите относно
индивидуализация на наказанието по вид и размер. Прокурорът от въззивната
прокуратура поддържа протеста и счита наложеното наказание, преди редуцирането
му, за по-леко отколкото справедливо. Поставя акцент върху предисторията на
отношенията между съпрузите, като насилието от подсъдимия е продължавало години
наред и пострадалата е търпяла този тормоз и побоища, до подаването на молба за
развод и фактическата им раздяла. На следващо място подчертава, че начинът, по
който е бил нанесен този побой, разкрива изключителна агресивност, изключителна
жестокост и за това, че пострадалата е претърпяла по време на този побой болки
и страдания, обосноваващо правната
квалификация на извършеното. Счита, че първият по степен съд съвсем
правилно е установил смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, но крайният
резултат би трябвало да е по-различен, с налагане на наказание доживотен затвор
със замяна до наказание на около 20 г. лишаване от свобода, което би било
справедливо. По жалбата на защитата на подсъдимия с искане за прилагане на
закон за по-леко наказуемо престъпление, в частност по чл. 124 от НК,
прокурорът възразява предвид интензитета на ударите и местата на нанасяне - в
жизненоважни органи.
Във въззивната жалба на частните
обвинители и граждански ищци чрез техния повереник, се претендира на подсъдимия
да бъде наложено наказание доживотен затвор, което да бъде редуцирано по чл. 58
а ал. 2 от НК, и уважаване на предявените граждански искове в пълния им
предявен размер от по 100 000лв. В с.з. пред въззивната инстанция
процесуалният представител поддържа жалбата. Посочва, че подсъдимият системно е
нанасял побои на пострадалата, като е изградил професионален метод, при който
по неговите ръце и тяло да не оставят следи от нанесените удари, разкриващо
изключително висока степен на обществена опасност и изключително трайни
престъпни навици. Целенасочеността на подсъдимия, броя и мястото на ударите,
вкл. в главата, причинили ЧМТ, според повереника, опровергава тезата за
престъпление по чл. 124 от НК. Счита, че с толкова леко наказание подсъдимият
не би могъл да се поправи, като след шест години той би се възползвал от института
на УПО, което не би изпълнило целите на наказанието като послание към
обществото. Поддържа становището на прокурорите от ВОП и ВАП, и приемайки
наличието на две смекчаващи отговорността обстоятелства, пледира за наказание
доживотен затвор, заменен с наказание лишаване от свобода в размер, определен
от съда. Оценява като несправедливо занижаването на гражданския иск, при
отчитане на съдебната практика, вкл. и за престъпления, извършени по
непредпазливост, докато разглежданият случай е много по-тежък. Моли за по-тежко
наказание и уважаване на исковете в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия обжалва
присъдата в наказателната и гражданската й части. Иска се изменение на
присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, намаляване
на наложеното наказание и уважените граждански искове. В допълнение към жалбата
са изложени съображения, че деянието на подсъдимия осъществява състав на
престъпление по чл. 124 ал. 1 от НК, на основания, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и включени в мотивите на съда
за приетото обвинение по чл. 116 от НК. Защитникът излага конкретни аргументи
от доказателствата по делото в подкрепа на това искане. Иска се промяна в
приложения материален закон и съответно намаляване на наказанието и исковете.
Алтернативно защитникът моли за потвърждаване на присъдата. Изразено е
становище за неоснователност на протеста и жалбата на частните обвинители и
граждански ищци. В с.з. пред въззивната инстанция след изслушване на
обясненията на подс. Н., защитникът поддържа жалбата. Обръща внимание, че
казусът е сложен от правна страна, с оглед последвалите законодателни промени,
като прокуратурата иска чрез възможностите на материалния закон да поправи
допусканото от процесуалния закон към момента на разглеждане на производството.
Оспорва доводите на прокурора по протеста, като счита, че не са доказани.
Подчертава, че никой не е видял поражения по пострадалата, че продължителен
период от време тя е била жива и е извършвала различни активни действия, кръвта
се е събирала бавно в субдуралното пространство, което и му дава повод да
поиска преквалификация на извършеното. Счита, че следва да се съобразят
обстоятелствата за личностите на подсъдимия и пострадалата, коментирани от СПЕ.
Поддържа исканията, вкл. и алтернативното за потвърждаване на присъдата.
Намира, че наложеното от съда наказание е съобразено със съществуващите
смекчаващи обстоятелства.
В личната си защита подс. Н. изказва
съжаление и съболезнования на родителите. Твърди, че никога не е искал да се
стигне до този фатален край, започнал скандал, който ескалирал и той ударил К..
Заявява, че не е минал и ден без да съжалява за случилото се. В последната си
дума иска по-леко наказание.
Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на
възраженията и доказателствата по делото, ведно със събраните в съдебното
следствие във въззивното производство, счита следното:
І. От фактическа страна.
Производството по делото е протекло
по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил
самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към
разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за
установени съответните фактически положения, като съдът се е позовал както на
признанията на подс. Н., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги
подкрепят. По този начин от ВОС е формулирана следната фактическа основа на
делото:
Подс. Б.Н. и К.С.сключили граждански
брак на 06.11.2013г., двамата живеели на квартира в гр. Варна, ул. „Никола
Кънев" № 32, ет.2 ап.8, собственост на свид. А. Руменов К., който живеел
със съпругата си и двете им деца в апартамент на третия етаж, точно над този,
който отдавали под наем.
Непосредствено след сватбата, между
подсъдимия и съпругата му К. започнали да възникват скандали, които приключвали
често с нанасяне на побой. Пострадалата К.С.била завършила философски и
журналистически факултет в СУ „Св. Климент Охридски”. Между двамата постоянно
имало борба за надмощие, тя го превъзхождала интелектуално, той естествено
физически. За тази борба за надмощие с лош травматичен резултат, Славчева
споделяла със своя приятелка и състудентка, свид. М.Б.. Пострадалата се
оплаквала и че съпругът й я принуждава да участва в сексуални оргии без нейно
желание, че има многобройни сексуални връзки с мъже и жени.
За честото физическо малтретиране
пострадалата споделяла с родителите си - свид. Ц. и С. А., с брат си - свид. Т.
А., при когото понякога оставала след побой, както и с приятели - М.Б. и С.А..
Това било видимо и от травматичните кръвонасядания, счупване на носа. За
случващото се красноречиво говорят намерените медицински документи за
освидетелствания, многократно подавала жалби в полицията, обаждала се на тел.
112. Свид. Т. А., брат на пострадалата, многократно я увещавал, че трябва да се
разведе, че не бива да търпи побоища, но тя му отговаряла, че много го обича.
Родителите й постоянно се притеснявали за нейното здраве, имали уговорка всеки
ден до 10 часа да им се обажда по телефона, за да са сигурни, че е жива.
Вследствие на тези отношения, към
края на 2018г. двамата съпрузи заживели, като съквартиранти, спели в различни
стаи, хранили се отделно.
На 08.02.2019г. двамата съпрузи
подали молба за развод в деловодството на РС Варна, било образувано гр. дело №
2140/19, насрочено за 26.02.2019г.
Пострадалата К.С.ползвала два мобилни
телефонни номера, официално № **********, който бил известен на подс. Н. и
близките й, както и № **********, за който той не знаел. Този номер ********** К.СТ.
била дала за връзка в публикувани безплатни обяви в сайта на „Адам и Ева",
поддържан от „Резон" ООД, на този телефон се обаждали клиенти за сексуални
контакти.
Подсъдимият Н. ползвал мобилен
телефон с № **********.
На 24.02.2019г. в 16:15 часа, подс. Н.
се обадил на мобилния телефон на съпругата си, който му бил известен - №
**********, провели разговор в продължение на 35 секунди, след което той се
прибрал в дома им и поискал да говорят за предстоящото им дело за развод,
излязъл, купил бира и се върнал. Съпругата му била облечена със синя пижама на
бели цветчета.
Около 19 часа разговорът прераснал в
скандал, при който подс. Н. счупил телефона на съпругата си и започнал жестоко
да я бие. Подс. Н. удрял с юмруци главата и тялото на съпругата си К., блъскал
главата й в стената на хола, включително и в ръба на комина, удрял я с лесно
достъпни за него предмети и я душил, като я хващал в областта на шията и със
сила притискал горницата на пижамата й около шията. Около 19.30 часа виковете и
писъците на К. били чути от свид. К., който отивал да прибира детето си и
слизайки по стълбите минал покрай апартамента на наемателите си. Свидетелят К.
чувал и шум, наподобяващ удари. Около 19.50 часа свид. К. се върнал в жилището
си, където съпругата му - свид. К.а, му казала, че докато го е нямало, виковете
и крясъците от апартамента на наемателите им продължили.
Около 20.10 ч. К.С.успяла да се
отскубне от подс. Н., веднага напуснала квартирата и тичайки се качила на
третия етаж, където позвънила в апартамента на хазяите - сем. К.и, помолила свид.
К. да се обади в полицията, като обяснила, че подс. Н. я е набил, взел й
телефона и го счупил. Въпреки, че К.С.закривала с ръце лицето си, свид. К.
забелязал, че лявото й око било подуто, от ляво устата й била подута и
разкървавена, кръв имало и по носа й. Свидетелят К. предложил тя лично да отиде
в полицията, тъй като Първо РУ било в близост, но К. отказала и тръгнала да
слиза по стълбите. След нея тръгнали и свид. К. и съпругата му - свид. С. К.а.
Свид. А. К. казал на подс. Н. да спрат да се карат, а на К. да спре да го
дразни, при което подс. Н. му казал, че ще се развеждат. К.С.влязла в спалнята
и затворила вратата. След като сем. К.и си тръгнали, подс. Н. се обадил от своя
мобилен телефон на майка си - свид. С. А., казал й да дойде, за да му помогне
да си вземе багажа. Подс. Н. се обадил и извикал такси. Въпреки, че съзнавал с
каква сила и жестокост бил нанесъл множество удари по главата и тялото на
съпругата си, подс. Н. спокойно взел телевизора от хола, дрехи в торбичка и
лаптопа си и заедно с майка си напуснал квартирата. След тях К. заключила
металната врата на апартамента и пуснала резето. С такси, управлявано от свид. А.М.Х.,
подс. Н. и майка му свид. С. А. отишли в жилището на майка му в гр. Варна, кв.
Аспарухово.
След като подсъдимият и майка му
заминали, повече никой не чул никакъв шум, тропот или отваряне на врати от
апартамент 8 на втория етаж в жилищната сграда на ул. „ Никола Кънев" 32 в
гр. Варна, за което обстоятелство били разпитани както хазяите на сем. Н., в
чийто апартамент се чувал всеки звук от долния етаж, така и съседите в блока:
свидетелите О.А.К., С.Д.П., З.И.В., Т.Н.Д., М.Г.Д., както и посочените от
фирмите за таксиметрови услуги шофьорите на таксита, приели поръчки от адреса
на блока в периода 24-25.02.2019г., свидетелите П.К.П. и Д.И.Т..
Същата вечер, в 21:51ч, от телефонен
номер ********** К.С.позвънила на подс. Н. като провели разговор с
продължителност от 7 секунди. Във 21:52 ч. подс. Н. върнал обаждане, като
провели разговор с продължителност от 63 секунди. Във 21:58 ч. подс. Н. отново
позвънил на този телефонен номер и провели разговор 54 секунди. Според
обясненията на подс. Н., тъй като тя му крещяла, след второто обаждане той
блокирал номера й. Във 22.24 ч. К. му изпратила SMS, но при извършения по -
късно оглед на телефоните, съдържанието на този SMS не било открито.
Комуникацията по телефоните и за двамата била проведена от едни и същи клетки,
отговарящи на местоположението им - тя на адреса на квартирата, той - на адреса
на майка си в кв. Аспарухово.
В резултат от ударите на подсъдимия, на
К. Н. били причинени травми, вкл. закрита черепно мозъчна травма и кръвоизлив,
с развитието на който в бавен темп, от порядъка на часове, се проявили
животозастрашаващи признаци, достигнали до събиране на кръв в черепната кухина,
значително повишаване на вътречерепното налягане и потискане на жизненоважните
центрове в мозъчния ствол. Смъртта на Н. настъпила в периода 4.30ч - 7.30ч на
25.02.2019г.
Тъй като на сутринта К. Н. не се
обадила на родителите си, след 12 ч. свид. Ц.А. започнала да звъни на телефона
на дъщеря си с № **********, от който им звъняла всеки ден, но тя не
отговаряла. В 14 ч. свид. Ц.А. отишла в квартирата на дъщеря си и звъняла на
звънеца, но никой не отварял, поради което и се обадила на тел. 112, от където
я посъветвали да отиде в Първо РУ на ОД МВР — Варна. Полицейските служители се
свързали със свид. К. да отключи апартамента, но той нямал ключ за втората
ключалка и позвънил на подс. Н. да донесе ключ. След като отключили,
установили, че вратата не може да се отвори, тъй като от вътрешната страна било
спуснато резето, което нямало как да бъде отворено отвън, освен да се разбие
вратата или да се влезе отвън през терасата, достъпът до която бил изключително
труден. За целта полицейските служители се свързали с гражданска защита, от
където изпратили екип за съдействие с командир свид. П.П.. С помощта на стълба свид.
П. се изкачил на терасата, счупил стъклото на врата и влязъл в жилището в
помещение, което възприел като дневна. Забелязал, че масата била обърната, по
пода имало стъкла от счупени вещи. Свидетелят минал през стаята без да пипа
нищо, излязъл от дневната и се отправил да отвори входната врата, като в дясно
забелязал през отворената врата на съседната стая, че на леглото лежи жена,
която възприел като мъртва. Жената била облечена с пижама, но не била завита
със завивка.
Свид. П. отворил входната метална врата,
като дръпнал вътрешното резе, разположено хоризонтално на пода, за да влязат
полицейските служители. Свид. П. разбрал, че в коридора се намирала майката на
жената от апартамента, която искала да влезе, но не я пуснали.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието, започнал в 17.30 часа, обективиран в протокол от
25.02.2019г., при който били иззети веществени доказателства: обтривки, парче
стъкло, калъфка на възглавница, 5 броя фасове, парче текстилна дамаска и др.
подробно описани в протокола, одобрен с разпореждане на ВОС № 798/26.02.2019г.
От заключението по назначената и
приета СМЕ, при огледа и аутопсията на трупа пострадалата К. Н. били установени
следните наранявания:
„Закрита черепно-мозъчна травма -
масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно, кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки, ограничени контузионни огнища в мозъка в дясно теменно и в
областта на мозъчния ствол, кръвонасядания в ляво по меките черепни обвивки в
три отделни области и по лицето, разкъсно-контузна рана по лигавицата и
ожулвания по кожата на горната устна.
Аспирация на стомашно съдържимо.
Множество кръвонасядания по кожата и
в подкожието на различни области от гърба, горните и долни крайници, единично
кръвонасядане в областта на шията.
Следи от стари оперативни белези по
носа и дясната подбедрица.
Причината за смъртта е притискане на
мозъка от кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, възникнал след травматични
увреждания по главата и лицето.
Събирането на кръв в черепната кухина
(в случая 160 мл) води до значително повишаване на вътречерепното налягане и
потискане на жизненоважните центрове в мозъчния ствол. Това характеризира
непосредствения механизъм, по който настъпва смъртния изход. Свързано с тази
генеза е вдишването на повърнати материи в дихателните пътища.
Всички установени по тялото
травматични увреждания са получени по механизмите на действие на твърдите тъпи
предмети, чрез удари с или върху такива. Уврежданията в областта на главата,
които представляват кръвонасядания в меките тъкани, се намират в три равнини и
са резултат от три отделни механични въздействия в ляво - челно, слепоочно и
тилно. Морфологията на кръвонасяданията не позволява даване на по-точна
характеристика на травмиращата повърхност, от която са причинени. Не би могло в
случая да се изключат както удари с някакъв твърд предмет, така и такива
нанесени с ръце, юмруци.
В лявата половина на лицето, в
областта на горната устна и скулата, са налице травми, които са получени от
механични въздействия с по-голяма сила, причинила съответно рана по лигавицата
на устната и значителен оток на клепачите и меките тъкани под окото. Тези две
увреждания и това по ушната мида на нивото на скулата се намират в една
плоскост на главата и получаването им би могло да е от еднократно механично
въздействие. Като травмиращата повърхност при тях може и да е по-широка, но
притежаваща издължена ръбеста част. Възможно е това нараняване да е получено и
при удар на лицето при блъскане към околни предмети - мебели, стена и др.
Подобен механизъм на нанесени отделни
директни удари или получени при блъскане на пострадалата може да се разглежда
при кръвонасяданията в областта на лява лопатка, поясно хълбочната област,
десните мишница и
лакът, като охлузването хълбочно и по лакъта показват тангенциално въздействие
на ръбеста част от травмиращия предмет.
Ограниченото охлузване и
кръвонасяданията по кожата на шията и подлежащо на меките тъкани в дълбочина до
гръкляна са резултат от притискане в тази зона, което може да бъде осъществено
с ръка или посредством опъване или дърпане на дрехата в областта на шията.
Специфичните кръгловати
кръвонасядания по гърба са получени от удар или притискане с предмет,
притежаващ заоблена или сферична травмираща повърхност с диаметър около 1,5 см.
Тези наранявания в дълбочина достигат подкожието, разположени са съвсем близо
едно от друго и механизмите им на възникване включват или четири отделни
въздействия с предмета или групираното им получаване от предмет, притежаващ в
релефа си два или четири елемента с подобна характеристика и на съответните
разстояния един от друг.
Ограничените кръвонасядания по
гръбната повърхност на двете длани и дясната предмишница могат да се получат и
при опит за предпазване от страна на пострадалата от нанесени срещу нея удари.
Интерпретираните наранявания са с
морфология, показваща еднаква давност и съответстват да са нанесени в рамките
на денонощие преди смъртта.
Останалите отделни петнисти
кръвонасядания по коляното и предните повърхности на двете подбедрици са с
по-голяма давност, получени по различно време, в границите на седмица.
Локализацията им сочи, че биха могли да са резултат и от самонараняване при
неволни удари в нискостоящи околни предмети.
Общото разглеждане на уврежданията
показва, че същите са получени в динамика и при промяна на положението на
пострадалата спрямо нападателя. При част от нараняванията е обсъдена възможност
за притискане или блъскане на тялото към околни предмети, позицията на
пострадалата в тези ситуации следва да е била с лице към нападателя при получаване
на уврежданията по задната повърхност на тялото и съответно с гръб или дясно
странично в момента на получаване на травмата в лявата половина на лицето. Не е
изключено в динамиката на инцидента травми в отделни области, но разположени в
една плоскост или в значително подвижните части от тялото, да се получат
едномоментно. Дори съблюдавайки тази вероятност се очертават най-малко
шест-седем отделни механични въздействия спрямо пострадалата, като поне три от
тях са в областта на главата.
Констатирането на механични
увреждания, без белези за болестни изменения в черепната кухина, определя
травматичния произход на кръвоизлива под мозъчната обвивка, а от там и пряката
причинна връзка със смъртта.
При наличието на конкретните няколко
външни наранявания в областта на главата трудно от медицинска гледна точка би
могло да се от диференцира само едно от тях като пряко свързано с
вътречерепните усложнения.
Съпоставяйки морфологията на
отделните наранявания по тялото, най-голяма механична сила е приложена при
получаване на увреждането в лявата половина на лицето. Останалите травматични
изменения са следствие на удари с различна по интензитет сила, като по-изразена
тя е била в местата с по-дълбоки кръвонасядания - меките черепни обвивки,
гърба, поясно-хълбочната област и шията.
Видът и степента на изразеност на
травмите по тялото на Н. не предполага бързо, внезапно изпадане в състояние на
безсъзнание или настъпване на смърт след нанесените увреждания. Развитието на
възникналия кръвоизлив, с който пряко се свързва смъртния изход, определя
значително по бавен темп, от порядъка на часове, до появата на
животозастрашаващите признаци.
Периодът, през който се увеличава
количеството на събиращата се в черепната кухина кръв може да бъде с различна
продължителност. Много често при този вид кръвоизливи е налице т.н.
"светъл период", без изразена характерна симптоматика, която да се
възприеме като опасна за живота. През този период пострадалата би могла да се
движи, говори и извършва други обичайни дейности без да подозира усложнението
от травмата на главата, като в случая това може да е съпроводено с чувство на
болка в травмираните области от тялото. Компресионният синдром настъпва
внезапно или започва с прояви на потискане на мозъчната дейност, замъглено
съзнание или огнищна мозъчна симптоматика. На този етап вече не би могла да се
очаква адекватна реакция от страна на пострадалата за активни движения и
търсене на помощ.
Закрита черепно-мозъчната травма като
тази в конкретния случай представлява животозастрашаващо състояние. Възможност
за предотвратяване на неблагоприятния изход би могла да се търси при оказване
на високоспециализирана медицинска помощ (оперативно лечение) на по-ранен етап,
непосредствено след получаване на нараняванията или след поява на първите
изразени симптоми.
Травмите в останалите области от
тялото, с изключение до някъде на уврежданията по шията, не предполагат
развитието на опасни за живота състояния.
Липсата на летливи вещества, в т.ч.
етанол в кръвта показва, че към времето на настъпване на смъртния изход Н. не е
била алкохолно повлияна. Наличието на летливи вещества в урината е незначително
- 0,3% и не би могло се интерпретира с категоричност като приживе употребен
алкохол.
При огледа на полово-аналната област
и от микроскопското изследване на влагалищните натривки не са открити
изменения, които да се свържат с осъществен полов акт в близките часове преди
смъртта.
Предвид направените изчисления на
база термометрията, извършена по време на огледа на местопроизшествието и
динамиката на трупните изменения към времето на аутопсията, смъртта на Н.
следва да е настъпила в периода 4.30ч - 7.30ч на 25.02.2019г.”.
След извършване на аутопсията и
установяването на причината за смъртта на пострадалата, с разрешение, дадено в
разпореждане № 799/26.02.2019 по ЧНД № 210/2019г. на ВОС било извършено
претърсване и изземване в наетия под наем апартамент от семейство Н. като били
иззети множество вещи, подробно описани в съставения протокол от същата дата,
приложен в том 1, л.135 - л.139, като при разследването били извършени огледи
на веществените доказателства и назначени съответните експертизи за
изследването им.
В заключението на назначената и
приета от съда СМЕ за съпоставяне на травматичните увреждания на пострадалата Н.
с фиксираната в протоколите обстановка от местопроизшествието и иззетите
предмети е прието, че:
При огледа и аутопсията на К. Н.-40г.,
са установени следните травматични увреждания, които определят местата на
травматични въздействия, представени по анатомични области:
Глава:
-кръвонасядане в областта на лявата
скула 3/1,5 см на височина 149 см и на същото ниво на ухото 1,5/0,7 см.
-кръвонасядане и охлузване по горната
устна 2,5/1 см и подлежаща
разкъсно-контузна рана по лигавицата
на устната 3/0,6
-кръвонасядане по меките черепни
обвивки в ляво челно 4/5 см, -
-кръвонасядане на клепачите на лявото
око;
-кръвонасядане в лява слепоочна
област, свързано с това на челото;
-кръвонасядане в лява тилна
област4/2см;
Шия:
-кръвонасядане и охлузване съответно
1 см и 0,5 см в горната част на шията зад лявото ухо;
-издължено кръвонасядане 5/1,5см по
лявата странична част на шията,
Гръб:
- кръвонасядане на 120 см от петите в
областта на лява лопатка 6/1см
- кръгловати кръвонасядания (четири
на брой) в областта на дясната лопатка в диаметър 1,0 до 1,5 см и на 129 см от
нивото на петите.;
Поясно-хълбочна област
-кръвонасядане в лява поясна област
3/1 см( на 95 см от нивото на петите);
- -кръвонасядане
централно в поясната област 2,5 см овална форма (на 91 см от петите)област
- кръвонасядане
6/1,6 см с централно охлузване 2/0,8 см в дясна хълбочна (на 81 см от нивото на
петите)
Горни крайници:
-кръвонасядане с овална форма по
дясно рамо 2/1,5 см
-ограничен оток в областта на дясна
мишница 4-5 см
-кръвонасядане по дясна предмишница в
диаметър 1,5 см
-охлузване в областта на десния лакът
1,5/1 см
-кръвонасядане по втори пръст на
дясната ръка- 0,6 см
-кръвонасядане по вътрешния ръб на
лявата длан 3,5/1,5см
Долни крайници:
-кръвонасядане по ляво коляно - 1 см
-кръвонасядане по гърба на лявото стъпало
5/3,5 см.
Изброените травматични увреждания са с
характеристики, показващи приблизително еднаква давност на тяхното получаване и
могат да се анализират като получени кратко време преди настъпването на
смъртта.
Всички тези наранявания са резултат
от действието на твърди тъпи предмети, чрез удари с или върху такива.
При нито едно от установените
наранявания по кожата не се откриват особености, по които да се определи
конкретна специфика на травмираща повърхност.
Формата, размерите и разположението
на някои от уврежданията позволяват да се посочи само най-обща характеристика
на действалия твърд предмет.
В тази връзка контактната повърхност,
довела до уврежданията в лявата половина на лицето и ушната мида е била
по-широка и притежаваща издължен ръб. Тази травма би могла да се получи както
от удар с твърд предмет с подобни характеристики, така и при удар на лицето при
блъскане в околни предмети стени, мебели, врати и др. с по - голяма сила.
При останалите наранявания по главата
се касае за по-ограничена площ на съприкосновение с удрящата повърхност в
границите на 4/2см до 4/5 см, без данни за особености на контактната
повърхност. Не би могло в случая да се изключат както удари с някакъв твърд
предмет, така и такива нанесени с ръце, юмруци.
Ограниченото охлузване и
кръвонасядания по кожата на шията и подлежащо на меките в дълбочина до гръкляна
са резултат от притискане в тази зона, което може да бъде осъществено с ръка
или посредством опъване или дърпане на дрехата в областта на шията.
Установените в дясно по гърба четири
кръгловати кръвонасядания са получени от удар или натиск с или върху предмет
със заоблена или сферична повърхност с диаметър около 1,5 см. Морфологията на
тези увреждания позволява същите да бъдат получени при четири отделни
въздействия с предмет с посочената характеристика на контактната повърхност или
при едно или две въздействия на предмет притежаващ в релефа си два или четири
елемента с подобна характеристика и на съответните разстояния един от друг.
Нараняванията в областта на лявата
лопатка и поясно хълбочната област са с приблизително еднаква характеристики
като форма и размери и биха могли да се получат при сходни травматични
въздействия- удар с или върху твърд тъп предмет с изразена ръбеста част.
Видът на кръвонасядания в поясната
област срединно и крайниците не дава възможност да се определят особеностите на
контактната повърхност на предмета, чрез който са получени и техният анализ
по-скоро е теоретичен.
Част от тези наранявания, предвид
разположението им могат да се разглеждат като „защитни" при опит за
предпазване от страна на пострадалата от нанесените й удари.
От съпоставката на установените по
тялото наранявания и различните повърхности на предоставените за анализ и
описани в протоколите за оглед и изземване обекти, не се откриват белези, по
които да може да се определи, че някое от получените наранявания е от конкретен
предмет или дадена негова част.
При по-голямата от предоставените за
изследване предмети съществуват части с цилиндрична повърхност (дръжки на
стирка, метла, лопатка четка за прах, тръба от прахосмукачка,), при механично
въздействие с каквато се получава характерно двойно контурирано, ивичесто
кръвонасядане. В конкретния случай подобни наранявания не се установяват и
нямаме основание да приемем, че с тези предмети са нанесени удари по главата и
тялото на пострадалата.
При детайлно разглеждане и съпоставка
на отделните увреждания с всички повърхности на предоставените предмети може да
се установи съответствие единствено между морфологията на кръгловатите
кръвонасядания в областта на дясната лопатка и заобления край на, обозначен
като обект №13-конусовиден предмет, при условие, че с него са нанесени четири
отделни удара в посочената област от тялото.
Следва да се има предвид, че косвено
доказателство за механично действие на даден предмет върху тялото на човек е,
от една страна деформациите които могат да се наблюдават по него, и от друга
задържане на биологичен материал по повърхността му (кръв, епителни клетки,
косми, слюнка).
В заключението на същата експертиза е
посочен и механизмът на получения хематом:
Хематом се получава при нарушаване
целостта на кръвоносни съдове с излив на кръв в ограничено пространство в
околните меки тъкани или телесни кухини.
В конкретния случай се касае за
вътречерепен хематом, част от установената при аутопсията черепно-мозъчна
травма, който се намира в пространството между твърдата мозъчна обвивка и
мозъка. Събирането на кръв в това пространство се получава при разкъсване на
намиращите се там разнокалибрени кръвоносни съдове, оформящи мрежа. При
по-силен и внезапен удар в областта на главата се получава рязко разтягане и
разкъсване на стената на съдовете, което би могло да е локализирано както от
страната на удара, така и на противоположната страна, по хода на травмиращата
сила.
При разглеждания случай кръвоизливът
е получен по механизма на противоудара, т.е. противоположно на мястото на
приложената външна механична сила, довела до повърхностните увреждания в лявата
половина на главата.
Посоченото предполага, че
въздействието в областта на главата е с по-голяма по интензитет сила и/или на
предмет с по-обширна повърхност.
В зависимост от броя и вида на
засегнатите съдове е и темпът, с който нараства количеството на кръвоизлива.
Когато това количество изпълни свободното субдурално пространство, то започва
да оказва компресия върху мозъчните структури и всички произлизащи от това
усложнения, водещи до смъртен изход."
При претърсването на 26.02.2019г. бил
иззет един брой косъм, разположен на ляв ръб на стена на комин, разположен на
разстояние 155.5 см от пода на горе по описания ръб, обект №12, като за
определяне регионалния му произход и сравнително изследване са назначени
единична и тройна СМЕ, в заключението на които го определят като фрагмент от
косъм. Морфологичните му характеристики го определят като човешки с регионален
произход окосмената част на главата, без възможност да се посочи полова
принадлежност.
В заключението на назначената и
приета тройна СМЕ се сочи, че „липсващата луковица на косъма показва, че същият
не е отскубнат или естествено отпаднал …края на корена се установяват следи от
механично въздействие на тъпоръбест предмет, прекъснало целостта на косъма при макро и микроскопския сравнителен
анализ на обектите се установява сходство в цвета, дебелината и структурата
между фрагмента и някои от предоставените и иззети косми от главата на Н."
- т.2, л.326.
При претърсването на 26.02.2019г.
била иззета епикриза, издадена от МБАЛ „ Свид. Марина" ЕАД с положени
подписи и мокър печат, на който се разчита надпис „ направление психиатрия -
1-ва клиника относно К.С.Н., постъпила на 31.08.2018г., изписана на
14.09.2018г. - обект № 7.
Във връзка с това веществено
доказателство и събраните гласни доказателства при разпит на част от
свидетелите, е била изискана цялата медицинска документация и е назначена СПЕ
по писмени данни по отношение пострадалата К. Н.. Видно от представеното
заключение на вещото лице, освидетелстваната Н. е страдала от психични и
поведенчески симптоми, дължащи се на употребата на алкохол, синдром на
зависимост към алкохол, емоционално нестабилна личност.
В медицинската документация няма
данни да е правила опити за самоубийство, суицидният риск е бил преценен като
нисък и не са описани самонаранявания "
- том2, л.389 - л.390.
Видно от заключението по назначената
и приета ДНК експертиза „ при изследването на поднокътно съдържимо от лявата
ръка на подс. Н. — обект № 17 се наблюдава смес от клетъчен материал от повече
от две лица - от мъжки и женски пол в различно съотношение. Биологичният
материал в по - голямото количество има ДНК профил, напълно съвпадащ в
генотипизираните локуси с този на Б.Г.Н.. За биологичния материал в по — малко
количество се установи, че всички алели от генотипа на К.С.Н. /с изключение на алели
19 и 22 от локус D12S391 - т.нар. drop - out, т.е изпадане на алели/ присъстват
в ДНК профила на сместа. При наличие на смес от клетъчен материал
статистическата оценка е невъзможна, но наблюдаваното съвпадение е силно
доказателство, че клетъчният материал по изследвания обект /поднокътно
съдържимо от лявата ръка на Б.Г.Н./ представлява смес от биологичен материал от
Б.Г.Н. /в основното количество/ и от К.С.Н. /в по - малкото количество/ като се
установява наличие на клетъчен материал от поне още едно лице /т.2, л.338 —
л.346/.
Видно от заключението на назначената
СХЕ, в изпратените за химическо изследване проби кръв и урина от трупа на К.С.Н.
не са установени наличие на алкохол, наркотични и упойващи вещества /т.2
стр.377/.
За отношенията между подс. Б.Н. и
пострадалата К. Н. при разследването били събрани както гласни доказателства -
показания на свидетелите Ц.А., С.А., Т. А., С. А., А. и С. К.и, Я.И.СТ., Й.В.СТ.,
С.Т.С., СТ.Й.А., Р. Т. Г., О.А.К., С.Д.П., така и писмени доказателства -
заверени копия от преписки вх.№ 1552/2017г и вх.№ 1834/2018г. по описа на ВРП,
заверени копия на медицински документи, справки за извършени проверки от
районни инспектори, протоколи за предупреждение по ЗМВР и др.
По отношение на подс. Н. с писменото
му съгласие за периода от 19.42 часа до 20.05 часа на 25.02.2019г. било
извършено освидетелстване на основание чл.158 ал.3 от НПК, обективирано в
протокол от 25.02.2019г., при което по главата, тялото и крайниците не били
установени следи от скорошни травматични увреждания, били иззети обтривки от
поднокътно съдържание на лява и дясна ръка.
След задържането му, на 25.02.2019г.
подс. Н. бил отведен за вземане на кръвна проба и проба от урина за
установяване наличието на алкохол и наркотици в кръвта, което станало в 22.30
часа на 25.02.2019г. като видно от заключението на назначената СХЕ, наркотици
не били установени, в кръвната проба се доказало наличие на следи от етилов
алкохол със средна концентрация 0,03 промила, а в пробата от урина - 0,24
промила.
По отношение на подс. Н. била
назначена и приета комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
видно от заключението на която, той не страда от психично разстройство, към
момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване - лека степен и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил в състояние на физиологичен
афект, бил е доминиращ във връзката им и е имал лидерска роля в семейството /
т.2, л.349 - л.358/.
Изложената обстановка напълно
съответства на отразените в обвинителния акт фактически положения, направените
от подсъдимия признания по тях и покрива съществените елементи в хронологията
на събитията, поради което се споделя и от настоящия състав. Извежда се след
анализ на доказателствата, които съдът е преценил като събрани в съответствие с
правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност. Преценката на ВОС е в
резултат на стриктно спазване на правилата за съобразяване на доказателствената
достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в
различните доказателствени източници – свидетелските показания на свид. С. А., М.Б.,
С. К.а, А. К., Д.Д., А.М.Х., О.А.К., С.Д.П., З.И.В., Т.Н.Д., М.Г.Д., П.К.П., Д.И.Т.,
Ц.А., С.А., Т. А., Я.И.СТ., Й.В.СТ., С.Т.С., СТ.Й.А., Р. Т. Г.; писмените
доказателства – множество медицински книжа за оказвана помощ на пострадалата,
материали по преписки по нейни жалби, справки, данни от мобилните оператори и
анализ, характеристики, и писмени доказателствени средства - протоколи за
различни следствени действия - за оглед на местопрестъпление и на веществени
доказателства, за претърсване и изземване, за освидетелстване, приложените
фотоалбуми по съответните действия; веществените доказателства – иззети,
доброволно предадени и изпратени от НС 112. Действително при прочита им се
установява една последователно нарастваща верига от отделни факти, които
взаимно се допълват. Изследването на фактическата рамка по делото е улеснено
чрез множеството преки доказателства, разкриващи авторството и начина на
извършване на престъплението. Налице са и категорични носители на специални
знания – експертните заключения по СМЕ, СПЕ, СППЕ, дактилоскопни, ДНК, които
позволяват да се прецизират отделните връзки между фактите, да се фиксират
научно обосновани изводи по значими за предмета на доказване положения. Чрез
попълване на делото с такава по обем и стойност доказателствена основа
аналитичната дейност на съда е протекла убедително и в съответствие със закона.
ВОС е приел, че приетата фактическата
обстановка се установява от направените самопризнания, които изцяло се
потвърждават от надлежно приетите по реда на чл. 373 ал. 1 вр. чл. 283 от НПК
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Следва да се уточни,
че обясненията на подс. Н. от досъдебното производство не носят висока
доказателствена стойност, тъй като при съпоставката им с обективните увреждания
по пострадалата, показанията на свид. К.и, писмените доказателствени средства и
експертните заключения на СМЕ, остават изолирани. С оглед на това съдът счита
съобщеното от подсъдимия относно времето, начина и интензитета на увредилите
пострадалата негови действия за недостоверно, от друга страна оценява като
израз на активната му себезащита, установена и от заключението на СППЕ за
личността му.
По същество тази фактическа
обстановка не се оспорва от страните и в хода на въззивното производство. Не се
навеждат аргументи за непълнота или пороци при формирането й.
Извън отразените в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически положения, защитата възразява срещу
коментара на прокурора по протеста, че в предходните им отношения подсъдимият е
причинил на пострадалата средни телесни повреди, и че тя е преживяла ужаса на
спонтанния аборт от ударите в корема й, по повод обосноваване на изключително
високата степен на обществена опасност на личността му. В обяснения пред
въззивния съд подс. Н. заяви, че жена му е получила спонтанен аборт в четвъртия
месец, като бременността е била желана и чакана и от двамата, но лекар казал,
че тя изхвърля плода като паразит. Посочва и, че срещу него не е имало
образувани дела за нанесени средни телесни повреди. Защитникът счита, че тези
твърдения в протеста са останали недоказани, както и доводът, че е пострадалата
е била принуждавана да оттегля жалбите си.
Доколкото възраженията са свързани с
доказателствата по делото, съставът на въззивната инстанция извърши проверка от
фактическа страна и установи следното:
1.В хода на ДП, т. 1, л. 117, е дала
показания свид. С.А.. Към м.09.2017г., докато били на лечение в ортопедията,
пострадалата споделила за скандалите и насилието, прилагано от мъжа й. Свид. А.
й казала, че е добре, че нямат дете, при което К. Н. отговорила, че била
бременна, но той я бил, ударил в корема и тя направила спонтанен аборт.
В т.4 от ДП, л. 623, е приложено
копие от фиш на ЦСМП от 1-2.07.2018г. В записа на медицинския специалист е
посочено, че след битов скандал е К. Н. е била набита от пияния си мъж.
Установено било, че лявото й око е синьо, подуто, не се отваря клепачът, жената
нямала спомен какво точно се е случило. Отведена е била в МБАЛ „Св. Анна” с
диагноза „травма на главата.”. Листът за проведен там преглед е на стр. 627. И
в двата медицински документа е отразено, че К. Н. е била бременна в 5 месец и
коремът й е съответствал на бременността. Изследванията тогава са установили,
че има травма на главата и сътресение на мозъка, но тя е отказала
хоспитализация.
По-рано, на 29-30.04.2018г., екип на
ЦСМП е установил, че след семеен скандал К. Н. има кръв и отток по главата – л.
622. Отведена е била в МБАЛ „Св. Анна” с диагноза „травма на главата.”,
прегледана, отразено, че е била бита с пепелник, проведени били изследвания.
Установеното наличие на бременност в
пети месец на 1-2.07.2018г. обективно обосновава, че и към 29-30.04.2018г. К. Н.
е била бременна и е задържала плода, независимо от нанесения първи побой. След
втория обаче, към 31.08.2018г., когато подс. Б. Н. извикал бърза помощ и жена
му е била настанена в психиатрията, тя не е била бременна.
В този смисъл, по делото са налице
доказателства, че подс. Н. е биел жена си и когато тя е била бременна – поне
двукратно, и че поне два пъти в съвместния им живот (през 2017 и 2018г.) тя е
понасяла спонтанен аборт, като причинно следствена връзка между тези два факта
не е установена чрез медицинска документация.
2. С оглед действалата в периода на
брака им и до 25.02.2019г. редакция на чл. 161 ал. 1 от НК, не само леката, но
и средната телесна повреда по чл. 129 от НК, причинена на съпруг, е била
престъпление от частен характер. Следователно, воденето на дела срещу
подсъдимия за подобни, нанесени от него травматични увреждания, би било в
зависимост само от волята на пострадалата.
Показанията на свид. М. Б. (т.1, л.
102), близките на пострадалата, белегът по лицето на К. Н., свидетелстват за
счупване на носа й, като последица от удар на подс. Н. с чиния. В МУ№
368/2016г., съдебният медик отразил, че на 09.05.2016г. К. Н. е била ударена
неколкократно със стъклена чиния в областта на лицето от съпруга си. Получила
обилно кървене, загубила съзнание за кратко. Посетила МБАЛ „Св. Анна” и били
проведени редица прегледи и изследвания. В документът са отразени обективните
травми по пострадалата и е изложено заключение (относимо към чл. 130 ал. 1 от НК), с изрични указания за контролен преглед след около месец с оглед
евентуално затруднение на дишането през носа и в тази връзка постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота – сред посочените в чл. 129 ал. 2
от НК. Свид. Б. разказва, че е имало последваща операция.
На 05.06.2016г. К. Н. е била за
пореден път в спешния кабинет на МБАЛ „Св. Анна”, отново с травма на главата,
нанесен побой, ударена с предмет по главата, загубила съзнание, оплаква се от
световъртеж, гадене, повръщане. Насочена за хоспитализация, пострадалата
отказала, също за пореден път.
Безпротиворечиво в съдебната практика
е прилагано разбирането, че загубата на съзнание при травма на главата може да
съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Изложеното, само за два от многото
случаи на упражнено от подс. Н. спрямо съпругата му насилие, очертава обективни
данни за увреждания, които биха могли да съставляват средна телесна повреда по
см. на чл. 129 ал. 1 от НК.
3. Пострадалата се е страхувала от съпруга
си, затова основен предмет на жалбите й до полицията е била молбата й да го
предупредят да не я бие. Служителите на полицията са го предупредили 2 пъти
през 2017г. с официален протокол по ЗМВР, и многократно при работата по сигнали
(13 пъти до НС 112) за битовите скандали и на двата адреса, на които са живели
съвместно.
Имало е и вечери, в които адресът е бил посещаван повече от
един път. На 11.08.2016г., към 01, 25ч. по сигнал на подс. Н., екип на ЦСМП
посетил дома им (т. 4, л.621). Видимо жената е имала рани по долната устна и
дясното коляно и „личи, че се страхува”. Тя е отказала медикация и
хоспитализация. Лекарите са си тръгнали и са оставили служители на Трето РПУ.
След тяхното заминаване последвало ново насилие, звуково възприемано и на записа
на разговора между Н. и НС 112, тогава отново бил изпратен екип на полицията.
На 11.08.2016г., по-късно през деня, Н. постъпва доброволно за своето първо
лечение в психиатрията на МБАЛ „Св. Марина” (т. 4, л. 699), останала до
15.08.2016г.
За този страх и подчинение на волята
на мъжа й сочат показанията на нейните приятелки, свид. М. Б. и С. А., близките
на пострадалата, установено е и от заключението на СПЕ за надмощието на подс. Н.
в семейството. Това обосновава и търсенето от К. Н. на външен авторитет, който
да наложи на съпруга й да спре – такива са били полицейските служители, екипите
на ЦСМП, хазяите К.и.
Но след като подсъдимият бивал
предупреден и моментният конфликт преустановен, пострадалата се отказвала да
продължи процедурата, с която да се защити от бъдещи прояви на насилие. Свид.
С. А., неин баща заявява: „…мисля, че има подадени жалби в първо районно.
Тогава се стигна до ограничителна заповед, но тя се отказа от нея, както се е
била отказала от всички жалби, подадени от нея. Вадеше си медицински за тези
побоища над нея, но къде изчезнаха не знам. Те бяха при нея и трябва да ги е
съхранявала някъде… подаде жалба в Първо районно, която впоследствие мисля, че
оттегли.”.
Пострадалата изяснила причините за
оттеглянето на жалбите си в хода пр. № 1834/18г. на ВРП, водена срещу подс. Н.
с оглед данни за престъпление по чл. 144 от НК. В хода на тази проверка е била
запозната и с възможността да получи ограничителна заповед, но не е направила съответни
постъпки, само се е преместила от жилището. В сведенията, депозирани от
пострадалата е записано (по повод случилото се на 06.11.2017г.) – „Впоследствие
се сдобрихме и реших да не предприемам никакви действия срещу него и да си
оттегля жалбата.”, както и „Категорично заявявам (по повод случилото се на
21.12.2017г.), че нямам никакви претенции към Б., не желая да го съдя или да му
навредя по някакъв начин.”.
С оглед на изложеното въззивният съд
не установи доказателства за външно въздействие върху волята на К. Н., което да
е довело до оттегляне на подадените от нея жалби до полицията. Следва да се
отбележи, че в постановленията на ВРП от 11.12.2017г. (пр. 15552/17г.) и от
09.02.2018г. (пр. 1834/18г.) са изложени изводи за липса на данни за
престъпление от общ характер, подлежащо на разследване независимо от промяната
в позицията на пострадалия.
Проверката на състава на процеса по
събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд при отчитане на
становищата на страните в с.з. и с оглед събраните във въззивната фаза
доказателства подкрепя изводите за
изяснена по несъмнен начин фактическа основа на делото.
ІІ. От правна страна.
Наказателната отговорност на подс. Н.
е ангажирана за престъпление по чл.116, ал.1,
т.6 във вр. с чл.115 от НК, като съдът е признал подсъдимия за виновен в това че в периода 24.02.2019 г. - 25.02.2019
г. в гр. Варна, умишлено умъртвил К.С.Н., с ЕГН: **********, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост. ВОС счел, че действайки по описания
начин, подсъдимият е осъществил съставомерните обективни и субективни признаци
на деянието, за което е внесен обвинителният акт.
Първоинстанционният съд в мотивите си
разгледал накратко отделните квалифициращи признаци - особена жестокост и
извършването на деянието по особено мъчителен за жертвата начин – две от
хипотезите в т. 6 на чл. 116 ал. 1 от НК. Съображенията на съда са в
съответствие и с трайно прилаганите в практиката критерии, въведени с
Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно
постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
В допълнение към изложеното от
първоинстанционния съд относно наличието на особена жестокост, като
квалифициращ елемент по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 от НК, съставът установи,
че поведението на подсъдимия не просто е разкрило пореден излив на ярост и
омраза към съпругата му, отношение, установено и от СППЕ. С нанесените преки, директни, удари, притискане,
блъскане, в предмети, стени, душене, подс. Н. е дал израз на желанието си да
надвие физически и психически съпругата си, с интензитет, предполагащ
развитието на опасно за живота й състояние. Свид. А. К. е чул подс. Н. да вика
„Стига ма, стига му, спри са”, пострадалата да пищи и едновременно с това шум
от нанасяне на няколко удара, последвани от репликата на подсъдимия „Доволна ли
си, ти го направи”, разкриващо жестокост, отмъстителност и дори цинизъм по
отношение на кървящата си жертва. Свид. С. К.а, възприела подсъдимия минути
след приключване на побоя, го описва: „Б. беше като неадекватен, очите му бяха
изцъклени, много страшен ми се видя.”. Озверял в желанието си да надвие,
подсъдимият напълно е съзнавал обективното си физическо надмощие – пострадалата
е тежала 51 кг, с дребен ръст, а той е бил с 30 кг по-тежък, по-висок,
по-силен, и без затруднение е могъл да преодолее съпротивата й, удряйки и
блъскайки я наоколо. Изследвано по СМЕ, пресичането на косъма от косата й,
намерен на ръба на стената на комина, на височина от 155 см от пода, очертава
параметри на динамиката и бележи силата на удара, с която главата на
пострадалата е била блъсната там. Жестокостта, като характеристика на
подсъдимия се разкрива и чрез факта, че фаталните удари са нанесени в области, в
които и при предходните побои той е причинявал увреждания: лицето – лявото око
(според майката на пострадалата свид. Ц. А. *** е имала отоци, кръвоизливи,
„подути топки с кръвонасядания”, медицинските книжа потвърждават предходни
травми на същото място), устата, носа, и главата. И този път най-голяма
механична сила е приложена при получаване на увреждането в лявата половина на
лицето, пряко разкриващо садистичното отношение на подсъдимия към съпругата му.
Деянието на подс. Н. е било извършено
и по особено мъчителен за пострадалата начин, квалифициращ елемент по чл. 116
ал. 1 т. 6 предл. 2 от НК. Писъците й, съпътстващи ударите на подсъдимия са
разкривали силните болки, страха и ужаса й от случващото се. Физически
значително по-слаба, пострадалата е опитвала да се противопостави и защити,
видно от нараняванията по дланите и предмишницата й, но усилията й са били
сломени решително. Към травматичните усещания, в резултат на интензивното
насилие, разнообразните места и интензитет на ударите, се е добавило и
психическото й страдание от усещането за безпомощност и унижение. Неповлияна от
алкохол, със счупен за пореден път телефон, прикривайки кървящото си лице,
пострадалата е потърсила помощ в дома на свид. К.и. По-късно, след като
подсъдимият и майка му са тръгнали, часове наред през светлия период на
черепната травма, докато се е развивал кръвоизливът, тя е изпитвала болка в
различните увредени области с около 22 кръвонасядания, няколко рани и
охлузвания. Докато съзнателно е преживявала физическите и духовни страдания,
белези на особено мъчителния начин на настъпване на смъртта, пострадалата е
търсила контакт единствено с подсъдимия. Съдържанието на комуникацията помежду
им не може да бъде установено, но твърденията на подс. Н., че тя е крещяла и
затова той е блокирал номера й, са изолирани от показанията на всички разпитани
съседи, които не са чули никакви викове след заминаването му. Усещанията за
болка, безпомощност и обреченост са продължили докогато, в резултат на
развитието на компресионния синдром като последица от закритата черепно мозъчна
травма, съзнанието й е било замъглено и мозъчната дейност потисната. Тогава и
възможностите за адекватни реакции са били преустановени.
Пред настоящата инстанция защитата на
подсъдимия оспорва правната квалификация на извършеното, като счита, че
отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения,
признати от дееца, могат да бъдат подведени под по-леко наказуемия материален
закон по чл. 124 ал. 1 от НК. След
побоя пострадалата е била в състояние да се движи, говори, разсъждава, никой от
хората, които са я видели не е предполагал, че тя може да умре. Според
защитника, това е в основата на искането да бъде извършена правна оценка, че
действията на подсъдимия не са били умишлено насочени към нейната смърт, а само
към телесното й увреждане.
С оглед наведените възражения
съставът счете следното:
Изследването на психичното отношение
на подс. Н. към настъпването на смъртта на съпругата му е в основата на
изводите за съставомерно деяние по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК – при евентуален
умисъл, с допускане на смъртен резултат като последица от активните му
насилнически действия. За разлика от това, осъществяването на деяние при
смесената форма на вината по чл. 124 ал. 1 от НК обхваща умисъл по отношение
увреждането на здравето, но не и спрямо последвалата смърт, която обективно не
е била предвиждана, като е деецът е могъл и е бил длъжен да я предвиди. В
съдебната практика се съдържат сходни казуси, наложили разграничение между
двата състава, напр. Решение № 336 от 23.06.1977 г. по н. д. № 315/1977 г., II н.
о. на ВС; Решение № 166 от 12.11.2018 г. на ВКС, І н.о., по к. н. д. № 627/2018
г.; Решение № 224 от 28.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 966/2019 г., II н. о. и
др.
Всъщност, субективните представи на
дееца, интелектуалният и волеви момент на неговата вина, се разкриват „от
обективната страна на поведението му: характера, насоката и силата на
извършеното действие; способа на извършването му; средствата, използвани за
засягане на пострадалия; органите на човешкото тяло, които са засегнати;
причинените непосредствени наранявания и др.” - в Решение № 67 от 4.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 223/2020 г., I н. о., НК.
Никой от
външните хора, възприели пострадалата след побоя – съседите сем. К.и и майката
на подсъдимия свид. С. А., не е могъл да предположи как, с каква сила, къде и
по колко пъти, подс. Н. е ударил жена си. Те не
са присъствали на случилото се, съседите само са чули ударите, писъците на
жената, виковете на подсъдимия. Сем. К.и не за първи път са виждали
пострадалата бита, на 24.02.2019г. тя отново е била със сцепена устна и
кръвотечение от носа, затова и не са счели състоянието й за тежко и не са
уведомили от своя страна полицията. Виждайки хаоса в дневната, в качеството на
хазяи К.и са направили забележка и на двамата съпрузи, пострадалата е влязла в
стаята си и е затворила вратата. Потушавайки конфликта, свидетелите са се
прибрали при разтревожените си деца. По-късно дошла майката на подсъдимия,
която му помогнала за багажа.
Единствен
подсъдимият е знаел по какъв драстичен начин се е справил със съпругата си,
какви предмети е използвал, как и колко пъти, къде я е ударил. Тези отговори
той не е споделил и до момента, проявявайки себезащита, без това да ощетява
разкриването на обективната истина. Известното от доказателствата и експертната
им интерпретация сочи на серия от най-малко три удара в областта на главата с
изразена сила, душене, серия удари по крайниците, гърба. Подобни действия,
извършени от пълноценен наказателноотговорен субект, не могат да бъдат насочени
само към засягане на телесната неприкосновеност и здравето. Блъскайки главата
на съпругата си в ръба на стената на комина със значителна сила, подс. Н. не е
могъл да не отчита, че дори само с един такъв удар може да отнеме живота й. А
са били нанесени и други удари в тази област – лицето, главата. Убедително
подчертават допускането на смъртен изход и действията му по душене на
пострадалата, със сила, отразена в кръвонасяданията по меките тъкани.
Поради
изложеното и съставът счете искането на защитата за прилагане на по-леко
наказуем материален закон по чл. 124 ал. 1 от НК за неоснователно.
Изхождайки от трайната практика на
съдилищата при стриктно отчитане на фактите по делото, съставът намира, че е
налице обоснованост и законосъобразност на правните изводи по характеристиките
на извършеното от подс. Н..
ІІІ. Относно наложеното наказание.
Основните възражения по протеста и жалбите на процесуалния
представител на частните обвинители и граждански ищци и защитата на подсъдимия
са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание.
Представителите на обвинението считат, че на подс. Н. следва да бъде наложено
наказание доживотен затвор, а защитникът на подсъдимия намира, че ако съдът не
сподели становището му за преквалификация на извършеното по чл. 124 от НК, то
тогава да потвърди присъдата на ВОС. Подсъдимият в последната си дума иска
по-леко наказание.
Проверката на присъдата в тази част налага изследване на
правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на
наказанието при спазване задължителните указания по ТР№2/2015г. на ОСНК на ВКС
на РБ.
Първоинстанционният съд е определил
най-лекото по вид наказание в размер малко над средния – лишаване от свобода за
срок от 18 години. Счел, че това наказание се явява съответно на извършеното,
което от своя страна не се отличава с изключителна тежест, тъй като не са налице
ли допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието,
надхвърлящо тази на обикновените случаи за същото престъпление. Според съда, наказанието
доживотен затвор е несъразмерно тежко за конкретното деяние и дееца, а данните
за личността на подс. Н. не налагат изолирането му до края на живота в
затворнически условия.
Въззивната
проверка потвърждава изводът за висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние, лишило от благото на живот една млада, измъчвана с години
жена. Правилна е била оценката и на значението на проявените два квалифициращи
признака, завишаващо параметрите на този елемент на индивидуализацията. В
допълнение, за изключителната обществена критичност и морална укоримост на
подобни прояви сочи въвеждането със ЗИД НК бр. 16 от 2019г. от
22.02.2019г. на нов, по-тежко квалифициращ убийството признак по чл. 116 ал. 1
т. 6 а от НК когато е извършено в условията на домашно насилие. Разглежданото
престъпление попада в периода на vocatio legis на новия закон, влязъл в сила на 26.02.2019г. В същия
ден е било насрочено и съдебното заседание по образуваното бракоразводно дело,
което съпругата е очаквала, за да утвърди новия си живот – с преодоляна
зависимост, надграждайки образованието си с поредна специалност в Шуменски
университет. Този шанс, в този фактически и правен момент, е бил потъпкан от
подсъдимия. От друга страна, важен елемент за степента на обществената опасност
на деянието, при съпоставка с други престъпления от този вид, е извършването му
при условията на евентуален умисъл от подсъдимия.
Първоинстанционният
съд е определил степента на обществена опасност на личността на дееца като ниска,
тъй като е с чисто съдебно минало и не е криминално проявен. С този извод
въззивната инстанция не може да се съгласи. В трайните отношения към съпругата
си той е имал абсолютно недопустимо поведение, първите официални данни за което
се откриват в медицинско удостоверение от Съдебна медицина №197/07.03.2014г. (т.4,
л. 707 от ДП). В този документ е описан механизъм, разкриващ определено
сходство с този от 24.02.2019г. Блъскането, удрянето с предмети, фигурира и в
други документи, отразяващи състоянието на пострадалата през годините, и
правилно е оценено от повереника на частните обвинители и граждански ищци като
изработен и трайно прилаган начин, стил на физическо насилие. Данните по делото
сочат за множество извършени от подсъдимия престъпления спрямо личността на
съпругата му, които биха били разследвани само ако тя е сезирала ВРС. В два от
тези случаи тя е била бременна. Поради което в случая липсата на криминална
регистрация не означава неизвършване на престъпни прояви. Заключението на СППЕ,
без да е необходимо да бъде преповтаряно, разкрива силната омраза на подс. Н.
към съпругата му и себезащитата, която проявява. Желанието му да доминира е
било реализирано, установено от експертите, но очевидно не му е било
достатъчно. Степента на обществена опасност на подсъдимия, според състава, е
специфично изразена и не е застрашавала само съпругата му и нейните близки. В
показанията на свид. Ц., С. и Т. А., М. Б. се съдържат негативни
характеристични данни за прояви на агресия и спрямо други лица. От книжата по
делото се установява още системна употреба на значителни количества алкохол,
особени сексуални предпочитания, заснемани на снимков материал, съхраняване на
изображения с перверзно порнографско съдържание. На този фон, доброто справяне
с работата му в последните години не може да повлияе решително върху
изследването на степента на обществена опасност на личността му.
Като
отегчаващи вината обстоятелства правилно ВОС съобразил множеството предишни
скандали, проявената агресия, многобройните причинени травматични увреждания,
но към смекчаващите приобщил широк кръг житейски и процесуални факти, някои от
които надценил. Към втората група, според състава, могат да бъдат отнесени само
чистото съдебно минало и изразеното съжаление.
Не се установява в хода на досъдебното производство в качеството си
на обвиняем подс. Н. да е направил самопризнания,
да е съдействал за
разкриване на обективната истина. Неговият разказ за случилото се,
изложен в ДП се различава значително от описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, като предприетите от разследващите последователни процесуално
следствени действия, а не неговите обяснения са допринесли за своевременното
разкриване на истината. Поради изложените съображения, частични признания не
могат да имат значение на допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство по
смисъла на т. 7 от ТР 1/09г. на ОСНК. Депозираните пред съда са обусловили
процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК и се отчитат по волята на законодателя при
индивидуализацията по чл. 58 А от НК.
Доколкото не е известно вложеното от ВОС
съдържание във формулировката „добросъвестно процесуално поведение”, не е
налице легална дефиниция или задължаваща съдебна практика, според състава,
подобно поведение е дължимо от всеки, обвинен в престъпление. Спрямо подс. Н. е
взета най-тежката мярка за неотклонение като съответна на целите по чл. 57 от НПК, които обезпечава и към настоящия момент, без този процесуален факт да
влияе по посока на смекчаване на наказателната му отговорност.
Не
са установени данни за семейни и социални ангажименти на подсъдимия, които да
предопределят ограничаване обема на наказателната му отговорност.
Преценката на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, изисква задълбочен анализ и оценка
не на количествения брой на формиращите съответната група отегчаващи или
смекчаващи вината обстоятелства, а на тяхната качествена характеристика,
разкриваща степента на обществената опасност на деянието и дееца. /по арг. от Решение
№ 67/14-ІІІн.о./. С оглед цялостния комплекс, подлежащ на преценка, съставът
счете че извършеното от подс. Н. престъпление не съдържа характеристиките по
чл. 38 А ал. 2 от НК (каквито са били напр. деянията по Решение
146/22.06.2016г., на ВКС, ІІ н.о.; Решение
№ 218 от 15.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 797/2019 г., I н. о.; Решение № 31 от
6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 73/2020 г., I н. о. и др.). Решаващи
компоненти в тази насока са чистото съдебно минало, съжалението за извършеното
и формата на вината – евентуален умисъл, характеризиращи деянието като
ненадхвърлящо обичайните престъпления от този вид.
Подхождайки по този начин, на базата
на изводите в спазване на принципите на законосъобразност и индивидуализация,
съставът счете, че съответно на извършеното се явява наказанието по първата
алтернатива на предвиденото в чл. 116 ал. 1 от НК – лишаване от свобода,
определено в максималния му размер от 20 години. С оглед приложимата към
момента на първоинстанционното производство процедура на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК (забраната по чл. 369 а от НПК е въведена след
постановяване на присъдата по делото), правилата по чл. 373 ал. 2 от НПК и чл.
58 а ал. 1 от НК, при съобразяване на указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, наказанието на подс. Н. следва да бъде
намалено с една трета до размер от 13 години и 4 месеца. Първоначалният режим
на изтърпяване, определен от ВОС, не се нуждае от промяна.
Така
определеното наказание е резултат от спазване на правната техника, съответства
на взаимното обвързване между принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и постига целите по чл. 36 от НК. Доколкото обстоятелства,
смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът счете за решаващи при определяне
на вида наказание, те не следва да бъдат повторно съобразявани и да
възпрепятстват определянето на максималния размер на наказанието лишаване от
свобода. Поставеният акцент върху
потребностите на личността на подс. Н. от интензивна работа в условията на
мястото за понасяне на наказанието налага продължителен период на изолация.
Установените негативни качества и трайно съществуващи нагласи индикират
специално внимание за постигане на индивидуалната превенция. На тази увредена
личностна основа така формираният размер на наказанието осигурява необходимото
и достатъчно време за поправяне и превъзпитаване. Целите на генералната
превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на
наказанието. Високата морална укоримост на извършеното и тежестта на престъпния
резултат, предопределят извод за обосноваността на строго и справедливо
наказание.
Предвид
изложените съображения разглежданата присъда следва да бъде изменена като
наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Н., бъде увеличено от 18 на
20 години, което да бъде намалено с една трета до размер от 13 години и 4
месеца.
ІV.
По отношение на гражданските искове.
В
жалбите на процесуалния представител – повереник на родителите на пострадалата
се претендира увеличаване на присъдените обезщетения до пълния предявен размер.
С
присъдата първоинстанционният съд е уважил исковете на всеки от родителите в
размер на по 50 000лв., отхвърляйки горницата до претендираните по
100 000лв. като недоказани. Уважени са претенциите за лихви върху всички
искове, считано от датата на увреждащото събитие - 25.02.19г.
В
мотивите изцяло отсъстват съображения относно отхвърлителната част по
претенциите, но индикации се извличат с оглед извършеното от съда съобразяване
на финансовите възможности на подсъдимия. Отразено е декларативно „съдът
намира, че претърпените от родителите на пострадалата душевни болки и страдания
могат да бъдат възмездени с по-малка сума от предявената с гражданския иск.”.
За
определяне на размера на обезщетенията по справедливост имат значение както
цялата обстановка по случая, така и всички обстоятелства, от значение за
извода, че са налице действителни неимуществени вреди. Конкретните
обстоятелства подлежат на изследване за действителната стойност на загубеното
благо и необходимостта да се даде обезщетение, съответстващо на дълбочината и
интензивността на страданието. Изключително точно ВОС е определил преките и
непреходните неимуществени вреди, понасяни от гражданските ищци, коментирал е
различни измерения на тяхната загуба.
В допълнение, съставът установи, че
родителите на пострадалата са били лишени внезапно от своята обичана дъщеря,
осъзнали са трагедията, която години наред са се опитвали да предотвратят,
сполетяла ги ден преди този брак да бъде прекратен. Само на 40 години и в
период на превъзмогване на житейските си проблеми, К. Н. е поела по нов път и
носела надежда на близките си. Ищците Ц. и С. А. са имали непрекъсната и
изключително близка връзка със своята дъщеря, помагали са й, когато е
провеждала лечение, приютявали са я, когато е искала да намери спокойствие.
Следвали са пътя на семейството, търсили са начин за постоянен и непосредствен
контакт, загрижени за здравето на дъщеря си поради агресивните прояви на
подсъдимия всеки ден до 10 ч. са провеждали разговор с пострадалата. Засегнати са
дълбоко от загубата предвид установените отношения на силна привързаност
помежду им и страданията им никога няма да бъдат преодолени. Допълнителна
тежест и болка причинява истината за последните минути от живота й, картината
на престъплението и обезобразеният й вид. Осъзнаването на факта на загубата и
начинът, по който е настъпила смъртта й, е процес, започнал внезапно и
преминаващ през всеки ден от настоящия им живот. Лишени са завинаги от помощта
и подкрепата, която дъщеря им би им оказвала в дните напред. Изключителната им
скръб се проявява в думите им, отразени в проведените разпити на ДП. Посоченият
от тях материален израз на обема на духовните им вреди – по 100 000лв.,
безспорно би могъл само частично да ги овъзмезди. В този смисъл въззивният съд
счете исковете за напълно доказани.
При изследване размера на подходящото
обезщетение финансовите възможности на подсъдимия нямат никакво значение.
Неправилно ВОС е обърнал това внимание. Доколкото присъждането на дължимото
обезщетение не е наказателноправна имуществена санкция, каквито са глобата и
конфискацията, материалното състояние на подсъдимия не е сред подлежащите на
съобразяване фактори.
На
следващо място, при определяне на размера в зависимост от вредата съдът изхожда
не от субективните си схващания за справедливост, а от развитието и състоянието
на обществото. Видно от актуалната практика на съдилищата обезщетенията за
неимуществени вреди, причинени с деяния от този вид, са определени в диапазон,
сходен с претенциите на ищците по делото, така напр. в Решения №№ 27/14г. – І
н.о., 88/15г. – І н.о., 104/15-І н.о., 184/15 – ІІ н.о., 100/15г. – ІІІ н.о.;
146/16г. – ІІ н.о. и др., опровергаващо становището за прекомерност.
Цялостната
преценка на особеностите на конкретния случай с оглед степента на страданията
по дълбочина и интензивност, съчетани с действителната неизмеримост на
засегнатите блага, поражда необходимостта претенциите на ищците да бъдат
уважени изцяло.
В
този смисъл присъдата в гражданскоосъдителната част следва да се измени. С
оглед пълното уважаване на предявените искове дължимата от подсъдимия държавна
такса следва да бъде увеличена от 4000лв. на 8000лв.
V.
По отношение на разпореждането с веществените доказателства по делото.
С
писмо до ВАпС от 26.05.2020г. братът на пострадалата, който не е конституиран
като страна по делото, поставя въпрос кога и как биха получили вещите, иззети
като доказателства по делото.
Служебната
проверка на присъдата установи, че съдът не се е разпоредил с веществените
доказателства, дължимо по чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК произнасяне. В мотивите на
съда не са изложени съображения в тази насока.
Допуснато
е нарушение на задължението по чл. 305 ал. 4 от НПК и чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, което действително е отстранимо чрез допълнително произнасяне по реда на
чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Следва обаче да се отчете, че принципното положение
е налагало съдът да се разпореди с присъдата.
VІ.
По разноските.
На
27.09.2019г. повереникът на частните обвинители и граждански ищци, депозирайки
молбите за конституирането им, е поискал заплащане на разноските им за
процесуално представителство, като е представил и оригинали на сключените
договори за правна защита и съдействие.
Съдът
е пропуснал с присъдата да се произнесе по тези разноски, които на основание
чл. 189 ал. 3 от НПК следвало да бъдат възложени на подсъдимия.
На
31.10.2019г. повереникът с молба до ВОС е поискал на основание чл. 306 от НПК
съдът с определение да възложи разноските на подсъдимия. Съдът не е разгледал
молбата, а с резолюция без дата съдията докладчик е разпоредил тази молба да
бъде изпратена на ВАпС по компетентност.
Администрирането
по НОХД 848/19г. на ВОС е приключило на 07.02.2020г., когато материалите по
делото са били изпратени на въззивната инстанция ведно с постъпилите протест и
жалби.
Допуснато
е нарушение на задължението по чл. 305 ал. 4 от НПК и чл. 301 ал. 1 т. 12 от НПК. Съдът не го е отстранил чрез допълнително произнасяне по реда на чл. 306
ал. 1 т. 4 от НПК, въпреки, че е бил сезиран от заинтересования процесуален
представител, и неправилно е насочил молбата към въззивната инстанция.
В
отсъствие на произнасяне по разноските, направени от частните обвинители и
граждански ищци, с присъдата или в определение по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК,
настоящата инстанция е лишена от предмет, който да провери. Този въпрос подлежи
на двуинстанционно производство, поради което не е възможно да бъде решен по
същество за първи път от въззивната инстанция.
Единственият
начин за отстраняване на допуснатото нарушение е произнасяне по реда на чл. 306
ал. 1 т. 4 от НПК, което е дължимо от първоинстанционния съд.
По изложените съображения и предвид липсата на
служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в
наказателно и гражданско осъдителната части и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и
ал. 3 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 58 по НОХД № 848/2019г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 27.09.2019г.,
като
УВЕЛИЧАВА срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подс. Б.Г.Н. от осемнадесет на
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една
трета и определя за изтърпяване наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
УВЕЛИЧАВА присъдените обезщетения по предявените граждански
искове от Ц.Т.А. и С.Я.А. ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР от по 100 000лв.
УВЕЛИЧАВА дължимата от подс.
Н. държавна такса по уважените граждански искове от 4000лв. на 8000лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на
глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
председател : членове :