О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № .......
град Ловеч, 28.08.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря..............…..................................................……..........
и в присъствието на прокурора.................................................... като
разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. N 476 по описа за 2019 година, съдът, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „АГРО БУЛ ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Никола Габровски" № 12, ап. 2, представлявано от управителя Ц.Х.П.,
чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес:***, пл. „Тодор Кирков44 № 1, к-с
„Драката", вх. Б, ет. 1, ап. 4, срещу Определение от 15.07.2019г. за
спиране на производството по гр.д. № 348/2016г. Счита, че така постановеното
определение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния закон и
необоснованост и молят да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
производството по него. Излага съображения, че не са налице предпоставките на
чл. 229, ал.1 , т. 4 от ГПК за спиране на делото. Не е налице друго дело,
решението по което да има значение за правилното решаване на спора по гр.д. №
348/2016г. по описа на Районен съд - Луковит. Двете дела имат различен предмет
на доказване. Предявеният иск по гр.д. № 348/2016г. на РС-Луковит е с правно
основание чл. 108 от ЗС, по който следва да се докажат две предпоставки за
уважаването му: 1. Че ищецът е собственик на имота и 2. Че той се владее от
несобственик. На първо място, при всички случаи в иска по чл. 108 от ЗС ищецът
трябва да докаже правото си на собственост върху имота, който иска да му бъде
предаден. Втората предпоставка на иска - да се докаже, че имотът се владее от
несобственик, е второстепенна и няма никакво правно значение, при условие че
ищецът не докаже правото си на собственост върху имота. Неслучайно, в
диспозитива на съдебното решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗС има,
на първо място, установителна част - съдът признава, че ищецът е собственик на
имота, и едва тогава осъдителна част - осъжда ответника да предаде владението.
Следователно, ако ищецът не установи и не докаже, че е собственик на имота, е
без всякакво значение дали ответникът е собственик и дали владее без основание
или не.
На второ място, в съдебното
заседание по делото, проведено на 27.02.2019г., съдът вече приел за разглеждане
възражение на ответника с правно основание чл. 26, aл. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на сключения между доверителя й и община Луковит Договор за продажба
на съсобствен с общината недвижим имот. Същият е предметът и на гр.д. №
312/2019г. на РС-Луковит, видно от представеното удостоверение по него и
петитума на исковата молба. Ищецът вече е заявил това свое възражение, упражнил
е правото си, съдът дори го е приел за разглеждане и ще се произнесе по
необходимост в мотивите на съдебното решение относно основателността на
възражението. Ето защо, ищецът ще получи именно тази защита по гр.д. №
348/2016г. на РС-Луковит, която би получил и по гр.д. № 312/2019г. на
РС-Луковит. Нещо повече, ищецът е имал възможност на основание чл. 212 от ГПК в
първото заседание по делото да предяви инцидентен установителен иск със същия
петитум, но тъй като е пропуснал тази своя процесуална възможност, той направил
възражение в този смисъл и съдът го приел за разглеждане. В настоящия случай е
налице процесуална злоупотреба, тъй като пропуска си ищецът се опитва да
изправи с предявяването на отделен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, но със същия петитум, страни и основание. Видно от издаденото
удостоверение по гр.д. № 312/2019г. на РС-Луковит страните, предметът и
основанието на иска по това дело и на приетото за разглеждане възражение по
гр.д. № 348/2016г. на същия съд, съвпадат. По-същественото обаче е, че
възражение в този смисъл вече е направено, прието е за разглеждано и то преди
образуването на гр.д. № 132/2019г. на РС-Луковит, поради което съдът по гр.д. №
348/2016г. пръв дължи произнасяне по приетото за разглеждане възражение.
Изтъква, че изложеният мотив в
обжалваното протоколно определение, че ищецът бил предявил редовен инцидентен
установителен иск по реда на чл. 212 от ГПК с молбата си на л. 148-150 от
делото, е неправилен и необоснован. В молбата се поддържа изрично и
неколкократно, че се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прогласяване нищожността на сключения
между доверителя ми и община Луковит договор, а не инцидентен установителен
иск. Инцидентният установителен иска трябва да отговаря на всички изискванията
за редовност на исковата молба - да име! ясно формулирана обстоятелствена част
и петитум, като на общо основание за него се дължи държавна такса. В
депозираната молба се иска от съда да разгледа възражение за нищожност на
описания договор. Няма формулиран петитум, не се сочи, че се предявява иск на
основание чл. 212 от ГПК, не е внесена държавна такса. Нещо повече, първото
редовно съдебно заседание по делото е проведено на 19.11.2018г. В това
заседание не е предявен нито инцидентен установителен иск, нито е направено
възражение за нищожност на сключения договор с община Луковит. Впоследствие,
такова искане е направено в следващото проведено по делото съдебно заседание на
11.01.2019г., което не е първо по делото. Ето защо, в никой случай не може да
се приеме, че в установения в чл. 212 от ГПК срок ищецът е предявил инцидентен
установителен иск.
Но дори да се приеме, че съдът
поради „пропуск" не бил приел за съвместно разглеждане инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 212 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
то при вече прието за съвместно разглеждане възражение на ищеца в същия смисъл,
няма никаква преюдициалност на иска по гр.д. 312/2019г. на Луковитския районен
съд и гр.д. № 348/2016г., напротив, има идентичност на част от предмета на
двата иска, а не преюдициалност на единия спрямо другия. След като съдът по
гр.д. № 348/2016г. по необходимост и задължение ще разгледа възражението на
ищеца за нищожност на договора, сключен между доверителя ми и община Луковит,
то изводът на съда по този въпрос ще намери израз в мотивите на окончателния
съдебен акт и това произнасяне на съда не само че не зависи от решението на
съда по гр.д. 312/2019г., но е дължимо от съда по гр.д. № 348/2016г.
самостоятелно и независимо и дори е недопустимо съдът по гр.д. № 348/2016г. да
изчаква и се позовава на решението на съда по гр.д. 312/2019г. Да се приеме при
това положение, че искът по гр.д. № 312/2019г. е преюдициален на този по гр.д.
№ 348/2016г., означава, че съдията, който разглежда гр.д. № 348/2016г., е
зависим и решението му ще е предопределено от това на съдията, който разглежда
гр.д. № 312/2019г. И това е така, защото предметът на гр.д. № 348/2016г.
включва в себе си предмета на гр.д. № 312/2019г. След като е прието за
разглеждане възражение за нищожност на договора за ликвидиране на съсобственост
между доверителя ми и община Луковит по гр.д. № 348/2016г., то съдът по него
задължително дължи произнасяне в мотивите си дали този договор е нищожен или
не, респективно, дали ответникът се легитимира с надлежен титул за собственост,
и отговорността за това произнасяне си е само на съда по гр.д. № 348/2016г.
Друга щеше да бъде насоката на разсъжденията, ако съдът по гр.д. № 348/2016г.
не беше приел за разглеждане възражението за нищожност на договора, но това
изрично се е случило, видно от проекто-доклада на съда от 27.02.2019г., съобщен
на основание чл. 146 от ГПК. Ищецът сам е избрал начина и реда за осъществяване
правото си на защита по гр.д. № 348/2016г. и този път е възражението, а не
инцидентния установителен иск. Съдът не може да измени искането на ищеца и
търсената от него защита, нито да промени процесуалния ред, който ищецът е
избрал, защото би постановил недопустимо съдебно решение.
Нещо повече, на основание чл.
299, ал.2 от ГПК, считаме, че повторно заведеното дело между същите страни, на
същото искане и на същото правно основание, следва да бъде прекратено. Това е
така, тъй като понастоящем по един и същ въпрос следва да се произнесат както
съдът по гр.д. № 348/2016г. на РС-Луковит, така и съдът по гр.д. № 132/2019г.
на същия съд. Никой от двамата съдии не е обвързан от решението на другия,
двамата дължат произнасяне по един и същ въпрос - нищожен ли е договорът,
сключен между доверителя ни и община Луковит, от 20.10.2011г. за продажба на
съсобствен с общината недвижим имот. Съвсем отделен е въпросът, че искът по чл.
124, ал. 1 от ГПК, който е предявен от ищеца, е недопустим. И никой от исковете
не е преюдициален по отношение на другия. Нито пък искът по гр.д. № 312/2019г.
на РС-Луковит е преюдициален на възражението по гр.д. №
Но каквото и да е решението на
съда по гр.д. № 312/2019г. на РС-Луковит, ако ищецът не установи и не докаже
правото си на собственост върху имота, предмет на иска, е без всякакво значение
дали Договорът от 20.10.2011г., сключен между доверителя ни и община Луковит, е
нищожен или не. Нещо повече, ищецът има правен интерес да установява и доказва
тази нищожност само в хода на разглеждане на предявения от него иск с правно
основание чл. 108 от ЗС. В противен случай, самостоятелно заведен, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.
Ищецът няма самостоятелно право да иска прогласяване на нищожност на един
договор, по който не е страна, без самият той да се легитимира като собственик
на имота, предмет на договора. А легитимацията на ищеца като собственик следва
само от установяване правото му на собственост по гр.д. № 348/2016г. по описа
на Луковитския районен съд. Този въпрос обаче не е предмет на разглеждане по
гр.д. № 348/2016г., а по гр.д. № 312/2019г., по който ще осъществим
самостоятелно защитата си.
Идентичността на страните съвсем
не е достатъчна, както се излага в обжалваното определение като мотив за
спиране на делото.
На основание всичко гореизложено,
моля да отмените обжалваното определение от 15.07.2019г. за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като
постановено при неправилно приложение на процесуалния закон и необоснованост и
да върнете делото за продължаване на процесуалните действия по него.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не
е постъпил отговор от другата
страна.
Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от активно
легитимирано лице, поради което следва да бъде разледана по същество.
Въззивният съд, като съобрази
становището на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по искова молба на „ТПК ВИТАС”, ЕИК *********, против „АГРО БУЛ
ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС,
с искане да бъдат признати за собственици и бъде осъден ответника да им предаде
владението върху следния недвижим имот: ПИ № 059329 по КВС в землището на
с.Дерманци, Община Луковит, Област Ловеч, с площ от 7 953 дка, при
конкретно посочени граници. По повод направени с отговора на исковата молба
твърдения от ответника, че процесният имот е придобит от тях с договор от
20.10.2011 година, с молба от 19.01.2019 година ищецът е направил възражение за
нищожност на договора поради противоречие и заобикаляне на закона.
С молба вх. № 2377/ 04.06.2019
година е направено искане за спиране на производството на основание чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК поради висящ спор по гр.д. № 312/ 2019 година с предмет
нищожност на договора, който според молителят е преюдициален. Приложено е
удостоверение № 1268/ 03.06.2019 година, от което не става ясно на какво
основание е заявена претенцията за нищожност на процесния
договор.доказателства.
С протоколно определение от 15.07.2019
година, постановено от РС –Ловеч по гр.д. № 348/ 2016 година по описа на същия
съд производството по делото - иск по чл. 108 от ЗС е спряно на основание чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на влязло в сила решение по гр.д. № 312/
2019 година по описа на РС – Луковит, образувано по искова молба на „ТПК
ВИТАС”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Дерманци, Област
Ловеч, ул. „Христо Ботев” № 64, представлявано от Таня Цветанова Макнева,
против „АГРО БУЛ ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Никола Габровски" № 12, ап. 2, представлявано от управителя Ц.Х.П.,
с искане да се прогласи нищожността на Договор за продажба на съсобствен с
общината недвижим имот от 20.10.2011 година, по който договор на основание чл.
36 от ЗС, вр. чл. 36 от ЗОбС се прекратява съсобствеността на Община – Луковит
и „АГРО БУЛ ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Никола Габровски" № 12, ап. 2, представлявано от управителя Ц.Х.П.,
за прекратяване съсобствеността върху недвижими имоти: с кад. №
От данните по делото се
установява, че претенцията по предявения установителен иск, макар и да не са
представени доказателства за образуване на гражданско дело по предявената
искова молба, касае същия договор, по отношение на който е направено възражение
за нищожност в настоящото производство.
За да са налице предпоставките по чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството, е необходимо изходът по едно
висящо дело да е обуславящ изхода по делото, което се спира, предвид предмета
на двете дела, и в този смисъл да влияе върху правилността на решението по
обусловеното дело. Преюдициалност на висящ спор по смисъла на чл. 229, ал.1,
т.4 от ГПК, е налице тогава, когато предметът на обуславящото дело е част от
фактическия състав на правоотношението, предмет на обусловеното дело, както и
да е налице идентичност между страните, с оглед субективните предели на силата
на пресъдено нещо.
В случая такава връзка между
двете дела не съществува, тъй като в настоящото производство е направено
възражение за нищожност на договора и съдът би следвало да се произнесе по
него, макар и в мотивите. Предявеният по общия ред иск за прогласяване
нищожност на договора от 20.10.2011 година е след срока по чл. 212 от ГПК В
този смисъл въззивният съд, счита, че не са налице предпоставките за спиране на
производството по реда на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК – висящо производство,
решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор.
Аргумент в тази насока са и мотивите по т.7а от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК „Неприемането на
инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху
правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното
правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на
преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението
по главния иск. Решението по главния иск обаче не формира сила на пресъдено
нещо по преюдициалното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното
правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство. Ако
инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока
по чл. 212 ГПК,
съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК
или чл. 373, ал. 2 ГПК,
то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по
обусловения иск по
чл. 229, ал.1, т.4 ГПК”.
При тези съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
протоколно определение от
15.07.2019 година, постановено от РС –Ловеч по гр.д. № 348/ 2016 година по
описа на същия съд производството по делото - иск по чл. 108 от ЗС е спряно на
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на влязло в сила решение по
гр.д. № 312/ 2019 година по описа на РС – Луковит, образувано по искова молба
на „ТПК ВИТАС”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Дерманци,
Област Ловеч, ул. „Христо Ботев” № 64, представлявано от Таня Цветанова
Макнева, против „АГРО БУЛ ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Никола Габровски"
№ 12, ап. 2, представлявано от
управителя Ц.Х.П., с искане да се прогласи нищожността на Договор за продажба
на съсобствен с общината недвижим имот от 20.10.2011 година, по който договор
на основание чл. 36 от ЗС, вр. чл. 36 от ЗОбС се прекратява съсобствеността на
Община – Луковит и „АГРО БУЛ ТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Никола Габровски"
№ 12, ап. 2, представлявано от
управителя Ц.Х.П., за прекратяване съсобствеността върху недвижими имоти: с
кад. №
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: