Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр. Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, подадена против Решение № 83 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 1328/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3875/ 09.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр. Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 лева и е осъдена Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 3 180 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че извършването на нарушението е безспорно установено; процесният акт е съставен по отношение липса на съответствие между съдържанието в опаковката на продукта и изписаното върху етикета; НП касаело използване на заблуждаваща търговска практика от страна на „Билла България“ ЕООД, а именно предлагане на продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на опаковката на продукта, поради което представената на етикета на продукта информация била невярна. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, и да остави в сила НП като правилно и законосъобразно.

По делото е депозиран отговор на касационна жалба от „Билла България“ ЕООД гр. София, чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна и излага становище по същество. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Билла България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба, чрез пълномощник, в която заявява, че поддържа отговора на касационна жалба. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на Районен съд – Сливен, за което се излагат подробни съображения. Претендира направените в настоящото производство разноски, за които представя списък и доказателства за извършването им.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.04.2023 г. служители на „Комисията за защита на потребителите“ при РД-Бургас извършили проверка в обект магазин „Билла № 423”, находящ се в г. С., [улица], стопанисван от „Билла България“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Born Winner протеинов кето бар „Stracciatella“, в опаковка от 60 грама, с обявена продажна цена от 4,49 лева за брой и наличност в обекта - 21 броя.

В хода на проверката били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „А. - Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД относно информацията за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „ Stracciatella Keto“. Според резултатите, обективирани в протокол №22230/ 28.04.2023 г.: съдържанието на въглехидрати по етикет било в размер на 9 грама на 100 грама, а след направеното изследване се установило, че реалната стойност на съдържащите се въглехидрати в продукта е в размер на 39,85 грама на 100 грама; съдържанието на захари по етикет било 4,2 грама на 100 грама, а реалната стойност на захарите в продукта е 29,86 грама на 100 грама; съдържанието на влакнини по етикет било 30 грама на 100 грама, а реалната стойност на влакнините в продукта е 2,17 грама на 100 грама.

Актосъставителят приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите. На основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на разглеждане в производство пред РС Сливен.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им. Формирал е извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, тъй като информацията за съдържанието на протеиновия бар изхождала от неговия производител, а не от санкционираното дружество, което само предлагало за продажба конкретния артикул и не участвало в производствения процес. При тези мотиви районният съд е отменил НП.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

С оглед събраните по делото доказателства, изводите на районния съд са правилни, съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо, а всички доводи на касационния жалбоподател са неоснователни.

Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата (Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на ВАС, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на ВАС). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в от ЗЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 от Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно §13, т. 2 от ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. „Билла България“ ЕООД е търговец.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания санкционен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП. Съображенията, мотивирали АНО да издаде оспореното НП, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към ответника по касация.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, §1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, §2 от Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, §2, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието „етикет“ се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 от Регламента. Това, според цитираната норма, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от §2 от с.з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Налице е категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламента - стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните, но задълженията им са различни. Производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, а търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.

Данните във връзка със съставките и стойностите на продукта са изложени предварително от производителя, който отговаря за тяхната достоверност, затова само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Ответникът по касацията не предоставя информация във връзка със съставките на продукта, поради което не би могъл да извърши твърдяната в санкционния акт търговска практика.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Билла България” ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева, определено на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 1328/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД седалище и адрес на управление гр. София бул. “България“ № 55 с ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.