№ 6866
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110168718 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл., т. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от П. К. против „Бул ЕР“ ЕООД за сумата от 400
евро, представляваща обезщетение на основание чл., параграф 1, буква "а", от
Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет LB227 по направление летище Бургас
– Внуково (Москва), предвиден за изпълнение на 02.06.2018г., ведно със законната
лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 27968/2021г. по описа на СРС, 36-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът П. К. е сключил договор за
въздушен превоз с ответника за редовен полет LB227 по направление летище Бургас –
Внуково (Москва), предвиден за изпълнение на 02.06.2018г. с час на излитане 15:00
(местно време) и час на кацане 17:30 ч. местно време Москва. Сочи, че в деня на полета
се е явил навреме и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни
процедури. Поддържа, че поради виновно забавяне изпълнението на договора
пристигнал в крайния пункт със закъснение повече от три часа, тъй като излетял в
22:35 часа на 02.06.2018г., вместо предварително планирания час 15:00 часа. Сочи се
да е поканил ответника да му заплати обезщетение за закъснелия полет. Твърди, че в
разменената с ответника извънсъдебна кореспонденция последният признавал
дължимостта на претендираното обезщетение. Към настоящия момент твърди, че
ответникът не е изплатил дължимото обезщетение. Поради което намира, че са налице
предпоставките по чл. от Регламент 261/2004 за ангажиране отговорността на
ответника да му заплати следващото се обезщетение в размер на 400 евро за
закъснение повече от три часа на процесния полет. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Бул ЕР“ ЕООД оспорва предявения иск. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност, която в случая била едногодишна на основание чл. 135 ЗГВ.
1
Оспорва в полза на ищеца да е възникнало право на обезщетение, като счита, че
последният не е доказал да се е явил навреме за полета. Оспорва да е признал
извънсъдебно вземането на ищеца, както и получаването на покана за извънсъдебно
уреждане на претенции. Във връзка с това сочи, че кореспонденция е водена с лица,
които не се негови служители и не са надлежно упълномощени от дружеството за
подобно признание. В този смисъл твърди, че същото не го обвързва. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
3 закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради
липсата на учредена от ищеца в полза на адвокат К.В. да го представлява в настоящото
производство са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат
В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По аргумент от
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.
делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.
Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2
ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може
да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази
връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с
представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК.
Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва
проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от
съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.
Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е
насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални
действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна
в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения
между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се
преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора.
Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането
на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт
действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето
2
посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на
пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за
него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата
на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този
начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в
този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. №776/2016 г. на ВКС,
ГК, IV Г. О./. Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл., параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо 3 закъснение на
полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и дължи
произнасяне по същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл., параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил
възложения полет, за който П. К. е имал потвърдена резервация, със закъснение от над
три часа, а същия се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил дълга. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на
исковата молба. В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в
настоящото производство вземане за главница.
С оглед изявленията и твърденията на страните по делото не е спорно, че
разстоянието между летище Бургас, България и летище Москва, Внуково е над 1500
км. Съгласно чл., параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500
километра.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява
съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № LB227 на
дата 02.06.2018 г., от летище Бургас, Република България до летище Внуково, Москва,
Руска Федерация. Горното обстоятелство се установява от представения по делото
/включително в превод на български език/ електроен билет с номер **********,
3
издаден на името на ищеца П. К., от който се установява, че последният е имал
направена резервация за процесния полет № LB 227 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от
Бул ЕР ЕООД по дестинация летище Бургас, Република България – летище Внуково,
Моска, Руска федерация. Съществуването на валидно правоотношение между страните
по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена
резервация за полет № LB 227 на дата 02.06.2018 г., от летище Бургас, Република
България до летище Внуково, Москва, Руска Федерация, се установява и от
представената и приобщена към доказателствения материал бордна карта, издадена на
лицето П. К., от която се установява и обстоятелството, че същия е бил надлежно
регистриран и допуснат до борда на полет № LB 227 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от
Бул ЕР ЕООД по дестинация летище Бургас, Република България- летище Внуково,
Москва, Руска федерация. Следователно, въз основа на представената по делото
бордна карта се установява в производството, че ищецът се е представил на гишето за
регистрация, за полет № LB 227 на дата 02.06.2018 г., поне 45 минути преди
определения час на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до
борда на самолета.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства /в това число представени и приети като доказателства електронен
билет, издаден на името на ищеца и писмо от Фрапорт Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт АД, посочващо датата на кацане на полет LB 227 по дестинация летище
Бургас, Република България – летище Внуково, Москва, Руска федерация, че самолетът
е следвало да излети от началната точка на дестинацията на 02.06.2018 г. в 15:00 часа и
да пристигне на Летище Внуково, Москва на 02.06.2018 г. в 17:30 часа. Същевременно
от посочените по-горе писмени доказателства се установява, че самолетът по
въпросния полет е излетял в 22:35 часа и е кацнал на Летище Внуково, което прави 10
часа и 35 минути закъснение. С оглед изявленията и твърденията на страните по делото
не е спорно, че разстоянието между летище Бургас, България и летище Москва,
Внуково е над 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните по делото
доказателства.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото
доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл., §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан
за пълния предявен размер.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл., параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съдът намира, че следва да
разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за погасяване
по давност на претенцията на ищеца.
Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на правата
на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказан достъп на борда, отмяната
или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение № 2 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Тези
неимуществени вреди са в пряка причинно[1]следствена връзка с неточното
изпълнение от страна на въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг
начин освен чрез обезщетение. Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците,
свързан с правното и житейско очакване техният полет да бъде осъществен при
4
условията, при които са направили своята резервация, т. е. при условията на сключения
договор за превоз. В този смисъл отговорността на въздушния превозвач за изплащане
на обезщетенията, предвидени в чл. от Регламента, следва да се квалифицира като
договорна, а не деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени
дела С[1]139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на
компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО)
261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела,
свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) №
44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тази практика е
напълно относима и към действащия Регламент (ЕС) №215/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Видът на претендираните вреди също не е основание за квалифициране
отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна. Напротив, в
Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК на
ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се присъди и в случаите
на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението". В
Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете
за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат
правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в
редакцията й към процесния период/ урежда специална двугодишна давност, с която се
погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни договори.
Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност". При систематичното тълкуване на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване може да се заключи, че тази кратка погасителна давност
е приложима към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство.
А такова се провежда само при липси и повреди на багажа или товара на
правоимащия. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за
гражданското въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване се спират със започване на рекламационното
производство. Следователно отговорността на превозвача по чл., параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване. Отговорността на въздушния превозвач за
обезщетяване на пътник, чийто полет е закъснял с повече от три часа, както бе
обосновано по-горе, има договорен характер. Претендираните вреди са пряка и
непосредствена последица от неточното изпълнение от страна на въздушния
превозвач. Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало
да бъде предявено в рамките на три години, считано от 02.06.2018 г. – датата, на която
полетът е бил изпълнен, т.е. при липса на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване течението на давностния срок, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено по съдебен ред до 02.06.2021 г., включително.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е настоящият
5
случай, доколкото ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 04.11.2021 г., а исковата молба е подадена на 03.12.2021 г. /.
Същевремено, в процесния случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 19.05.2021 г., т.е. преди изтичането
на 3-годишния давностен срок, с който се погасява правото на принудително
изпълнение на претендираното в настоящото производство вземане. Следователно
направеното от името на ответното дружество възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. 9 чл., параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде
уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски и списък по
чл. 80 ГПК, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване,
а именно за заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 25,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството. От
името на ищеца се претендира присъждане на разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 27968/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като същевременно са
представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Предвид горното и на основание чл.8, ал. 1 ГПК ответникът ответникът „Бул Ер“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. „Б.“ №,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 25,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса за заповедното производство и сумата от
325 лева разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от П. К. – гражданин на Руска федерация, роден на **********
г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. С., ул. П. №, бл., вх., ет., оф. срещу „Бул Ер“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. „Б.“ №, иск
с правно основание чл., параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че „Бул Ер“ ЕООД дължи в полза
на П. К. – гражданин на Руска федерация, роден на ********** г. сумата от 400 евро /с
левова равностойност 782,33 лева/, представляваща обезщетение за закъснение на
полет № LB 227 на 02.06.2018 г. по направление летище Бургас- летище Москва,
6
Внуково с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 19.05.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 27968/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.
С., район С., бул. „Б.“ № да заплати в полза на П. К. – гражданин на Руска федерация,
роден на ********** г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. С., ул. П. №, бл., вх., ет.,
оф. на основание чл.8, ал. 1 ГПК, сумата от 25,00 лева, представляваща разноски за
държавна такса в исковото производство и сумата от 325,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 27968/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7