№ 603
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20231001000439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 20 от 14.03.2023 г., постановено по т.дело № 178/2023 г. Окръжен съд
– Враца е отхвърлил предявения от Национална агенция за приходите срещу „Т. Пропърти
Мениджмънт“ ЕООД /н./ иск по чл. 694, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 722, ал. 1,т. 1 от ТЗ за
признаване за установено, че предявените от Национална агенция за приходите вземания в
открито производство по несъстоятелност на „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД /н./ в общ
размер от 63 143,27 лв., от които 51 091,90 лв. главници и 12 051,37 лв. лихви, изчислени
към 27.04.2022г., като обезпечени със запори, наложени с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200016-022-0028691/21.05.2020г. и постановление на
налагане на обезпечителни мерки изх. № С200016-022-0019179/25.03.2020г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, вписани в ЦРОЗ, съответно под № 2022042602218 и
№ 2022042602192 са с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Решението е
постановено при участието на синдика на „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД /н./ - Н. А. Г.
на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство Национална агенция за приходите, който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на
извода на съда, че процесните публични вземания не се ползват с привилегията по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ. Сочи, че цитираната разпоредба е императивна и не подлежи на стеснително
тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в
самото производство по несъстоятелност. Инвокира оплакване за необоснованост на извода,
че нормата на чл. 724, ал. 1 от ТЗ отрича правото на предпочтително удовлетворяване на
кредитор, чиито вземания са обезпечени със запор, вписан в Централния регистър на
особените залози, доколкото разпоредбата доразвива регламентацията по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ, като уточнява как се удовлетворява кредиторът, след реализация на обезпечението.
1
Поддържа, че нормата не може да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ,
поради което изводът на първоинстанционния съд в тази връзка се явява незаконосъобразен.
Сочи, че даденото от съда тълкуване противоречи на законодателната воля, с която се е цели
защита на държавния интерес. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да уважи предявените искове, както и да му присъди
направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, в несъстоятелност, не изразява
становище по въззивната жалба.
Синдикът на „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД /н./, участващ в производството на
основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ, изразява становище за неоснователност на същата. Позовава
се на правната доктрина, в която преобладава становище за необходимост от
корективно тълкуване на нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ в частта относно правото на
предпочтително удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ , доколкото поради правната си същност запорът и възбраната не
осигуряват привилегии, а единствено относителна недействителност на извършените от
длъжника разпореждания след датата на тяхното налагане. Позовава се и на липсата на
изрична законодателна регламентация за предпочтително удовлетворяване на вземания,
обезпечени със запор или възбрана. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Национална агенция за приходите срещу „Т. Пропърти Мениджмънт“
ЕООД /н./ за установяване на обстоятелството, че предявените от Национална агенция за
приходите вземания в открито производство по несъстоятелност на „Т. Пропърти
Мениджмънт“ ЕООД /н./ в общ размер от 63 143,27 лв., от които 51 091,90 лв. главници и
12 051,37 лв. лихви, изчислени към 27.04.2022г., като обезпечени със запори, наложени с
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200016-022-
0028691/21.05.2020г. и постановление на налагане на обезпечителни мерки изх. № С200016-
022-0019179/25.03.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, вписани в
ЦРОЗ, съответно под № 2022042602218 и № 2022042602192 са с ред на удовлетворяване чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение №
260046/06.04.2021 г. по т.дело № 8/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца е обявена
неплатежоспособността на „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, открито е производство по
несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност , като производството по делото
е спряно на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ. Решението е вписано в търговския регистър на
07.04.2021 г. под № 20210407151830. С постановено по същото дело решение №
260033/12.04.2022 г. производството по несъстоятелност е възобновено, като този съдебен
акт е вписан в търговския регистър под № 20220412174744. С молба изх.№ М-24-04-22/21-
24 от 03.05.2022 г. Национална агенция за приходите е предявила пред синдика по т.дело №
8/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца публични вземания, сред които и процесните
вземания в общ размер от 63 143,27 лв.. Същите са приети и включени в списъка по чл.686
ТЗ с посочена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. Така изготвеният
списък е обявен в търговския регистър по партидата на "Т. Пропърти Мениджмънт" ЕООД
/н./ на 10.06.2022 г. под № 20220610083030. Срещу същия е депозирано възражение изх.№
М-24-04- 22/21-27/17.06.2022 г. от Национална агенция за приходите с искане за
предвиждане на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С определение №
260309/26.10.2022 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ и обявено в търговския регистър
на същата дата, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на
2
Национална агенция за приходите относно поредността на удовлетворяване на тези
вземания. В мотивите към определението съдът е приел, че предявените вземания са по
естеството си вземания, обезпечени със запори върху парични суми и движими вещи,
наложени по реда на ДОПК и вписани по реда на ЗОЗ в Централен регистър на особените
залози, поради което и същите не пораждат право на предпочтително удовлетворяване.
Настоящата искова молба е подадена по пощата на 03.11.2022г. – в срока по чл. 694, ал. 6 от
ТЗ.
С оглед на горната фактическа установеност основния спорен пред настоящата
инстанция въпрос е правен и е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ и приложимостта й относно процесните вземания.
Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ вземанията, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В
доктрината се възприема тезата за корективно тълкуване на т. 1 от ал. 1 на чл. 722 от ТЗ
досежно предвидената привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Поддържа се, че е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение
по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в
полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество - учреденият залог
не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър
по ЗОЗ запор върху заложеното имущество преди вписването на залога /чл. 12, ал. 2 и чл. 30,
ал. 1 ЗОЗ/, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. Поради това вписването на запора не дава право на
взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството
по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на
обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително
реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на
заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на
запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл. 459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл.
460 ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК
на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК/. При предложеното в теорията тълкуване
се съобразяват разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на
кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и
възбрани, и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на
продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има
право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. Въззивният съд споделя
аргументираната в доктрината необходимост от корективно тълкуване чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ, поради което намира, че процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан
по реда на ЗОЗ, въобще не могат да се ползват с привилегията по тази разпоредба в
производството по несъстоятелност, противно на изложените във въззивната жалба
оплаквания.
Отделно от горното , дори становището че привилегировани по чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ в производството по несъстоятелност са само приети вземания, обезпечени със залог и
ипотека да не бъде възприето, в случая не могат да възникнат последиците по тази норма
/привилегия пред останалите кредитори/, тъй като по делото се установява, че запорите,
наложени по ДОПК от публичния изпълнител, са вписани по реда на ЗОЗ - в ЦРОЗ след
3
откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника-ответник по
иска. Видно от удостоверение № 1512023 от 27.04.2022г. /л. 33/, запорите са вписани в ЦРОЗ
с вх. № 2022042602218 и вх. № 2022042602192 на 26.04.2022г., а производството по
несъстоятелност на ответника „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД /н./ е открито с решение
№ 260046 от 06.04.2021г. Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ след откриване на
производството по несъстоятелност отпада възможността върху имущество на длъжника да
бъдат налагани обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК. Следователно
недопустимо е след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност /чл. 634а ТЗ/ запор върху имущество на длъжника, дори и наложен по-рано,
да бъде вписан по реда на ЗОЗ, тъй като вписването, разширявайки последиците на запора
съобразно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ /създавайки привилегията по цитираната норма/, следва
да се приеме за обезпечителна мярка със самостоятелно значение, макар и обусловено от
основната мярка. Поради това вписването в ЦРОЗ на запор, наложен преди откриването на
производството по несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите
кредитори на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/. Аргументи за горното следва да се
изведат и от нормата на чл. 646, ал. 1 ТЗ, предвиждаща нищожност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност учредяване на залог и ипотека върху право или вещ от
масата на несъстоятелността.
По всички изложени съображения следва да се приеме, че процесните публични
държавни вземания, включени в одобрените списъци на приетите вземания на кредиторите
на несъстоятелния длъжник „Т. Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, не се ползват с
привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1
от ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и плавни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ ищецът не следва да бъде осъждан да
заплати държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл. 84, ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 14.03.2023 г., постановено по т.дело №
178/2022г. по описа на Окръжен съд - Враца,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4