Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……...2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Зоя Пандурска, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД № 394 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 27.03.2018г. по НЧХД 11695/2016г. на Софийски районен съд, НО, 12
състав подсъдимият Б.Д.С. е признат за невиновен за това, че на 11.02.2016г., в
02:02 часа, в гр. София нанесъл публично обида на В. *** в интернет дискусия –
чрез „Фейсбук“, като написал нещо унизително за честта и достойнството му –
„лъжец“, „подлец“ и „лакей на мафията“ и оправдан на основание чл. 304 от НПК
по повдигнатото му с тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен
предявеният от В.А.К. срещу Б.Д.С. граждански иск за сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието. С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК съдът е
възложил разноските по делото - адвокатско възнаграждение в размер на 800
/осемстотин/ лева и държавна такса в размер от 5 /пет/ за издаване на
изпълнителен лист, в тежест на частния тъжител В.А.К..
Първоинстанционният
акт е атакуван в законоустановения срок с въззивна жалба от частния тъжител В.А.К.
чрез поверениците си адвокат Л.Л.Т. и адвокат В.Ц.Д.. Оспорват постановената
присъда като неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на
материалните правила и съществено процесуално нарушение на чл. 14 от НПК,
довело до необоснованост на съдебния акт. Депозирано е допълнение към
въззивната жалба, в което се твърди, че първостепенният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, след като незаконосъобразно е оставено без
уважение доказателствено искане на адвокат Д. относимо към предмета на
доказване - искане за приобщаване на материалите по НЧХД №67/2015г. по описа на
Районен съд – Панагюрище. Посочва се, че визираните в мотивите на съда „справки
в интернет“ и информация, съдържаща се „в интернет пространството“ относно
тъжителя и подсъдимия, не са приобщени по надлежния ред, което е нарушило
вътрешното убеждение на съда. Твърди се, че е налице превратност при тълкуване
на доказателствения материал поради липса на всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, като първостепенният съд е интерпретирал
доказателствата едностранчиво и тенденциозно. Вследствие на посоченото се
твърди, че е достигнато до необоснован извод, че адресат на написаното от
подсъдимия не е частният тъжител. На следващо място се посочва, че подсъдимият
е използвал язвително обръщение „Камене“, което показвало принадлежност към
Държавна сигурност и се възприемало изключително негативно от обществото. Не на
последно място, частният тъжител и поверениците му считат, че от така събрания
доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се доказва
повдигнатото обвинение, предвид което подсъдимият следва да бъде признат за
виновен. Молят атакуваният акт да бъде отменен, като вместо него бъде
постановена осъдителна присъда, да се уважи като основателен и доказан
предявеният граждански иск, както и да се присъдят разноските в полза на
частния тъжител. Алтернативно се моли присъдата да бъде върната за ново
разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
В
разпоредително заседание на 31.01.2019г. по реда на чл. 327 от НПК след
служебна проверка на материалите по делото въззивният състав не установява
нужда от извършване на други съдопроизводствени действия и не допусна разпит на
подсъдимите, свидетелите и вещите лица.
Частният
тъжител в открито заседание пред въззивния съд се явява. Същият се представлява
от адвокат Х.Д., преупълномощен от адвокат В.Д.. Повереникът поддържа подадената
въззивна жалба и допълнението към нея, като в пледоарията си акцентира върху
превратното тълкуване на доказателствата от страна на първоинстанционния съд.
Обръща внимание на представените пред въззивната инстанция и приобщени от
същата по надлежния ред писмени доказателства, от които безспорно се
установявало, че зад фейсбук профила „Б.С.“ стои именно подсъдимият. Моли присъдата
да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен, да бъде уважен в цялост гражданският иск, както и да бъдат
присъдени в полза на частния тъжител разноските по делото. Алтернативно моли
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Частният
тъжител и граждански ищец В.К. поддържа казаното от повереника.
В
открито заседание пред въззивния съд подсъдимият Б.Д.С. се явява. Представлява
се от адвокат А.К.. В хода на съдебните прения последният оспорва жалбата.
Посочва, че възраженията за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила са неоснователни. Твърди, че принадлежност към Държавна сигурност не
винаги се свързва с негативна в морално отношение оценка, като по този въпрос е
налице произнасяне на Конституционния съд в решение №4/2012г. по конституционно
дело 14/2011г. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.
Подсъдимият
Б.С. поддържа казаното от процесуалния си представител.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
доводите, изложени във въззивната жалба и в открито съдебно заседание и като
провери законността и обосноваността на атакуваното решение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това
изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Частният
тъжител на 11.02.2016г., в 1.28 часа публикувал в личния си профил в социалната
мрежа „Фейсбук“ /регистрация с името V.K./ изказване, започващо с изречението „Партийните
зелени пак не разбрали какво се е случило". В публикацията се коментират
събитията около проблема с разрешението за строеж на втори кабинков лифт до ски
зона Банско, като частният тъжител изразил и критичното си отношение към
„зелените“. Публикацията завършва с P.S. „Снимката е поздрав за
партийните зелени“, която изобразявала маймуна с вдигнати и кръстосани над
главата ръце и надпис „Малееее“.
Във връзка с публикацията възникнала
дискусия, в която участвали както привърженици, така и опоненти на проекта за
изграждане на втори кабинков лифт в Банско. Дискутиращите си отправяли взаимни
нападки, като в 02:02 часа подсъдимият, регистриран
като потребител на социалната мрежа „Фейсбук“ с имена B.S., коментирал публикацията на частния тъжител по
следния начин: „Благодаря за поздравът! Забравил сте да го спонсорирате, за да
стигне до хора, които не знаят какъв лъжец и подлец сте. Последно, работите ли
като съветник в политическия кабинет на МИ, или сте просто лакей на мафията?
Скоро стана ясно, че името ви не фигурира в списъка на съветниците. Колкото до
казуса с Банско, ако чакаме всичко да се случи, за да протестираме, значи да
угодим на нарушителите и после като съдии да ги гоним. Пирин няма да дадем,
Камене! Пирин е марка на България, а не на Цеко и лакеите му, които смятат че
са над закона.“. Минута по-късно последвал въпрос от страна на частния тъжител К.
– „Твърдиш ли, че съм лакей на мафията?“, на който подсъдимият отвърнал по
следния начин – „Задавам въпроси.“. След дадения отговор частният тъжител
повторил въпроса си още шест пъти. Последвал нов въпрос в 2:46 часа от страна
на подсъдимия – „V.K., твърдиш ли, че си официален съветник в политическия
кабинет на Министерство на икономиката (МИ)?“. Дванадесет минути по-късно
частният тъжител отговорил на въпроса на подсъдимия и отново задал своя –
„Твърдиш ли, че съм лакей на мафията?“. На този въпрос подсъдимият не отговорил.
Създалата се дискусия по повод
публикацията на частния тъжител К. се развила в 83 /осемдесет и три/ коментара,
сред които имало критични и крайни изказвания както по отношение на „зелените“,
така и спрямо частния тъжител.
Въззивният
съд възприема горепосочените фактически констатации, изведени от
първоинстанционния съд, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Б.Н.М./л.74,гръб-75/,
В.П.К./л.75,гръб-76/, Т.Г.Б./л.79,гръб-80/; писмени доказателства – извлечение
на хартиен носител на от профил във „Фейсбук“, съдържащ дискусия, приложени с
нотариално заверен констативен протокол, справка за съдимост, Решение №2-948/09.05.2017г.
на Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, както и приобщените пред въззивната
инстанция – извлечени на хартиен носител публикации на Б.С. и П. К. в
социалната мрежа „Фейсбук“.
На
първо място съдът счита за необходимо да отговори на възраженията на частния
тъжител досежно допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи евентуално
връщане делото на предходна инстанция и отговорът на тези възражения е
негативен. Неуважаването от страна на първостепенния съд на доказателствено
искане на повереника адв. Д. за изискване и приобщаване на материалите по
делото НЧХД 67/2015г. по описа на Районен съд – Панагюрище не съставлява
съществено процесуално нарушение. Несъмнено, всяка една от страните разполага с
основополагащо право да предявява доказателствени искания в подкрепа на своята
теза. Съдът обезпечава осъществяването на тази изключително важна гаранция за
справедлив процес като събира доказателствените материали най-вече по
съответни, надлежно обосновани искания, а по свой почин – когато това се налага
за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК). Той обаче не е
безусловно задължен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези
от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна
информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Отказът в
настоящия случай да бъдат изискани и приобщени посочените документи на
първоинстанционния съд е обоснован и мотивиран. С извода, че посоченото
производство по НЧХД 67/2015г. по описа на Районен съд – Панагюрище не е
идентично с настоящето, налице е различен предмет и поради което същото е
неотносимо, се съгласява и въззивният състав. В допълнение следва да се посочи,
че доводите да се изискат и приобщят материалите по посоченото производство са
с оглед изясняване авторството на изписаното в социалната мрежа „Фейсбук“, тъй
като подсъдимият С. е направил самопризнание. В производството пред Районен
съд-Панагюрище Б.С. действително е признал, че е автор на публикацията, предмет
на наказателния процес пред Панагюрския съд. Това самопризнание в настоящото
производство не може да бъде ценено нито като източник на преки, нито на
косвени доказателства касателно авторството на процесния коментар. Недопустимо
е самопризнание на подсъдим от едно производство да бъде използвано като
източник на каквито и да е доказателства в друго, предвид липса на идентичност
на предмета на двете производства. Подобен подход е недопустим на първо място,
защото деянията в двете производства, макар и воден по идентични престъпни състави,
са осъществени в различен времеви диапазон и по отношение на различни личности.
На следващо място, такъв подход би нарушил както презумпцията за невиновност,
така и правото на защитата на подсъдимия. И не на последно място, по делото са
налице достатъчно доказателства, от които може да бъде изведена самоличността
зад профила “В.Sandov”в социалната мрежа „Фейсбук“.
В
тази връзка следва да се посочи, че както по-горе обсъденият отказ, така и
приобщаването на заверени копия на присъда от 22.02.2016г. по НЧХД 67/2015г. на
Районен съд – Панагюрище - наказателен състав и мотивите към последната, както
и на решение по ВНЧХД 247/2016г. от
30.06.2016г. на Пазарджишкия окръжен съд - Наказателна колегия, представени от
частния тъжител са законосъобразни. Представяне на доказателства от страните и
приемане на същите гарантира състезателност на процеса, като по този начин е
осигурена възможността всяка една от страните да докаже тезите си.
Неоснователно
се явява и възражението касателно нарушение на принципа на вземане на решения
по вътрешно убеждение. Твърди се, че първостепенният съд се е позовал на
ненадлежно приобщен доказателствен материал, каквито били „справки в интернет“.
Посоченото възражение е обосновано на фрагментарно разглеждане на мотивите и
изваждане на думи от контекста, въз основа на които се изгражда неоснователната
теза. В мотивите си съдът е посочил един ноторно известен факт, а именно че
както частният тъжител В.К., така и подсъдимият Б.С. са публични личности. Ноторно
известните факти не се нуждаят от доказване, поради което и за позоваването на
такива обстоятелства в крайните актове на съдилищата не е необходимо да бъдат
приобщавани доказателства по реда и правилата на НПК.
Предвид
изложеното и след цялостна служебна проверка на атакувания акт настоящият
състав не констатира съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правата на страните в настоящото производство. Липсата на такива мотивира
въззивната инстанция да остави искането на частния тъжител за връщане на делото
на предходна инстанция без уважение. От друга страна, съдът констатира
нарушение в оценъчната дейност на първостепенния съд. Последният е приел, че
коментарът на подсъдимия не е пряко насочен към частният тъжител, с което твърдение
контролиращият съд не се съгласи. В останалата част от доказателствения анализ
не са допуснати логически грешки и разсъжденията на районен съд следва да бъдат
споделени и потвърдени като правилни.
На
първо място, следва да се отбележи, че правилно районният съд е отделил
безспорните от спорните обстоятелства, съсредоточавайки анализа върху
последните. Страните не спорят по обстоятелства, свързани с факта, че както
частният тъжител, така и подсъдимият са публични личности. Това обстоятелство,
макар и като ноторно известен факт да не се нуждае от доказване, се подкрепя от
показанията на свидетелите. И тримата дават сведения, че частният тъжител е
участвал в множество дискусии и дебати, вземал е отношение по екологични
въпроси, като свидетелятБ.посоча, че частният тъжител К. не веднъж е ставал
обект на остри нападки по негов адрес. От друга страна, в показанията им
еднопосочно се съдържат сведения относно подсъдимия С. като бивш съпредседател
на „Зелените“, застъпващ мнения и становища, противни на тези на частния
тъжител. Поради това и различните позиции на двамата са обществено достояние и
като такива са обект на обществени дискусии.
На следващо място, трябва да се посочи, че
както първостепенният съд е отбелязал, не се оспорва съдържанието на
инкриминираната дискусия, както и че публикациите под името V.K. изхождат именно от частния
тъжител. Въз основа на това законосъобразен и обоснован е изводът, който и
настоящата инстанция споделя, че приобщените разпечатки от социалната мрежа
„Фейсбук“ са автентични, като зад името V. К.стои частният тъжител.
Съдът
намира за правилен и изводът на първата инстанция, че лицето зад потребител с
имена B. S. е идентично с подсъдимия Б.С..
Това се потвърждава от показанията на свидетеля М., който споделя пред
първоинстанционния съд, че се познава с подсъдимия виртуално, писали са си и е
наблюдавал икриминираната дискусия, без да участва. Може да се каже, че същият
е пряк очевидец на събитията, макар и последните да се развиват във виртуалното
пространство. От друга страна, е налице заинтересованост на свидетеля,
доколкото защитава позицията на призовалата го в това качество страна.
Последното обстоятелство не може да бъде разглеждана само по себе си като
основание за преднамереност и тенденциозност в посочените показанията.
Анализирайки информацията споделена от свидетеля М. и отчитайки по-горе
посочените характеристики на показанията, съдът намира, че последните в частта
относно отправените остри реплики от страна на подсъдимия към тъжителя
противоречат с писмените доказателства по делото. Видно от приложената и
нотариално заверена разпечатка на процесната дискусия думите „лакей на мафията“
се съдържат в отправен въпрос към частния тъжител, като подсъдимият не е
нарекъл тъжителя пряко с тях, както твърди свидетеля. Предвид посоченото
показанията в тази част следва да се оценят като необективни и недостоверни,
поради което съдът не им дава вяра. От друга страна, свидетелят добросъвестно
споделя за възникналия спор между частния тъжител и подсъдимия, за личността на
тъжителя и подсъдимия, както и относно наименованието „Камен“. В посочената
част от разказа на свидетеля М. се наблюдават логични и последователни, кореспондиращи
с останалия доказателствен материал, данни. Вследствие на това в тази част
следва да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства, които съдът
използва при формиране на вътрешното си убеждение.
На
следващо място, изводът, че зад потребител с имена В.S.стои
подсъдимият се подкрепя и от приобщените пред въззивната инстанция писмени
доказателства. В публикация, качена в личния профил на подсъдимия, се
коментира присъдата на първоинстанционния съд, с която последният е оправдан. Предоставеното
извлечение на хартиен носител с посочената публикация не се оспорва от
страните. Видно от същото коментарът е публикуван в деня на постановяване на
присъдата. Поради това и настоящата инстанция намира извлечението заедно с
публикацията за автентични.
Въз
основа на посочените доказателства и доказателствени средства може да се
направи единствен, категоричен и непротиворечив извод касателно самоличността
на лицето зад потребител с имена В.S.в
социалната мрежа „Фейсбук“. Безспорно се установява, че това е подсъдимият Б.С..
Въззивната
инстанция не може да сподели извода на районния съд относно адресата на
инкриминирания коментар, написан от подсъдимия Б.С.. Според настоящия състав
адресатът, макар и да не е споменат директно, може да бъде изведен, като за
това е налице безпротиворечива верига от косвени доказателства. В социалната
мрежа „Фейсбук“ може да бъде коментирана както публикация на конкретен
потребител, така и коментар към съответната публикация. Това е видно и от
приложената по делото разпечатка на инкриминираната дискусия – коментарите във
връзка с публикацията излизат под последната, като са форматирани и центрирани
по един и същи начин, а при отговорите към коментарите под една публикация се
наблюдава отстъп вдясно от няколко сантиметра. Коментарът на подсъдимия
систематично предвид подредбата се намира във връзка със самата публикация, а
не с друг коментар. На следващо място – публикацията на частния тъжител
завършва с „поздрав за партийните зелен“, а коментарът на подсъдимия започва с
„Благодаря за поздравът!“. Следователно двата поста си кореспондират един
спрямо друг, свързани са смислово. И не на последно място, в един от отговорите
към коментара си, подсъдимият се обръща поименно към частният тъжител,
задавайки му въпрос, съдържащ се в първоначалния коментар. Посоченото намира
потвърждение и в показанията на свидетеля., който споделя, че коментарът на
подсъдимия е бил като отговор на публикацията на частния тъжител К.. Както по
отношение на свидетеля М., така и по отношение на свидетеля К.е важима
констатацията досежно заинтересованост на посочените участници в наказателното
производство. Въпреки това в посочената част, показанията на свидетеля К.кореспондират
с останалия доказателствен материал, поради което същите следва да бъдат
кредитирани като обективни и логични.
На
следващо място, необходимо е да бъде анализирано използваното от подсъдимия обръщение
„Камене“ в инкриминирания коментар. Нито един от свидетелите не посочва
участник в процесната дискусия с подобно име, нито свързват частния тъжител с
името „Камен“. Видно от приобщеното решение №2-948/09.05.2017г. на Комисия за
разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обаче
същият е използвал псевдонима „Камен“. Следователно, от една страна, не е
налице участник в дискусията с такова име, от друга страна, частният тъжител е
използвал псевдоним „Камен“ като агент на Държавна сигурност и коментарът е
адресиран към него. Предвид посоченото и цялостния анализ на коментара,
публикуван от подсъдимия С. във връзка с публикация на частния тъжител, следва
единствения и непротиворечив извод, че използваният псевдоним е адресиран
именно към В.К.. Тук настоящата инстанция следва да посочи, че не се
солидаризира с извода на първостепенния съд, че по делото липсват обективни
находки, които да сочат, че подсъдимият С., сочейки името „Камен“ е имал предвид
именно тъжителя К.. Съображенията за това са следните: налице е безпротиворечива
и последователна верига от косвени доказателства, установяваща, че коментарът
на подсъдимия е всъщност отговор на публикацията на тъжителя и последният е
адресат. Тълкуването на доказателствата в тяхната съвкупност установява именно
това обстоятелство, въпреки че липсва поименно обръщение. Не на последно място,
псевдонимите на сътрудниците към Държавна сигурност са публично достояние, с
които може да се запознае всеки гражданин.
Не
на последно място, съдът дължи анализ на свидетелските показания в необсъдените
части. Поради вече констатираната заинтересованост от изхода на делото на
свидетеля К.настоящата инстанция не намира показанията му за обективни в
частта, в която споделя за негативните преживявания на частния тъжител и
семейството му след инкриминираната дискусия. От една стана, в тази им част те
са изолирани от останалия доказателствен материал. От друга – в дискусията
частният тъжител е бил обект на нападки и от други лица, които са използвали
оскърбителен и унижаващ достойнството език. Видно от доказателствения материал
по делото същият не веднъж е ставал обект на подобни нападки, предвид което
дори и да се приеме, че са налице негативни последици, то те не могат
еднозначно да бъдат обвързани единствено и само с инкриминирания коментар. На
следващо място, показанията му относно обидните думи не кореспондират с доказателствената
съвкупност, каквото противоречие беше констатирано и при свидетеля М..
Съображенията за заинтересованост са важими и по отношение на този свидетел,
която заинтересованост в комбинация с посоченото противоречие води до
единствения и непротиворечив извод относно необективността и недостоверността
на гласните доказателствени средства касателно обсъдените обстоятелства.
Показанията
на свидетеляБ.не съдържат друга релевантна информация, освен вече посочената,
поради което съдът не намира за необходимо да анализира същите допълнително.
Солидаризирайки
се частично с доказателствените изводи на районния съд и на основата на
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Въззивният
съд споделя правните изводи на районния съд, че от така установените факти не
може да се приеме, че е налице деяние, покриващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК като бъде уточнено, че
различията в доказателствения анализ не обуславят приемане на различни правни
изводи.
Обект
на защита на престъплението „обида“ са обществените отношения, които осигуряват
личното чувство за достойнство и самооценка на всеки един гражданин, като
пострадал на деянието може да бъде единствено физическо лице. Както и
първоинстанционният съд е отбелязал, правото на лична чест и достойнство е
неразривно свързано с правото на свободно изразяване на мнението, със свобода
на словото. Освен че са неразривно свързани, между тях съществува тънка
граница, пресичането на която накърнява някое от правата на гражданите, което
води до реализиране на съответната отговорност. В процесния случай следва да се
анализира обстоятелството дали подсъдимият, изписвайки инкриминирания коментар
е прекрачил правото на сводно изразяване на мнението, нарушавайки правото на
чест и достойнство на тъжителя.
От
обективна страна деянието е съставомерно, когато изказаните думи /в конкретния
случай изписаните думи/ от дееца са с унизителен характер, който се преценява
въз основа на общоприетите морални норми за нормално човешко общуване. Безспорно
по делото се установи, че коментарът на подсъдимия е насочен към частния
тъжител К., макар и същият да е част от дискусия в социалната мрежа „Фейсбук“,
възникнала по повод публикация на тъжителя. Както правилно е отбелязал
първостепенният съд, в доктрината и практиката присъствието на пострадалия се
разбира като възможност на последния да възприеме обидните думи, което може да
се случи и по телефон, факс, интернет. Тъжителят е възприел коментара на
подсъдимия секунди след публикуването му,
видно от разпечатаната дискусия.
Съдържанието
на коментара обаче не е обидно и унизително, уронващо честта и достойнството на
тъжителя. Според практиката на Европейския съд по правата на човека и по
конкретно делото „Лингенс срещу Австрия“ се възприема, че „границите на
допустимата критика към един политик са по-широки, отколкото критиката към
частни лица“. В подобен смисъл се е произнесъл и Конституционния съд в Решение
№ 7 от 04.06.1996г. по к.д.№ 1/1996г. – „изказванията, които засягат дейността
на държавните органи или съставляват критика на политическите фигури, държавни
служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита. Оттук може
да се заключи,че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавни служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо
от това, на което са подложени частни лица“. Безспорно по делото се установи,
че частният тъжител е публична фигура, която участва в множество обществени
дискусии и наред с това е обект на различни нападки. Предвид посоченото и
доктрината за публичните личности на ЕСПЧ, тъжителят К. като публична личност
трябва да приема по-широки граници на критика срещу себе си. От друга страна, характерът
на инкриминираните думи „лъжец“ и „подлец“ освен в светлината на доктрината за
публичните личности следват да бъдат анализирани и преценени съобразно
обективните критерии, а не просто от субективното възприятие на засегнатия. Правилно
първоинстанционният съд е преценил същите като оценъчни съждения, чрез които
подсъдимият не е казал директно на адресата, че е такъв. Инкриминираните думи
не съдържат и в такава степен оскърбителни, унизителни и вулгарни изрази, който
обективно биха могли да накърнят достойнството и честа на тъжителя.
Третата
инкриминирана дума „лакей на мафията“, както и районният съд констатира, е
извадена от контекста. Подсъдимият отправя въпрос към тъжителя и не дава
квалификации. В същото време последният се е опитал да провокира подсъдимия да
отговори, задавайки му многократно въпроса „Твърдиш ли, че съм лакей на
мафията?“, на която провокация Б.С. не е отговорил.
В
допълнението към въззивната жалба се появява и ново твърдение на частния
тъжител, а именно, че освен с инкриминираните думи, подсъдимият се е обърнал
към тъжителя и с язвителното обръщение „Камене“. Посочва се, че след началото
на демократичните промени в страната ни, оценката на обществото за
принадлежност под една или друга форма към Държавна сигурност е изключително
негативна. Направен е опит с допълнението към въззивната жалба да се посочи още
един израз, с който подсъдимият да е накърнил честа и достойнството на
тъжителя. Рамката на обвинението по дела от частен характер се оформя в тъжбата,
подадена до компетентния да разгледа делото съд. Вменяването на допълнителни
изрази като обидни думи представлява по своето същество изменение на
обвинението, тъй като се променя съществено обстоятелствената част на същото.
Редът за изменение на обвинението е изрично посочен в чл. 287 от НПК и когато
са налице посочените основания частният тъжител е могъл в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция да измени обвинението, добавяйки още обидни
изрази. Подобно изменение е недопустимо пред въззивната инстанция, още повече
то да бъде направено чрез допълнение към въззивната жалба. В контекста на тази
своя позиция настоящият състав не намира за необходимо да изразява становище
дали употребеното обръщение „Камене“ е с негативен и обиден характер, тъй като
същото не е вменено на подсъдимия с тъжбата.
Липсата
на елементи от обективната страна води до несъставомерност на деянието. В този
случай произнасяне по отношение субективната страна е безпредметно, доколкото
не се доказва обективната страна на деянието.
Поради
изложеното настоящата инстанция намира извода на контролирания съд за оправдаване
на подсъдимия за законосъобразен и обоснован. Безспорно се установява по
делото, че използваните думи и изрази в използвания контекст не могат да бъдат окачествени
като обидни, вследствие на което деянието остава несъставомерно. След като
извършеното не съставлява престъпление, правилно подсъдимият на основание чл.
304 от НПК е оправдан.
Предвид
изводът за несъставомерност на деянието съдът намира за правилен изводът на
първата инстанция и касателно гражданския иск. Фактическият състав на
гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва противоправно деяние, реално
настъпили и претърпени вреди, причинно-следствена връзка между двете и вина.
При липсата на който и да е елементите съставът остава незавършен, поради което
не може да се реализира и гражданската отговорност. В процесния случай изводът
за несъставомерност на деянието води до липса на престъпление. Следователно не
е налице елементът противоправно деяние. Предвид посоченото съдът се съгласява
с извода на районният съд, че предявеният граждански иск от тъжителя В.А.К.
срещу подсъдимия Б.Д.С. за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Предвид
изхода на делото законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по
делото са възложени в тежест на частния тъжител В.А.К..
При извършената цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда и съобразявайки изложеното
дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
изменението или отмяната й, поради което и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда - потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Воден от изложеното Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.03.2018г. по НЧХД №11695/2016г.
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 12 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.