Определение по дело №271/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 261409
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20202100900271
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 261409                                                   23.07.2021г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и трети юли

през две хиляди двадесет и първа година                                                                 в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело            271   по описа

за   2020   година и за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, с посочен съдебен адрес:*** с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул. „Солна“ № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Солиситърс БГ“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Стара Загора, бул. ”Ген.Столетов” № 66, ет.1, ап.3 да бъде осъдена да заплати сумата от 28 281.52 лв. представляваща договорена неустойка за забава по сключения договор № Д-610/ 02.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, която представлява сбор от следните суми: 17 507.62 лв. обезщетение за забава върху сумата от 60 579.48 лв. по фактура № 6594/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 60.58 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 9213.32 лв. обезщетение за забава върху сумата от 31 886.65 лв. по фактура № 6595/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 31.88 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 156.04 лв. обезщетение за забава върху сумата от 540 лв. по фактура № 6596/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 0.54 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 1404.54 лв. обезщетение за забава върху сумата от 4860 лв. по фактура № 6597/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 4.86 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; както и направените по делото разноски.                

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна, като ѝ е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда двуседмичен  срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответната страна е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба. В указания според чл.373 от ГПК срок, постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответника.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно. 

 

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Внесена е дължимата държавна такса. Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.

Спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, доколкото претенцията на ищеца се основава на договор между страните, представляващ сключена търговска сделка, с предмет сметоизвозване и сметопочистване. Съгласно разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК, по реда на глава 32 се разглеждат исковете с предмет правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ѝ, последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. Спорът относно изпълнението на процесния договор, като сключен между търговци (ответната община също сключва търговски сделки) именно по повод търговска сделка и уреждащо последиците от изпълнението/ неизпълнението на същата, попада в приложното поле на цитираната хипотеза, предвид което и подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК.

 

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

               Проект за доклад:   

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че с ответника е бил сключен договор № Д-610/ 02.12.2016г. относно извършване на сметоизвозване, сметосъбиране и почистване на територията на общината, като ответната страна се е задължила да заплати извършената дейност. Ищецът изпълнил своите задължения по договора, но община Поморие заплащала издадените фактури със значително забавяне. По 4 бр. фактури вместо на дължимата дата 31.05.2017г., задълженията били погасени на 19.04.2018г. В чл.15 от договора била уговорена неустойка в размер на 0.1 % от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора – 3 420 000 без ДДС. Ответната община не е заплатила подробно описаната неустойка.    

Ответната страна счита претенцията за неоснователна, като твърди, че в договора липсва уговорка за неустойка. Ако все пак такава има, то същата е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Размерът излиза извън обезщетителния и санкционен характер, тъй като макар и ограничена до 20 %, при месечни задължения около 50 000 лв. е възможно неустойката да превиши размера на дължимото по фактурата плащане. Направено е искане, на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД съдът да намали размера на сумата до този на дължимата законна лихва за периода поради липсата на претърпени вреди от ищеца. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на основание члр.111 от ЗЗД, вр.чл.4 от договора. Претендират се разноски.

В допълнителната си искова молба, ищцовата страна твърди, че правният характер на договорката в чл.15 е за неустойка, макар да е използвана неправилно думата „лихва“. Същата е уговорена определен процент от просрочената сума дневно, но не повече от посочена горна граница. Лихвата никога не е ограничена с краен размер. Клаузата не е нищожна, тъй като е в съответствие със свободата на договаряне на страните. Не противоречи и на добрите нрави, тъй като е било предложена от ответника и такова възражение би било недобросъвестно. По същество размерът на уговорената неустойка е малък и би достигнал размера на просрочената сума след изтичане на поне 1000 дни, но и тогава превишаването не би било значително, доколкото е налице 3-годишна давност. В своята практика ВКС насочва към преценка на основанията за нищожност по всеки конкретен случай. Неустойката не подлежи и на намаляване, поради липса на прекомерност. Ответната страна независимо дали има качеството „търговец“ или не, не би могла да се възползва от правилото на чл.92 ал.2 от ЗЗД, тъй като е икономически по-силната страна в правоотношението. Не следва и съдът да намалява неустойката до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като това обезмисля изобщо уговорената неустойка. Погасяване на претенцията по давност също не е налице, тъй като срокът е започнал да тече от деня на плащането на главницата – 19.04.2018г., като към момента на подаване на исковата молба очевидно не е изтекъл. Представеното от ответната страна споразумение касае други отношения между страните, но доказва практиката на община Поморие да плаща винаги със закъснение.

Депозираният отговор на допълнителната искова молба съдържа приповтаряне на изложените в първоначалния отговори доводи и искания.  

 

             Правна квалификация

Исковете са с правно основание в чл.92 от ЗЗД.

 

              Относно въведените искания по доказателствата

 Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, както и тези от ответника към отговора на исковата молба, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти или на основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените от страните писмени доказателства. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.

 

                     По доказателствената тежест

    На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, страните следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в твърдения размер на търсената неустойка.

Ответникът трябва да докаже, че е налице юридически факт, водещ до погасяване, изменяне или др. на твърдяното от ищцовата страна право на вземане.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Искането на ищеца за извършване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо, поради което следва да бъде уважено.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                  

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, в т.ч. адвокатски пълномощни.

УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Паскалина Бангеева, която да отговори на поставените от ищцовата страна задачи в исковата молба (л.3), след внасяне на предварителен депозит по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 270 лв. от „РТК“ ООД, в седмичен срок.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 14.10.2021 г. от 14.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, като на ищцовата страна се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                     

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: