№ 2021г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в публично
заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Галина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело №1523 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/, вр. чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Ж.З. *** срещу Решение № Р-ЗДОИ-18/01.07.2021г. на Кмета на Община
Аврен за достъп до обществена информация по заявление с вх.№
З-ЗДОИ-17/18.06.2021г.
В жалбата се твърди, че исканата информация е обществена,
поради което административният орган следва да я предостави. Релевират се
доводи за съществено нарушение на материалния закон, поради което се претендира
и неговата отмяна с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, като по съществото на спора твърди, че подаденото заявление касае обществена
информация, поради което моли, да бъде отменен отказа и да се задължи кмета на
Община Аврен да предостави достъп.
Ответникът- Кмет на Община Аврен оспорва жалбата.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с
доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази приложимите
правни норми, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимиран субект, разполагащ с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Административното производство е образувано по заявление вх.№
З-ЗДОИ-17/18.06.2021г. , подадено от М.Ж.З. ***. Търсената информация е размера
на платените разходи за 5г. назад по месеци за използвана електроенергия към
електроразпределителното дружество за обект: хижа **, община Аврен, с.**,
държавна публична собственост, предоставена за ползване от община Аврен.
По депозираното от М.Ж.З. заявление се е произнесъл –
юрисконсулт Н., в качеството му на лице упълномощено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ
със заповед №107/12.02.2015г. на Кмета на Община Аврен. Отказът по заявлението
е обективиран в решение № Р-ЗДОИ-18/01.07.21г. и е мотивиран с това, че търсената информация касае
пет сключени договора с електроразпределителни дружества за доставка на
електроенергия за посочения период. Посочено е, че сключените договори имат
клауза за спазване на лоялни отношения относно разпространяване на информация
за финансите и др. интереси между страните по договора.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящия
съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган "задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, изрично упълномощен със заповед №107/12.02.2015г. на Кмета на Община
Аврен, в съответствие с разпоредбата на чл. 28 от ЗДОИ.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация са уредени в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на
достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ.
В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3
да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация,
като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране на заявлението. Съгласно, ал. 2 на чл.28 ЗДОИ в определения от
закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, за което уведомяват писмено заявителя.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е
задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да
посочи правното и фактическо основание за отказ по този закон, при наличие на
изпълнена процедура по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.). Нарушаването на
така установената в закона форма и съдържание на произнасянето на задължения по
закона субект по отправено до него искане за достъп до обществена информация
представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК.
В случая не се констатират нарушения на процедурата по
глава Трета от закона. Макар и бланкетни в оспореното решение са изложени
фактическите основания за неговото постановяване.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, регламентира, че
всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и по
реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред
за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана
и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна.
Легалното определение дадено в чл. 11 от ЗДОИ дефинира, че служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Несъмнено, информацията относно размера на платената електроенергия към
електроразпределителното дружество за обект: хижа **, община Аврен, с.**,
държавна публична собственост, предоставена за ползване от община Аврен, представлява
обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с
обществения живот в Република България, тъй като от една страна отразява
разходването на средства от бюджета, предоставен на институцията, което е едно
от правомощията на задължения по закон субект.
По отношение прилагането на материалния закон настоящият
съдебен състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, послужила като
правно основание за постановяване на оспореното решение, допуска отказ за
достъп до обществена информация, когато "достъпът засяга интересите на
третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за
предоставяне на исканата обществена информация". Тези два юридически факта
трябва да са налице кумулативно. Изискването за изрично писмено съгласие на
третото лице не поставя въпроси - трябва да е налице писмен документ, подписан
от третото лице, в който да е обективирано неговото съгласие за предоставяне на
исканата информация. В случая такива
документи не са приложени по делото, липсва изразено несъгласие от третите лица
за предоставяне на достъп до търсената обществена информация.
В решението липсват мотиви, които да обосноват
приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ.
Що се отнася до другия юридически факт - "достъпът засяга интересите на третото
лице" следва да се посочи, че факта, че трети лица са страна по
договор, които съставлява предмет на търсената обществена информация, сам по
себе си не значи автоматично засягане на техните интереси. Засягането в случая
е обосновано с хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, а именно: търсената
информация представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване
би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Визираната хипотеза изисква
на първо място да се установи, че търсената информация съставлява търговска
тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна
конкуренция между търговци и второ да се посочат обстоятелствата, които водят
до нелоялна конкуренция между търговците /арг. от чл. 17, ал. 3 във връзка с
ал. 2 от ЗДОИ/. В оспореното решение липсват каквито и да са мотиви,
обосноваващи направения от административния орган извод, че търсената
информация нарушава лоялни отношения или представлява търговска тайна. Не са
посочени и обстоятелствата, които биха довели до нелоялна конкуренция между
търговците по петте договора. В тази насока административния орган се е
задоволил единствено с това, да заяви, че информацията е свързана с пет
сключени договора с електроразпределителни дружества с клауза за лоялни
отношения. Този извод на административния орган противоречи на искането на
жалбоподателя, което касае по-скоро размера на платените суми за
електроенергия, отколкото клаузите по договорите с доставчиците на ел.енергия.
Административният орган не е поискал становище от третите
лица- доставчиците на ел.енергия дали са съгласни или не са съгласни с
предоставянето на исканата информация, поради което не може и да се обоснове наличието
на хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ.
Липсват факти за евентуално приложение на чл. 37, ал. 1,
т. 2 ЗДОИ - засягане на интереси на третото лице и декларирано несъгласие за
предоставяне на достъп до информацията. Няма и позоваване на тази разпоредба.
Ако е налице надделяващ обществен интерес, наличието на
двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и
липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до
обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави
същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е
елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без
излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт
органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Недопустимо е
административния орган да изисква от заявителя да доказва наличието на
надделяващ обществен интерес. Напротив, дължимата се по силата на чл. 13, ал. 4
от ЗДОИ преценка за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес е изцяло
в правомощието на задължения по закон субект. В случая, органът изобщо не
обсъдил наличието на този юридически факт, не е извършил преценка и не изложил
мотиви за наличието на релевантния юридически факт - надделяващ обществен
интерес. Съдът не може вместо органа да преценява съществуват ли юридически
факти, които доказват наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на
това да направи вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1,
т. 2 ЗДОИ. Съдът може само да провери законосъобразността на фактическите и
правни изводи на органа. Още по-малко пък мотиви за липсата на надделяващ
обществен интерес могат да се излагат за първи път в ход по същество. Това е
така, тъй като по силата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ в случаите на надделяващ
обществен интерес от разкриване на дадена обществена информация не е необходимо
съгласието на третото лице. Следователно, преценката за наличието/липсата на
надделяващ обществен интерес следва да предхожда процедурата по чл. 31, ал. 2
от ЗДОИ, доколкото от нея зависи дали ще бъде необходимо съгласието на третото
лице или няма да бъде необходимо при наличието на надделяващ обществен интерес.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира,
че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено. Тъй като естеството на акта не позволява въпросът да бъде решен
по същество от съда, преписката следва да се изпрати на органа за ново
произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено искането на пълномощника на оспорващия за
възстановяване на сторените разноски в съдебното производство.
С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна, 23-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на М.Ж.З. *** Решение № Р-ЗДОИ-18/01.07.2021г. на Кмета на Община
Аврен за достъп до обществена информация по заявление с вх.№
З-ЗДОИ-17/18.06.2021г.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Кмета на Община Аврен за ново
произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх.№
З-ЗДОИ-17/18.06.2021г. , подадено от М.Ж.З. ***, в срока по чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Аврен да заплати на М.Ж.З. *** разноски по делото в размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: