Р Е Ш Е
Н
И Е
№ 11 05.01.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14105 по описа на ПРС за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 234, ал.1 от ЗМВР (съответстващ на чл. 252,
ал. 1 от ЗМВР – отменен) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.К., с ЕГН: **********,***,
ж. к. „****”, бл. , вх. ***, ет. *, чрез пълномощника адв. Д.Н.Х., със съд.
адрес: ***, пл. „*” № * е предявил срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – гр. Пловдив,
с ЕИК: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7,
представлявана от ** Х.Р. иск по чл. 234 ЗМВР за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер от 18 844 лева (осемнадесет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева), представляваща дължимо обезщетение за прослужени
години, в размер на двадесет брутни заплати, дължимо при прекратяване на
правоотношението му с ответника, ведно със законната лихва от депозиране
исковата молба в съда – 29.10.2015 г. до окончателното изплащане; и иск по чл.
86 ЗЗД за сумата от 550, 72 лева, (петстотин и петдесет лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща лихва за забава върху незаплатената главница за
периода 16.07.2015 г. до 29.10.2015 г.
Ищецът твърди, че е работил по
ТПО с ответника в периода 01.07.1990г. – 04.06.2015г. Със Заповед № *****/02.06.2015г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив на осн. чл. 226,а л. 1, т. 13 ЗМВР ТПО като
служител на МВР било прекратено, поради придобиване право на пенсия при
условията на чл. 69 КСО, считано от 04.06.2015г.
Към датата на прекр. на
правоотношението ищецът изпълнявал длъжност „*****” в група „******ед” на
сектор Охранителна полиция към **** РУП при ОД на МВР - Пловдив.
Сочи се, че съгл. чл. 234 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20. Тъй като ищецът имал 25 прослужени
години, същият имал право на 20 заплати обезщетение на това основание. Ето
защо, му се дължала сумата в размер от 18 844 лева. Същото му било начислено,
но не му било заплатено. Ето защо с покана от 07.07.2015 г, входирана в
деловодството на ответника под № ******/07.07.2015г. ищецът поканил ответника в
срок до 15.07.2015г. да му заплати сумата по банков път, но това не било
сторено. На 16.07.2015г. ответникът изпаднал в забава за плащането на сумата.
Ето защо се моли да му се присъди мораторна лихва от тази дата до завеждане на
иска в р-р на 550, 72 лева, търси се и законна такава от завеждане на ИМ –
10.08.2015г. до окончателното плащане на вземането. Тези суми не били заплатени
от ответника, поради което за ищеца било налице правен интерес от депозирането
на настоящата искова молба.
Представя писмени доказателства
– копия от покана от 09.07.2015г. и Заповед № *******/02.06.2015г.
Иска се назначаването на ССчЕ,
която да отговори на въпросите какви са годините прослужено време на ищеца при
ответника, какво е месечното му БТВ и какъв е размерът на полагащото се обезщетение
на ищеца по чл. 234 ЗМВР, както и да изчисли размера на лихвата за забава от
16.07.2015г. до завеждане на иска.
Претендира законна лихва и разноски.
С молба от 19.11.2015г. е
поискано от ищеца и в съдебно заседание от 07.12.2015г. е допуснато от съда
изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва, като от
сумата от 550, 72 лева, (петстотин и петдесет лева и седемдесет и две стотинки)
за периода 16.07.2015 г. до 29.10.2015 г. същият е намален на сумата от 288, 47
лева (двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) за периода
05.09.2015г. – 29.10.2015г., съгл. нормата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР.
В
съдебно заседание не се явява, не изпраща представител. Представя писмена
молба, чрез пълномощника адв. Х., с която заявява, че поддържа исковете и моли
да се уважат, както и да му се присъдят законна лихва и разноски за адв.
възнаграждение.
Ответникът в срок е депозирал
писмен отговор, като не оспорва изложените в ИМ обстоятелства и признава
задължението за главницата по основание и размер. Твърди, че не е в забава за
изплащането му, тъй като сумите са били своевременно заявени пред горестоящия
разпоредител с бюджетни кредити и не може да му се вмени във вина
обстоятелството, че не са му отпуснати. Сочи се, че съгл. нормата на чл. 234,
ал. 10 от ЗМВР обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от
датата на прекратяване на служебното правоотношение. Същото било прекратено от
04.06.2015г., поради което в случай, че законна и мораторна лихва се дължи, тя
не се дължи от 16.07.2015г., а от по-късна дата. Моли да не се допуска ССЕ, тъй
като размерът на главницата е точно изчислен и страните не спорят за същия.
Представя
ведомост за начислено обезщетение. Моли да не му се възлагат в тежест законна
лихва и разноски, тъй като е направил всичко възможно за изплащането на
обезщетението и не носи вина за неотпускането на средствата. Евентуално моли
разноските да се намалят до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.
Представя
платежно нареждане и извлечение от ведомост в заверени копия, както и поканата,
отправена от ищеца.
В
съдебно заседание не изпраща представител и не взема допълнително становище по
делото, не взема становище и по молбата за изменение на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Така предявените искове са процесуално допустими. Същите
са родово и местно подсъдни на ПРС. Касае се за трудов спор и предмет на делото
са присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни
на районен съд независимо от цената на иска и ищците по тях са освободени от
заплащане на държавна такса. Трудови спорове по смисъла на чл. 104, т. 4 от ГПК
са освен всички спорове по КТ, така и имуществените спорове с работодателя на
лица, чиито правоотношения по престиране на труд се уреждат със ЗДСл., ЗМВР,
ЗОВСРБ, които не се разглеждат по реда на АПК, а по реда на ГПК, от
гражданските съдилища, в който смисъл се е произнесъл ВКС с т. 23 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Самата норма на чл. 104, т. 4 от ГПК предвижда, че на
районен съд са подсъдни исковете за трудови спорове, независимо от цената на
иска, като не дефинира трудовия спор само като спор по КТ. Ето защо искът се
явява родово подсъден на РС, независимо от цената на иска. В конкретния случай
и самото вземане е в размер под 25 000 лева.
За да бъде уважен така предявеният иск следва да се установи, че ищецът е работил по
служебно правоотношение с Областна Дирекция на МВР – Пловдив, че е работил по
служебно правоотношение 20 и повече години, че същото е прекратено поради придобито
право на пенсия, както и размера на обезщетението, респ. размера на брутното
възнаграждение, на база на което същото следва да се изчисли.
В случая между страните не се спори и се установява от приложените
по делото доказателства, че ищецът е работил по служебно правоотношение с Областна
Дирекция на МВР – Пловдив, като „младши инспектор, старши полицай” в група
„Охрана на обществения ред” на сектор Охранителна полиция към Второ РУП при ОД
на МВР – Пловдив.
Със Заповед № ******/02.06.2015г. на Директора на ОД на
МВР Пловдив служебното му правоотношение е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР и заявление № *****/04.05.2015г. поради придобиване право на
пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от датата на връчване на
заповедта. Със заповедта е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по
чл. 234 от ЗМВР. Върху същата има отметка, че служебното правоотношение с
лицето е прекратено на 04.06.2015г.
Видно от представеното от ответника извлечение от
ведомост от 08.06.2015г., на ищеца е начислено обезщетение по чл. 234 от ЗМВР в
размер на 20 брутни заплати при БТВ 942, 20 лева, общо 18 844 лева, които му се
полагат при прекратяване на служебното правоотношение, считано от 04.06.2015г. Видно
е от бюджетното платежно нареждане, че още на 25.06.2015г. ответникът ги е
заявил за изплащане към горестоящия разпоредител с бюджетни кредити.
Ищецът представя покана с входящ номер при ответника от
07.07.2015г., с която е поканил ответника да му изплати полагащото му се обезщетение
в срок до 15.07.2015г. Страните не спорят, че същото не е изплатено поради
липса на средства.
При така установените факти от
значение за спора, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото се установи
ищецът да е бил държавен служител в системата на МВР, да е имал повече от 20
прослужени години и правоотношението му да е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР, поради което същият на осн. чл. 234, ал.1 от ЗМВР има право на
обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години
има, но не повече от 20. В случая ищецът право на обезщетение в максималния
размер от 20 месечни възнаграждения, което обстоятелство не се оспорва от
ответника и е признато с начислението на обезщетението във ведомостта. Видно от
същата, размерът на обезщетението възлиза на сумата от 18 844 лева (осемнадесет
хиляди осемстотин четиридесет и четири лева). Ето защо искът за главницата се
явява изцяло доказан по основание и размер. Относно нейната дължимост страните
не спорят. Ето защо искът за главницата следва изцяло да се уважи, като се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 844 лева (осемнадесет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева) – обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения
при прекратяване на служебното правоотношение.
По претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното:
В конкретния случай преди
прекратяването на правоотношението на ищеца е приета с ДВ бр. 14 от
20.02.2015г. и влязла в сила нормата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, която гласи,
че обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на
прекратяване на служебното правоотношение. В случая законът вече изрично
предвижда срок на изплащане на обезщетенията. Касае се за материалноправна
норма, която има действие от влизането й в сила насетне, като правоотношението
на ищеца е прекратено след нейното приемане и влизане в сила. Следователно в
случая е ирелевантно поканен или не е ответникът да заплати обезщетението,
същият изпада в забава след изтичане на тримесечния срок, който законът предвижда
за неговото изплащане, като липсата на парични средства не освобождава длъжника
от отговорността му за забава. С
въвеждане на нормата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР е взето предвид, че платецът на
сумата е бюджетно учреждение, че средствата следва да бъдат предвидени и
отпуснати от горестоящия разпоредител, поради което е въведен един оптимален
срок от 3 месеца, за който сумите да се предвидят и преведат на учреждението,
което следва да изплати обезщетението. В случая това не е сторено, а срокът е
изтекъл на 04.09.2015г. Ето защо ответникът е изпаднал в забава, станал е
причина за завеждане на делото, поради което претенцията за мораторна лихва от
деня, следващ изтичането на срока – 05.09.20145г., до 29.10.2015г. е
основателна. Видно от приложената справка за изчисление на законна лихва на л.
18 от делото, същата за този период върху дължимата главница възлиза на сумата
от 288, 47 лева (двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки).
В този размер се претендира и същата след изменението на иска. Ето защо искът
за мораторна лихва се явява изцяло доказан и ще се уважи в този размер.
Вземането е лихвоносно, законна
лихва е претендирана и исковата молба има характер на покана, като същата е
заведена след изтичане на тримесечния срок по чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, който
законът предвижда за изплащане на обезщетението. Ето защо на ищеца ще се
присъди законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ насетне.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение и
доказва извършени такива в размер на 1 100 лева (хиляда и сто лева) –
адвокатско възнаграждение, съгл. договор за правна защита и съдействие на л. 5
от делото. От своя страна ответникът с отговора възразява за прекомерност на
същото поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В случая съгл.
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, чл. 7, ал. 2,
т. 4, минималният размер на адв. възнаграждение по делото е - 830 лева плюс 3 %
за горницата над 10 000 лева, т. е. за материален интерес от 19 132, 47
лева, след изменението на иска, минималният хонорар по делото възлиза на 1103,
97 лева (хиляда сто и три лева и деветдесет и седем стотинки). В случая делото действително не се отличава с фактическа
и правна сложност, но адвокатското възнаграждение може да бъде намалено в
такива случаи само ако същото е по-високо от предвидения в Наредбата минимален
размер. В конкретния случай обаче хонорарът на пълномощника на ищеца е уговорен
и платен под еднократния минимален размер по Наредбата, поради което същият не
може да бъде намаляван.
Ето защо на ищеца ще се присъди пълния размер на
уговореното и платено адв. възнаграждение в р-р на 1100 лева, като същото се
възложи в тежест на ответника.
На ответника разноски не се следват, предвид цялостното
уважаване на исковете.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 803, 76 лева
(осемстотин и три лева и седемдесет и шест стотинки), от която сума 753, 76
лева (седемстотин петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) - ДТ по
иска с правно основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР и 50 лева (петдесет лева) – по
иска по чл. 86 от ЗЗД. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, с ЕИК: *********, с адм. адрес: гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от *** Х.Р., чрез пълномощника
** И.П. да заплати на Д.И.К., с ЕГН: **********,***, ж. к. „***”, бл. *, вх. *,
ет. **, чрез пълномощника адв. Д.Н.Х., със съд. адрес: ***, пл. „*****” № *** сумата
от 18 844 лева (осемнадесет хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева), представляваща дължимо обезщетение на осн.
чл. 234, ал. 1 от ЗМВР за прослужени години, в размер на двадесет брутни
заплати, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение, сумата от 288, 47 лева (двеста осемдесет и осем
лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху него
за периода от 05.09.2015г. до 29.10.2015г., ведно със законната лихва от депозиране исковата молба в съда – 29.10.2015 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1 100 лева (хиляда и сто лева) - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив, с ЕИК: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7, представлявана от **** Х.Р., чрез пълномощника юрисконсулт
И.П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 803,
76 лева (осемстотин и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
държавна такса върху уважените
искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/Таня Асп. Георгиева/
Вярно
с оригинала.
Е.А.