Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 04.07.2018 г.
Административен съд - Кърджали, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 90/ 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.Д.К. от *** срещу Заповед, № ДК-10-ЮЦР-05/ 20.02.2018 г. на началник РДНСК-ЮЦР. Административният акт се оспорва с твърдения за постановяване при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че депозираните пред началник РДНСК-ЮЦР жалби на Ц.И.К. и Д.Г.К., срещу Разрешение за строеж № ***/ *** г. на гл.архитект на община Кърджали и последващите му презаверки от *** г. и *** г. за обект «Реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда» в УПИ ***, кв.*** по плана на *** с възложители А.Д.К. и Ц.И.К., са процесуално недопустими, а не допустими, както неправилно е приел административният орган. Твърди се, че РС е издадено на 03.05.2001 г. в полза на Ц.К. и жалбоподателя, които са съсобственици на недвижимия имот, в който се извършва строежа. Същото било издадено от компетентен орган, по искане на възложителите, което е изцяло уважено с издаване на РС и последващите му презаверки, поради което същите нямали правен интерес от обжалването му. Поради този довод се твърди недопустимост на жалбите, поставили началото на административното производство, като подадени от лица без правен интерес от оспорване на РС и последващите му презаверки. Следващо основание за недопустимост на жалбата на Ц.К. и съпругата му Д.К., с която е образувано административното производство пред началник РДНСК-ЮЦР, е твърдението, че тя е подадена след изтичане на предвидения в ЗУТ срок, защото тези лица са били уведомени за издаденото РС. Посочва се, че това твърдение се установява косвено и от писмо, изх.№ ***/ *** г. на кмета на община Кърджали, с което Ц.К. е бил уведомен, че извършваните от А.К. СМР се реализират въз основа на издадено РС и последващите му презаверки. В жалбата се сочи, че доказателство за факта на уведомяване на Ц.К. и Д.К. за издаденото РС много преди подаване на жалбата до началника на РДНСК-ЮЦР на 23.08.2017 г., е обстоятелството, че Ц.К. е депозирал жалба и до РП – Кърджали, по повод на която е била образувана преписка, вх.№ ***/ *** г. по описа на РП – Кърджали, а също така е подписал лично и Протокол за откриване на строителна площадка от *** г. Освен недопустимост на жалбите на Ц.К. и Д.К., поставили началото на производството пред началник РДНСК-ЮЦР, в жалбата се излагат съображения и за законосъобразност на РС, като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като се оспорват изводите в обжалваната заповед на началник РДНСК-ЮЦР за незаконосъобразност на РС. Иска се да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на ответника с указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен от жалбоподателя процесуален представител.
Ответникът – Началник РДНСК – ЮЦР, чрез пълномощник, изразява становище за основателност на жалбата, тъй като по делото се събрали доказателства, че Ц. и Д. К. били уведомени за издаденото разрешение за строеж.
Заинтересованата страна Ц.И.К. оспорва жалбата като неоснователна, като относно твърдението на пълномощника на ответника заявява, че РС не е съобщено по реда на чл.61 от АПК, поради което срокът за оспорването му не е изтекъл.
Заинтересованите страни Д.Г.К. и главен архитект на община Кърджали, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.
АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена против индивидуален административен акт по чл. 214, т.1 от ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, чийто права и законни интереси са засегнати от заповедта, в законоустановения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 216, ал.6 от ЗУТ.
След проверка на събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
С нотариално заверен Договор за доброволна делба от *** г. И. А. К. и Д. К. С. разделят съсобствената си жилищна сграда, построена върху парцел ***, кв.*** по плана на ***.
С нотариално заверен Договор за доброволна делба от *** г., Д. К. С. и Р. А. С. от една страна и В. Я. К., М. И.К. и Ц.И.К., от друга страна, се споразумяват за разделянето на дворно място с площ 300 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. *** по плана на *** ведно с построената върху това дворно място масивна жилищна сграда (къща) на два етажа.
С НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, от *** г., Д. К. С. и Р. А. С. прехвърлят на сина си А.Д.К. собствения си първи етаж от къща ведно с дворно място, описани в Договор за доброволна делба от *** г.
С нотариално заверена декларация Д. К. С. изразява съгласието си наследниците на И. А. К.: В. Я. К., М. И.К. и Ц.И.К., да ползват, да се разпореждат, вкл. Да реконструират западната таванска част на съсобствената им къща. С аналогична нотариално заверена декларация наследниците на И. А. К. изразяват своето съгласие Д. К. С. да ползва, да се разпорежда, вкл. да реконструира източната таванска част на съсобствената им къща.
С РС № ***/ *** г. на главния архитект на община Кърджали, на А.Д.К. и Ц.И.К. е разрешено извършване на реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда в парцел ***, кв.*** по плана на ***. РС е презаверено, на основание чл.153, ал.3 от ЗУТ, на *** г. и *** г. от главния архитект на община Кърджали.
С Протокол за откриване на строителна площадка от *** г., подписан от представители на община Кърджали и възложителите – Ц. и А. К., е открита строителна площадка.
По жалба на Ц.И.К. до Община Кърджали е изготвено писмо, изх. № ***/ *** г. на кмета на общината, в което е записано, че при извършената проверка се е установило, че съсобственикът е започнал реализирането на обект: „Реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда в парцел ***, кв.*** по плана на ***“ съгласно РС № ***/ *** г., презаверено на *** г. и *** г. от главния архитект на община Кърджали с възложители: А.Д.К. и Ц.И.К.
По жалба, вх. № ***/ *** г. на Ц.И.К. до РП - Кърджали, е била образувана прокурорска преписка, приключила с Постановление от *** г. за отказ да се образува досъдебно производство. С Постановление, с дата *** г., на заместник-окръжен прокурор при ОП – Кърджали прокурорският акт на прокурор в РП – Кърджали е бил потвърден.
По жалба, вх.№***/ *** г. на Д.Г.К. и жалба, вх.№***/ *** г. на Ц.И.К. до РДНСК - Кърджали срещу РС №***/ ***г., презаверено на *** г. и *** г., е образувано административно производство, приключило с оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР, Пловдив.
С тази Заповед, № ДК-10-ЮЦР-05/ 20.02.2018 г. на началник РДНСК-ЮЦР, Пловдив, по жалбите на Д. и Ц. К., е било отменено РС № ***/ *** г., презаверено на *** г. и *** г. Административният орган е приел, че от представените доказателства по издаване на РС няма документация относно обявяване на разрешението за строеж и презаверките по предвидения в закона ред на заинтересованите лица съгласно чл.149, ал.1, във вр. с чл.153, ал.3 и чл.152, ал.2 от ЗУТ. В заповедта на началник РДНСК-ЮЦР, Пловдив и прието, че предвид липсата на данни за уведомяване на Ц. и Д. К. и тъй като същите не са подали молба за презаверка на РС, то следва че срока спрямо тях не е изтекъл, следователно жалбите им са подадени в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ. В оспорения административен акт е прието, че жалбоподателите Ц. и Д. К. са съпрузи, видно от Удостоверение за граждански брак, № ***/ *** г., издадено от ОНС – Кърджали. Същите се легитимират като заинтересовани лица (съпружеска имуществена общност), съсобственици на ½ идеална част от УПИ ***, кв.*** по плана на *** ведно с втори етаж от масивна жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 118 кв.м., северозападна част от приземен етаж и ½ идеална част от общите части на цялата сграда, с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № ***/ *** г.; НА за продажба №***/ *** г. и НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***/ *** г. Поради изложеното началникът на РДНСК-ЮЦР, Пловдив е приел, че Ц. и Д. К. са заинтересовани страни по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ и имат правен интерес от обжалване на РС № ***/ *** г. на главния архитект на общ.Кърджали, поради което жалбите им срещу това РС са допустими. По същество административният орган е установил, че строежът не попада в хипотезата на чл.183, ал.2 от ЗУТ и не се изисква декларация за съгласие, както се е твърдяло в жалбите. За да отмени издаденото РС е изложил мотиви, че при неговото издаване не е спазена разпоредбата на чл.139, ал.3 от ЗУТ ( в редакцията от ДВ, бр.1/ 2001 г.) за взаимна съгласуваност на частите на проекта, тъй като същите не са подписани от проектанта и инвеститора (собственика). Не са спазени изискванията на чл.21, ал.1; чл.30, ал.2, т.1 и чл.51 от Наредба № 4/ 2001 г. за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като съгласуваните проекти не са в обхват и съдържание, посочен в цитираната Наредба. Относно извършените презаверявания на РС в заповедта са изложени мотиви, че това производство не е уведомително, а е разрешително, поради което главният архитект, преди всяка презаверка, е длъжен да извърши нова пълна проверка за наличието на предпоставки за разрешаване на строителството.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 216, ал.2 от ЗУТ, в писмена форма, но в нарушение на закона, тъй като по подадената от Ц.К. до началника на РДНСК-ЮЦР жалба, вх.№***/ *** г. по описа на община Кърджали против РС № № ***/ *** г., презаверено на *** г. и *** г., не са били налице предпоставките за допустимост на образуваното пред административния орган производство.
Както се установи от доказателствата по делото РС е издадено в полза на А.Д.К. и Ц.И.К., които са вписани като възложители. Ц.К. е подписал Протокол, с дата *** г., за откриване на строителна площадка и съгласно документите, съдържащи се в започнала по негова жалба прокурорска преписка, № ***/ *** г., подписът положен под № *** в този документ принадлежи на лицето. На следващо място, Ц.К. е подал жалба до община Кърджали, на която е отговорено с писмо, изх. №***/ *** г. на кмета на Общината. Същото лице е подало жалба и в РП – Кърджали на *** г. От тези доказателства се установява, че още на 18.06.2001 г., когато е подписал протокола за откриване на строителна площадка Ц.К. е знаел за издаденото разрешение за строеж. Всъщност с този административен акт на главния архитект на община Кърджали, е позволено, както на жалбоподателя в настоящото производство – Ат.К., така и на заинтересованата страна – Ц.К., да извършат реконструкция на таванско помещение в съсобствената жилищна сграда (къща), намираща се в парцел ***, кв.*** по плана на ***. Както се става ясно от събраните доказателства, включително заключението по СТЕ, СМР са извършени само от жалбоподателя А.К., а в северозападната част на таванското помещение, собственост на Ц.К. е изградено едно помещение, много преди тази реконструкция. При така установените факти съдът приема, че жалбата на Ц.К. до началника на РДНСК-ЮЦР, Пловдив, е била недопустима като подадена след срока, в който същият е узнал за издаденото разрешение за строеж. Също така жалбата е недопустима, защото е удовлетворено искането на лицето да се извърши реконструкция на таванско помещение в съсобствена жилищна сграда.
Относно жалбата на Д.К., съгласно НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, № ***/ *** г., съставен след сключване на граждански брак на лицето с Ц.К., то същата се легитимира като съсобственик при условията на СИО, на втори етаж от масивна жилищна сграда (къща) и дворно място. Д.К. не е била адресат на издаденото разрешение за строеж, поради което същото не и е било съобщено. То е издадено на нейния съпруг и А.К. и е благоприятен за тях акт, поради което за Д.К. не съществува правен интерес от неговото оспорване. Следователно жалбата й срещу разрешението за строеж е била недопустима.
По същество на приетото от ответника нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.3 от ЗУТ, съдът приема, че то е несъществено и не е основание за отмяна на РС. За посочените като нарушени разпоредби на чл. чл.21, ал.1; чл.30, ал.2, т.1 и чл.51 от Наредба № 4/ 2001 г. за обема и съдържанието на инвестиционните проекти административният орган не е изложил мотиви, а е посочил само, че съгласуваните проекти не са в обхват и съдържание, посочен в цитираната Наредба. От това следва, че оспорената заповед не съдържа мотиви защо издателят й приема наличието на посочените нарушения, което от своя страна не дава възможност да се извърши проверка за законосъобразност на акта.
Що се отнася до приетото от началника на РДНСК-ЮЦР, че преди всяка презаверка, е необходимо да се извърши нова пълна проверка за наличието на предпоставки за разрешаване на строителството, следва да се посочи, че то противоречи на материалния закон.
За презаверяването не се изисква изготвяне на нова строителна документация и не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строително - техническите изисквания, санитарно – хигиенните и противопожарни норми и т. н. Дори самото название на акта - "презаверка", навежда на постановен вече акт, за който, при спазване на определените в чл. 153 от ЗУТ изисквания и срок, законодателят допуска продължаване на действието му. Това е израз на волята на законодателя предвидената в нормата възможност законно да се осъществи строежът дори и след изтичането на 3 и 5 годишните срокове по ал. 2. Не е налице обаче законово основание за контрол за неизпълнени изисквания или евентуална промяна на условията, при които е издадено РС, с оглед новонастъпили факти в хода на производството по презаверката му. Едва с приетите през 2017 г. - ДВ бр. 13 от 2017 г. изменения на чл. 153 от ЗУТ, а именно новите ал. 5 и ал. 7 на тази разпоредба, е предвидена на първо място забрана за повторна презаверка, и на второ място е въведено изискването за "служебна проверка за съответствие с предвижданията на действащия ПУП, както и с изискванията на влезли в сила административни актове по ЗООС, ЗБР, ЗКН или друг специален закон, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството". Т. е. със сега действащите норми е предвидена възможност за повторна проверка и оценка на съответствието на презаверявано РС с изискванията, действащи към момента на презаверката. Тези норми обаче действат занапред. Те са неприложими по отношение на подадено искане за презаверка на РС, преди приемането им. Да се приеме обратното би означавало да се допусне преразглеждане на вече влезли в сила строителни книжа, на базата на възникнали в последствие юридически факти, които са възникнали след проведена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента на издаването им, съобразно и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК.
Поради изложеното жалбата като основателна следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед на началник РДНСК-ЮЦР, Пловдив.
При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са разноски в размер на 690 лв, от които: 10 лв. – внесена държавна такса; 480 лв. – реално изплатено възнаграждение за адвокат по ДПЗС от 16.04.2018 г. и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата СТЕ.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед, № ДК-10-ЮЦР-05/ 20.02.2018 г. на началник РДНСК-ЮЦР, Пловдив, с която е отменено РС № ***/ *** г. на главния архитект на община Кърджали, презаверено на *** г. и *** г.
Осъжда Регионална дирекция за национален и строителен контрол – Южен Централен Район, Пловдив да заплати на А.Д.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото получаване пред ВАС.
Съдия: