Определение по дело №33170/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30423
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110133170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30423
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110133170 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

11.11.2022г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
единадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №33170 по описа за
2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130, вр. чл.126, ал.1 от ГПК.
В съда е постъпила искова молба от Р. Д. С., чрез адв.К. Б. от АК- гр.Русе, срещу ....., с
която се иска признаване недължимост на сумата от 197,85 лв., като част от вземане в пълен
размер от 995,52 лв., представляваща цена на потребени ВиК услуги, за общия период от
24.11.2017г.- 26.11.2018г. Правният интерес се обосновава с обстоятелството, че ответното
дружество претендира заплащане на парична сума, без да има правно основание за това.
Служебно е установено, че за сумата от 1 287,16 лв., за периода: 24.11.2017г.-
25.08.2021г., на 24.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на
ответника по настоящото дело, като заявител по ч.гр.д. №1362/2022г по описа на СРС, 150
състав, като е подадено на 25.03.2022г възражение от ищеца в настоящото произво дство.
1
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
С разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК е въведена забрана за едновременно съдебно
разглеждане на две дела с идентични страни и спорен предмет, в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. Задължение на съда, пред който е образувано по- късно
заведеното дело е служебно да го прекрати поради недопустимост на иска, с оглед наличие
на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. Изискване за приложение на горната
разпоредба е наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. В
съдебната практика се приема, че такава идентичност е налице и когато в едно от делата се
иска установяване на определено право, а с второто дело се претендира да се установи, че
това право не съществува. В случая е предявен частичен отрицателен установителен иск и с
оглед предмета му следва да се приеме, че за ищеца не е налице и правен интерес от
настоящия съдебен спор, доколкото ответното дружество е предявило съдебно вземанията
си срещу него. Правният интерес е налице, когато конкретното засягане на правната сфера
на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В
случая не може да се достигне до извод, че за ищеца е налице подобен интерес, както и се
нарушава забраната на чл.126, ал.1 от ГПК. За ищеца в настоящото производство не
съществува процесуалната възможност да се брани както с възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, така и да предяви в последващ момент частична отрицателна
установителна претенция за същото, която е неконкретизирана по период. По този начин е
налице възможност да се постановят две противоречиви решения по повод на една и съща
сума и период, което е недопустимо. Законният ред за защита срещу издадена заповед за
изпълнение е чрез подаването на възражение срещу нея. След като той е упражнен, не е
налице възможност същото право да се оспорва едновременно и чрез отрицателен
установителен иск. Следва да се посочи, че в част от практиката си ВКС приема, че тази
възможност е налице само в хипотезата на липса на подадено възражение по чл.414 от ГПК,
поради явния конфликт между двете съдебни производства. С оглед на гореизложеното
исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено като процесуално
недопустимо.
Така мотивиран, на основание чл.130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. №12549/10.06.2022г., от Р. Д. С., ЕГН:**********, срещу
....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представляван от .......-
Изпълнителен директор,, по която е образувано гр.д. №33170/2021г. по описа на СРС, 165
граждански състав, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис от определението на страните.

Районен съдия:





2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3