Р Е Ш Е Н И Е
№ 221/9.4.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 122 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е
образувано по искова молба, подадена от Д.Г.К. ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.
М., съдебен адрес: *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес
за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад С.. №.., с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление
по АНД № 95/2017 г. по описа на Районен съд Панагюрище, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 17-0310-000246/27.04.2017
г. на Началник РУ на МВР Панагюрище е
претърпял имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи сторени
разноски по АНД № 95/2017
г. по описа на Районен съд Панагюрище,
във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред
съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Панагюрище е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 100 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
28.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, чрез упълномощеният му процесуален представител поддържа
исковата молба. Моли да се приемат писмените доказателства, представени с нея,
както и представените по делото, вкл. и АНД № 95/2017 г. по описа на Районен
съд Панагюрище, представя списък на разноските
и излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима и основателна. Излага доводи, че след получаване на
исковата молба са заплатили претенцията в размер на 100 лв., прилага вносна
бележка в тази насока, като моли да не се присъждат разноски на ищеца, тъй като
признават иска и нямат вина за завеждането му.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че с оглед направеното
плащане, ищецът няма правен интерес от разглеждане на производството и е налице
хипотеза на чл.159, т.4 АПК, поради което същото следва да бъде прекратено,
като няма пречка да се присъдят разноски на ищеца в минимален размер.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца Д.Г.К.
е било издадено наказателно
№
17-0310-000246/27.04.2017 г. на Началник РУ на МВР Панагюрище.
Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД № 95/2017 г. по описа на
Районен съд Панагюрище,
като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал
адвокат П.
*** и е заплатил сума от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 06.06.2017 г., приложен по АНД. По делото е проведено едно
открито съдебно заседание, в които адвокат М. е участвал. С
Решение № 57 от 04.07.2017 г., влязло в законна сила на 20.07.2017 г., Районен съд Панагюрище е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства и направеното с отговора на исковата молба признание на иска се
доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки.
Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено
и отменено от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял
имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното
наказателно постановление в размер на 100 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В
конкретния случай ответникът признава изцяло иска и представя доказателства за
заплащането на сумата от 100 лв. по сметка на ищеца на 11.02.2020 г. Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск, макар основателен и доказан,
следва да бъде отхвърлен, тъй като претенцията е заплатена изцяло в хода на
процеса.
Въпреки
че искът за главница следва да бъде отхвърлен поради настъпилото плащане в хода
на процеса, искът на основание чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
сумата от 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата – 11.02.2020 г., се явява основателен. В
тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и
ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед
изложените мотиви, вземането за главница в размер на 100 лв. е възникнало.
Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който момент
ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством проведено
главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане на главница
в размер на 100 лв. и законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба. Тъй като сумата за 100 лв. главница е заплатена изцяло на
11.02.2020 г. то това е и крайният момент, до който се дължи лихвата. Размерът на
законовата лихва е 0,42 лв. Ще следва да се осъди ответникът да заплати тази
сума на ищеца.
Неоснователно
се явява становището на представителя на Окръжна прокуратура Пазарджик, че
ищецът няма правен интерес от разглеждането на делото. Той е именно за
заплащането на дължимата законна лихва, колкото и нисък размер да е тя.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Няма направено възражението от ответника в отговора на исковата молба,
нито в хода на процеса за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящето
производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата
е 300 лв., поради което съдът не следва да намалява същия. Неоснователно е
направеното искане на ответника за неприсъждане на разноски въобще на ищеца, тъй като ответникът признавал
иска и нямал вина за завеждането му. На първо място това признание е направено
едва след подаване на исковата молба, поради което именно ответникът е причина
за завеждане на делото, а на следващо място – претенцията за законна лихва не е
удовлетворена, независимо от нейния минимален размер.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.Г.К. ЕГН: ********** *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик,
с адрес гр. П., ПК 4400, площад С.. № .. за заплащане на сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление № 17-0310-000246/27.04.2017 г. на Началник
РУ на МВР Панагюрище по АНД № 95/2017 г. по описа на Районен съд Панагюрище,
поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П., ПК 4400, площад С.. № .. да
заплати на Д.Г.К.
ЕГН: ********** ***, сумата от 0,42 лв. /четиридесет и две стотинки/,
представляваща законната
лихва върху главницата в размер на 100 лв. от датата на завеждане на исковата
молба – 28.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане – 11.02.2020 г.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П.., ПК .., площад С.. № .. да
заплати на Д.Г.К. ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски в размер на
410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/