Р
Е Ш Е Н И Е
№ 133/ 08.06.2020 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и шести май, две хиляди и двадесета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на секретаря В. САНДЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 66 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от “***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 9а, офис,
представлявано от Х.М.Х., чрез адв. В.Г., ДАК, срещу Решение № 140/ 04.12.2019
г. по НАХД № 76/ 2018 год. по описа на
Районен съд - Балчик.
Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалноправните правила и норми, с оглед на което иска то да бъде отменено.
Оспорва изводите на съда, че правоотношението между дружеството и лицето Асен ***
следва да бъде третирано като трудово. Според касатора последният не е дължал
престиране на работна сила, а определен резултат – изкоп за ВиК тръби.
Настоява, че в случая не е бил налице нито един елемент от трудовото
правоотношение, като възразява, че неправилно съдът е кредитирал попълнената от
лицето декларация, тъй като то било неграмотно. Допълва, че инструктажът за
безопасни условия на труд е извършен от различно от наказаното дружество. При
така изложените доводи прави оплакване, че първоинстанционният съд е постановил
обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния
закон.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич, редовно
призован, се представлява от ст.
юрисконсулт Г.Н., който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за
неоснователна.
Административен съд – Добрич, І касационен състав, намира,
че касационната жалба е подадена в законния срок, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав
счита касационната жалба за неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, се налага изводът, че
същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се
споделят от настоящата инстанция.
С оспореното решение Районен съд - Балчик е потвърдил Наказателно постановление № 08-000327/ 137 от 15.06.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 1, ет. 6, ап. 613, представлявано от *****М.Х., в качеството му на работодател, за нарушаване на чл. 62, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административното наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че на 13.04.2017 г. в 15.30 часа, при извършена проверка от служители
на ДИТ – Добрич, на обект „Изкопни дейности“ до к-с „***“, с. Кранево, общ.
Балчик, където (според НП) работници на касатора са извършвали строително –
монтажни работи по изграждане на ВиК. На обекта е заварен да копае изкоп **** Х. ***, който попълнил декларация
относно условията му по наемане на работа. Отразено е в НП, че на 20.04.2017 г.
в ДИТ – Добрич от дружеството е представен граждански договор, сключен с г-н ***.
В резултат от възприетото при проверката и събраните писмени доказателства
административнонаказващият орган (АНО) е счел, че „***“ ЕООД, в качеството си
на работодател, е приело на 13.04.2017 г. Асен Х. ***, като общ работник, с
място на работа – до комплекс „***“, с. Кранево, общ. Балчик, с трудова функция
– общ работник, разпределение на работното време от 08.00 часа до 17.00 часа, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лв., с два почивни дни, като
не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена
форма. За извършената проверка е бил съставен ПИП изх. № ПР1715829 от
11.05.2017 г. Приобщени към административната преписка са били както
гражданският договор, така и договори за възлагане и изпълнение, книга за
инструктаж от наказаното дружество.
По време на първоинстанционното производство са разпитани
свидетели. Събраните писмени и гласни доказателства са еднопосочни и потвърждават
извода на АНО за извършено административно нарушение, подведено под съответните
норми.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 62, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Счел е нарушението за безспорно
доказано, а административнонаказателното производство за проведено в
съответствие със закона, с оглед на което в резултат е потвърдил НП изцяло.
Настоящият състав споделя изводите на РС за доказаност на
нарушението и за липса на процесуални нарушения при постановяване на НП.
Решението е правилно и законосъобразно.
Възраженията на касатора са изцяло неоснователни. Такива
възражения са били направени и пред БРС, чийто състав изключително подробно и
задълбочено е обсъдил всяко едно от тях и е изложил мотиви защо не ги приема. С
оглед на това настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК няма да
преповтаря изложените от първоинстанционния съд мотиви, които изцяло споделя.
Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП, налагат
извод за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като нормите
са императивни, поради което неизпълнението им е свързано с ангажиране на административнонаказателна
отговорност на работодателя, както правилно е приел РС. За пълнота следва да се
отбележи, че описаните условия на труд, естеството и организацията на
възложената работа налагат извода, че за посочения период лицето не е било
ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен
краен резултат, а е престирало работна сила при съществуване на типичните за
трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа. Включително е бил проведен и инструктаж за безопасност и
здраве, който е част от задълженията на работодателя спрямо наетите работници
по трудово правоотношение. Заглавната страница на книгата за инструктаж е с
отбелязано име на дружеството – касатор, като в хода на първоинстанционното
производство е изяснен въпросът защо е поставен печат на дружеството, с което
касаторът е имал договор за възлагане от 21.03.2017 г. В този смисъл и това
възражение е неоснователно.
РС е изложил доводи и за неприложимостта на чл. 415в КТ,
като в резултат е потвърдил наложената санкция, която е минимално предвидената
по закон.
По горните съображения настоящият касационен състав намира
жалбата за неоснователна. Решението на Районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/ 04.12.2019 г. по НАХД № 76/ 2018 год. по описа на Районен съд -
Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: