гр.Ямбол
Ямболският административен съд, пети
състав, в закрито заседание в състав: Председател: В.БЯНОВА-НЕЙКОВА, разгледа адм.д.№156/2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.144 АПК вр. с чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба
вх.№1760/16.07.2021г. от община Ямбол чрез адв.Г.Д.
от САК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№147/08.07.2021г. по адм.д.№156/2020г. на Административен
съд Ямбол.Иска се в да бъдат увеличени присъдените в полза на община Ямбол
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК или в минималния размер, съгласно Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при оценяем материален
интерес 417 332.25лв.и да се намалят съобразно отхвърлената част от
исковете присъдените в полза на М.Г.К. и Г.Д.К. разноски по производството за
внесена държавна такса по 10 лв., з внесено възнаграждение за вещи лица 1300лв.
и за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., възлизащи общо на сумата от
3320лв.Молбата е връчена на ищците и на ЯОП с едноседмичен срок за отговор.До
постановяване на настоящото определение отговор не е постъпил.
Молба
вх.№1760/16.07.2021г. от община Ямбол е допустима за разглеждане като
депозирана от надлежна страна и в срока за обжалване на решението.Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение
№147/08.07.2021г. по адм.д.№156/2020г. съдът е:
ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на М.Г.К. И Г.Д.К. ***,
и със съдебен адрес:***, *, адвокат Ж.К. ***, обезщетение в размер на 52 910
(петдесет и две хиляди деветстотин и десет) лева за имуществени вреди –
претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността
на премахнатата сграда, в резултат на отменената като незаконосъобразна с
влязлото в сила Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм.
д. № 312/2018 г. на ЯАС Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на
община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛИЛ като недоказан предявения иск от М.Г.К. И Г.Д.К.
***, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби,
изразяващи се в намаляване на имуществото им със стойността на премахнатата
сграда, в резултат на отменената като незаконосъобразна с влязлото в сила
Решение № 38 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018
г. на ЯАС Заповед № ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, за
разликата над 52 910 (петдесет и две хиляди деветстотин и десет) лева до претендирания с исковата молба по настоящото дело размер от
400 000 (четиристотин хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения иск от М.Г.К. И Г.Д.К. ***,
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи
от нереализирани приходи от наеми по сключени три договора за наем в резултат
на отменената като незаконосъобразна с влязлото в сила Решение № 38 от
28.02.2019 г. по адм. д. № 312/2018 г. на ЯАС Заповед
№ ТУ/04-00036 от 20.11.2018 г. на кмета на община Ямбол, в размер на
17 332,25 лв. (седемнадесет хиляди триста тридесет и два лева и двадесет и
пет стотинки), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЯМБОЛ с ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С.
Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., да заплати на М.Г.К. и на Г.Д.К. ***
и с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат Ж.К. ***, разноски по производството
за внесена държавна от по 10 (десет) лева за всеки от ищците, за внесено
възнаграждение за вещи лица в общ размер от 1 300 (хиляда и триста) лева и за
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лева,
възлизащи общо на сумата от 3 320 (три хиляди триста и двадесет) лева.
ОСЪДИЛ М.Г.К. И Г.Д.К. *** и с посочен съдебен адрес:***,
*, адвокат Ж.К. ***, да заплатят на ОБЩИНА ЯМБОЛ с ЕИК *, гр. Ямбол, ул. „Г. С.
Раковски“ № 7, представлявана от кмета В.Р., сумата от 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по отношение на администрацията, съобразно уважената част от
предявения иск.
Съгласно текста на специалния закон – чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: "Ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска". Не е налице основание за изменение на присъдените разноски в полза
на ищците М.Г.К. и Г.Д.К.. Отговорност за разноските по производството, каквито
представляват заплатен депозит за вещи лица, и за платената от ищците държавни
такси, ответникът носи и при частично уважаване на иска, какъвто е настоящият
случай.Изискването за съразмерност е предвидено само относно възнаграждението
за адвокат или юрисконсулт.При присъждане на платеното адвокатско
възнаграждение от ищците съдът е взел предвид, че съгласно наличния на л.8 от
делото договор за правна помощ и съдействите М.К. и Г.К.
са платили адвокатско възнаграждение в размер на 9900лв.Това адвокатско
възнаграждение е над минимума според цената на иска 417 332.25лв.,
изчислено по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който възлиза на стойност 6703,35лв.Присъденото в
полза на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лева е
съобразено с уважената част от иска за сумата
на обезщетението в размер на 52 910 (петдесет и две хиляди деветстотин и
десет) лева за имуществени вреди.По правилото на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
адвокатски хонорар възлиза на стойност 2117, 30лв.Съдът е присъдил по-малка
сума 2000лв., близка до този минимален размер, като е отчел че пропорционално
намаление на платения адвокатски хонорар от
9900 лв. с 88% съобразно отхвърления размер на иска представлява сума за
намаление 8712 лв., при което остатъкът
от 1188лв. е почти два пъти под минимума по наредбата и в тази връзка подобно
намаление е счел за несъразмерно.
По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева, присъдени на община Ямбол, съдът е
приложил размер по Наредбата за заплащане на правната помощ като е увеличил
присъденото в полза на община Ямбол адвокатско възнаграждение до максималното
по чл. 25, ал. 2 от наредбата.Ответникът община Ямбол претендира изменение на
решението като му се присъдят разноски в размер на 15000лв. за платен
адвокатски хонорар или съобразно минимума според разпоредбата на чл.8, ал.1,
т.5 по Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при оценяем материален интерес 417 332.25лв.-
сумата възлиза на стойност 6703.32лв. Според настоящия съдебен състав нито една
от двете суми не се следва в полза на ответника. Не представлява неравно третиране
на страните по делото присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищците
съобразно правилата на Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а в полза на ответника съобразно правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ. Според чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
настоящото дело процесуалното представителство от адвокат се приравнява на
такова от юрисконсулт, не е налице неравно третиране на страните тъй като
община Ямбол разполага с възможност да ангажира юрисконсулт(виж https://yambol.bg/otdel-pravni-deinosti ), докато ищците като физически
лица не разполагат с такава възможност, а могат да ангажират единствено
адвокат. Предвид спецификата в предмета на делото, който е за обезвреда от незаконосъобразен акт на орган в структурата
на общината, дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането(чл.4 от ЗОДОВ), като
това обезщетение не може да бъде намалявано прекомерно с разходи по делото.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека, не е допустимо
голяма част от присъденото по реда на ЗОДОВ обезщетение да се връща на
ответника под формата на възнаграждение за процесуално представителство, в тази
връзка съдът счита че дори след изменението на ЗОДОВ(ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
адвокатско възнаграждение на ответника следва да се присъжда в размерите по
наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като в противен случай дори при
изчислен размер на адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
отхвърлената част на иска 364 422.25лв., адвокатският хонорар възлиза на
стойност 6174лв. и би се допуснало ответникът да вземе обратно значителна част
от това, което се полага като обезщетение на ищеца(виж т. 59. от решението на
ЕСПЧ по делото „Станков с/у България“ от 12.07.2007г.).
По изложените съображения съдът счита молба
вх.№1760/16.07.2021г. от община Ямбол чрез адв.Г.Д.
от САК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№147/08.07.2021г. по адм.д.№156/2020г. на
Административен съд Ямбол, за неоснователна.
Водим от горното и на осн.
чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба
вх.№1760/16.07.2021г. от община Ямбол чрез адв.Г.Д.
от САК, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№147/08.07.2021г. по адм.д.№156/2020г. на
Административен съд Ямбол.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: П /НЕ
СЕ ЧЕТЕ/