№ 1315
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Янк. Иванова Вранеску
Даниела Христова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20241000501246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С РЕШЕНИЕ № 987 от 22.02.2024г., СГС, 1- 1ви граждански състав,
постановено по гр.д.12505 от 2021г., е осъдил ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД ЕИК ********* да заплати на Ю. С. Х. ЕГН ********** на осн.чл.432 ,
ал.1 КЗ сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП от 13.03.2020г., и причинено от водач на
автобус БМЦ с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, в едно със законната лихва от 16.07.2020г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв.. Присъдени са съответните разноски на страните за
адв.възнаграждения и държавни такси.
В законовия срок са предявени две въззивни жалби, от легитимирани
страни.
С ВЖ вх.№ 31442 от 18.03.2024г ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
обжалва решението на СГС в уважената част за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Излагат се съображения за допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че от събраните по
1
делото доказателства не се установява да е налице вина у застрахования
шофьор за настъпилата увреда на ищцата. Предвид на това не са налице й
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя. Излага
съображения, че присъденото обезщетение е в по-голям размер от
претърпените болки и страдания, като счупената ръка е излекувана, не са
налице последици и ищцата упражнява трудовата си дейност.
Моли решението в осъдителната част да се отмени и исковата претенция
се отхвърли изцяло, като неоснователна . При евентуалност претендира
намаляване размера на присъденото възнаграждение, предвид доказания
висок принос на ищцата за настъпване на вредата пред първата инстанция.
Претендира разноски.
С ВЖ вх.№ 33306 от 21.03.2024г. , въззивния жалбоподател Ю. С. Х.
обжалва решението на СГС в отхвърлителната му ЧАСТ, за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. . С въззивната
жалба се излагат съображения, че фактическата обстановка и увредите на
пострадалата са правилно установени, но присъденото обезщетение е в
занижен размер. Присъдената сума от 15 000 лв. не е адекватна и справедлива
компенсация за претърпените от пострадалата вреди, с което е нарушен чл.52
от ЗЗД. Моли решението в отхвърлителната част да бъде отменено и й се
присъди претендираната сума в пълния предявен размер.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдебния акт е постановен от компетентен съд, по правилно посочено
правно основание и решението е валидно, постановено по допустим иск.
При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, по материалния спор и
правилността на обжалваното решение Апелативен съд - София намира
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: за заплащане на сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на ПТП, настъпило на 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
2
считано от 16.07.2020г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение СГС е приел, че са доказани елементите от
фактическия състав на чл.432 от КЗ за застрахователя ,респ. 45 ЗЗД за
застрахования причинител на вредата относно претърпяната от ищеца увреда
– счупване на лява ръка. Увредата е резултат от субективните действия на
водача на автобуса на градския транспорт, застрахован при ответното
застрахователно дружество, който е спрял, отклонил е рязко автобуса
странично в съседна лента. Последното е довело да залитане на правостоящ
пътник и падане върху ищцата, като причинява счупване на ръката й.
Реализирано е твърдяното непозволено увреждане, вследствие на ПТП
станало на твърдяната в исковата молба дата. Прието е, че причината за
увреждането е противоправното поведение на водача на автобуса от градския
транспорт, който е следвало да съобрази поведението си с чл.132,т.2 от ЗДв.П,
който има задължение да осигури преди и по време на движение на
превозното средство условия за безопасно превозване на пътниците. Осъдил
е застрахователя да заплати на пострадалата пътничка обезщетение за
претърпените неимуществени вреди сума в размер на 15 000 лв., и е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв..
Присъдил е върху главницата и законната лихва от момента, в който е
поскана – отказа на застрахователя или 16.07.20г. Присъдил е и съответните
разноски на страните за съдебното производство пред първата инстанция и
дължимата ДТ.
Още с определението за насрочване на делото САС се е произнесъл
относно липсата на процесуални нарушения на СГС при разпределяне на
доказателствената тежест.
Между страните няма спор за настъпилото произшествие – счупване
ръката на ищцата в лява лакътна кост, докато се вози в градския транспорт и
неговия момент. Това се установява и от представените по делото писмени
доказателства – Констативен протокол № К - 144 на отдел Пътна полиция при
СДВР от 13.03.2020г. и протокол за оглед на местопроизшествие от същата
дата. Няма спор и че отговорността на превозвача е застрахована при
ответника.
Спори се, дали поведението на шофьора на градския транспорт,
чиято отговорност е застрахована, е виновно и противоправно. Няма
3
данни за образувано наказателно производство срещу същия, и по конкретно
за повдигнато обвинение, но това обстоятелство води до извод, за липса на
основания за търсене на наказателна отговорност срещу последния, поради
липса на престъпление. В конкретния случай се касае за граждански деликт,
поради нарушение, правилата уредени в чл.132,т.2 от ЗДвП, както правилно е
приел и СГС. Реализирания противоправен деликт е резултат на нарушаване
задължението на превозвача, за осигуряване на внимателно и безопасно
превозване на пътниците в градския транспорт. Поради начина на движение на
автобуса, рязко спиране или отклоняване, правостоящ пътник не е могъл да
противодейства на инерционните сили и е паднал върху ищцата, която е
седяла на седалката пред него. Поради това от този удар се причинява
счупване на лявата й ръка.
Начина на движението на автобуса се установява от показанията на
свидетелката М., чиито показания са кредитирани от СГС и се кредитират и от
настоящата съдебна инстанция, доколкото същата е седяла до ищцата в
момента на произшествието и е пряк свидетел на сучилото се. Самия шофьор,
свидетеля М., твърди да не е имало рязко спиране или преминаване в друга
лента, но е чул викове от залата и е спрял, за да види какво става и да помогне.
Доколкото самия той следва да се приеме за заинтересован, като извършител,
съдът не кредитира показанията му за начина на движение на автобуса и
липсата на рязко движение.
Пред първата инстанция са приети СМЕ и СТЕ и същите правилно са
обсъдени, и изводите им за причинената увреда, и начина на извършването й
са възприети от първоинстанциония съд, към чиито мотиви САС препраща.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че са
изпълнени всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на превозвача- увреда на пострадалия ищец, противоправно
поведение, чрез нарушение на задълженията си по закон за внимателен превоз
на пътниците, причинна връзка между това поведение и увредата, вина на
управляващия превозното средство. Това води до съответно ангажиране
имуществената отговорност на неговия застраховател, която в конкретния
случай се търси.
Размера на обезщетението се определя съобразно принципа на
справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД, който обаче не е абстрактно понятие.
4
Принципа е приложим съобразно всеки конкретен случай съобразявайки се
установени от практиката критерии и посочени в ППВС 4 от 1968 и ППВС 4
от 1961г.. Преценява се вида на увредата, претърпените болки и страдания,
продължителност на лечението, продължителност и степен на възстановяване.
Отчита се и обществено икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането и нивата на задължителното покритие по застраховка
Гражданска отговорност. Наред с това сходните случаите следва да бъдат и
обезщетяване в приблизително еднакви размери. Всички тези обстоятелства
са преценени и правилно оценени от първоинстанционния съд. При счупен
крак или ръка, т.е. 1 крайник съдебната практика съобразно периода на ПТП
/конретния случай е от 2020г./ определя обезщетение за неимуществени вреди
между 10 и 30 хиляди лева, в зависимост от тежестта на счупването,
продължителността на лечението и остъчните последици. Определения от
СГС размер на обезщетение от 15 000 лв. в конкретния случай е правилно
определен. Болки и страдания в резултат на счупването са търпени за около
три месеца, като до две седмици след счупването са били по интензивни и при
започване на физиотерапията. Лечението е чрез гипсиране , т.е. не се е
наложила операция. Счупването правилно е зарастнало и заздравяло и няма
негативни последици вследствие на него. Ръката се ползва в пълен обем.
Поради това в конкретния случай именно такъв е общия паричен еквивалент,
който е достатъчен да репарира претърпените неимуществени вреди. Върху
главницата се следват и съответните законни лихви, както правилно са
присъдени. Искът за разликата до пълния предявен размер се явява правилно
отхвърлен.
С оглед на така изложените мотиви и двете въззивни жалби се явяват
неоснователни и решението на СГС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода по спора разноските за въззивното производство следва
да се понесат от всяка от страните, така както ги е направила .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 987 от 22.02.2024г., СГС, 1 - 1ви
граждански състав, постановено по гр.д.№ 12505 от 2021г.
5
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6