№ 6083
гр. С., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Г.ева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20241100111004 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от А. Д. А. ЕГН
**********, С., ж.к. ******** против ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК121265177, С.,
ул. Света С. № 7, ет. 5 за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2024 г., до окончателното изплащане, както и направените от ищеца
разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал на 30.05.2024 г. като пешеходец при
ПТП в С., като, пресичайки бул. „Панчо Владигеров“ срещу ТК МЕБЕЛ, бил ударен от л.а.
„БМВ И“, Рeг. № ********, управляван от Г. Д. Д., който извършвал движение на заден ход и
излизал от ред на паркирани автомобили на бул. „Панчо Владигеров“. Виновен за
настъпване на ПТП бил водачът Г. Д., който нарушил правилата за движение по пътищата,
като предприел движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управляваното от него
превозно средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и при движение на заден ход, когато за него е било невъзможно да наблюдава
пътя зад превозното средство, не е подсигурил друг човек, който да му сигнализира за
опасности при извършване на маневрата. Освен това спрял на непозволено за целта място,
където паркирането е забранено.
В резултат на катастрофата ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в
1
счупване на горния край на лъчевата кост. Прегледан е по спешност в УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ“, където е установена фрактурата на дясната ръка. Имал силни болки и оток в
областта на дясна гривнена става. Десният горен крайник бил обездвижен посредством
шина. В исковата си молба той твърди още, че и към момента не може да използва ръката си
пълноценно и му е трудно да си служи с нея, а дясната ръка му е водеща и имал нужда от
чужда помощ в ежедневието си за извършване на елементарни битови дейности
непосредствено след ПТП, както и в настоящия момент не може да я натоварва.
Към момента на ПТП състоянието му било изключително тежко и към настоящия момент
все още не е възстановен напълно. Продължава да изпитва болки и движенията му са
затруднени. Все още не е излекуван напълно и лечението продължава.
Според исковата молба, собственикът на лек автомобил „БМВ И“, Рег. № ******** има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответника, по з.п. № BG/23/ 124000840361, валидна до 12.03.2025 г., въз
основа на която ответникът има задължение за плащане на обезщетение за вредите,
настъпили в резултат от противоправното поведение на застрахован водач.
В тази връзка предявява настоящия ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ.
Представил е писмени доказателства и е поискал прилагането на писмени доказателства.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици –
лихва и сторените разноски по списък. Претендира адв. възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА.
Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е представил писмен отговор в срок, в който
излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като
неподкрепена с убедителни доказателства.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице А. Д. А., както и възражение за прекомерност на претендираните вреди.
Не оспорва сключването на договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по застрахователна полица BG/23/124000840361 по отношение на МПС,
Марка: БМВ, Рeг.№ ********.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В условията на евентуалност моли да се присъди по – малко от претендираното обезщетение
поради наличие на съпричиняване. Претендира разноски по списък, вкл. и ю.к.
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните
последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. № BG/23/ 124000840361,
валидна до 12.03.2025 г., в сила към момента на настъпване на процесното ПТП – 30.05.2024
г. по отношение на л.а. л.а. „БМВ И“, Рeг. № ********, с ответното дружество.
Не се спори между страните, че на 30.05.2024 г. в гр. С., ж.к. Люлин, на бул. „Панчо
Владигеров“ срещу ТК МЕБЕЛ е станало ПТП, като л.а. „БМВ И“, Рeг. № ********,
управляван от Г. Д. Д., е ударил ищеца А. А., който, заедно с дъщеря си, пресичал като
пешеходец пътното платно. При удара ищецът паднал надясно и получил фрактура на
дясната ръка. Вследствие получените травми В. претърпял оперативна интервенция.
Не се спори също и досежно обстоятелството, че, във връзка с подадената от ищеца
Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, вх. № 21-2542/21.06.2024 г., пред ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, по образуваната преписка по щета № 0411-110-0013-2024, с писмо от 24.06.2024 г. от
страна на ответното застрахователно дружество са изискани документи от ищеца, но до
настоящия момент застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди не е
заплатено.
Спорът между страните се свежда до вида, обема и продължителността на лечението във
връзка с твърдените увреди на ищеца и причинените от тях неимуществени вреди и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен, с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети заключения на СМЕ и САТЕ, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
Вещото лице – автоексперт заявява, че механизмът на станалото ПТП е следният: На 30.05.
2024 г. около 07.40 ч. пешеходецът А. Д. А. е предприел пресичане на бул. „Панчо
Владигеров” срещу ТК Мебел, вероятно перпендикулярно на посоката на огледа, като не е
пресичал на обособените за това места. В момента, в който навлиза в дясната лента за
движение, лек автомобил „БМВ И”, Рer. № ********, с водач Г. Д. Д., потегля назад за
излизане измежду паркирани в ясно автомобили. Последва удар между пешеходеца и
задната част на автомобила, при който А. пада надясно и получава фрактура на дясната ръка.
В Протокола за оглед на местопроизшествие от 30.05.2024 г. и скицата към него е отразено,
че произшествието е настъпило в гр. С. на бул. „Панчо Владигеров" пред № 1. Като се има
предвид мястото на спрелия автомобил, експертът е направил извод, че ПТП-то е станало в
дясната лента за посоката на огледа, тази по бул. „Панчо Владигеров", от бул. „Захари
Стоянов“ към бул. Райко Даскалов" и на около 2-3 м. преди линията на ориентира и на около
2,5-4 метра вляво от десния край на платното за движение. Пешеходецът А. А. се е намирал
3
зад автомобила и към момента на удара е бил на около 2,5-4 м. вляво от десния край на
платното за движение, за посоката на огледа. В протокола за оглед е записано, че
автомобилът има следи от забърсване по задната част, без да е уточнено точно къде, поради
което мястото на удара по широчина е дадено в по-голям диапазон. Начинът на
разположение на лекия автомобил на платното за движение, както и останалите материали
по делото показват, че водачът му е предприел маневра движение на заден ход.
Експертът заявява, че правилно регулираните огледала за виждане на зад /ляво и дясно
странични и вътрешното централно огледало/ дават обективна възможност на водача на
процесния л.а. да възприема пътната обстановка зад автомобила и поне на 1,5 м. вляво и
вдясно от страничния габарит на автомобила. Следователно в случая е имал видимост към
пешеходеца и е имал възможност, преди да потегли, да се увери, че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението. При липса на видимост той е
следвало да действа в две насоки: А/ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Б/ По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътят зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В този
смисъл, вещото лице приема, че катастрофата не би настъпила, ако водачът е действал
при спазване на описаните – по – горе задължения.
Що се отнася до пешеходеца, според експертизата той е имал видимост към лекия
автомобил и обективна възможност да възприеме наличието на спрели или паркирани
автомобили, но не може да се определи дали е имал време за реакция при маневра от страна
на такъв автомобил.
Във връзка с направените от ответника оспорвания и за установяване механизма на
катастрофата по искане на ответника съдът разпита като свидетел водачът на л.а., който е
причинил инцидента Г. Д. Д...В съдебно заседание той заяви, че ПТП-то станало на
30.05.2024 г. рано сутринта – към 7 часа. Отишъл до търговския обект – аптека, стопанисван
от него, който се намира на мястото на катастрофата.. Бил паркирал успоредно на булеварда
в зона за паркиране. Колата пред него била спряла много близо и излязъл назад, имало
спрели коли и пред него и зад него. Булевардът е еднопосочен, като най – дясната лента е за
паркиране на коли. Движел се със скорост 5-6 км/ч. Натиснал спирачките и видял, че от
страната на трамвайните релси имало дупка в храстите, откъдето хората преминавали.
Ударил ищеца, който пресичал оттам с дъщеря си. Според него той се опитал да предпази
детето, защото на задния капак имало следи като от ръка, после се установило, че китката му
е пукната след падането на земята. Ударът станал със задната част на автомобила. Твърди,
че, явно е бил много лек, тъй като вреди по колата нямало. Св. Д. не видял удара – видял
силует в огледалата и после патронникът изпищял и той набил спирачките. На мястото не
може да се пресича. На мястото дошли полиция, криминална полиция и линейка.
Според съдебномедицинската експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 30.05.2024 г.
ищецът А. Д. А. е получил: неразместено счупване в дисталната част на десния радиус и
4
по-точно - неразместено счупване на стилоидния израстък на десния радиус. На същата
дата в Спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ ‚Н. И. Пирогов‘ е
поставена шина за имобилизация /обездвижване/ на дясна предмишница. Извършени са 3
контролни прегледа с контролни рентгенографии. На 19.06.2024 г. е свалена имобилизацията
и е започнало постепенно раздвижване на китката и пръстите на дясната ръка. От 01.07.2024
г. са проведени физиотерапевтични процедури – 10 бр. магнитотерапия и 10 бр. лечебна
физкултура. Лечението е приключило в края на месец юли 2024 г. В конкретния случай е
проведено лекарско наблюдение и пострадалият е спазвал предписаните процедури.
Теоретично при неразместено счупване на стилоидния израстък на радиуса обездвижването
на китката е 3-4 седмици и постепенното раздвижване и натоварване след сваляне на
имобилизацията е още 5-6 седмици, като, отново теоретично, при получени мекотъканни
увреди, довели до нестабилност в гривнената става е възможна болка и ограничена
подвижност при натоварване; Болката при описаната увреда е умерена до значителна в
първите часове и зависи от индивидуалната поносимост към болка, както и от моментното
емоционално състояние. Обикновено болката се увеличава в първите 24 часа поради
разпъването на меките тъкани от образуващия се оток. След обездвижването в шина болката
значително намалява. След 3-4 дни силна болка може да има при някои движения в
обездвижената предмишница или при настъпване на сетивни или циркулаторни нарушения.
Затова се назначават контролните прегледи. На извършените контролни прегледи не са
отбелязани сетивни и циркулаторни нарушения в имобилизирания крайник, както и не са
регистрирани усложнения. След сваляне на имобилизацията /шината/ 3 седмици след
травмата болката се засилва отново. Така че може да се приеме, че болките и страданията са
продължили с променлив и затихващ интензитет около 2-3 месеца. Не би трябвало ищеца да
търпи болки и страдания в момента и в бъдеще.
Експертът е направил извод, че неразместеното счупване на стилоидния израстък на десния
радиус на ищеца А. Д. А. е зараснало напълно.
По – нататък вещото лице заявява, че в областта на получената от ищеца травма няма
наличие на предходни фрактури. Няма данни ищецът да страда от придружаващи
заболявания. Няма данни за съпътстващи увреждания на нерви и съдове, както и такива
получени по време на травмата на 30.05.2024 г.
В съдебно заседание от него бе казано още, че изискванията за болничен престой при
наличие на травматично увреждане са доста, но това се определя от институцията, която
заплаща за лечението. и затова не винаги тежестта на травмата е от значение дали лицето ще
лежи в болница или не за възстановяване. В тази връзка бе даден пример с навехнато коляно
с вътрешен кръвоизлив, при което се изисква болнично лечение, а тази травма е без
счупване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетелката М. И.а А.а, негова съпруга.
5
В съдебно заседание тя разказа, че сутринта със съпруга й се разделили – той отишъл да
заведе дъщеря им на училище, а свидетелката – на работа. Ищецът и дъщеря му предприели
пресичане на бул. П. Владигеров, в ж.к. Люлин, пред Мебелна къща „Люлин“. Свидетелката
им помахала и, обръщайки се, видяла как ги ударила една кола, която, вместо да тръгне
напред, тръгнала на заден ход. На мястото има релсов път, но няма заграждения. Не
пресичали на пешеходна пътека. Съпругът й паднал, тя се развикала, спрели движението.
Според нея, ищецът, за да предпази детето и колата да не мине през краката му, го вдигнал и
го държал в ръце, подпрял се е при падането, защото носил две раници, и затова си счупил
китката. Срещу мястото на удара има кафене и оттам изнесли стол, на който А. седнал, и
извикали Бърза помощ. Заедно с линейката дошла и полиция. Пострадалият бил закаран в
Пирогов, където го прегледали и се установило счупване на дясната ръка. Поставили му
ортеза и го обездвижили, изпитвал много силни болки, два месеца изпитвал много силни
болки. В продължение на три месеца бил в болнични и на рехабилитация. Това му се
отразило много зле, защото не можел да помага вкъщи, не можел да работи. Върнал се на
работа през м. август 2024 г. Дори и сега ръката му не е възстановена, не може и халката да
си носи.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.05.2024 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно -
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
6
състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се
коренят в поведението на водача на л.а. „л.а. „БМВ И“, Рeг. № ******** Г. Д. Д..
Заедно с това по делото се доказа, че вина за катастрофата има и самият ищец, който, като
пешеходец, не е пресичал на определеното за това място, поради което съдът приема
възражението на ответното застрахователно дружество за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалото лице на вредоносния резултат за основателно и счита, че такова е
налице в съотношение 20 % за пешеходеца и 80 % за водача на автомобила.
В резултат на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични
увреди и е претърпял описаните от експертизата и свидетелката болки и страдания, които са
в причинна връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди
при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид
всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца е причинено телесно
увреждане – неразместено счупване в дисталната част на десния радиус и по-точно -
неразместено счупване на стилоидния израстък на десния радиус. Поставена му е шина за
имобилизация /обездвижване/ на дясна предмишница, която е свалена имобилизацията и е
започнало постепенно раздвижване на китката и пръстите на дясната ръка. проведени
физиотерапевтични процедури – 10 бр. магнитотерапия и 10 бр. лечебна физкултура, а
периодът за окончателно възстановяване от описаните увреди е около десет месеца.
Понастоящем ищецът е възстановен напълно, като неразместеното счупване на стилоидния
израстък на десния радиус е зараснало напълно.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда, при отчитане
на приетото съпричиняване.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
7
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, възарастта на ищцата –
понастоящем на 45 години, възстановяването му и, като приложи принципа за
справедливост, съобразявайки съдебната практика и социално - икономическите условия на
живот към 2024 г. и сега, съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да бъде
присъдено е 24 000 лв. За тази част искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да
бъде уважен, а за горницата до 30 000 лв. – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По искането за присъждане на лихва за забава върху главницата, съдът намира, че такава се
дължи от датата, на която изтича тримесечният срок от сезирането на ответното дружество
за изплащане на обезщетение – 21.09.2024 г.
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищцовата страна е представила Списък с разноски – за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА. С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати такова в размер 2 560 лв. адвокатско възнаграждение в
полза на адв. С. Н., САК, С., бул. ********, ет. 3, съразмерно на уважената част от иска и
представения списък с разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски – заплатено
възнаграждение за вещи лица в размер 480 лв., с оглед уважената част от претенцията.
Ответникът е представил списък с разноски на обща стойност 1 045 лева, като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в производството в
размер 1 030 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, включващи 130 лв. депозит за
експертизи и адв. възнаграждение 900 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в полза на Софийски градски съд в размер 960 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК121265177, С., ул. Света С. № 7, ет. 5, да
заплати на А. Д. А. ЕГН **********, С., ж.к. ********, чрез адв. С. Н., САК, С., бул.
********, ет. 3, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при станалото на 30.05.2024 г.
ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния претендиран размер на главницата 30 000
лв. и в частта за претендираната законна лихва за периода 21.06.2024 г. – 21.09.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на адв. С. Н., САК, С., бул.
********, ет. 3,, адвокатско възнаграждение в размер 2 560 лв. на основание чл. 38 ЗА,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на А. Д. А. разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер 480 лв. – депозити за в.л.
ОСЪЖДА А. Д. А. да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер 1 030 лв., включващи 130 лв. депозит за експертизи и
адв. възнаграждение 900 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати в полза на СГС сумата 960 лв. -
държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9