Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 13.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 8464 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14311 от 17.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4526/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът В.С.С. дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ сумата от 1591,81 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 003808 за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017 г. до плащането, и мораторна лихва в размер на 74,28 лева за периода 15.09.2016 г. – 01.03.2017 г., като е отхвърлен искът за мораторна лихва в размер над сумата от 74,28 лева до 74,72 лева за периода 15.09.2016 г. – 01.03.2017 г. С решението първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, с която исковете на ищеца „Т.С.“ ЕАД са уважени, е подадена въззивна жалба от В.С.С., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е собственик или ползвател на ½ ид. част от процесния недвижим имот. Посочва се, че от страна на „Т.С.“ ЕАД не са представени доказателства за съществуването на валиден договор с „Т.С.“ ЕООД през процесния период, поради което разпределението на топлинна енергия е извършено незаконно, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Счита се за неправомерно погасяването на стари задължения, възникнали преди процесния период, със суми за възстановяване от процесния период. Излагат се, че по делото не са представени доказателства, доказващи годността и точността на измервателните уреди, обслужващи общата инсталация на сградата, находяща се в гр. София, ул. Веслец № 22. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 90-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в обжалваната част /чл. 272 от ГПК/. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Неоснователен е доводът на жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че той е собственик или ползвател на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. В проведеното пред СРС  на 29.11.2018 г. публично съдебно заседание В.С.С. се е явил лично и изрично е признал факта, че считано от месец май 2017 г. той е придобил по наследство ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, като тогава е приел наследството от своя вуйчо. Поради което СГС намира за несъмнено установено по делото, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, който е топлоснабден. Съгласно пар. 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно пар. 1, т. 42/отм./ от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно пар. 1, т. 2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещното право на ползване и те са задължени за плащане на доставяната топлинна енергия.  В смисъла на горните легални определения жалбоподателят има качеството на потребител на топлинна енергия. По силата на закона между потребителя и топлопреносното предприятие възниква договор за доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването на заявление - декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия /Р. № 35/21.02.2014г. по гр.д. № 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. На основание   чл. 69 от ОУ от 2008 г. и чл. 69 ОУ от 2014 г. те са задължителни за всички потребители  от влизането им в сила, а именно 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен вестник без да е необходимо писменото им приемане от клиента. Т.е. последният следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД /Р. № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/. По делото са представени Общи условия, които обвързват страните по делото за процесния период.

В действащия Закон за енергетиката /ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на количеството потребена топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал. 3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Не се спори по делото, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на жалбоподателя, е въведено дялово разпределение.  Като съобрази, че  В.С.С. не оспорва размера на начислената топлинна енергия, то начисляването й е в съответствие с действащата нормативна уредба и претендираната сума е за реално ползваната топлинна енергия за имота.    

Доводите на жалбоподателя за незаконно разпределение на топлинната енергия, за наличието на неправомерно погасяването на стари задължения, възникнали преди процесния период, със суми за възстановяване от процесния период, както и за липсата на доказателства за годността и точността на измервателните уреди, обслужващи общата инсталация на сградата, находяща се в гр. София, ул. Веслец № 22, доколкото са наведени за първи път във въззивната жалба, а не в законоустановените за това срокове, не следва да бъдат разглеждани.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ищецът – въззиваем.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ищецът - въззиваем се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14311 от 17.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4526/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                     2.