№ 577
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900347 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 15169 от
24.06.2022г., на Г. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес *****, чрез пълномощник адв. Д. Й., ВАК
срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.06.2019г. на автомагистрала
Хемус, при километър 404, в района на гр.Девня, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„Ауди“ с рег. № ****** Д. П. М. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № *****, издадена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
*********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания – счупване на горния край на лявата раменна кост, обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.03.2022г. до окончателното й плащане, както и
на сумата от 1366.40 лев, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – 1320 лева за закупен фиксиращ
1
елемент (заключваща плака) и 46.40 лева за престой в болничното заведение, ведно със
законната лихва от сумата, считано от 16.03.2022г до окончателното й плащане.
В исковата молба и уточнителната молба ищецът излага, че на 29.06.2019г. на
автомагистрала Хемус, при км 407 в района на гр.Девня, при управление на МПС Ауди с
рег. № ****** виновният водач Д. П. М. с ЕГН **********, нарушавайки правилата за
движение - чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП е причинил ПТП, при което е пострадал пътникът в
автомобила ищцата Г. Д. Г. ЕГН **********.
За причиненото ПТП на виновният водач Д. П. М. е наложено административно
наказание глоба на осн.чл.78 а, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква
„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК по АНД №185/2021г. по описа
на РС-Девня, влязло в законна сила на 11.08.2021г.
В уточнителната молба твърди, че в ПТП са участвали три МПС - „Ауди" с рег.
№*****, „Дачия" с рег.**** и „Фолксваген" с рег.№*****. Автомобил „Ауди" с рег.№*****
застига и блъска лек автомобил „Дачия" с рег.**** и след това се блъска в лек автомобил
„Фолксваген" с рег.№*****. От произшествието са причинени материални щети по МПС-та
и получена средна телесна повреда на пътника в л.а. „Ауди" - Г. Г.. От извършеното
разследване по ДП №143/2019г. на РУП на МВР Девня е установено, че виновен за
настъпилото ПТП е водача на л.а. „Ауди" с рег.№*****.
Твърди се, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени неимуществени и
имуществени вреди от телесни и психически увреждания. Неимуществените вреди се
изразяват в болки и страдания от счупване на горния край на лявата раменна кост, което
обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4
месеца при брагоприятно протичане на оздравителния процес. Имуществените вреди се
изразяват в закупуване на фиксиращият елемент /заключваща плака/, за която е платена
сума в размер на 1320лв., а за престой в ортопедията 46.40лева.
Конкретно се сочи, че ищцата била хоспитализилана в МБАЛ "Св.Анна-Варна"АД от
29.06.2019г. до 08.07.2019г. по спешност, където след регионална анестезия е извършено
наместване на фрактура с вътрешна фиксация хумерус. Преминала интензивно
медикаментозно лечение, включително и с болкоуспокояващи за справяне със силните
болки, които е имала. Към момента на удара изпитала много силна и остра болка.
Пострадалата била обездвижена, като е било необходимо близките да я обгрижват
постоянно. Това й е създало допълнителен дискомфорт, тъй като се е наложило близките й
да правят график, за да й помагат в битов план като хранене, обличане, къпане и прочие.
Получила ограничено движение в ротацията на левия горен крайник и не може да го ползва
пълноценно, както преди ПТП. Към настоящия момент не е възстановена напълно, като
последиците от получените травми не са отминали. При инцидента пострадалата е получила
шок, а в последствие изменение в психическият баланс, като с последиците от него се бори
и към настоящият момент, предвид възрастта на която се намира. Налице е неспокоен сън,
постоянно изживяване на случилото се под формата на ярки сцени, загуба на тегло и апетит.
Непрестанно е напрегната. Проявява несигурност и страх при придвижване с автомобил.
Твърди се, че на осн. чл.498 вр. чл.380 от КЗ е изпратено уведомително писмо до ЗАД
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД ЕИК *********, за настъпилото на 29.06.2019г.
застрахователно събитие. Застрахователното дружество е завело щетата под №*****. С изх.
№99- 240/18.01.2022г. е отправило предложение за споразумение и готовност да изплати за
неимуществени вреди сума в размер на 5000лв. Същата е преценена от ищцата като крайно
недостатъчна, за да обезвъзмезди причинените вредиq стоящи в причинно следствена връзка
с настъпилото застраховетилно събитие.
Молбата е за уважаване на исковите претенции в цялост.
В законоустановения срок ответникът ЗАД ОЗК Застраховане гр.София е депозирал
писмен отговор. Ответникът признава иска за присъждане на обезщетение за причинени
2
неимуществени вреди за сумата от 5 000 лева, като твърди, че е изразил готовност за
изплащането им, а в останалата част до пълния размер на предявения иск го оспорва. Счита
за дължимо обезщетението за имуществени вреди при редуцирането му, с оглед въведеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на настъпилите увреждания.
Ответникът не оспорва, че между С.А.Б. и "ОЗК Застраховане" АД е съществувало
валидно облигационно правоотношение по полица № ****** за застраховка „Гражданска
отговорност" на лек автомобил марка „Ауди", с peг. № *****, със срок на валидност от
08.08.2018г. до 07.08.2019г„ както и факта на осъществилото се на 29.06.2019г.
пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „Хемус" в района на гр. Девня, при
което водач на застрахования автомобил е бил Д. П. М..
Г. Г. е отправила към ЗАД „ОЗК Застраховане" АД покана с вх. № 99-
16124/16.12.2021 г. с искане за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1366,40 лв.
във връзка с настъпило на 29.06.2019г. събитие. В резулат е образувана преписка по щета №
0411- 090-0008-2021. С писмо с изх. № 99-240/18.01.2022г. застрахователят е отправил
предложение към ищцата за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лева, като ищцата не е изразила становище
по отношение на предложението.
Оспорени са направените твърдения от ищеца за характера, интензитета, и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Твърди се, че ако и да са налице настъпили усложнения, то те се дължат на
неадекватно лечение, като в тази връзка липсват данни посещения на консултативни
медицински прегледи; прием на медикаменти; както и на медицинска информация за
развитието на понесената травма.
Оспорва се наличието на понесени болки и страдания на психологично ниво, които
да надхвърлят обичайните за подобен род събития.
Въвежда се възражение за съпричиняване, а именно, че пострадалата е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат като е пътувала без поставен обезопасителен колан, с
което е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат и е нарушила
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Въвежда се възражение за съвина на водача на л.а.
Дачиа, който като е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП е създал предпоставки за
осъществяване на последвалата катастрофа.
Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди за горницата на 5000 лева, а иска – за имуществени вреди изцяло,
съотв. размерът да бъде определен при отчитане процента на съпричиняване и действително
причинените болки и страдания, и присъждане на разноските, сторени в съдебното
производство.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на
исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно
основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият състав за
ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което претендираното
3
застрахователно обезщетение се явява дължимо. Оспорва въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на настъпилите увреждания от страна на ищцата.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа заявените
искови претенции. Ответното дружество настоява за тяхното отхвърляне.
Правната квалификация на предявения от ищеца иск : основание чл.432, ал.1, вр.чл.
45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи виновно противоправно действие, извършено от Д.
П. М.; настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания; причинно-
следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да
обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент –
вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, както и останалите релевирани възражения, вкл. и това за
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
В съответствие с приетата постановка на т.15 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК, решението по чл.78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Влязлата в
сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съобрази заключението на съдебно-медицинската експертиза приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно събитие,
причинено от Д. П. М. с ЕГН ********** от гр.Варна чиято гражданска отговорност като
водач на МПС е застрахована при ответното ЗАД „ОЗК застраховане“ ЕИК *********, по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С влязло в сила на 11.08.2021г. Решение № 45 от 27.07.2021г., постановено по а.х.н.д
№ 185 по описа на Варненски районен съд за 2021г., Д. П. М. е признат за виновен в това,
че на 29.06.2019г. на автомагистрала Хемус, при километър 407, в района на гр.Девня,
обл.Варна, при управление на МПС л.а. Ауди с рег. № *****, нарушил правилата за
движение – чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва е длъжен : по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
4
изпреварваното пътно превозно средство; когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност и пречки за превозните
средства, движещи се по нея“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.
Д. Г., изразяваща се в счупване на горния край на лявата раменна кост, обусловило трайно
затруднение в движението на левия й горен крайник за период около 3-4 месеца,
престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК. На основание чл. 78А, ал.1 НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Не се спори и от приетата по делото справка от сайта на Гаранционен фонд се
установява, че към момента на деянието МПС с ДКН ***** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, обективирана в застрахователна полица №
****** със срок на валидност от 07:00 ч. на 08.08.2018г. до 23:59 ч. на 07.08.2019г.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено след запознаване с приетите по
делото писмени доказателства и извършен преглед на ищцата, последната след произшествието на
29.06.2019г. е транспортирана до МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. От съдържащите се в Епикриза
към ИЗ № 10710, издадена от Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД, се установява, че ищцата е постъпила на 29.06.2019г. и е изписана на 08.07.2019г. с
окончателна диагноза S42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) закрито в
ляво. Направена е операция на 04.07.2019г., като съгласно оперативен протокол № 991 под
регионална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация хумерус.
Поставена е ортеза за 30 дни.
Съгласно доклада на вещото лице механизмът на причиняване на увреждането е проведена
сила по оста на лявата раменна кост, най-вероятно при изправена ръка, която е поела удара.
Ищцата, вероятно е била с протегната ръка към предната седалка и тъй като ударът е бил от лявата
страна тялото е залитнало наляво, съотв. ръката в горната си част – шийката на раменната кост – е
поела удара. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че се касае за остеопоротична фрактура,
доколкото костта е отслабена от остеопорозата и не е могла да издържи на удара.
Вещото лице докладва, че преди ПТП ищцата е била в добро общо състояние. Видно
от медицинската документация е боледувала от ХиперТ.чна болест, за която е взимала
лекарства.
Срокът за възстановяване, с оглед възрастта на ищцата, е около 3-4 месеца.
По делото липсва медицинска документация за извършени прегледи след изписването
от болницата.
Към момента на изготвяне на експертизата – 14.10.2022г. вещото лице констатира, че
ищцата е на видима възраст отговаряща на действителната ориентирана и адекватна
/86год./. В областта на предното лице на ляво рамо се вижда белег от оперативна рана с
дъговиден ход и дължина около 12-13см. с цвета на кожата. Движенията в раменната става
са ограничени и болезнени в крайните степени, страничното повдигане на ръката до 60
градуса при норма 90 градуса. Предно отвеждане 110 градуса при норма 180 градуса
външна и вътрешна ротация по 60 градуса при норма 90 градеса. Ищцата е в добро общо
състояние с възстановена работоспособност на левия горен крайник съобразно възрастовите
промени в ставите. Разликата в обема на движения спрямо дясната раменна става е около
5
10-20 градуса. Движенията в лявата лакетна става са в норма. Възстановителният процес е
приключил. Съобразно възрастта на ищцата не е препоръчително отстраняване на метала,
съединяващ костните фрагменти.
Относно конкретния механизъм на ПТП вещото лице по назначената САТЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и се кредитира от съда, докладва, че ПТП-то е било
запазено, като е изготвен огледен протоколи и снимков албум, в които няма данни за
разположението на пътниците в автомобилите. От снимковия албум се установява, че
автомобил „Фолксваген" е ударен в предна лява част, като е сериозно засегнато предно ляво
колело и броня. Ударът е настъпил в ширината на аварийната лента за л.а.„Фолксваген". Л.а.
„Ауди" е заснет със дълбока деформация в предна лява част. Л.а.„Дачия" е с
охлузващ/преплъзващ удар в задна лява част, в областта на задно ляво колело, заден ляв
панел и задна лява врата. След удара автомобилът е установен в дясна лента за движение
спрямо временната организация на движението - двупосочно движение в пътното платно
посока гр,София. Скоростта на застигане е била значителна за сметка на движението на л.а.
„Ауди". Ударът е бил с предна дясна част на л.а.„Ауди". Л.а.„Ауди" е с увреждания в предна
лява и дясна част, като дълбочината спрямо предна лява част е значителна в сравнение с
предна дясна част. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица няма описание на
пътниците в автомобилите.
Според експерта при съобразяване с факта, че пострадалата ищца е с фрактура на
ляво рамо и това е единствената травма, то следва да се приеме, че тя е била позиционирана
спрямо задна лява седалка. При тази позиция и предвид механизма на ПТП ищцата се е
преместила към сближение с гърба на предна лява седалка, гърба на предна дясна седалка и
втория удар към вътрешността на вратата и средна централна колонка.
Автомобилът, в който е пътувала ищцата е оборудван с предпазни колани от
триточков инерционен тип при всяка от предните лява и дясна врата, и при задните лява и
дясна седалка. При задна средна седалка коланът е от двуточков тип при пълно запълване на
местата в автомобила. Според вещото лице при тази позиция независимо дали пътничката е
била с предпазен колан е имало възможност да настъпи увреждането на левия горен крайник
при съприкосновението с вътрешността на задна лява врата и вътрешността на централната
колонка.
Според експерта, изготвил Съдебно-психиатричната експертиза няма медицински
доказателства за загуба на съзнание при ищцата. Непосредствено след инцидента тя се
почувствала силно стресирана, „вцепенена". В следващите дни била тревожна, лабилна, не
спяла, била на легло и зависима от грижите на децата си. Постепенно се появил страх, че ще
падне, постоянно имала световъртеж, за което се лекувала при невролог. Не са представени
медицински документи от психиатър или консулт при психолог.
Съгласно заключението описаното състояние непосредствено след инцидента
отговаря на Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10. Симптомите на остър стрес след
няколко дни са затихнали, като поради последиците от получената физическа травма,
ограниченията, болките и коренната промяна в ежедневното й функциониране са останали
вестибуларни и фобийни симптоми, които са част от клиничната картина на Разстройство в
6
адаптацията, код. F43.21 по МКБ 10.
От психичния статус към момента липсват психопатологични симптоми с изключение
на изолирана фобия към ситуации, свързани с риск от падане и инциденти, изводимо от
ограничените възможности за предвижване свързано с телесните травма и възрастта.
Страховете са свръхценно разработвани, поради голямата значимост на последствията от
прекарания инцидент, довели до временна, но съществена промяна в живота на Осв.
Проведено е лечение от невролог във връзка с вестибуларните симптоми, съгласно
представените амбулаторни листи. Възможно е било провеждане на лечение за фобията от
падане, но до момента такова не е провеждано.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от
ищцата свидетели – Н.А.М., дъщеря на ищцата и Т. Й.а Г., съседка на ищцата, и свидетеля
на ответника Д. П. М., водач на л.а. Ауди с рег. № *****.
Св. Н.М. получава обаждане от дежурен полицай за станалия с майка й инцидент. В
Спешно отделение я вижда на количка, разплакана и с болки в ръката. За предстоящата
операция свидетелката закупила титаниева пластина. Непосредствено след ПТП, а
впоследствие и след операцията майка й се чувствала омаломощена, отпусната, несигурна. В
болницата пролежала около 10 дни; около 20 дни била при сина си, а след това – при
свидетелката. Пострадалата не можела да се грижи за себе си и била обслужвана от своите
близки за хранене, обличане, тоалет; не можела да спи, да става. В продължение на месец и
половина след операцията била с превръзка, която обхващала кръста и ръката; след това
останала само тази на лявата ръка. Ищцата се обслужвала само с дясната ръка. Това налагало
близките да помагат и след прибирането й на село като се редували всеки при възможност.
Св. М. споделя, че раната била много болезнена. Имало 14 шева, които дълго време
заздравявали, вкл. и след изваждането на конците. Поради влошаване състоянието на кожата
се наложило да ползват медикаменти. Няколко дни ищцата била посещавана от
рехабилитатор, а след това близките й помагали за раздвижването. Трудно се справяла с
приготвянето на храна; била унила, често плачела; не искала да пътува с автомобил. А
когато се наложило да ходи до Провадия за лекарства, настоявала да я придружава някой.
Вече се възстановила психически, но болките останали.
Св. Т. Г. е съседка на ищцата в с. Житница, където живее през топлите месеци.
Твърди, че я посетила в болницата, а в последствие на село й помагала при раздвижване на
ръката като й правила масажи. Хранела животните. Придружавала ищцата при пазаруване
на лекарства до града. След премахването на превръзката ищцата не можела да вдига ръката
от лакътя нагоре.
Св. Д. М. е управлявал автомобила, в който е пътувала Г. Д.. Тя седяла на задна лява
позиция зад водача. На задната седалка имало още две жени, като никой не бил поставил
обезопасителен колан. Веднага след катастрофата свидетелят помогнал на ищцата да излезе
от автомобила внимателно, тъй като тя казала, че я боли рамото. По-късно с линейката я
придружил до болницата във Варна.
Представени по делото са разходооправдателни документи – талон за медицинско
изделие и касова бележка, както и талон за платена потребителска такса, които, според
7
вещото лице са напълно относими към диагностиката, лечението и оздравителния процес на
травматичните увреждания на ищцата.
На осн.чл.498 във вр. чл.380 от КЗ Г. Д., чрез пълномощник, изпраща покана до
ответното застрахователно дружество с претенции за изплащане на обезщетения за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Същата е получена на 15.12.2021г. При
застрахователя е образувана щета под № *****, като с писмо изх. № 99-24-/18.01.2022г. е
отправила предложение с готовност за изпращане на обезщетение в размер на 5000 лева.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и предвид
компетентното и неоспорено експертно заключение, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява наличието на
всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД,
ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в
резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012г., ОСГТК и разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.а.х.д.№ 185/2021г.
по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено извършването на твърдяното в
исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за нея болки и страдания от
причинените травми, техния характер, степен и продължителност във времето, както и
пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между собственика на
причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание. Не се установи водачът Д. П. М. да е управлявал МПС против волята на
собственика му.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление №
4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
8
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване
на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички
обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед
определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от
причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
В конкретния случай към момента на ПТП ищцата е била на възраст 83 години.
Липсват данни за сериозни заболявания преди катастрофата, освен за ХиперТ.чна болест, за
която взема лекарства. Грижила се е за домакинството си самостоятелно. Установява се, че
ищцата е била възпрепятствана да обгрижва себе си и домакинството си в продължение на
повече от два месеца, през който е била подпомаГ. от трети лица. Особено през първия
месец е изпитвала силни болки в ръката; имала трудности със съня; изцяло била обгрижвана
от близките си за хранене, обличане, хигиена. В последствие след като се е прибрала в дома
си роднините й продължили редовно да я посещават, за да и помагат в приготвянето на
храната и грижата за дома и животните.
Доказа се наличието на травми на психиката, доколкото след инцидента ищцата е
преживяла стрес, като състоянието й отговаря на Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10.
Ищцата се чувствала унила, вцепенена, имала проблеми със съня, плачела. Впоследствие са
останали вестибуларни и фобийни симптоми, част от клиничната картина на Разстройство в
адаптацията, код. F43.21 по МКБ 10. Към настоящия момент е налице изолирана фобия към
ситуации свързани с риск от падане и инциденти, изводимо от ограничените възможности за
предвижване свързано с телесните травма и възрастта. Към момента липсват
психопатологични симптоми.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по
степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея болки и
страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от
27 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за
принос в причиняването на увредата поради непоставяне на обезопасителен колан.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла
на посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането
е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на
9
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия
размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-
малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
В заключението си вещото лице по САТЕ счита, че при позиция на ищцата на задна
лява седалка и предвид механизма на ПТП, независимо дали пътничката е била с предпазен
колан е имало възможност да настъпи увреждането на левия горен крайник при
съприкосновението с тялото с вътрешността на задна лява врата и вътрешността на лява
централна колонка. Същевременно вещото лице, изготвило СМЕ, докладва, че с оглед
механизма на конкретната фрактура - чрез провеждане на сила по оста на крайника - ударът
не е бил директно в рамото, а вероятно към момента на удара ищцата е била с протегната
ръка и пояснява в съдебно заседание, че предвид напредналата остеопороза ръката в
областта на шийката и главата не е успяла да издържи на удара. Св. М., водач на л.а. изнася,
че никой от пътниците не е бил с поставен обезопасителен колан. Показанията му в тази
част не са опровергани, поради което и следва да се приеме, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан. Същевременно доколкото съгласно заключенията и на двете вещи
лица, в посока, че тялото на ищцата е залитнало на ляво от инерцията в края на движението
на автомобила, а коланът предпазва при челен удар, и няма пречка да се приплъзне наляво,
то следва да се приеме, че липсва съпричиняване на настъпилите телесни увреждания от
страна на пострадалата в процесната катастрофа.
На следващо място, независимо, че вредите са причинени от няколко лица, те
отговарят солидарно, ако увреденият е предявил иск срещу един от длъжниците, и
последният не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки от тях. За него
съществува възможност сред изпълнение на по-голямата част, отколкото е неговото
задължение, да търси разликата от останалите съдлъжници.
Като основателен и доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 27000 лева,
като за разликата от 27 000 лева по първоначално предявения размер от 50 000 лева.
Основателен и доказан се явява иска за присъждане на разходите за понесените
имуществени вреди в размер на 1366.40 лева, съгласно представените писмени
доказателства.
По отношение на лихвата за забава : С оглед основателността на претенцията за
обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди, съдът намира за основателна и
акцесорната претенция за мораторни лихви, считано от 16.03.2022г., така, както е заявено с
исковата молба.
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.
№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт суми в
размер на 1134.66 лева – държавна такса и 55 лева за САТЕ.
10
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на
ищеца разноски, които се свеждат до определяне на възнаграждение на пълномощника,
съобразно уважената част на исковите претенции и доколкото същото е договорено при
условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие) възлиза на 1144 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да
заплати на ответното дружество разноски за вещи лица по САТЕ, СМЕ и СПЕ в размер от
313.43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1128 лева с ДДС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, да заплати на Г. Д. Г.
с ЕГН ********** с адрес *****, на основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, следните суми
1. сумата от 27 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.06.2019г. на
автомагистрала Хемус, при километър 404, в района на гр.Девня, обл.Варна, по вина
на водача на л.а. „Ауди“ с рег. № ****** Д. П. М. с ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № *****, издадена от ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – счупване на горния
край на лявата раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 3-4 месеца, както и неблагоприятни изживявания,
преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.03.2022г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 27
000 лева до първоначално предявения размер от 50 000 лева, като неоснователен, И
2. сумата от 1366.40 лев, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – 1320 лева за закупен
фиксиращ елемент (заключваща плака) и 46.40 лева за престой в болничното
заведение, ведно със законната лихва от сумата, считано от 16.03.2022г до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, да заплати на
адвокат Д. П. Й. личен номер на адвокат 1500133590адвокатско възнаграждение в размер на
1144 лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес ***** , да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк
11
Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, разноски за вещи лица по САТЕ, СМЕ и СПЕ в размер
от 313.43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1128 лева с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, да заплати по сметка
на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 1134.66 лева – държавна такса и 55 лева за САТЕ.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да бъдат
преведени сумите по исковите претенции е IBAN ****** с титуляр Г. Д. Г. с ЕГН
********** с адрес *****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12