№ 15124
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110126257 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на "Х." ЕАД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С............. чрез адв. Й. Ч. с адрес за книжа
в гр. С........... спрямо Б. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С....... чрез адв. Ц..
Ищецът твърди, че страните са били страни по трудово правоотношение,
прекратено на 10.07.2023 г. със заповед № 520/ 10.07.2023г., по което
ответникът е изпълнявал „програмист софтуерни приложения“.
Излага се, че ТП между страните е прекратено на основание наложено
на ответника дисциплинарно наказание ‚уволнение“, поради което на
основание чл.221, ал.2 от КТ дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си ТВ за два месеца, а именно в размер на 13 872.84 лева, което
въпреки отправената му покана не е платено и към датата на сезиране на съда.
При тези твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение на
съда, с което ответникът Б. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13
872.84 лева като обезщетение на основание чл. 221 ал.2 от КТ ведно със
законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
09.05.2024г. до окончателното плащане, както разноските по делото.
Ангажират се доказателства и се желае решение в този смисъл.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва
доказаността на трудово правоотношение между страните, както и се оспорва
1
заповедта за уволнение да е издадена от компетентния за това работодател.
Оспорва се и да са настъпили вреди за работодателя, които да подлежат на
обезщетяване в този размер. Ангажират се доказателства.
Правното основание на предявения иск е по чл.221, ал.2 от КТ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От трудов договор с № 443/ 01.07.2014г и ДС към, него с №
443/01.07.2014г, ит 28.04.2023г. се установява, че страните са били страни по
тр. правоотношение, по което ищецът Х. ЕАД е бил работодател на ответника
Б. С. Ч. и който служител е изпълнявал длъжността „програмист, софтуерни
приложения“ с БКИД 6209 при първоначално възнаграждение от 3700 лева и
от 6581.04 лева по ДС.
Не се спори и това се установява от Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание ‚Уволнение“ с № 520/ 10.07.2023г., че на ответника
му е било наложено такова за нарушения на трудовата дисциплина като
същият е бил освободен от изпълняваната към онзи момент длъжност по ТД
между страните. Няма данни, а и това не се твърди, че това уволнение е било
атакувано по съдебен ред и евентуално отменено, в който смисъл съдът
приема, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е
породила своя правен ефект, а именно довела е до прекратяване на тр. договор
между страните на това основание – наказание „уволнение“ за нарушения на
трудовата дисциплина.
От приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника за месеца,
предхождащ уволнението му – месец юни е от 6936.42 лв.
При тези данни съдът счита, че претенцията за заплащане на
обезщетението, предявена от работодателя е основателна. Съобразно нормата
на чл. 221, ал. 2, изречение първо от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя си обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение, което при безсрочно трудово
правоотношение е в размер на срока на предизвестието за прекратяването му,
т.е. за 30 дни, съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, ако не е уговорено
2
друго. В случая обаче се установява, че страните са договорили предизвестие
от 60 дни ( чл.IX от основния Договор от 01.07.2014г.,), което дава право на
работодателя да търси обезщетение за срока на предизвестието или от 60 дни,
което е в размер на 13 872.84 лева – толкова, колкото се търси от ищеца.
Сумата се дължи със законовата лихва за забава от датата на поканата
– исковата молба или от 09.05.2024г.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото дело или
такива в размер на 2604.91 лева като сбор от за платена държавна такса от
554.91 лева, 1650 лева за възнаграждение на адвокат и 400 лева за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.2, предл. второ от КТ, Б. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. С....... чрез адв. Ц. да заплати на "Х." ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. С............. чрез адв. Й. Ч. с адрес
за книжа в гр. С........... сумата от 13 872.84 лева като обезщетение за
наложено със заповед с № 520/ 10.07.2023г. дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ“ ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на
съда – 09.05.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума и
ОСЪЖДА Б. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С....... чрез адв. Ц. да
заплати на "Х." ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.
С............. чрез адв. Й. Ч. с адрес за книжа в гр. С...........: № .....4 на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 2604.91 лева – съдебно-деловодни разноски за
държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт и такова за особен
представител.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4