Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1076
гр. Бургас, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 06.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД
№ 1396 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А*“ ООД, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 1628-F525847/19.12.2019 г., издадено от
заместник- директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), му е
наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление. С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост. Под евентуалност се пледира за приложение
на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от управителя Антоанета Димитрова, която поддържа жалбата.
ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Стоилова, оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.11.2019 г. свидетелката И.В. - инспектор
по приходите към ТД на НАП, съставила АУАН на жалбоподателя „А*“ ООД, за това, че
в качеството му на осигурител, не е подал в срок до 30.09.2019 г. декларация Образец
1 за месец август 2019 г. Декларацията е била подадена на 29.10.2019 г. по
електронен път. Посочено е, че декларация Образец 1 с данни за осигурителния
доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително
за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението, което в случая е 30.09.2019 г., а
самата декларация е била подадена едва на 29.10.2019 г.
Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление от 19.12.2019 г., с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. (отм.), и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО
наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
свидетелските показания на актосъставителя. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са
подведени под посочените материално правни норми. В тази връзка съдът намира за
неоснователни направените възражения за нарушаване на правото на защита,
доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че декларацията за
месец август все пак е била подадена от жалбоподателя, но извън предвидения за това
срок -до 30.09.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
изр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.),
работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. Според разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Наредбата (отм.), декларация образец 1 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители
и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо
се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Няма спор, че в конкретния случай
жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО,
като е следвало да подаде декларация образец 1 за месец август 2019 г. в ТД на
НАП-Бургас до 30.09.2019 г. Същият е бездействал и е сторил това месец по-късно,
като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което
правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр.
чл. 2, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ
(отм.), и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО,
съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50
до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020
г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова – Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в
сила от 3.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2, ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е
налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения,
регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сега действащата
Наредба Н-13 (чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13). Поради това
съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до прилагане
на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя и че поведението му не е съставомерно, защото се дължи не на
негов пропуск, а на поведение на трето лице. Нарушителят е търговец и следва да
осъществява подбор на лицата, на които е възложил изпълнението на част от
задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията
им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на
функциите им.
Съдът намира, че в случая е неприложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр.
с чл. 11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е
свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от
КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е
да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното
деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от
търговеца е чрез бездействие. То е формално нарушение, на просто извършване, и
продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената
опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива
признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за
отмяна на НП.
С оглед всичко посочено по-горе,
настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата
срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да
се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП
вр. чл. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80
до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1628-F525847/19.12.2019 г., издадено от заместник- директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя „А*“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.), му е
наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „А*“ ООД, ЕИК *********,
да заплати в полза на Национална агенция за приходите – гр. София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС