Р Е Ш Е Н
И Е
№ 20 07.02.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла Кърлова
и в присъствието на прокурор Михаил Крушовски от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 295 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от адв.Й.Т. *** като пълномощник на „ЙОАННА БОСАЧКА –
ЙОННИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя Й.З.Б. срещу решение №200/28.09.2022г. по а.н.д.№721/2022г.
на РС – Кюстендил. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с недоказано
деяние, т.к. първия отчетен период за който се дължи подаване на декларацията
по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч е 2019г., а не процесната 2020г. Моли се за отмяна
на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата, като твърди и нарушение на
срока по чл.38, ал.15 от ЗСч.
Пълномощникът
на ответния заместник-директор на ТД на НАП – София в писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, считайки
оспореното решение на районния съд за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния
съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване e НП № F650547/01.06.2022г. на заместник-директора на ТП на НАП –
София, с което на „Йоанна Босачка – Йонни“ ЕООД за нарушение на чл.38, ал.9,
т.2 от ЗСч на основание чл.77, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в
размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 24.02.2022г. в ЦУ
на НАП е получена информация с вх.№12-00-48/24.02.2022г. от АВ на основание
чл.38, ал.13 от ЗСч относно ЮЛ, които не са подали ГФО за 2020г. в ТРРЮЛНЦ в
срок до 30.10.2021г. и не са подали декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч до
31.06.2021г. В резултат на предприетите от НАП действия по чл.38, ал.15 във вр.
с чл.78 от ЗСч, на 27.04.2022г. е установено, че санкционираното дружество не е
изпълнило задължението да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в АВ на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за
2020г. в законоустановения срок /до 30.06.2021г./. Органите по приходите са
установили, че дружеството е подало заявлението за вписване и представяне за
обявяване на декларацията на 27.04.2022г., което е със закъснение от 301 дни.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и на процедурата по ЗАНН. По съществото на
спора е приел доказано деяние поради неизпълнение от дружеството на
задължението по чл.38, ал.9, т.3 от ЗСч да декларира еднократно за първия
отчетен период неосъществяваната от него дейност, подавайки декларацията в
законоустановения срок. Съдът е отрекъл маловажност на случая. Приел е
наложената санкция за законосъобразна. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
В
рамките на въззивното производство районния съд е събрал всички относими,
допустими и
достатъчни доказателства за разкриване на обективната истина по спора. Правилна
е преценката на съда за спазване на процесуалния закон при издаване на НП.
Касационният съд споделя изводите на районния съд за липса на нарушения по
ЗАНН, ограничаващи или нарушаващи правото на защита на санкционирания правен
субект.
Неправилна обаче е преценката на
районния съд за съставомерно деяние.
Формулираното от АНО обвинение в
оспореното пред районния съд НП е за това, че дружеството не е изпълнило
задължението да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне
за обявяване в АВ – ТРРЮЛНЦ на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2020г.
в законоустановения срок – до 30.06.2021г.
За да формира обвинението АНО е имал
предвид полученото писмо от АВ за липса на публикувана от дружеството
декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч и подаденото закъсняло заявление Г3 за
публикуване на декларацията на 27.04.2022г. за отчетен период 2020г. Тези
доводи са споделени от районния съд. Вън от вниманието на съда обаче са
останали следните обстоятелства:
1.от представените от АНО и приети от
съда на л.17 и л.18 от делото 2бр. справки за актуално състояние на дружеството
е видно, че последния публикуван ГФО е за 2017г. /подадено заявление Г2/, след
който е публикувана декларацията по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2020г. /подадено
заявление Г3, приложено на л.13 и л.14
от делото/ и
2.от представената от АНО и приета от
съда на л.19 от делото справка ПП СУП /търсене по декларации/ се установява, че
дружеството е подало декларация-справка по чл.73 от ЗДДФЛ и декларация по чл.92
от ЗКПО за дейността през 2018г., като подобни декларации са подадени и за
дейността през 2017г.
Анализът на посочените писмени
доказателства сочи, че дружеството е осъществявало дейност през отчетните
периоди 2017г. и 2018г., поради което е частично вярно изложеното във
възражението срещу АУАН твърдение на търговеца за липса на осъществявана
дейност през 2019г. /вж. л.10 от делото на районния съд/. Посочения извод се
потвърждава от приобщените от районния съд показания на св.Анна Миленкова
/която е актосъставител/. Същата твърди за липса на дейност на дружеството през
2019г., за която година няма подадена декларация по чл.38, ал.2, т.9 от ЗСч.
Посочените фактически обстоятелства
установяват несъставомерно деяние по обвинението в НП.
Нормата на чл.38, ал.9, т.2, б.“а“ от
ЗСч задължава предприятията – търговци по смисъла на ТЗ, които не са
осъществявали дейност през отчетния период да декларират това обстоятелство
еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност с
декларация по образец в срок до 30 юни на следващата година в ТРРЮЛНЦ.
Дружеството отговаря на изискването за предприятие по см. на §1, т.12 от ДР на
ЗСч. Съгласно дефиницията по §1, т.30 от ДР на ЗСч „предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които
едновременно са налице следните условия: а)през
отчетния период не са осъществявали сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ, б)през отчетния период не са възникнали условия да
бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, в)не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции,
производство и/или продажба и г)не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.“.
Посочената дефиниция на §1, т.30 от ДР на ЗСч по отношение на дружеството във
връзка с приетите от районния съд писмени и гласни доказателства, се явява
приложима за отчетни периоди 2019г. и 2020г. Следователно, първият отчетен
период, за който важи правилото на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за еднократно
деклариране се отнася за отчетната 2019г., а не за посочената в обвинението
2020г. Задължението за еднократно деклариране по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч е в
сила с изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.96/2020г., в сила от
01.01.2020г. Съгласно §40 от ПЗР към ЗИД на ЗКПО /обн. ДВ, бр.96/2019г., в сила
от 01.01.2020г./ параграф 39, т.2, б.“а“, подбуква „бб“ относно чл.39, ал.9,
т.2 от ЗСч по отношение на еднократното подаване на декларация по образец се
прилага за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 2019г. Изводът от
изложеното е, че задължението за подаване на декларация по чл.39, ал.9, т.2 от
ЗСч за дружеството е възникнало за отчетната 2019г., която година се явява
първия отчетен период, в който дружеството не е осъществявало дейност.
Подаването на декларацията е следвало да се осъществи в срок до 30.06.2020г.
Неподаването на декларацията за отчетната 2019г. не води до възникване на
задължение за подаване на такава за отчетната 2020г., т.к. 2020г. се явява
втори отчетен период за неосъществяване на дейност, за който законът не
предвижда деклариране. АНО е повдигнал обвинение срещу дееца, чиито фактически
обстоятелства не покриват нормативното задължение по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. Отсъствието
на съставомерно деяние по повдигнатото в НП обвинение изключва наказуемостта по
чл.77, ал.1 от ЗСч.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи,
че възражението на пълномощника на касатора за нарушаване на срока по чл.38, ал.15
от ЗСч е правилно, но само по себе си не води до незаконосъобразност на НП. Неспазването
на срока не представлява съществено нарушение на процедурата по административно
наказване. Уреденият в нормата двумесечен срок за извършване на проверки и
установяване на нарушенията от НАП е инструктивен. Този срок не замества и не
игнорира спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Целта на срока е
дисциплинираща по отношение на приходната администрация. Следователно, нарушаването
на срока не е правоизключващо обстоятелство за административнонаказателната
отговорност на дееца.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
решението на районния съд ще се отмени и вместо него, решавайки спора по
същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени оспореното
НП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №200/28.09.2022г. по а.н.д.№721/2022г. на РС –
Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № F650547/01.06.2022г. на заместник-директора на ТП на НАП –
София, с което на „Йоанна Босачка – Йонни“
ЕООД за нарушение на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч на основание чл.77, ал.1 от ЗСч е
наложена имуществена санкция в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.