РЕШЕНИЕ
№260322/5.3.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осми февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2188 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Й.И.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № ВН-00491
/ 21.05.2020г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“-Варна, с което
му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20лв. на
основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП.
С жалбата се оспорва извършването на нарушението, като въз.И.
твърди, че е спрял на знак „Стоп“ преди да навлезе в кръстовището, както и че
от мястото, на което са се намирали служителите на „Военна полиция“ , същите не
са имали пряка видимост към кръстовището. На следващо място се навеждат доводи
за това, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради тези
и други съображения се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание , въз. И. редовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Д. отново пледира за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност за прогласяването му за
нищожно. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к. К. изразява становище, че
е възможно при издаване на постановлението да е била допусната техническа
грешка и датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, да не е точно
тази, но от всички събрани
доказателства е установено, че е извършено нарушение на съответното място и от
същия нарушител. Поради това и процесуалният представител на наказващият орган
предоставя на съда да прецени дали става въпрос за техническа грешка или за
накърняване на защитата на нарушителя. Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 15.05.2020г. св.К.М.- ст.
специалист в РС“Военна полоция“-Варна, съставил
против въз. И. акт за установяване на нарушение за това, че на 12.05.2020г. ,
около 10.00ч. в гр.Варна, по ул.“Одесос“ управлява л.а. „ Chery“ с рег. № ВА 118 379, собственост на МО и
числящ се на ВФ 34 410-21-Варна, с посока на движение по ул. „Шипка“ през
ул.“Одесос“ към ул. „Преслав“, като на
кръстовището с ул.“Св.Климент“ не изпълнява задължението си като водач да
съобразява своето поведение с пътните знаци , пътната маркировка и не спира на
пътен знак Б – 2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.При предявяване
на акта въз.И. посочил , че има възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той
депозирал писмени възражения, в които оспорил, че е извършил нарушението,
описано в акта. Тези възражения били разгледани и приети за неоснователни.
Въз основа на съставения акт против въз. И. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел отчасти описаните
в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП.За него на въззивника на основание
чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
За правилното изясняване на
фактическата обстановка и с оглед направено искане от въззивната страна , съдът
служебно изиска справка от ВФ
34 410- 21, от която се установи, че на 12.05.2020г. въз. И. не е
управлявал служебният автомобил, тъй като е изпълнявал служебните си задължения
като „дежурен по парк“ във войскови район „Пясъка“ от 08.00ч. на 12.05.2020г.
до 08.00ч. на 13.05.2020г.
В хода на съдебното следствие като
свидетели бе разпитан К.М.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че
св.М. не е присъствал при спирането на въз.И. на място, а е съставил акта в
последствие въз основа на обясненията на свои колеги, които реално са възприели
извършването на нарушението.В тази връзка съдът допусна до разпит Ц.М. и Х.Т.,
които заявиха, че са се намирали на такова място на пътния участък, на което са
имали пряка видимост към кръстовището и са видели как автомобила , управляван
от въз.И. не е спрял на знака „Стоп“.Поради това и са го спрели на място, но не
му е бил съставен акт, доколкото свидетелите не са имали правомощия да съставят
актове за административни нарушения. По искане на въззивната страна до разпит
бе допуснат и св. Д.Й., който към момента на спиране се е намирал в автомобила,
управляван от въз.И..Този свидетел заяви, че въззивникът
е изпълнил указанията на пътния знак и е спрял преди да навлезе в
кръстовището.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № ВН- 000491 / 21.05.2020г. е издадено от компетентен орган- Директора на
РС „Военна полиция“-Варна на основание чл.169 ал.1 от ЗДвП и чл.2 ал.2 т.8 от
Закона за военна полиция. То е издадено
в срока по чл.34 от ЗАНН и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. И. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена
е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че при съставяне
на акта и при издаване на постановлението неправилно е бил приложен материалния
закон. И в акта , и в постановлението е посочено, че въз.И. на 12.05.2020г. е
извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. От изисканата и приложена по делото
справка от ВФ 34 410-21 обаче се установява, че на тази дата той не е
управлявал служебния автомобил „ Chery“ с рег.
№ ВА 118 379, тъй като от 08.00ч. на 12.05.2020г. до 08.00ч. на
13.05.2020г. е изпълнявал служебните си
задължения като „дежурен по парк“ във войскови район „Пясъка“ . Т.е. от
обективна страна въз.И. не е могъл на 12.05.2020г. да извърши нарушение на ЗДП
при управление на посочения автомобил.
В случая не би могло да се приеме,
че е налице техническа грешка, доколкото сред материалите по преписката не се
съдържа какъвто и да било документ, от който да е видна реалната дата на
извършване на проверката. Дори в приложената докладна записка от 21.05.2020г. ,
изготвена по повод депозираните възражения, е посочено, че на
12.05.2020г.съгласно ежедневна Заповед № ВН-2030/ 11.05.2020г. , служители на
Военна полиция , са извършвали контрол на войсковия транспорт по маршрут 111.
Поради това и следва да се приеме, че цялото административно-наказателно
производство е било водено за нарушение, извършено на 12.05.2020г., което
очевидно не е било осъществено от въз.И..От друга страна в ЗАНН не е предвидена
възможност за отстраняване на техническа грешка и то на датата на извършване на
нарушението, което е съществен реквизит и на акта, и на постановлението. В
случая , от събраните по делото доказателства дори не се установява и коя е
реалната дата, на която е било извършено твърдяното нарушение, като е доказано
категорично единствено това, че на 12.05.2020г. въз.И. не е управлявал
служебния автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на постановлението
наказващият орган е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, свързано с
описание на мястото на извършване на нарушението.В акта , а и от
доказателствата по делото се установява, че пътния знак Б-2 се намира на
кръстовището между ул.“Одесос“ и ул.“Св.Климент“.В постановлението обаче е
посочено, че нарушението е извършено само при движение по ул.“Одесос“ в посока
ул.“Преслав“, като липсва конкретизацията за наличието на кръстовище. В този
смисъл съдът не споделя становището на ю.к К., че безспорно е установено
мястото на извършване на нарушението, доколкото самия наказващ орган не го е
конкретизирал в достатъчна степен, така както е било направено в акта.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено без да се разглежда спора по същество, а именно дали въз.И.
е допуснал нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът ,
при разглеждане на делото, се произнася с решение , с което може да потвърди, измени или отмени
наказателното постановление, но няма правомощия да го прогласи за нищожно,
поради което и искането на адв.Д. в тази насока е неоснователно.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. И.
да се присъдят направените от него
разноски, за размера на които към жалбата е приложен Договор за правна защита и
съдействие № 451671 / 02.06.2020г.Поради това и РС „Военна полиция“ –Варна
следва да бъдат осъдени да заплатят на въз.И. сумата от 250лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № ВН-00491
/ 21.05.2020г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“-Варна, с което
на А.Й.И. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА РС „Военна полиция “ –Варна да заплати на А.Й.И. сумата от 250 лв. за направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: