РЕШЕНИЕ
№ ................../12.01.2023
г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. С.
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 13397 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 76495 от 24.04.2020 г., постановено
по ГД № 74245 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 59 състав, по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу А.С.К. и Б.Л.К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
признато за установено, че А.С.К. и Б.Л.К. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 1053,32 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.11.2017 г., до изплащане на
вземането, и сумата в размер на 168,33 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 16.09.2015 г. до 07.11.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2017 г. по ЧГД №
81562 по описа за 2017 г. на СРС. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78 от ГПК за заповедното
и исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг“ ЕООД – трето лице - помагач на страната
на ищеца.
Решението е обжалвано в срок от ответниците А.С.К. и Б.Л.К.. Въззивниците поддържат, че
решението на СРС е неправилно, необосновано, постановено пи нарушение на
материалния закон и в противоречие с константната практика на съдилищата. Сочи
се, че по делото е установено, че макар ответниците да са запазили пожизнено
правото си на ползване върху процесния топлоснабден
имот, дъщерята на ответниците, която се явява и новият собственик на имота, е
подала молба за откриване на партида, сключила е договор за доставка на ТЕ и
спрямо нея е следвало да бъде предявена исковата претенция. Твърди се, че по
делото не е установено, че ответниците следва да отговарят солидарно, тъй като
не било доказано, че именно процесният имот е семейното жилище на ответниците. Сочи
се, че изискуемостта на вземането не е настъпила, тъй като ответниците не били
уведомени за нея. Излагат се доводи, че клаузата за дължима лихва от общите
условия (ОУ) е нищожна. Заявява, че всички задължения възникнали преди
17.10.2014 г. са погасени по давност.
Ето защо отправя искане до СГС като въззивна
инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Нелбо
инженеринг“ ЕООД – трето лице - помагач на страната на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
С исковата молба от ответниците
А.С.К. и Б.Л.К. се претендират вземания за доставена топлинна енергия (ТЕ), в
качеството им на собственици
на процесния
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
район „*****, с абонатен № 165362 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и обезщетение
за забава върху главницата за ТЕ за периода от 16.09.2015 г. до 07.11.2017
г.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира
следното.
С исковата молба ищецът е
представил следните документи, приети по делото като писмени доказателства.
От представения Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 20.01.1994 г., № 79, том IV, дело № 690 по описа за 1994 г. на нотариус при СРС се установява, че ответниците А.С.К. и Б.Л.К. са продали на дъщеря си Е.Б.К. топлоснабдения имот, като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху последния.
С молба-декларация от 02.04.1996
г. до председателя на управителния съвет на ищеца „Т.С.“ ЕАД Е.Б.К. е заявила
желание на нейно име за процесния имот да бъде открита партида, като е
декларирала и че семейството ѝ се състои от 1 член. Впоследствие с нова
молба-декларация Е.Б.К. е декларирала промяна на фамилното ѝ име – Г.,
поради сключен граждански брак – акт № 602/03.10.1998 г., както и че
семейството ѝ се състои от двама члена.
От представеното извлечение от
списък на етажните собственици, нотариално заверен на 30.09.2002 г., се
установява, че при ищеца като титуляр на процесния имот с
абонатен № 165362 фигурира Е.Б.К..
От представените от „Н.“ ЕАД
документи се установява, че като абонат на ищеца с № 165362 се води лицето Е.Б.К..
От извършените в НБД „Население“
справки се установява, че ответниците А.С.К., считано
от 02.05.2001 г., и Б.Л.К., считано от 17.10.2000 г., са регистрирани с
постоянен и настоящ адрес:*** ж. к. „******.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по следните
съображения:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.
В мотивите първоинстанционният
съд е възпроизвел фактическата обстановка. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е
ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2
от ГПК.
Предявени са за разглеждане по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата
претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период
услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало
задължението за заплащането им. Установяването на тези обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца. В тежест на
ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Настоящият въззивен състав
намира, че първата предпоставка, обуславяща основателността на предявеният иск
не е налице.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год.), „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването;
писмената форма не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152,
ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Действително от представения по
делото нотариален акт се установи, че ответниците са си запазили правото на
ползване върху топлоснабдения имот. В същото време
обаче ищецът претендира, че същите са потребители на ТЕ в качеството им на
собственици, а собственик е Е.Б.К., последната фигурира и като титуляр на
партидата на процесния имот с абонатен № 165362 както при ищеца, така и при
фирмата за дялово разпределение. Партидата на Е.Б.К. е открита по нейно изрично
писмено искане, като първоначално е декларирала, че живее сама, а след брака
ѝ – че семейството ѝ се състои от двама души. Установи се и че след
като са отчуждили процесния недвижим имот ответниците са променили адресната си
регистрация – регистрирали са се на адрес, различен от този, на който се намира
топлоснабдения имот.
При това положение настоящият
въззивен състав приема за неустановено по делото, че ответниците са страна по
облигационното правоотношение с ищеца, възникнало от договор за доставка на ТЕ
за битови нужди, респ. че същите са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените искове.
Ето защо исковата претенция по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото крайните
изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло.
По
отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат единствено въззивниците и ответници в
производството пред първата инстанция. Същите не са сторили такива в исковото
производство. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения въззивният съд определя възнаграждение на
АС „Л.К.“, БУЛСТАТ ******в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС за оказаната от него
чрез адв. Н.И.И. безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника Б.Л.К. в първоинстанционното производство. На основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения въззивният
съд определя възнаграждение на АС „И.“, БУЛСТАТ ******в размер на 360,00 лв. с
вкл. ДДС за оказаната от него чрез адв. Н.И.И.
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника А.С.К. в
първоинстанционното производство. Въззивниците
претендират сторени във въззивното производство разноски, като доказват такива
в размер на 50,00 лв. за държавна такса. Други разноски за въззивното
производство не се доказват и не се претендират.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000,00
лв.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 76495 от 24.04.2020 г., постановено по ГД
№ 74245 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 59 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** 23 Б срещу А.С.К., ЕГН ********** и Б.Л.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. София, район „Искър“ ж. к. „****** по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че А.С.К. и Б.Л.К.
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1053,32 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.11.2017
г., до изплащане на вземането, и сумата в размер на 168,33 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 16.09.2015 г. до 07.11.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
26.11.2017 г. по ЧГД № 81562 по описа за 2017 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** да заплати на
АС „Л.К.“, БУЛСТАТ ******на основание
чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата
от 360,00 лв. с
вкл. ДДС за оказаната от него
чрез адв. Н.И.И. безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника Б.Л.К. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** да заплати на
АС „И.“, БУЛСТАТ ******на основание
чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата
от 360,00 лв. с
вкл. ДДС за оказаната от него
чрез адв. Н.И.И. безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника А.С.К. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
А.С.К., ЕГН ********** и Б.Л.К., ЕГН ********** сумата
от 50,00 лв. за
разноски, сторени във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на „Нелбо инженеринг“ ЕООД
– трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.