№ 13
гр. Горна Оряховица, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200814 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „П.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Н. П.
Н., обжалва наказателно постановление № 35-0001162/20.10.2021 г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с което му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 104а от
Закона за автомобилните превози (наричан по-нататък в решението ЗАвтП) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че
обжалваното наказателно постановление е необосновано и че в същото не са
посочени датата на нарушението, обстоятелствата, при които нарушението е
извършено, нарушените законни разпоредби, собственото, бащиното и
фамилното име, възрастта, точният адрес и ЕГН на нарушителя. Посочва, че
противно на приетото от наказващия орган, дружеството не е променяло
седалището си, а адресът му на управление не е сред задължителните
реквизити на лиценза. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Пълномощникът на дружеството жалбоподател адв. М. Н. от ВТАК
поддържа жалбата. Моли съда да присъди на жалбоподателя направените по
1
делото разноски.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
– ПЛЕВЕН, представлявана от директора П. К., моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление (съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН на л. 3 от делото). В същото писмо възразява за прекомерност
на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в частта за
горницата над минималния размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател „П.“ ЕООД осъществява обществен превоз
на товари на територията на Република България съгласно лиценз, издаден от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (по-нататък ИААА) на 08.11.2018 г. и валиден до 05.12.2026
г.
На 26.05.2021 г. едноличният собственик на капитала на дружеството
приел решение, оформено с протокол от същата дата, за промяна на адреса на
управление на дружеството – от *** на *** в същия град.
На 02.06.2021 г. посочената промяна била вписана в Търговския
регистър по партидата на дружеството.
На 06.10.2021 г. дружеството подало в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Велико Търново заявление за отразяване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза, а именно на промяната на адреса на
управление.
При разглеждането на това заявление административният орган
констатирал, че дружеството е просрочило 30-дневния срок за заявяване на
промяната в адреса на управление, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП.
С оглед тази констатация свидетелят В. АНТ. М. – инспектор в отдел
„Контрол“ в РДАА – Плевен, съставил против дружеството в присъствието на
надлежно упълномощен негов представител акт за установяване на
2
административно нарушение № 294839/06.10.2021 г., в който приел, че е
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. Пълномощникът на
дружеството подписал съставения акт и получил срещу разписка препис от
акта.
На 20.10.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0001162/20.10.2021 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и наложил на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 104а от ЗАвтП за
нарушаване на посочената в акта разпоредба.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 17.11.2021 г. На 22.11.2021 г. подписаната от управителя жалба против
постановлението била заведена с входящ номер в РДАА – Плевен.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите В.
АНТ. М. и АЛ. Д. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан
на основание чл. 104а от ЗАвтП за това, че не е заявил пред органите на
ИААА промяна на вписани в лиценза обстоятелства в 30-дневен срок от
настъпването на промяната, а именно не е заявил промяната на седалището и
адреса на управление на дружеството в срок до 02.07.2021 г., с което е
нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от посочения закон.
Така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
На първо място, основателен е доводът на жалбоподателя, че в
процесния случай е настъпила промяна само на адреса на управление на
3
дружеството, но не и на седалището му, основан на легалните дефиниции на
тези две понятия в чл. 12, ал. 1 и 2 от ТЗ. Следователно фактическата
констатация в наказателното постановление, че превозвачът не е заявил в
срок настъпила промяна на седалището на дружеството, следва да бъде
преценена като необоснована.
На второ място, основателно е и възражението за погрешно посочване
на датата на извършване на нарушението. Посоченият в закона 30-дневен
срок за заявяване на промените в обстоятелствата тече от настъпването на
промяната, а не от вписването й в Търговския регистър. В процесния случай
промяната в адреса на управление на превозвача е настъпила на 26.05.2021 г.,
когато едноличният собственик на капитала на дружеството е приел
решението за промяна на адреса на управление, а не на 02.06.2021 г., когато
тази промяна е вписана в Търговския регистър. Следователно приетото от
наказващия орган за противоправно бездействие е довършено на 29.06.2021 г.
(вторник), а не на 02.07.2021 г., както е посочено в наказателното
постановление.
Освен поради посочените по-горе пороци на постановлението,
изразяващи в необоснованост на фактическите констатации на наказващия
орган, наказателното постановление е незаконосъобразно и поради допуснато
нарушение на материалния закон.
В приетата от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл. 10, ал.
1 от ЗАвтП не са посочени конкретните вписани в лиценза обстоятелства,
промяната на които подлежи на заявяване от превозвача в 30-дневен срок.
При липсата на изрично указание в закона актосъставителят и наказващият
орган са приели, че на заявяване подлежи и промяната в адреса на управление
на дружеството превозвач. Този извод на актосъставителя и наказващия орган
противоречи на изричната забрана в чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното
управление (ЗЕУ), съгласно която административните органи, не могат да
изискват от гражданите и организациите (в т.ч. търговските дружества –
изрично чл. 63, ал. 3 от ТЗ във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК) представянето или
доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат
служебно от първичния администратор на данните. В процесния случай
дружеството „П.“ ЕООД е изпълнило задължението си да заяви за вписване
настъпилата промяна на данните относно адреса си на управление в
4
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, която е първичният
администратор на тези данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ. Следователно
и по силата на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ за дружеството
превозвач поначало не е възникнало задължение да заяви повторно вече
вписаната в Търговския регистър промяна на адреса си на управление и пред
органите на ИААА. Като е приел противното и е наказал дружеството за
неизпълнение на несъществуващо негово задължение, наказващият орган е
нарушил материалния закон.
Изложеното по-горе налага обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на обезщетение за разноските, които е
направил в съдебното производството пред районния съд. Видно от
разписката, оформена като клауза в представения договор за правна защита и
съдействие, жалбоподателят е платил в брой 400 лв. за възнаграждение на
упълномощения защитник адвокат. От друга страна, въззивваемата страна е
направила възражение за прекомерност на платеното възнаграждение (в
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН). Като взе предвид, че с
обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв., че производството по обжалване на
постановлението пред първата инстанция се е развило в едно открито съдебно
заседание и че същото не се отличава с голяма фактическа или правна
сложност, съдът намира, че следва да уважи възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на разноските, като на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН присъди на жалбоподателя разноски в минималния определен в закона
размер от 300 лв. и остави без уважение искането за присъждане на разноски
в частта над 300 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв. По аргумент от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от ГПК и
от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски следва да
бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
доколкото директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен няма качеството на разпоредител с бюджет по
смисъла на закона (арг. от чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник на
ИААА).
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001162/20.10.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева) на
основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата 300,00 лв. (триста
лева), представляващи част от направените разноски в производството пред
районния съд за платено възнаграждение на пълномощника адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски в частта над уважения размер от 300 лв. до пълния
претендиран размер от 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6