Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на 12.04.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря
Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. № 7379 по описа за 2017 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 31 и чл.32 от ЗС.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от молба от
А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д., Н.и
сие”, представлявано от адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: ***
против М.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в която се твърди
следното: ищцата и ответницата са съсобственици на недвижим имот, находящ се в ***,
от който по силата на нотариален акт №88 от 13.06.2000 г. на Нотариус Ж.М., ищцата
притежава 109 кв.м. идеална част, цялото от 230кв.м., заедно със 7/12 идеални
части от втория етаж на къщата, построена в същото дворно място, както и
7/12идеални части от площта на тавана и мазата, която площ представлява разлика
между цялата им застроена площ и тази, която е прехвърлена на ищцата с
нотариален акт №26/1993 г., както и на ½ идеална част от магазина /от
който сама ползва плодовете, като събира наема/, находящ се в източната част на
първия етаж, при съседи на дворното място, подробно описан в цитирания по-горе
нотариален акт.
Досега ищцата правила опити
ответницата да й предостави достъп до съсобствения им имот, като
последният бил в края на 19 декември
2016 г., но без успех.
Този отказ е причина на ответницата да се изпрати нотариална покана за
предоставяне на достъп до имота, макари
отново без успех.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да разпредели реалното ползване на съсобствените на
страните имоти съобразно правата им в съсобствеността; да осъди на основание чл.31 ал.2 от ЗС ответницата да
заплати обезщетение за това, че е лишена от ползването на съсобствените имоти -
в размер 1200 лева за периода от 16.03.2017 г. до 16.09.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, с който
не се оспорва искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, но се оспорват квотите
на страните в съсобствеността, за което са наведени подробни доводи в отговора.
На свой ред ответницата заявява, че ищцата й пречи да ползва част от съсобствения имот – две стаи на втори
етаж от къщата, поради което претендира
обезщетение за периода от 1995-2010год. в размер на 5000лв. Впоследствие
искането не се поддържа и производството по делото в тази част е прекратено.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.Д., който
поддържа иска. Не представя писмена
защита.
В о.с.з. ответницата се представлява първоначално
от адв.М., чийто пълномощия впоследствие
е оттеглила. Няма ангажирано становище по съществото на спора, респ. не е
представена писмена защита след обявяване на делото за решаване.
По иска с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС : по
делото не се спори, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот,
както следва : II-ри жилищен етаж от сграда, имот с идентификатор 56722.659.835.1 по КККР
на гр.Плевен, целият с площ 110 кв.м., представляващ жилищна сграда, находяща
се в ***при части 7/12 за ищцата и 5/12 за ответната страна, както и на магазин
в източната част на I-вия етаж в същата сграда, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 56722.659.835.1.1 по КККР на гр.Плевен, при квоти за
страните - по 1/2 ид.ч. за всяка. Страните не спорят, че понастоящем този обект
е отдаден под наем с договор от 01.03.2011год. за сумата 200лв.
Разпоредбата на
чл.32 от ЗС урежда института на т.нар. „временна делба” или „разпределение на
ползването”. Чрез този способ, който има поначало договорен характер, на всеки
отделен съсобственик се предоставя пълната възможност да използва такава част
от съсобствената вещ, която съответства на правата му. Начинът на използване на
общата вещ може да бъде определен било от всички съсобственици чрез постигната
между тях спогодба, било от мнозинството в правата. Когато споразумение не може
да бъде постигнато, както и в случай, че решенето на мнозинството е вредно за
общата вещ или накърнява правата на тези с по-малка по права квота, законът
допуска съсобствениците да отнесат въпроса за разпределението на ползването
пред съда. В тази връзка по делото е прието заключение на ВЛ инж.С.С. /л.182 и
сл. от делото/, от което се установява, че няма възможност за изготвяне на
проект за реално ползване на съсобствените между страните имоти.
При това положение искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС: Когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. По
делото се установява, че ищцата е лишена от възможността да ползва съсобствения
с ответницата недвижим имот съобразно правата си. В тази връзка по делото е
приета като доказателство Нотариална покана, надлежно връчена на ответницата на
20.03.2017год., с която същата е приканена от ищцата да й осигури достъп до
имота, респ. да й заплаща по 250лв. месечно във вр. с лишаването от ползването му.
В тежест на ответницата е да докаже, че е дала достъп на ищцата до
съсобствения имот, респ. че й е
заплатила претендираното за процесния период обезщетение - за периода от
16.03.2017год. до 16.09.2017год. /исковата молба е депозирана в съда на
20.09.2017год./. Такива доказателства по делото не са представени. От
заключението на ВЛ С.С. се установява, че размерът на обезщетението за ползване
на 1/12 ид.част от етаж 2-ри на процесния
имот /вариант II на заключението/, при ползване като
жилище е 29,93лв. месечно. Съдът приема, че следва да определи размера
му именно на база на този вариант, даден от ВЛ, т.к. и видно от второто прието
заключение е, че не е установена проектна документация, свързана с промяна
на предназначението на процесните
помещения /от жилищни в офиси/, не са издавани разрешения за строеж и
разрешение за ползване на. В СГКК-Плевен също не се съхранява типов
инвестиционен проект за отразяване на
процесните три помещения като офиси. ВЛ дава заключение, че вероятно се касае за грешка при изготвяне на кадастралната карта,
поправима по реда на чл.51-54 от ЗКИР. Ето защо дължимото обезщетение следва да
се определи, като се вземе предвид жилищното предназначение на сградата – ет.2-ри,
което за процесния период възлиза на сумата 1466,57лв. Обезщетението, дължимо
се за същия период за ½ ид.част от магазина възлиза на сумата 700лв.,
или обезщетение в общ размер 2166,57лв. Т.к. не е направено надлежно изменение
на исковата претенция, то същата се явява основателна така, както се претендира
за по-малката сума -1200лв. и в този смисъл искът се явява изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва.
При
този изход на делото на ищцата се дължат разноски само за уважения иск, като следва да се присъдят и такива по
компенсация с оглед направените разноски по делото и от страна на ответницата.
При това положение, ответницата следва да заплати на ищцата разноски в размер
150лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Р.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д., Н.и сие”,
представлявано от адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: *** против М.П.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС
за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот : II-ри жилищен етаж
от сграда, имот с идентификатор 56722.659.835.1 по КККР на гр.Плевен, целият с
площ 110 кв.м., представляващ жилищна сграда, находяща се в ***/ при части 7/12
за ищцата и 5/12 за ответната страна/ и магазин в източната част на I-вия етаж
в същата сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56722.659.835.1.1 по КККР на гр.Плевен, /при квоти за страните - по 1/2 ид.ч.
за всяка/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.31 ал.2
от ЗС М.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д., Н.и сие”, представлявано
от адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: ***, обезщетение за лишаване
правото на ползване на съсобствения имот
за периода от 16.03.2017год. до 16.09.2017год. в размер на 1200лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2017год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК М.П.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д., Н.и сие”, представлявано
от адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: ***, разноски по делото
съразмерно уважената част на исковете и по компенсация в размер 150лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: