Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260075                 3 ноември 2020 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 14 октомври 2020…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Катерина Маджова………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 111 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.

         Ищецът Взаимоспомагателна каса при ОРБ „П.К.“ твърди, че по споразумение с ответника УМБАЛ „П.Д.С.К.“ му е възложил да удържа от трудовите възнаграждения на работещите членове на Взаимоспомагателната каса (ВСК) членския внос, както и суми за погасяване на задължения по предоставени заеми към касата, след което да превежда сумите по сметката на ВСК. Така продължило до 2016 г. Твърди, че през последните години във ВСК членуват около 200 души, които са работници и служители в „УМБАЛ - П.Д.С.К.“ АД, „К.О.Ц.-С.З.“ ЕООД, Центъра за спешна помощ, Кръвна банка и др. Удръжките се правели на ведомостта за заплати, в която имало нарочна колона за дължимия към ВСК членски внос и колона за дължим към ВСК заем. Размерът на месечния членски внос не бил еднакъв за всички членове, защото всеки определял размера на вноската си сам. Към началото на 2015 г.  ответникът започнал да забавя превеждането на удържаните от членовете на ВСК суми поради материални затруднения на ответното търговско дружество и нуждата му от средства за закупуването на лекарства и консумативи за болните. Това обаче затруднявало работата на касата. През м. септември 2015 г. ответникът удържал по ведомостта вноските на членовете на ВСК, работещи в УМБАЛ - П.Д.С.К.“ АД, но не ги превел на ВСК. Така постъпил и през м. октомври, ноември, декември 2015 г. и януари 2016 г. Ищецът твърди, че многократно се е обръщал към директора, който ги уверявал, че ще си получат  парите в най-скоро време. След м. януари 2016 г. ответникът едностранно престанал да удържа по ведомост вноските от заплатите на медицинските работници, членове на ВСК. Общо към лятото на 2017 г. останали неплатени 4 020 лв. за м. септември 2015г.; 20 788 лв. за м. октомври 2015 г.; 20 404 лв. за м. ноември 2015 г.; 20 787 лв. за м. декември 2015 г. и 18 107,84 лв. за м. януари 2016 г. Или общо 84 106,84 лв.

        Ищецът твърди  на 29.09.2017 г. с ответника сключили спогодба, в която уредили начина, по който  той да изплати на ВСК дължимата сума, а именно в размер на по 3 000лв. месечно с падеж  на 10-то число на всеки месец, докато дългът бъде изцяло погасен. Уговорено било  първата вноска да бъде платена 10 дни след подписване на спогодбата. Страните  регламентирали и възможността  ответникът да изплати целия дял на негов работник или служител във ВСК, ако същият заяви писмено намерението си за това.

        Ищецът твърди, че споразумението не било изпълнено. Внесени били само няколко вноски. Дължимият остатък бил около 47 000 лв. Ответникът връщал суми и директно на работниците и служителите. Дългът към датата на исковата молба възлизал на 30 000 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума, заедно със законната лихва.

                      Ответникът счита, че исковата молба е подадена от лице, което не притежава надлежна правосубектност и респективно активна процесуална легитимация, защото не притежава надлежен юридически статут и не представлява по действащия правен режим към настоящия момент взаимоспомагателна каса. Наличието на регистрация по регистъра Булстат не променя това положение. Излага съображения в подкрепа на становището си, по които съдът се е произнесъл с определението за насрочване и в с.з. от  15.01.2020 г. Твърди че удръжките, които е правила болницата от съответните работници и служители, са били правени в нарушение на КТ, тъй като нито един от тях не е дал писмено своето съгласие за това. Тези суми следвало да се възстановят на работниците, а не на неправосубектна организация. Твърди, че нямало никакви ангажирани данни, липсват и твърдения, че към съществуващите професионални съюзи в България и съобразно действащия правен режим да е налице организация, създадена по установения от закона ред, или работниците и служителите, които членуват в тази организация, да имат отношение към цитираните по-горе действително съществуващи профсъюзни конфедерации. Твърди, че преведените досега суми са били платени без всякакво правно основание, в противоречие със закона и по същество представляват неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че по същество въпросната организация е осъществявала банкова дейност без разрешение на държавата. Твърди, че в бюджета на ищеца съществува огромен дефицит и в същия липсват огромни суми, които са раздадени на различни лица, не са върнати и по същество представляват също обект на престъпно посегателство. Онези суми, които болницата е събрала без основание, постепенно тя ги връща на работниците и служителите от чиито заплати те са били удържани и това са отношения между доверителя ми и неговите работници и служители, облигационни правоотношения, към които ищецът няма никакво отношение. Иска искът да бъде отхвърлен.

                         Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и приложимото право, намери за установено следното:

                   Предявеният иск е допустим. Възраженията на ответника относно редовността на исковата молба и недопустимостта на иска са неоснователни. Ищецът е юридическо лице съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа за взаимоспомагателните каси и фондове (ДВ, бр. 197 от 1950 г.), който нормативен акт не е отменен и е действащ към настоящия момент. Съгласно чл. 11, ал.3 ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В случая няма друг нормативен акт, който да урежда по различен начин правоотношенията, уредени с посочения указ. Съгласно чл.1, ал.3 от указа взаимоспомагателните каси придобиват качеството на юридическо лице от деня на регистрирането, а видно от представеното удостоверение (стр.147 от делото) ищецът е регистриран.  Неотносимо към  юридическия статут  на ищеца е неговото наименование. Освен това за съда няма съмнение, че ОРБ „П.К.“ е предишно наименование на УМБАЛ „П.Д.С.К.“. Неотносимо към юридическия статут на ищеца е и обстоятелството, че не е към нито един от съществуващите в Р България профсъюзи. Няма значение, че посочените в Указа за взаимоспомагателните каси и фондове учреждения, организации и пр. не съществуват към настоящия момент, тъй като това не засята установеното в чл.1, ал.2 правило, че взаимоспомагателните каси са юридически лица. С други думи ищецът по силата на този все още съществуващ нормативен акт е юридическо лице, респ. процесуално правоспособен и дееспособен, както и процесуално легитимиран да участва в производството като самостоятелна страна.

                     Предявеният иск е частично основателен.

                     Ищецът е взаимоспомагателна каса, в която членуват работници и служители от различни медицински структури в гр. Стара Загора, в т.ч. и работници и служители на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД. По делото е установено от първоначалното заключение на вещото лице, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели М.В.Д.и В.И.Д., че  членският внос, както и суми за погасяване на задължения по предоставени заеми към касата, били удържани от трудовите възнаграждения на членовете на касата, след което били превеждани по сметката на ВСК. Това  продължило до 2016 г. – последните удръжки били направени през м. януари 2016 г., след което болницата преустановила тази дейност. По делото е установено, че последният превод е направен на 28.01.2016 г.

                   На  29.09.2017 г. между страните по делото е сключена спогодба, по силата на която УМБАЛ „П.Д.С.К.“ поема задължението да превежда по сметка на ВСК ежемесечно сума в размер на 3 000 лв. до пълното погасяване на задължението си към касата. Уговорено е, че болницата има право да изплаща дължимата сума към работник или служител, който писмено поиска удържаната сума да му бъде върната. Така изплатената сума се приспада от следващата дължима към ВСК вноска, като болницата посочи лицето и сумата, която е изплатена.

                   От допълнителното заключение на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установява, че задължението на болницата към ВСК към 29.09.2017 г. (датата на подписване на спогодбата) е в размер на 80 083,84 лв. Тъй като по делото липсват други данни за размера на това задължение, вкл. и в спогодбата, в която той не е посочен, съдът приема, че това е сумата, която болницата дължи към ВСК към посочената дата. След сключване на спогодбата болницата е превела на ВСК общо 35 392 лв., както следва: 3 038 лв. на 03.10.2017 г.; 218 лв. на 25.10.2017 г.; 3 006 лв. на 30.11.2017 г.; 3 042 лв. на 28.12.2017 г.; 3 490 лв. на 16.02.2018 г.; 3 130 лв.  на 20.04.2018 г.; 3 380 лв. на 21.05.2018 г.; 3 048 лв. на 29.06.2018 г.; 3 220 лв. на 13.08.2018 г.; 3 680 лв. на 15.03.2019 г.; 2 266 лв. на 17.05.2019 г. и 1 028 лв. на 21.06.2019 г. След този последен превод други плащания към ВСК не са правени. В същото време болницата е изплащала и на членовете на ВСК удържани суми общо в размер на 42 002 лв. Общо за периода от 02.10.2017 г. до 19.06.2020 г. ответникът е изплатил 77 394 лв. Неплатени са останали 2 689,84 лв. С разходни касови ордери от 04.08.2020 г. и от 05.08.2020 г. били изплатени направени удръжки на три лица, заявили това писмено, общо в размер на 1 117 лв. Тези платежни документи са отразени в счетоводната система на ответника съгласно заключението на вещото лице. Така неиздължената сума по спогодбата от 29.09.2017 г. остава в размер на 1 572,84 лв.

                   При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

                   Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата, ако длъжникът не изпълни точно задължението си. В случая страните по делото са в договорни правоотношения по силата на сключената между тях спогодба от 29.09.2017 г. и задължението на ответника по делото произлиза от нея - той се е задължил да изплаща ежемесечно на ищеца сума в размер на 3 000 лв. По правната си същност спогодбата, от която ищецът черпи права, представлява договор за структуриране на изпълнение на задължение по чл. 284, ал.2 ЗЗД. Установените между УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД и ВСК отношения по повод на събирането на пари, представляващи дължимите към ВСК суми за членски внос и за погасяване на предоставени заеми, представляват по правната си същност договор за поръчка, по силата на който довереникът (УМБАЛ „П.Д.С.К.) се задължава да извърши за сметка на доверителя (ВСК) възложените му от последния действия (събирането на суми за членски внос и за погасяване на предоставени заеми от работниците и служителите в болницата). Ежемесечно, съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД, довереникът е давал сметка и е предавал на доверителя това, което е получил при изпълнението на поръчката. Неоснователно е възражението на ответника, че удръжките от заплатите на работниците и служителите за погасяване на задълженията им към ВСК са били правени в нарушение на КТ. Вярно е, че съгласно чл.272, ал.1 КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за изрично посочените в текста плащания, сред които не е плащането за задължение за членски внос и погасяване на заем към ВКС. Но в случая, видно от представените по делото заявления на работници и служители за приемането им като членове на ВКС, те са дали съгласието си вноските да бъдат удържани от заплатите им. Посочената по-горе сума от 1 572,84 лв., останала неизплатена по процесната спогодба, съставлява удържаните суми на седем лица, четири  от които са заявили съгласието си сумите към ВКС да бъдат удържани от заплатите им и това е видно от заявленията, които са приложени по делото. По отношение на останалите три лица съдът приема, че те също са дали такова съгласие. Основание да се направи този извод дава съвкупната преценка на останалите заявления, изготвени върху предварително изработени бланки, и показанията на разпитаните по делото свидетелки, които твърдят именно този факт, че заявленията се изготвят върху бланки. Неоснователно е възражението на ищеца, изложено в писмената защита, че според заключението на вещото лице дължимата към края на 2019 г. сума е в размер на 35 527,84 лв., а претенцията е за 30 000 лв. към м. октомври 2019 г., поради което искът е основателен за този размер и към датата на исковата молба ответникът е дължал на ищеца дори по-голяма сума. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая, след предявяването на иска ответникът, съобразно уговорената в процесната спогодба възможност да изплаща дължимите суми на работниците и служителите при писмено поискване, е изплащал суми, чийто размер следва да бъде приспаднат от общото задължение, както изрично е уговорено между страните по делото.

                   С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че искът е основателен до размера на сумата от 1 572,84 лв., която сума нито е изплатена на ВСК съгласно спогодбата от 29.09.2017 г., нито е изплатена на лицата, от които е удържана съобразно възможността, предвидена в същата спогодба, за да бъде приспадната от задължението. С оглед на изхода от спора ответникът дължи на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 108,53 лв. съразмерно с уважената част от иска. Разноски за платено адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като по делото няма данни такова да е било действително платено – липсва отбелязване в договора за правна помощ, че уговореното възнаграждение е платено. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 4 045,18 лв. за направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

 

                               Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „П.Д.С.К.“ АД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й.П.Й., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Взаимоспомагателна каса при ОРБ „П.К.“, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от председателя на Управителния съвет С.З.Д., ЕИК *********, сумата от 1 572,84 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два лева и 84 стотинки), представляваща неизпълнено парично  задължение по спогодба от 29.09.2017 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.10.2019 г., до окончателното изплащане на сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част – над присъдените 1 572,84 лв. до размера на претендираните 30 000 лв., като неоснователен.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Университетска многопрофилна болница за активно лечение „П.Д.С.К.“ АД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й.П.Й., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Взаимоспомагателна каса при ОРБ „П.К.“, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от председателя на Управителния съвет С.З.Д., ЕИК *********, сумата от 108,53 лв. за направените по делото разноски за платена държавна такса и възнаграждения за вещите лица съразмерно с уважената част от иска.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Взаимоспомагателна каса при ОРБ „П.К.“, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от председателя на Управителния съвет С.З.Д., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „П.Д.С.К.“ АД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й.П.Й., ЕИК *********, сумата от 4 045,18 лв. за направените по делото разноски за платена държавна такса,  възнаграждения за вещите лица и възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                        СЪДИЯ: