Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на
втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№80 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК –
установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2017г.,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника С.С.И. бил сключен Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с №CREX-14757730.
Съгласно този договор на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1823 лева,
като тя се задължила да го върне заедно със застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 147,66 лева. Кредитът и
застрахователната премия трябвало да бъдат върнати от ответника на 18 равни
части, включени в месечната погасителна вноска. Погасителните вноски включвали
освен главницата и надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита, както и определена добавка, съставляваща печалбата на
кредитора. Така общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 2502,54 лева, като договорната лихва била в размер на 531,88 лева.
Всяка месечна погасителна вноска била в размер на 139,03 лева, като
задължението трябвало да бъде изцяло заплатено до 05.11.2018г., при първа
погасителна вноска дължима на 05.06.2017г. Кредитополучателят не изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредитора
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост след
невнасяне на две месечни погасителни вноски, считано от 05.09.2017г. Съгласно
условията на договора, ответникът дължал и лихва за забава върху всяка забавена
вноска, като за периода от 06.09.2017г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, тя била в размер на 221,42 лева.
Сумата, която длъжникът бил заплатил по договора била 278,06 лева, като с нея
били погасени договорна лихва 106,18 лева и главница 171,88 лева.
На 16.01.2018г. било подписано Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ищеца „АСВ“ЕАД, по силата на който
вземането по отношение на ответника, произтичащо от горепосочения договор, било
прехвърлено в полза на ищцовото дружество. „АСВ“ЕАД се задължило от името на
цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. В изпълнение на това,
ищецът изпратил уведомление до ответника, като то било получено лично от нея на
26.01.2018г. Посочва, че на 16.10.2018г. до ответника било изпратено и писмо с
информация за извършената цесия, както и за настъпилата автоматична предсрочна
изискуемост на вземането, считано от 05.09.2017г. Това писмо било получено от
ответника лично на 21.10.2018г.
На 31.10.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника за задълженията, произтичащи от горепосочения договор за кредит. В
тази връзка съдът образувал ч.гр.д.№1697/2018г., по което на 02.11.2018г. била
издадена Заповед №925 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със
същата заповед на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от
1798,78 лева- главница за периода 05.08.2017г. до 05.11.2018г., по отношение на
която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.09.2017г., договорна
лихва в размер на 425,70 лева за периода от 05.08.2017г. до 05.11.2018г., по
отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.09.2017г.,
обезщетение за забава за периода от 06.09.2017г. до 31.10.2018г. в размер на
221,42 лева, законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно с деловодни разноски в размер на
98,92 лева.така издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, съобразно разпоредбата на чл.415
ал.1 т.2 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в горепосочената
заповед за изпълнение.
Ответникът С.С.И., чрез своя особен представител
адв.С.Я., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва
исковете като неоснователни и недопустими. Счита, че предсрочната изискуемост е
недействителна в качеството на нищожност, тъй като не е била обявена на
длъжника. Уведомителното писмо за това не изхожда от кредитора и не е
достигнало до длъжника, като обратната разписка, на която ищеца се позовава е
несъотносима към уведомителното писмо. Заявява, че клаузите в договора за
кредит имат неравноправен характер. Тези неравноправни клаузи се отнасяли за
общия размер на кредита, общата дължима сума от потребителя, продължителността
на кредита, размера на погасителните вноски, датата на изготвяне, датата на
отпускане, първа падежна дата, вид погасителен план /приложима лихвена
конвенция/, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, които не са
индивидуално уговорени клаузи. По делото липсвали доказателства, от които да е
видно наличието на индивидуално уговорените клаузи от договора. Неправилно в
исковата молба било посочено, че при подписване на договора клиента е бил
запознат със съдържанието на неговите клаузи, приема същите и няма забележки
към тях. Иска съдът да прогласи за нищожни клаузите от договора касаещи общия
размер на кредита, общата дължима сума от потребителя, продължителността на
кредита, размера на погасителните вноски, датата на изготвяне, датата на
отпускане ,първата падежна дата, вид погасителен план/ приложима лихвена
конвенция/, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите. Претендира
присъждане на направени деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит CREX-14757730 от 02.05.2017г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставила на С.С.И. потребителски паричен
кредит в размер на 1970,66 лева. Кредита ответника следвало да върне на
18бр.месечни погасителни вноски, всяка в размер от 139,03 лева, като общата
стойност на плащанията възлизала на 2502,54 лева. С така отпуснатия й кредит С.С.И.
закупила матрак „Зеро мемори“ и спален комплект „Грация“. В общо дължимата сума
от ответника била включена и стойността на застраховка от 147,66 лева.
Месечните вноски трябвало да бъдат плащани от ответника съгласно Погасителен план,
част от сключения договор за кредит, като последната вноска била дължима на
05.11.2018г., а първата на 05.06.2017г.
Всяка от тези вноски се дължала на 5-о число на текущия месец. Съгласно
чл.1 от Договора, кредитополучателя се съгласявал предоставения му кредит да се
изплати пряко на упълномощения търговски партньор, като това съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита. Видно от чл.2 от Договора, месечните погасителни вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и заплащане на надбавка, представляваща
печалба на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. При забава на една или повече
месечни вноски кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането /чл.3
от Договора/. Съгласно същия договор, с подписа си като кредитополучател лицето
удостоверявало, че е получило стоката/услугата и му е била продадена и
предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор.
Видно от представения по делото договор, ответника С.С.И. е подписала същия
като кредитополучател на 02.05.2017г.
От приложения към
исковата молба заверен препис от фактура №**********/02.05.2017г. се установява,
че С.С.И. е закупила с предоставения й кредит матрак „Зеро мемори“ и спален
комплект „Грация“ за сумата от 1822,99 лева от магазин „Енди син“ЕООД.
Съгласно
представения като доказателство по делото препис от Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
прехвърлил в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях. По
този начин ищецът придобил всички дължими от съответните длъжници погасителни
анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни
парични претенции, свързани с вземанията, които
са били вече възникнали и дължими. Във връзка с така сключения между
страните Рамков договор, на 21.08.2017г. било подписано и Допълнително
споразумение за продажба и прехвърляне на вземания, като видно от Приложение
№1/16.01.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлило на ищеца и
вземането по Договор за потребителски кредит CREX-14757730 от 02.05.2017г., сключен с длъжника С.С.И., по
което към този момент тя дължала главница от 1798,78 лева, договорна лихва
425,70 лева и лихва за просрочие 64,21 лева или общо сумата от 2288,69 лева.
С Писмено
потвърждение от 16.01.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е потвърдило извършената продажба на всички
вземания в полза на ищеца, индивидуализирани и описани в горепосоченото Приложение
№1/16.01.2018г. Наред с това, издало и Пълномощно, с което упълномощила
„АСВ“ЕАД да уведоми съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
договор за цесия, допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на
които вземанията към тях се прехвърлени в полза на ищеца.
Съгласно
представеното с исковата молба Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания/цесия/ от 17.01.2018г., „АСВ“ЕАД уведомило ответника за извършената
цесия на вземането по отношение на нея, както и че към тази дата задължението й
възлиза на 2288,69 лева. Поканило я в срок от 5 дни от получаване на показаната
да погаси дължимата сума към „АСВ“ЕАД или да се свърже с нея за договаряне на
плащане на задължението на равни месечни вноски. Видно от представеното по
делото Известие за доставяне, въпросното уведомително писмо е било връчено
лично на ответника срещу подпис на 29.01.2018г.
На 15.10.2018г.
ищецът изпратил до ответника второ Уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания/цесия/. Повторно я уведомил, че за извършената цесия на вземането
по отношение на нея, както и че към тази дата задължението й възлиза на 2445,90
лева. Поканило я в срок от 5 дни от получаване на показаната да погаси
дължимата сума към „АСВ“ЕАД или да се свърже с нея за договаряне на плащане на
задължението на равни месечни вноски. Със същото уведомително писмо, С.С.И.
изрично била уведомена, че поради неплащане в срок на погасителни вноски по
Договор за потребителски кредит CREX-14757730 от 02.05.2017г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на
вземанията по договора за кредит, считано от 05.09.2017г., която дата
представлява падежа на четвърта погасителна вноска. Видно от представеното по
делото Известие за доставяне, въпросното уведомително писмо е било връчено
лично на ответника срещу подпис на 22.10.2018г.
Поради това, че С.С.И.
не изпълнила задължението си по Договора и след отправените и две покани за
това, на 31.10.2018г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед
за изпълнение по отношение на длъжника да заплати сумата от 1798,78 лева,
дължима по Договор за потребителски заем №CREX -14757730 от 02.05.2017г., представляващи главница за
периода от 05.08.2017г. до 05.11.2018г., договорна лихва за периода от 05.08.2017г.
до 05.11.2018г. в размер на 425,70 лева, мораторна лихва за периода от 06.09.2017г.
до 31.10.2018г. в размер на 221,42 лева, законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда-01.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№1697/2018г., по което съдът издал Заповед №925/02.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът
разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което възникнали
предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на настоящия
установителен иск от страна на ищеца.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото е, че общия размер на
задължението по процесния договор за потребителски кредит е 2502,54 лева, като
главницата е в размер на 1970,66 лева, а договорната лихва- 531,88 лева.
Ответникът е платила две месечни вноски общо в размер на 278,06 лева, с които
били погасени главница 171,88 лева и договорна лихва 106,18 лева. До
05.11.2018г. не била погасена главница от 1798,78 лева и договорна лихва за
периода от 05.08.2017г. до 05.11.2018г. в размер на 425,70 лева. Обезщетението
за забава за периода от 06.09.2017г.-денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявление в съда за издаване
на заповед за изпълнение -31.10.2018г. е в размер на 243,90 лева.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№925/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1697/2018г.
Между страните не
се спори, че на 02.05.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и С.С.И. са
сключили Договор за потребителски заем №CREX -14757730. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е била предоставена в кредит парична сума за закупуване на матрак и
спален комплект, която тя е трябвало да върне на 18 месечни вноски, през
периода от 05.06.2017г. до 05.11.2018г., като общо дължимата сума на кредитора
е в размер на 2502,54 лева. Няма спор, че след сключване на процесния договор С.С.И.
е придобила собствеността на матрак и спален комплект, които закупила от
магазин „Енди син“ ЕООД в Димитровград, сумата за които в размер на общо
1822,99 лева е била платена на търговеца от страна на кредитора. Признава се от
ищцовото дружество, че ответника е платил по договора за кредит общо 278,06
лева. Безспорно установено по делото е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
прехвърлило вземането си към ответника в полза на ищеца, считано от
16.01.2018г. Няма спор, че за извършената цесия С.С.И. е била уведомена лично с
уведомителни писма, изпратени и от „АСВ“ЕАД и връчени й срещу подпис.
Спорно по делото е настъпила
ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, дължи ли и
какви суми С.И. на „АСВ“ЕАД, както и налице ли са неравноправни клаузи в
договора за кредит
На първо място
съдът намира възражението на особения представител на ответника, че длъжника не
е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за кредит за неоснователно. Видно от разпоредбите на процесния договор
е, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва при неплащане на две и
повече месечни вноски, уговорени в погасителния план от страните. По делото не
са налице доказателства, освен направеното от страна на ищеца признание за
платена сума от ответника в размер на
278,06 лева, за погасяване на други задължения по договора за кредит. Доколкото
размера на всяка месечна погасителна вноска е определен на 139,03 лева, като
първата от тях е дължима на 05.06.2017г., то с така извършеното плащане са били
погасени само първите две вноски по кредита- тези за 05.06.2017г. и за 05.07.2017г.
В този смисъл и съгласно чл.3 от Договора след настъпилата забава на следващите
две дължими вноски за м.август и м.септември 2017г. за кредитора е възникнало
право да обяви предсрочната изискуемост на цялото задължение, считано от падежа
на втората неплатена вноска, т.е. от 05.09.2017г. В случая не са налице данни
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД да е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит. Това обаче е направил новия
кредитор на ответника, който е придобил вземането към С.И. съгласно сключения
договор за цесия, считано от 16.01.2018г. На първо място, ищецът е уведомил с
нарочно писмо длъжника, че вземането по отношение на него е било прехвърлено от
кредитора му в полза на „АСВ“ЕАД и той дължи плащане по договора за кредит вече
на него. В последствие с повторно уведомително писмо, също връчено лично на
ответника, освен за извършената цесия, тя е уведомена от новия си кредитор, че
поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора за кредит, вземането
по него е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 05.09.2017г.-
датата на падеж на втората неплатена от нея месечна вноска. Уведомителното
писмо е било връчено лично на ответника срещу положен подпис, автентичността на
който не беше оспорен в настоящото производство. В самото известие за
доставяне, прието като доказателство по делото, се съдържа информация за това,
че на ответника било доставено именно
горепосоченото уведомително писмо, изпратено от ищеца, а не друг документ. Предвид
това съдът счита, че ответника е била лично и надлежно уведомена от страна на
ищеца, както за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит, така и за извършената цесия, съгласно която вземането към нея е било
прехвърлено от първоначалния кредитор в полза на „АСВ“ЕАД.
На следващо място,
предвид настъпилата забава в плащанията по Договора, както и след неплащане от
страна на ответника на втора погасителна вноска на 05.09.2017г., за ищеца, като
правоприемник на първоначалния кредитор, е възникнало основание да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Видно от приетите като доказателства по
делото уведомително писмо от 15.10.2018г. и известие за доставяне на това писмо
е, че уведомлението за предсрочна изискуемост и цесия е била изпратено и
връчена лично на ответника, срещу неин подпис, на 22.10.2018г., т.е. преди
депозирането в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от ищеца на 31.10.2018г.
Предвид това, съдът
счита, че в настоящото производство ищецът доказва по категоричен начин, че е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението му по процесния
договор за кредит преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда. Налице са посочените в т.18
от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, за да се приеме,
че цялото останало неплатено задължение по договора за кредит е станало
предсрочно изискуемо, тъй като ищеца надлежно е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявил лично на длъжника това обстоятелство.
С оглед на
изложеното, съдът намира така предявения установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за основателен. Безспорно се установи възникналото между страните
облигационно отношение, както и частичното неизпълнение на възникналото от него
задължение на ответника към ищеца за плащане последните 16бр. от дължимите погасителни
вноски, считано от 05.08.2017г. до 05.11.2018г. Съгласно представения по делото
Погасителен план, който е неразделна част от сключения между страните договор
за потребителски кредит, всяка от дължимите месечни вноски е в размер на 139,03
лева, като в тях е включена дължима главница и договорна лихва. Въпросните 16бр.месечни
вноски са на обща стойност 2248,48 лева, като видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, ответника продължава да дължи общо главница в
размер на 1798,78 лева и договорна лихва за времето от 05.08.2017г. до 05.11.2018г.
в размер на 425,70 лева или общо сумата от 2224,43 лева. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не бяха представени доказателства за
погасяване на горепосочените задължения за главница и договорна лихва. Същите
по размер съвпадат с посочените такива в издадената от съда Заповед №925/02.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1697/2018г.,
поради което и предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК се
явява основателен и доказан по размер.
Доколкото ответника
не е изпълнила задължението си за плащане на последните 16бр. месечни погасителни
вноски, то за периода от 06.09.2017г. –датата, на която вземането е станало
предсрочно изискуемо до 31.10.2018г. същата дължи на ищеца и лихва за забава.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза обезщетението за
забава за този период възлиза на 243,90 лева. Доколкото ищецът за същия период
в исковата си молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение
претендира лихва в размер на 221,42 лева, т.е. по –малък от установения от
вещото лице, съдът намира, че искът са явява основателен именно до този
по-нисък размер, съответстващ и на посочения в издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№1697/2018г. по описа на РС-Димитровград. С оглед на това, предявения от ищеца иск с
правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и в тази му част.
На последно място
съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника за неравноправен характер на клаузите от процесния договор за кредит,
които се отнасят до общия му размер, общата дължима сума от потребителя без да
се конкретизират дължимите главница и лихви, включени във всяка една
погасителна вноска. Обстоятелството,
че във всяка погасителна вноска по погасителния
план към Договора за потребителски кредит не е посочена частта от главницата и
възнаградителната лихва, която потребителят дължи, не води до нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото тези елементи са
посочени точно и ясно, макар и общо в размките на целия период, а и е
утвърдена търговска практика първоначално потребителят да заплаща по-голям размер на
възнаградителната лихва от месечната погасителна вноска, а след това от главницата. Неоснователно е и възражението на
особения представител, че при подписване на договора клиента не
е бил запознат със съдържанието на неговите клаузи, приема същите и няма
забележки към тях. Въпросният договор е бил сключен по инициатива на ответника,
която е подписала същия декларирайки, че е запозната и приема неговите клаузи. По делото не се събраха никакви доказателства,
от които да се направи извод, че С.И. е неграмотна или не е имала нужните
познания, за да се запознае със съдържанието на договора и да разбере същото,
преди да го подпише.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски във връзка с предявения установителен иск, а именно 123,03 лева
за платена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 201
лева-възнаграждение за особен представител и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
С оглед уважаването на предявения установителен
иск, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него
разноски по ч.гр.д.№ 1697/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 98,92
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.С.И., с ЕГН **********,***, че по
Договор за потребителски кредит №CREX -14757730 от
02.05.2017г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- изпълнителни директори, сумата от 1798,78 лева
/хиляда седемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/
главница за периода от 05.08.2017г. до 05.11.2018г., договорна лихва в размер
на 425,70 лева /четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет стотинки/ за
периода от 05.08.2017г. до 05.11.2018г., обезщетение за забава за периода от
06.09.2017г. до 31.10.2018г. в размер на 221,42 лева /двеста двадесет и един
лева и четиридесет и две стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от
01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №925/02.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1697/2018г. по
описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- изпълнителни директори, сумата от 624,03 лева /шестстотин двадесет и
четири лева и три стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и
98,92 лева /деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ разноски по
ч.гр.д.№1697/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: