РЕШЕНИЕ
№ 2389
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110115828 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след Решение № 11874/04.12.2023 г.,
постановено по адм. дело № 9044/2023 г. по описа на ВАС, IV отделение, с което е отменено
Определение № 5705/12.05.2023 г. по гр. д. № 2804/2023 г. по описа на РС - Варна, 18-и
състав, оставено в сила с Определение № 1975/11.07.2023 г., постановено по к. ч. а. д. №
1404/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС - Варна, съобразно указанията в мотивната част на
Решението - за разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание с надлежно
призоваване на всички страни.
Предмет на обжалване пред Районния съд от страна на В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, е Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ - Община
Варна, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследник на А. Н. С.: С. П. Л., за поземлен имот,
представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия - местност Боровец-север,
селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище на кв.
„Галата“, общ. Варна, с идентификационен № **, кадастрален район 5401 по ПНИ на
местност Боровец-север, землище на кв. „Галата“, за площ от 477 кв. м, при граници: имоти
с идентификационни №№ ***.
В жалбата жалбоподателят излага, че издадената заповед е нищожна. Твърди, че
1
нищожността й се състои в това, че е издадена извън правомощията на районния кмет, който
е решил спор за собственост при липса на компетентност за това. Отделно се позовава на чл.
177, ал. 2 от АПК, а именно: противоречие с влязло в сила Решение № 784/21.01.1994 г. на
ВС на РБ за отмяна на конфискацията на имуществото на А. С..
В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. Т. не се явява лично, не се представлява. С
молба вх. № 41898/27.05.2024 г. представя подробна писмена защита, с която поддържа
жалбата.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Кметът на район „Аспарухово“ - Община
Варна, не се явява лично, представлява се от ст. юрисконсулт М. К.. Поддържа
законосъобразността на атакуваната заповед. Счита, че жалбоподателят няма правен интерес
от обжалване на заповедта, тъй като не е участник в административното производство и не е
заинтересована страна по същото. Оспорва подведомствеността на Районния съд, тъй като
счита, че се касае за производство по чл. 128 от АПК.
В съдебно заседание заинтересованата страна С. П. Л. не се явява лично,
представлява се от адв. К. К. от АК - Варна. Изразява становище, че жалбоподателят няма
правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като не е участник в
административното производство и не е заинтересована страна по същото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Издадена е Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ -
Община Варна, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед №
5518/31.12,2019 г. на Кмета на Община Варна за предоставяне на пълномощие на кметовете
по райони, въз основа на влязъл в сила ПНИ на местност Боровец-север, землище кв.
„Галата“, общ. Варна, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областен
управител на област с административен център гр. Варна, Нотариално завещание № 2, том I,
рег. № 8342/2011 г., Решение № 1720/14.07.2017 г. на Апелативен съд - София, Решение №
88/09.07.2018 г. на ВКС, Решение № 879/08.05.2002 г. на Поземлена комисия - Варна, и
скица № 15-266173/15.03.2021 г., издадена от СГКК - Варна, е наредено да бъде
възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на
наследник на А. Н. С.: С. П. Л., за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в
урбанизирана територия - местност Боровец-север, селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ с местно значение, землище на кв. „Галата“, общ. Варна, с идентификационен №
**, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност Боровец-север, землище на кв. „Галата“, за
площ от 477 кв. м, при граници: имоти с идентификационни №№ ***.
Горната заповед е обжалвана от В. Д. Т..
Направеното пред настоящата инстанция възражение от процесуалния представител
на Кмета на район „Аспарухово“ - Община Варна, за неподведомственост на спора на
гражданския съд е неоснователно, тъй като съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК,
индивидyaлнитe aдминиcтpaтивни aĸтoвe пo ЗСПЗЗ и пpaвилниĸa зa пpилaгaнeтo мy -
какъвто именно акт се явява процесната Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г., мoгaт дa ce
oбжaлвaт пpeд paйoнния cъд пo мecтoнaxoждeниe нa имoтa пo peдa нa AПК.
Съгласно ТР № 3 от 16.04.2013 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, при оспорване
на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже
пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси на
жалбоподателя. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка от
2
категорията на абсолютните. Той трябва да е личен - никой не може от свое име да търси
съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк и непосредствен. Пряко засягане е
налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни
интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават
права или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия
или за които той поражда задължения.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материално-легитимирани
в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи - това са
собствениците, притежавали съответните земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали
земите са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, или техните наследници.
С Решение № 879/08.05.2002 г. на Поземлена комисия - Варна, е възстановено
правото на собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари
граници на 3 бр. ниви, находящи се в терен по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв.
„Галата“, общ. Варна.
Видно от Удостоверение за наследници № V-А ИАО-1-788/17.08.2006 г., издадено от
Община Варна - район „Аспарухово“, А. Н. С., бивш жител на гр. Варна, роден на
18.08.1885 г., починал на 28.02.1945 г., е оставил като наследник по закон М. А. Н., ЕГН
********** - син.
С Нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. М. А. Н. е
завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на С. П. Л..
От Удостоверение за наследници № 002130/20.04.2011 г., издадено от Община
Столична - район „Изгрев“, област София - град, се установява, че М. А. Н. е починал на
14.04.2011 г.
Жалбоподателят В. Д. Т. обосновава правния си интерес от обжалване на Заповед №
Г-ПР-29/24.03.2021 г. с качеството си на наследник на А. Н. С., придобито вследствие на
сключен договор от 28.01.1994 г., с който е закупил ¼ от наследството на същия от законния
му наследник М. А. Н.. Поддържа, че с горния договор е придобил собствеността върху ¼ от
цялото имущество на А. Н. С., конфискувано с присъда на Народния съд по НОХД №
10/1945 г., отменена с Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ.
Отговор на въпроса притежава ли купувачът на наследствени права по договор по чл.
212 ЗЗД материално-правна легитимация да обжалва административния акт за
възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ е даден с
Определение № 529 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 366/2010 г. на ВКС, II ГО. Посочено е, че по
силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и
задължения във връзка с прехвърленото наследство спрямо другите наследници и спрямо
третите лица, но прехвърлителният ефект обхваща само тия права и задължения, които
наследникът е имал в качеството си на наследник по времето на откриването на
наследството. Продажбата не обхваща онова уголемяване на наследството, настъпило
впоследствие - включително при новооткритото наследство, касаещо реституирани след
продажбата имоти, процедурата по чието възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към датата на
откриване на наследството не е приключила. Сочи се, че с прехвърлянето на наследствените
права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива от
купувача на наследството, в каквато насока са и разясненията, дадени с ТР 137а/1955 г. на
ОСГК на ВС. Направен е извод, че обхватът на имуществени правата, които купувачът на
наследство получава по силата на валидно сключения договор по чл. 212 ЗЗД, изключва -
доколкото не е приключила процедурата по възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ,
придобиване на бъдещи имущества, поради което и в административната процедура по
ЗСПЗЗ само собственикът или лицето-наследник са материално легитимирани.
3
Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на
Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ, с което е отменена конфискацията на
имуществото на А. Н. С., процесният имот не е бил в гражданския оборот, поради което и
собствеността върху него на наследника на реабилитираното лице не би могла да се
възстанови автоматично с отмяната на присъдата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена от
лице, непритежаващо активна процесуална легитимация да обжалва административния акт -
Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ - Община Варна, тъй като
не е адресат на атакувания акт и същият не засяга или застрашава негови права или законни
интереси, поради което, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, производството по делото следва
да бъде прекратено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Разноски са претендирани едва в хода по същество и не следва да бъдат присъждани,
с оглед настъпилата процесуална преклузия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалба вх. №
РД22007499ВН_007ВН/03.08.2022 г. на В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на Кмета на район
„Аспарухово“ - Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 15828 по описа за 2023 г. на
Районен съд - Варна, 52-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4