Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 14.02.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
секретар Пенка Шивачева,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.т.дело номер 351 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 39/18.10.2019 год. по т.д. №25/2019 год. по описа на Сливенския окръжен съд Е ОСЪДЕНО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, с ЕИК-*********, представлявано заедно от Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати на Г. Д. А. от гр. С., ж.к. „С. к.“ бл. **, вх. *, ап. **, с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, ет. *, офис *, чрез адв. Е. М., сумата 30 000лв /тридесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания - фрактура на дясна горна челюст; фрактура на дясна зигоматична кост на две места; фрактура на лява ключица; фрактура на III-VI десни ребра; контузия на дясна половина на гръдния кош с контузия на белия дроб и частичен пневмоторакс, хематом на дясното око, разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално, травматичен шок, мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен, които увреждания са получените при ПТП на 16.04.2016г, в гр. С., причинено от С. А. Г., като водач на лек автомобил “БМВ“ с рег. № С* ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане и 75 лв. - разноски по делото. ОТХВЪРЛЕН Е предявеният иск до пълния му размер от 200 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЕНА Е претенцията на С. А. Г. от гр. С., кв. „С. к.“ **-*-*, ЕГН **********, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника, за заплащане на разноски. ОСЪДЕНО Е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ 1, ЕИК-*********, да заплати на адв. E. К. М., ЕГН ********** и адрес на дейност: гр. С., ул. „В.“ № *, офис *, сумата 1430лв. /хиляда четиристотин и тридесет лв./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на Г. Д. А., с ЕГН - **********. ОСЪДЕНА Е Г. Д. А. от гр. С., ж.к. „С. к.“ бл. **, вх. *, ап. **, с ЕГН- ********** , да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 сумата 340 лв., представляваща разноски по делото. ОСЪДЕНО Е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, ЕИК *********, представлявано заедно от Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на сумата 1 200 лв. Посочено е, че решението е постановено при участието на С. А. Г. от гр. С., кв. „С. к.“ **-*-*, ЕГН **********, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 90 000 лв. е постъпила въззивна жалба от Г. Д. А. от гр. С., ЕГН **********, чрез процесуални представители адв. Н. Д. и Е. М., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“, № *, ******** ********, офис № *.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика. Твърди се, че съдът несправедливо е занижил размера на дължимото обезщетение, тъй като неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, както и разясненията дадени в т.11 от ППВС 4/68 г. Посочено е, че според установените по делото, включително със заключение на вещо лице – ортопед, получени от ищцата телесни увреждания в резултат на ПТП на 16.04.2016 год. и периода за тяхното възстановяване, определеното от съда обезщетение от 30 000 лв. се явява недостатъчно за обезщетяване на вредите. Твърди се, че съдът необосновано е определил съпричиняване в размер на 50 %, тъй като този извод не е подкрепен с годни доказателства и противоречи на приетата съдебно-техническа експертиза относно установеното грубо нарушаване на правилата на ЗдВП от страна на водача на МПС. Твърди се, че евентуалното съпричиняване е не-повече от 10 %. Твърди се, че установените по делото факти и обстоятелства, не са отчетени конкретно, като съдът не е спазил ППВС 4/68 г. и ППВС 17/63 г., и е постановил необосновано решение в обжалваната част, при неправилно приложение на принципите на обезвреда. Твърди се, че не е взето предвид от окръжния съд заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза за претърпените от ищцата психични травми в резултат на ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за разрешаване на спора по същество от настоящия съд с уважаване на претенцията на ищцата за сумата над 30 000 лв. до 120 000 лв. – т.е. още за сумата от 90 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2018 год. до окончателното и изплащане, и с присъждане на съответните разноски. Посочено е, че първоинстанционният съд е освободил ищцата от внасяне на държавна такса, поради което не се дължи такса за въззивно обжалване.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД - София, чрез процесуален представител адв. Д. С. С отговора се твърди, че решението в обжалваната част е правилно като законосъобразно и обосновано. Изложени са съображения, че изводите на съда почиват на събраните по делото доказателства, а приетото съпричиняване от 50% е в съответствие с установеното по делото обстоятелство, че ищцата е пътувала без предпазен колан. Посочено е, че по делото е установено, че травматичните увреждания на ищцата се дължат в еднаква степен както на поведението на водача, така и на нейното поведение по нарушение на ЗдВП, което е взето предвид и от съда при постановяване на решението. Посочено е, че при определяне на приноса на ищцата и процента на съпричиняване съдът не се е отклонил, а е спазил задължителната съдебна практика и друга такава постановена от ВКС по чл.290 от ГПК, която е цитирана. Твърди се, че дължимото обезщетение не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при уважаване на въззивната жалба. Посочено е, че интерпретацията на доказателствения материал във въззивната жалба е изолирана от действителните факти и не дава повод за уважаването и. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските пред настоящия съд.
Третото лице – помагач на ответника С. А. Г. не е взело становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена чрез куриер, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано лице - надлежно упълномощени процесуални представители на ищеца по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Решението не е обжалвано в частта, с която претенцията на ищцата е уважена до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва и ответникът е осъден за разноски и държавна такса, както и в частта с която претенцията на ищцата е отхвърлена за сумата над 120 000 лв. до заявения размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва и съответните разноски.
В открито съдебно заседание страните не се явяват. Главните страни са депозирали писмени становища, с които заявяват, че поддържат изразеното до момента по същество на спора. Писменото становище на въззивницата, депозирано чрез процесуалните и представители, ведно с приложенията към него, е получено в канцеларията на съда след приключването на съдебното заседание, поради което съдът го цени само като становище по същество на спора.
Третото лице помагач не е изразило становище.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Решението в обжалваната част е постановено по исковата претенция на ищцата Г. Д. А. от гр. С., ж.к. „С. к.“ бл. **, вх. *, ап. **, с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ *, ет. *, офис *, чрез адв. Е. М., срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, с ЕИК-*********, представлявано заедно от Б. Г. И. и Р. В. М., за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение от общо 200 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания - фрактура на дясна горна челюст; фрактура на дясна зигоматична кост на две места; фрактура на лява ключица; фрактура на III-VI десни ребра; контузия на дясна половина на гръдния кош с контузия на белия дроб и частичен пневмоторакс, хематом на дясното око, разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално, травматичен шок, мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен, които са получените при ПТП на 16.04.2016г., в гр. С., причинено от С. А. Г., като водач на лек автомобил “БМВ“ с рег. № С* ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г до окончателното изплащане и разноските по делото.
Пред първата инстанция ищцата е поддържала предявения иск за присъждане на обезщетение в пълния заявен размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, а пред настоящия съд претенцията е поддържана до размера от 120 000 лв. – т.е. за неприсъдена разлика от 90 000 лв., ведно със законната лихва.
Направените пред първоинстанционния съд възражения от ответника по основателността на исковата претенция относно липсата на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не се поддържат пред настоящия съд, доколкото той не е депозирал въззивна жалба, а в отговора си по въззивната жалба на насрещната страна изразява съгласие с решаващите изводи на първоинстанционния съд както по отношение на основанието, така и на присъдения размер на обезщетение от съда в полза на ищцата от 30 000 лв.
Третото лице-помагач на ответника С. А. Г. пред първоинстанционния съд е заявило, че предоставя на съда да определи размер на обезщетението по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. При преценката на правилността на решението въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението е допустимо в обжалваната част, като постановено по допустим иск за който се установи, че е предявен след като ищцата е изпълнила задължителната процедура по чл. 498 от Кодекса за застраховането за доброволно уреждане на спора със застрахователя, който предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, може да бъде предявен прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния срок е условие за допустимост на иска. В този смисъл е Определение № 578 от 26.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2356/2018 г., II т. о., ТК. Ищцата на 02.11.2018 год. е оправила застрахователната си претенция до ответника. По образуваната пред застрахователя щета № 0801-00-2842/2018-01 производството е приключило преди предявяване на иска с подадена по пощата искова молба на 14.02.2018 год., тъй като с писмо от 25.01.2019 год. застрахователят е уведомил ищцата, че за настъпилите неимуществени вреди и определя за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Ищцата в качеството и на увредено лице, с оглед несъгласието и с размера на определеното обезщетение, е заявила претенцията си пред съда. Изплатеното в хода на процеса на 11.04.2019 год. от застрахователя на ищцата обезщетение от 10 000 лв., не влияе върху допустимостта на иска, а следва да се отчете при преценка на дължимия размер, което е обстоятелство по същество на спора.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Срещу третото лице-помагач на ответника С. А. Г. е било образувано НОХД №1180/2016 год. по описа на РС-Сливен, във връзка с повдигнато обвинение относно причинено от него ПТП на 16.04.2016 год. в гр. С., което е било прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК, вр. чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
От приетото от окръжния съд заключение на съдебна авто-техническа експертиза /СТЕ/ извършена от вещо лице У. /л.233 и сл./, от останалите писмени доказателства по делото и от свидетелските показания на свидетелката З. С. /с фамилия към момента на ПТП Б./, която има преки възприятия от случилото се, тъй като е пътувала на задната седалка на самокатастрофиралото МПС, се установяват механизмът на ПТП и причините довели до настъпването му.становено е по делото, че на 16.04.2016 г., около 01 часа., в гр. С., по бул. „П. Х.“, в посока центъра на града, С. А. Г. управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. № С* за който с ответното застрахователно дружество е била сключена валидна към този момент застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. На предната дясна седалка в автомобила седяла ищцата Г. , без поставен предпазен колан, а на задната седалка седяла З. Б., с поставен предпазен колан. Движението се осъществявало при сухо време, в тъмната част на денонощието и при суха пътна настилка. Автомобилът се движел със скорост около 92 км/ч, а опасната му зона за спиране била около 78 м. При достигане на ляв завой спрямо посоката на движение на автомобила, поради движението със скорост близка до критичната водачът на автомобила допуснал частична загуба на странична устойчивост, като автомобилът продължил движението си при относително странично плъзгане и ротация около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка. При достигане на разделителната ивица, той променил направлението, завъртайки волана надясно. При това движение настъпила пълна загуба на странична устойчивост и ротация около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. При прехода през разделителната ивица, настъпило преобръщане на автомобила около надлъжната ос. Критичната скорост на движение на автомобила в зоната на завоя била около 95 метра. Загубата на странична устойчивост била резултат от движението на автомобила със скорост близка до критичната за завоя и технически неправилните действия на водача. Водачът имал техническата възможност да предотврати ПТП при скорост на движение от 50 км/ч.
Експертът сочи, че техническите причини, довели до възникване на ПТП са движението на автомобила с несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя, движението на автомобила с несъобразена скорост спрямо осветеността пред автомобила, допуснатата загуба на управление, която е резултат от движението с несъобразена скорост и скорост над максимално разрешената за населено място. Посочено е, че по време на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан, а предпазни обезопасителни колани са били налични за всяка седалка в автомобила. В резултат на това преобръщане ищцата изпаднала от автомобила, като претърпяла удари вътре в купето на автомобила и след изпадането от него, и получила множество телесни увреждания. След инцидента била откарана за лечение в МБАЛ“Д-р И. Симински“АД-Сливен в състояние на травматичен шок.
Свидетелката З. С. /Б. към момента на ПТП- л.280/ сочи, че в колата са пътували тримата – водачът С., ищцата Г. на предната дясна седалка и тя - на задната седалка. Свидетелката сочи, че от тримата само тя не е пострадала от ПТП - била си сложила колана и затова „била без драскотина“. Свидетелката сочи, че Г. е била без колан. След удара свидетелката слязла от колата и намерила Г. „малко по - долу, изхвърлена от колата“ – жива, но не в съзнание.
Съгласно заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ извършена от вещо лице Т., в резултат на ПТП-то ищцата е получила множество телесни увреждания:
-контузия на главата с хематом на дясното око, разкъсно-контузна рана около 3 см супраорбитално и десния очен ъгъл, 2-3 мм. перфорация на м.тимпани в предно-горния квадрант на дясното ухо, мозъчно сътресение-протекло със загуба на съзнанието за кратко време, фрактура на дясната зигоматична кост на две места- процесустемпоралис ет процесус орбиталис, фрактура на дясната максила /горна челюст/,
-контузия на гръден кош с фрактура на 1-2-3-4-5-6 ребра в дясно и първо ребро вляво, контузия на десен бял дроб и частичен пневмоторакс, фрактура на лява ключица, фрактура на лява лопатка без практическа дислокация.
Контузията на главата, хематомът на дясното око, разкъсно-контузната рана в дясно супраорбитално и увредата на ухото са изисквали период на възстановяване около 20 дни и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мозъчното сътресение, протекло със загуба на съзнанието около момента на травмата се характеризира с медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Фрактурата на дясната зигоматична кост на две места самостоятелно и в комбинация с фрактурата на горната челюст, причинило затрудняване на дъвченето и говореното. Счупената горна челюст/максила/ сама и заедно със счупената кост зигоматикус довели до затрудняване на дъвченето и говореното. Счупените от първо до шесто ребра вдясно и първо ребро вляво са с по-продължителен срок на зарастване и възстановяване за около 2-2,5 месеца и се характеризират с медикобиологичния признак трайно затрудняване движенията на снагата.
Контузията на гръден кош и десен бял дроб с частичен пневмоторакс причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупената лява ключица изисквала имобилизация около 5-6 седмици, което водело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник.
Счупената лопатка изисквала имобилизация за 30 дни и период на възстановяване около 45 дни и водела до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник.
След хоспитализацията на ищцата било проведено интензивно лечение с обезболяващи, кръвоспиращи, плазма и средства намаляващи мозъчния оток. За счупената ключица била поставена мека превръзка тип „осморка" ,която след изписването амбулаторно била подменена с клавикуларен бандаж. Вещото лице сочи, че по време на получаване на травмите, престоя в ОАИЛ и след изписването, ищцата търпяла значителни болки и страдания. Имала болки в главата и гръдния кош. По главата получила счупване на горна челюст и зигоматична кост, а болката в гръдния кош била причинена от множеството счупени ребра и счупена ключица. Дишането й било по-затруднено и болезнено, а движенията – затруднени и също болезнени. Първите дни била на легло. Нуждаела се е от обгрижване и в дома си. Заради счупената челюст било необходимо приготвяне на течна и лека храна - сокове, млека, пюрирани храни за около 40 дни. Нуждаела се от помощ при храненето, извършването на ежедневния тоалет, обличането, за период от около 20-30 дни.
Вещото лице сочи, че към настоящия момент възстановителният период е приключил. Ищцата не изпитва болки и страдания и не се очаква да ги изпитва в бъдеще. Няма усложнения в здравословното й състояние. Единствено се е получила деформацията в областта на лявата ключица-една изпъкналост, дължаща се на естеството на фрактурата-разместена фрактура с трети фрагмент, при което се образува по-голям калус, което не смущава функцията на ръката и е лек козметичен дефект. Не се забелязва асиметрия на лицето. От направените графии вещото лице заключава, че счупените кости на черепа и ребрата са зараснали добре, ключицата също. Контузеният десен бял дроб се е възстановил и има еднаква структура с левия. Не се очаква влошаване на състоянието на ищцата в бъдеще.
Според вещото лице по СМЕ не би могло точно да се определи кои травми ищцата е получила в купето и кои травми е получила след изпадането на пътното платно. По-вероятно е ударът в главата да е получен в купето. Директният удар върху твърд тъп предмет на дясната част на лицето и главата е довел до счупване в областта на зигоматичната кост, горната челюст, контузията и хематомът в областта на лицето, окото, контузията на ухото и перфорация на м. тимпани, а счупванията на множеството ребра в дясно говорело за удар в областта на дясна гръдна половина. Възможно е тези удари да са получени в купето, но по-вероятно е да са получени при изпадането на пътното платно, където ударът върху гръдния кош е на по-голяма плоскост. Контузията на десния бял дроб се дължи на сътресението на белия дроб по време на ПТП и удара му във вътрешната страна на гръдната клетка, а частичният пневмоторакс върхово и от контузия на белия дроб се дължи на счупените ребра в горната част на гръдния кош, където е и пневмоторакса. За лява ключица е по-вероятен индиректен механизъм, при който инерционните сили се предават по ръката и рамото проксимално към ключицата, водейки до огъване на последната и счупването й. По отношение на лопатката, може да се предполага както директен удар в гърба, така и индиректен. След политане на тялото напред и удар в предно-дясната част на купето на автомобила или при настъпвал обратен удар, при който тялото полита назад, като се удря в гърба на седалката. При първоначален удар в областта на дясно рамо и при преобръщането, ударът се поема от лопатката, а след изпадането от колата и удар в пътното платно първо на дясната половина рамото и на гръдния кош, под въздействие на обратни инерционни сили и завъртане на тялото в обратна посока, рамото търпи удар, при който може да се счупи и лопатката.
В обобщение, според заключението на в.л. Т. при поставен обезопасителен колан ищцата не би изпаднала от автомобила, а телесните увреждания не биха били същите по вид, характер и тежест. Уврежданията при ползване на обезопасителен колан са щели да бъдат по-леки. Тя не би получила контузия на белия дроб и счупвания на ребрата.
В този смисъл е и заключението на вещо лице У. по авто-техническата експертиза, съгласно което при наличие на предпазен колан и в съответствие с механизма на настъпване на събитието, поставянето на предпазен колан би ограничило в значителна степен относителното преместване на тялото на ищцата вътре в автомобила, като биха се ограничили в значителна степен и получените телесни увреждания.
Съгласно заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза /СПЕ/ извършена от вещо лице Г. /л.181 и сл./, не е възможно по категоричен начин да бъде описано емоционалното и психическо състояние на ищцата преди процесното ПТП, но не е установено то да е носило белезите на психично страдание. При всеки случай станалото ПТП е било негативен интензивно въздействащ психосоциален фактор. След ПТП ищцата преживяла емоционална травма, която носи белезите на психическо страдание. Настъпили са трайни изменения по отношение на поведенческите нагласи след травматичното събитие, като: повторното преживяване на събитието свързано с нежелани припомняния на инцидента под формата на кошмари и връщания назад в миналото, опити за избягване на всичко напомнящо случая, безсъние, раздразненост, нарушена концентрация. Емоционална травма е довела до затруднена социална адаптация. Налице са предпоставки за чувствителен дефицит на емпатийна функция и трайни промени в начина на емоционално изразяване.
Пред настоящия съд страните не спорят, че за ищцата е възникнало правото на обезщетение по чл.432, ал.1 от КЗ. Не се спори за наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС /полица BG/30/11600017989 /, както и за наличието на елементите на деликта осъществен от водача на лекия автомобил. В този смисъл следва да се приеме за установено по делото, че поради виновното, противоправно поведение на водача на процесното МПС изразяващо се в нарушение на правила за движение по пътищата- чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, управлявайки описания по-горе автомобил със скорост над максимално разрешената за градски условия - от 92 км/ч. вместо разрешената от 50км/ч., несъобразена с пътната обстановка, в пряка причинно-следствена връзка, на ищцата са причинени описаните по-горе физически и духовни увреждания, довели до болки и страдания.
Пред настоящият съд страните спорят относно справедливия размер на дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
От заключенията на вещите лица, които съдът кредитира като компетентни и обосновани става ясно, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила множество физически увреждания на крайници и органи – четири средни телесни повреди и две леки, довели до временни разстройства на здравето, неопасни за живота, свързани със затруднения в движението на горните крайници и снагата и при дъвченето и говоренето, общо физическо неразположение, психични травми и стрес. Причинените увреждания са предизвикали болки и страдания за ищцата, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което подлежат на обезвреда.
В съдебната практика е прието, че от съществено значение за определяне на размера на обезщетението са вида, броя и характера на уврежданията на здравето, възрастта на увредения, продължителността на лечението и резултата от него относно възможността за пълно възстановяване, интензивността на болките и страданията и тяхната продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие, съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите и др.
В случая общата продължителност на лечебния и възстановителен период на ищцата след инцидента за получените увреждания е 2 - 2,5 месеца, като през него тя е изпитвала болки и страдания с висока степен на интензивност, затруднение в придвижването, обслужването, говоренето и дишането. Към настоящия момент възстановителният период за причинените физически увреждания изцяло е приключил, без усложнения в здравословното състояние на ищцата. Налице е козметичен дефект в областта на лявата ключица, но без смущаване на функцията на ръката.
Към момента на инцидента пострадалата е била на 24 години и за нея е било по-трудно да приеме настъпилите физически изменения, което е обусловило промени и в психиката на ищцата. Тя е понесла описаните от вещо лице Г. емоционални и психични травми, които през възстановителния период са довели до силен стрес и нервно напрежение. Специализирана психологична или психична терапия на ищцата не е провеждана. Не се обосновава нужда от провеждането на такова лечение и към момента. Съдът отчита, че с оглед липсата на последващи трайни увреждания, младата възраст на ищцата и позволява в по-висока степен цялостно преодоляване в бъдеще на негативното психично въздействие. Съдът отчита, че причинените на ищцата множество травми са предизвиквали комплексни силни болки и страдания както във физическата, така и в духовната сфера, а засегнатата лицева част, която е била видима за всички при млада жена е предизвикала негативни преживявания в по-висока степен, но това е било временно състояние до пълното възстановяване на лицето, което е станало за относително непродължителен период – около 2 месеца. Към момента ищцата няма лицеви белези и асиметрия. Не е установена нужда от лечения, терапии и последващи възстановителни процедури. Въпреки това следва да се вземат предвид и сочените от вещо лице Г. трайни изменения след ПТП в личността на ищцата, водещи до последващо затруднение в социална й адаптация и нагласите й по отношение на бъдещето.
С решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид също момента на настъпване на застрахователното събитие-16.04.2016 год., към който лимитът на застрахователна отговорност общо за вредите от събитието е до 10 000 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/, както и размерът на средната работна заплата в страната към този момент, която по статистически данни е 962 лв.
Предвид горното съдът приема, че справедлив размер за обезвреда на болките и страданията на ищцата, които са в пряка връзка с уврежданията от инцидента е сумата от общо 80 000 лв.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Законът не определя граница, до която може да стане намаляването, а това също се определя от конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съгласно т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
С Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК, е прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. От друга страна съдебната практика последователно приема, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са изискванията на ППВС 17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I т. о., ТК и др.
При анализ на събраните по делото доказателства и съблюдаване на съдебната практика цитирана по-горе съдът приема за доказано възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като не споделя възраженията във въззивната жалба в обратния смисъл.
По делото се установи, че освен водача на автомобила, ищцата също е допуснала нарушение на ЗДвП – чл.137а, ал.1, тъй като е била без поставен обезопасителен колан-т.е. установено е нейно противоправно поведение. Самостоятелно, това обстоятелство не било могло да доведе до извод за съпричиняване, но по делото е установено, че това противоправното поведение на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка, и е допринесло за настъпилите за нея вредоносни последици. Преди всичко следва да се посочи, че без съмнение е установено по делото, че към момента на ПТП ищцата е била без поставен обезопасителен колан. В този смисъл съдът дава вяра най-вече на показанията на свидетеля-очевидец З. С. На базата на заключенията на вещите лица по приетите СМЕ и СТЕ съдът намира за обоснован извода, до който е стигнал и окръжния съд, че вредоносните последици за ищцата в случая биха били в значително по-ниска степен и обем, ако тя към момента на инцидента е била с поставен обезопасителен колан. При сравняване на допуснатите нарушения от деликвента – водач на автомобила и ищцата – пътуваща на предната дясна седалка, с оглед преценката на приноса на всеки един от тях за настъпване на вредите, съдът взе предвид, че при установена причина за настъпване на ПТП – несъобразена и превишена скорост на водача, ако ищцата е била с поставен предпазен колан, тя е нямало да изпадне от купето на автомобила и е нямало да получи травми извън автомобила, а също-това би ограничило и получаването на травми вътре в автомобила - т.е. обоснован е извода, че вредоносните последици биха били в значително по-малка степен и обем за нея. Този извод се налага както от заключенията на вещи лица Т. и У., така и от свидетелските показания на свидетелката З. /Б./ С., която е пътувала в автомобила с поставен обезопасителен колан и не е получила никакви увреждания при процесното ПТП. Точно липсата на увреждания от процесното ПТП за свидетелката С. е показателна в най-висока степен, че бездействието на ищцата изразяващо се в непоставянето на предпазен колан значително е допринесло за получените от нея увреждания, като обосновава по-високия процент на съпричиняване. Ето защо съдът не споделя възраженията във въззивната жалба относно неизяснени обстоятелства в този смисъл. Както вече беше посочено според съдебномедицинската експертиза, ако ищцата е била с поставен предпазен колан и не бе изпаднала от автомобила телесните увреждания не биха били същите по вид, характер и тежест. Тя не би получила контузия на белия дроб и счупвания на ребрата. Евентуално при поставен предпазен колан ищцата би получила по-леки травми в областта на корема и гърдите /контузия на гръден кош и охлузване на шията, пукнато ребро/, но не би получила толкова тежка травма на лицето, както и травмите при изпадането от купето. Съдебно-техническата експертиза също сочи, че в съответствие с механизма на настъпване на събитието, наличието на предпазен колан би повлияло на относителното преместване на тялото вътре в автомобила и би ограничило получените телесни увреждания в автомобила и извън него.
Предвид горното възражението на ответника относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата се явява доказано. Съдът, при комплексна оценка на изложеното по-горе определя степента на съпричиняване в размер на 50%Установеното съпричиняване е основание за намаляване размера на отговорността на застрахователя съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, от 80 000 лв. на 40 000 лв.
Както вече беше посочено, застрахователят е изплатил на ищцата на 11.04.2019 год. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., която сума следва да бъде приспадната от определения от съда общ размер на обезщетението от 40 000 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен за разликата от 30 000 лв., върху който следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от претендирания от ищцата момент - 22.11.2018 год., който следва момента на предявяване на застрахователната претенцията на ищцата – 02.11.2018 год. /релевантен за изпадане на застрахователя в забава съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ/.
В останалата част над сумата от 30 000 лв. до обжалвания пред въззивния съд размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва, претенцията на ищцата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед принципа за невлошаване на положението на жалбоподателя настоящият съд не би могъл да присъди по-нисък размер на разликата в дължимото обезщетение от 30 000 лв., което заедно с платеното от застрахователя до момента обезщетение от 10 000 лв. сочи, че обезщетение под 40 000 лв. общо не би могло да се определи от въззивния съд. Целта на закона е увреденото лице да получи справедливо обезщетение, което да обезвреди неимуществените вреди, но и да не се допусне неоснователно обогатяване. При отчитане на всички релевантни обстоятелства въззивният съд намира, че няма основание за определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищцата - въззивница пред настоящия съд. Определеният размер е адекватен и съобразен с конкретните обстоятелства по делото, като не е в противоречие със съдебната практика цитирана и представена за сведение по делото.
С оглед изложеното по-горе, като е стигнал до идентични правни изводи, Сливенският окръжен съд е постановил правилно съдебно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част, включително в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл за съразмерно присъждане на разноските и за дължимата от ответника държавна такса от 1200 лв. върху уважения размер от иска.
Освобождаването на въззивницата от задължението за заплащане на държавна такса не я освобождава от задължението и за заплащане на разноски. Предвид изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските пред настоящия съд в размер на 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Заплатеното възнаграждение е под минималното определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за МРАВ, поради което няма основание за намаляването му.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/18.10.2019 год. по т.д. № 25/2019 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г. Д. А. от гр. С., ж.к. „С. к.“ бл. **, вх. *, ап. **, с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “В.“ *, ет. *, офис *, чрез адв. Е. М. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, с ЕИК-*********, представлявано заедно от Б. Г. И. и Р. В. М., направени пред въззивния съд разноски в размер на 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.