РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно гражданско дело
№ 20235000500530 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 25609/16.08.2023 г. от В. Д. А. ЕГН
********** против решение № 1088/21.07.2023 г., постановено по г. д. № 2513/2022 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което са е отхвърлени исковете на В. Д. А. ЕГН ********** от гр.
А., ул. "От. П." № ** против Д. П. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. "Н. В." № ***, ет. *, ап.
*, и „П. м.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Н. В." №
***, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Д. П. П. за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата 25 500.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психическо
напрежение и стрес, нравствени и емоционални терзания, силно неудобство, разочарование
и безпомощност, накърнена чест и достойнство, злепоставяне и уронване на авторитета му
като гражданин, професионалист и политик, претърпени в резултат на отправени по
отношение на ищеца клевети за извършено престъпление, на неверни данни,
предположения, твърдения и намеци за сексуални зависимости, аморално поведение,
упражняване на натиск върху държавни органи, институции и граждани в публикувани от
online всекидневника „П. м.” статии: на 13.06.2022г. - „................................. „................“; на
01.07.2022 г. - „... ... ... ... .. ... ...“; на 19.07.2022 г. - „В А. ........................“ и на 07.08.2022 г. -
„..................................... *** *** ** ***!?“, както и в частта за разноските.
1
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Ответниците считат, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД.
Предявени от В. Д. А. ЕГН ********** от гр. А., ул. "От. П." № ** против Д. П.
П. ЕГН ********** от гр. П., ул. "Н. В." № ***, ет. *, ап. *, и „П. м.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Н. В." № ***, ет. *, ап. *.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят солидарно сумата от 25 500.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психическо
напрежение и стрес, нравствени и емоционални терзания, силно неудобство, разочарование
и безпомощност, накърнена чест и достойнство, злепоставяне и уронване на авторитета му
като гражданин, професионалист и политик, претърпени в резултат на отправени по
отношение на ищеца клевети за извършено престъпление, на неверни данни,
предположения, твърдения и намеци за сексуални зависимости, аморално поведение,
упражняване на натиск върху държавни органи, институции и граждани в публикувани от
online всекидневника „П. м.” статии: на 13.06.2022 г. - „................................. „................“; на
01.07.2022 г. - „... ... ... ... .. ... ...“; на 19.07.2022 г. - „В А. ........................“ и на 07.08.2022 г. -
„..................................... *** *** ** ***!?“.
Ответниците не признават исковете. Претендират разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По делото не е спорно, че в online всекидневника „П. м.“, в периода 13.06.2022 г.
- 07.08.2022 г. са публикувани четири статии, касаещи ищеца А., както следва: на 13.06.2022
г. - „................................. „................“; на 01.07.2022 г. - „... ... ... ... .. ... ...“; на 19.07.2022 г. -
„В А. ........................“ и на 07.08.2022 г. - „..................................... *** *** ** ***!?“.
Няма спор, че автор на горепосочените статии е ответникът Д. П., а издател на
интернет – медията „П. м.“ е ответното дружество.
Безспорно е и, че ищецът А. изпълнява длъжността „....................................”, както
и, че е бил народен представител в **** Народно събрание.
Първата от процесните статии е от 13.06.2022 г. - „................................. ................“.
Като автор е посочен Д. П.. Под заглавието е публикувана снимка на ищеца, след това е
изписан текст, в който се говори, че от няколко месеца хората, които идвали в Б. м., ставали
2
свидетели на ежби, характерни за мутренските години, като активна страна в тях бил
игуменът С., представляван от своя манастирски секретар А.. В статията е изложено, че
причина за публичните кавги бил паркинг пред ресторант „В.”; че П. е потърсил ищеца, за
да чуе мнението му за този конфликт, но той отказал да разговаря с него; че журналистът е
станал неволен свидетел на казаното от възмутена служителка на паркинга за отправено към
нея сексуално предложение от А., както и че тази служителка е подала сигнал в П., като е
публикувана и жалбата й.
Ищецът поддържа, че тази е уронила престижа на личността му, чрез употребения
в нея израз, „... ...”, оприличаването му на лице от мутренските времена, както и чрез
съдържащите се твърдения за отправени сексуални предложения по отношение на
служителката на паркинга. Анализът на употребените в статията изразни средства обаче
обосновава извод, че същите не съставляват обида, нито клеветническо твърдение. По
отношение на израза „... ...“, следва да се посочи, че това не е неморална и позоряща
дейност, а изложеното, че са ставали скандали между ползвателите на паркинга, намиращ се
до ресторант „В.” в с. Б., се потвърждава както от свидетелите на ищеца, така и от свидетел
Н., като данни за конфликтната ситуация се съдържат и в приетите публикации на .............
(л. 37 – 39 от делото на ОС).
Относно твърдението за отправено сексуално предложение от ищеца към Х. Х.,
следва да се отбележи, че се установи присъствието на ответника П., когато Х. Х. е посочила
А. да е направил такова предложение, като лично е възприел изнесената информация, а след
това се е осведомил за депозирана жалба в П. и дори същата е публикувана в статията му.
Видно от приложената пр. пр. № ****/**** г. на РП - Пловдив, ТО - А., същата е
образувана по повод жалба с вх. № ***/****/********. от Х. Р. Х. срещу секретаря на Б. м. –
ищецът А.. В жалбата е посочено, че Х. работи във фирма „К. **” ЕООД, като събира
таксите за платено паркиране на паркинга пред ресторант „Ч.”, поддържа и почиства този
паркинг. На 05.06.2022 г. по време на работа, тя и нейна колежка М. Н. били гонени от
паркинга от В. А. и още едно лице. А. предложил на жалбоподателката да отиде заедно с
него в някое отворено бунгало, искал да изкара с нея цяла нощна смяна. Х. възприела
поведението на А. като такова от сексуално естество, с което се накърнявало нейното
достойнство и честта й, почувствала се обидена и унизена. По повод жалбата са снети
писмени обяснения от В. А., който е заявил, че изложеното от Х. не отговаря на истината,
на ищеца е съставен протокол за предупреждение, направена е преценка, че по преписката
не събрани достатъчно данни за престъпление и е предложено същата да се прекрати. В
преписката е наличен полицейски протокол за предупреждение от 29.06.2022 г., с който, на
основание чл. 65 от ЗМВР, В. А. е бил предупреден да не извършва противоправни действия
спрямо лицето Х. Х., да не отправя закани, заплахи за физическа саморазправа, всички
спорни въпроси да решава по законоустановения ред. Видно от писма вх. №
13267/25.04.2023 г. (л. 80 от делото на ОС), към 05.06.2022 г, Х. Х. и М. Н. са били
служителки на „К. **” ЕООД.
При това положение не би могло да се приеме, че в коментираната статия са
3
публикувани клеветнически и недобросъвестно проверени твърдения. Следователно, не се
установява сочената от ищеца публикация да осъществява деликт. Употребените в нея думи
и изрази не са с такова съдържание, че да разкриват признаците на противоправност като
основание за търсене на отговорност от ответника.
Що се отнася до изложеното в исковата молба, че в статията е изразено
пренебрежително, снизходително, язвително отношение към игумена на манастира, като се
прави внушение за незачитане на представителната му власт, то тези твърдения не касаят
личността на ищеца, а неблагоприятните за друго лице факти не подлежат на изследване и
преценка в настоящото производство.
Втората от процесните статии е от 01.07.2022 г., с автор ответника П. и със
заглавие „... ... ... ... .. ... ...“. В нея е поместена и снимка на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в нея се съдържат обидни предположения и
сравнения: „Б. Г., „....................................“, „..............................”, „.................................”. В
случая сравняването на ищеца с отрицателния герой „Б. Г. представлява изразяване на
оценката на автора за личността на ищеца, чието поведение счита за обществено
неприемливо. Действително, макар внушенията за В. А. да са негативни и използваните
изрази да надхвърлят добрия тон, следва да се приеме, че последните не са обидни и не
следва да се квалифицират като засягащи достойнството на публичната фигура, към която са
завишени изискванията за начин на живот и работа от страна на обществото. В статията е
обективирано собственото виждане на автора за личността на А. и възмущение от
поведението му, интерпретацията на изнесените факти, свързани отправеното сексуално
предложение към служителката на паркинга (коментирано и в предходната статия), е
критична за ищеца, но се установи достоверността на информацията за оплакване на Х. в П..
С оглед на това, въпреки че използваните изразни средства са натоварени с негативен
смисъл, не може да се направи извод, че целта на статията е унижаване на ищеца.
По отношение на съдържащите се упреци към дейността на компетентните
органи, които не са предприели своевременни действия в рамките на своите законови
правомощия, съдът счита, че същите не следва да се приемат за свързани със злепоставящо
внушение, насочено към А..
Дори и да бъде прието, съвсем условно, че използваната лексика и вложеният
смисъл имат оскърбителен характер, то не са представени доказателства, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка със съдържанието на
тази статия.
В случая А. е поискал присъждане на обезщетение за вреди, причинени
вследствие на публикациите, които са конкретно посочени: изпитване на негативни
емоционални преживявания, психическо напрежение, стрес и терзания, влошаване на
здравословното му състояние, злепоставен е бил пред семейството, роднини, познати,
приятели и съидейници.
В настоящото производство не са ангажирани доказателства за последиците за
4
ищеца от тази публикация.
Видно от показанията на свидетел А. (л. 86 – 87 от делото на ОС), след разговора
от 05.06.2022 г. на паркинга, който предшества първата статия, ищецът се променил
коренно, затворил се в себе си, имал главоболие, влошили се отношенията с приятелката му.
Но информацията касае по-скоро негативно състояние в резултата от разговора на паркинга,
а не като последица от статията.
От събраните доказателства се установява, че са публикувани още много статии,
не само в „П. м.“, които свидетелят и ищецът са получавали по Вайбър и съдържали
клеветнически твърдения.
Няма каквито и конкретни данни в показанията на този свидетел за
въздействието на втората статия върху субективните преживявания на ищеца, отражението
им върху здравословното му състояние, социалната сфера на общуване и работа, контактите
и взаимоотношенията със семейството и близките.
Свидетелят С. не дава информация за настъпили за ищеца неимуществени вреди
като последица от публикациите. Той е добил откъслечни непосредствени впечатления от
станалото на паркинга на 05.06.2022 г., заявява, че по-късно разбрал, че ищецът и братовчед
му били обвинени в сексуално посегателство и че В. впоследствие станал умислен, „завеян“,
но не знае каква е причината за това.
Не се доказват и твърдените вреди, изразяващи се във влошаване здравословното
състояние на ищеца. Представените резултати от проведени лабораторни изследвания са от
03.05.2022 г. (преди публикациите), поради което същите не могат да се свържат с
твърдяното увреждане.
Третата статия е публикувана на 19.07.2022 г. и е със заглавие „В А.
........................“. В нея отново се акцентира на постъпилия сигнал в П. от служителката на
паркинга и липсата на резултат по повод подадената жалба против ищеца.
А. не е въвел изрично в предмета на делото конкретни изрази, употребени спрямо
него в посочената статия, които да са му причинили неимуществени вреди. Твърди, че със
статията се преповтаря тезата за осъществен от него и братовчед му сексуален тормоз над
въпросната служителка от паркинга, че с многобройни лирични отклонения и съждения се
сочат начини за избягване на предполагаеми негови сексуални престъпления, както и се
коментира бездействието на органите на П. и избирателното прилагане на правомощията й
при идентични действия.
Доколкото и самият ищец изтъква, че се касае за създаване на впечатление, т. е.
създаване на внушения чрез използване на лирични отклонения, то следва да се приеме, че
авторските изказвания, субективни възприятия и начинът, по който се интерпретират
фактите, стоят извън обхвата на настоящата съдебна преценка налице ли е разгласяване на
позорно обстоятелство. А изнесеното в процесната статия, засягащо бездействието на П.,
макар и негативно, няма отношение към спорния предмет.
Следователно не се установява наличието на вредоносен резултат за ищеца от
5
съдържанието на третата статия.
Четвъртата статия е публикувана на 07.08.2022 г. и е със заглавие
„..................................... *** *** ** ***!?“. В нея се внушава публично недоверие в качествата
на ищеца на политик, коментира се дейността му на секретар на С., която се свързва с
варене и поднасяне на кафе, което обаче не е достатъчно, за да стане депутат: „Иска се ... ...
.... И отговорност да служиш на хората. А не като ................... заповедите на С.: „...!“ (без
уточняваме къде и в каква поза!), „....!“ (без значение какво и кого), „...! (най-често в краката
на игумена и сие). Употребеният израз „В. морал, явно, е в … .................“ съставлява
твърдение за укоримо от гледна точка на морала поведение.
Настоящата инстанция намира, че използваните изрази накърнят достойнството
на отделната личност, съобразно съвременните стандарти за неприемливо и унизително
отношение. Ищецът безспорно е публична личност и в това си качество следва да понася
засиления журналистически интерес и да търпи повече укори от обикновените граждани,
дори такива на границата или отвъд добрия тон. В случая обидните изрази са насочени към
засягане личната сфера на ищеца по един язвителен и унизителен начин и нарушават
баланса между признатото и гарантирано от Конституцията право на мнение и правото на
добро име. Употребените думи и използвани похвати изразяват не само негативната оценка
на автора, но и пряко целят да уязвят ищеца, поради което тази статия има противоправен
характер и представлява деликт.
За да бъде ангажира отговорността на ответника, е необходимо да бъде доказано
по безспорен начин и настъпването на твърдените от ищеца вреди.
Неимуществените вреди са индивидуално определими и се изразяват в засягане
на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и
достойнството на едно лице, търпени болки и страдания, негативни физически и психически
преживявания.
В случая А. е поискал присъждане на обезщетение за причинени вследствие на
публикациите вреди, които са конкретно посочени: изпитване на негативни емоционални
преживявания, психическо напрежение, стрес и терзания, влошаване на здравословното му
състояние, злепоставен е бил пред семейството, роднини, познати, приятели и колеги.
Както вече беше посочено по отношение на третата статия, не е установено какви
са последиците, претърпени от ищеца. На практика това се отнася за всички процесни
статии, поради което не следва да бъдат повтаряни изложените аргументи.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване
наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника П.
за репариране на претендираните от ищеца неимуществени вреди, поради което така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По вече посочените съображения неоснователна е и претенцията по отношение
на ответник „П. м.” ООД, ЕИК ********* и същата следва да бъде отхвърлена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
6
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден В. Д. А.
ЕГН ********** да заплати на Д. П. П. ЕГН ********** сумата от 2 600.00 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1088/21.07.2023 г., постановено по г. д. №
2513/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА В. Д. А. ЕГН ********** от гр. А., ул. "От. П." № ** да заплати на Д.
П. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. "Н. В." № ***, ет. *, ап. * сумата от 2 600.00 (две хиляди
и шестстотин) лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7