Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково,
17.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд…………………...……..……………..…………………..в
открито заседание на седемнадесети юни хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Русева……………….…..….……..…..….…….…и
в присъствието на прокурора ……………….…………….……………………..……………………..като разгледа докладваното
от съдия И В А Н О В А …..…т.д.№ 49 по
описа за 2018 год., взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 318, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ за сума в размер на 67 300 лева, без ДДС, а при условията на
евентуалност и иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– Т.М. Т., регистриран като частен земеделски производител - ЧЗП Т.М. Т.
твърди, че в началото на 2015 год. баща му М.Т.Д., действащ като негов
пълномощник, след проведени с ответника преговори, постигнали съгласие за
продажба на селскостопанската техника, с която упражнявал дейност като ЧЗП, в
резултат на което на 04.05.2015 год. сключили договор за продажба на следните
движими вещи, а именно: трактор „Ландини REX“, с рег. № *****;
трактор „Ландини LEGEND“, с рег. №
*****; плуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна КУРТ – 1 бр.;
фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.; плуг обръщателен „LEMKEN“ – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2
бр.; култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1
бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр., при договорена обща цена от
21 700 лева, без ДДС. Договорът за покупко – продажба бил подписан от дъщерята на законния
представител на ответното дружество - Е.Ф.Г., като негов пълномощник. След
подписване на договора, двете превозни средства и останалите движими вещи били
предадени на ответника, от страна на който била изплатена договорената сума от
21 700 лева, без ДДС, съответно – 26 040 лева – с ДДС, съгласно
фактура № 76 от 02.06.2015 год. Твърди, че договорът не бил сключен с нотариална
заверка на подписите, поради това, че посочената в него цена не била
окончателна. След допълнително проведени преговори, на 20.09.2015 год.
подписали споразумение, с което общата цена на всички вещи, описани в договора
от 04.05.2015 год., била увеличена на 89 000 лева, без ДДС, като
ответникът поел задължението да изплати разликата от 67 300 лева, без ДДС,
в срок до 20.12.2015 год., което не било сторено въпреки изпратените две покани за доброволно уреждане на спора. На
проведена среща, състояла се на 31.01.2018 год. при нотариус, от страна на представителя на
ответното дружество било заявено оспорване на представителната власт на
пълномощника Е.Ф.Г., при сключване на споразумението от 20.09.2015 год., по
отношение на което оспорване ищецът поддържа, че не е породило действие,
позовавайки се на чл.301 от ТЗ, предвид
това, че противопоставянето от страна на
ответника не е извършено веднага след узнаване на действията на пълномощника,
обективирани в споразумението за увеличаване на цената на договора,
поддържайки, че узнаването е станало на 06.12.2017 год. – с получаване на
поканата, към която били приложени копия от договора и от споразумението. В тази
насока твърди, че при подписване на двата документа, е положен печата на
ответното дружество от страна на Е.Ф.Г., действаща като пълномощник по силата
на изрично дадени й представителни права, обективирани в нотариално заверено
пълномощно. Счита, че сделките са породили вещно правния си ефект по отношение
на част от описаните в договора движими вещи, а именно - плуг чизел – 1 бр.;
ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна КУРТ – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка
щангова – 1 бр.; плуг обръщателен „LEMKEN“ – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.;
култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.;
валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр., поради липса на изискване за форма и
правото на собственост върху същите е преминало в патримониума на ответника. По
отношение действието на договора в останалата част – имаща за предмет покупко –
продажба на трактор „Ландини REX“, с рег. №
*****и трактор „Ландини LEGEND“, с рег. №
*****, поддържа, че не е спазена формата на действителност, на което обстоятелство
обаче счита, че ответникът, в качеството му на неизправна страна не може да се
позовава, съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ТЗ. С оглед на изложеното моли за
решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата от 67 300
лева, без ДДС, претендирана като разлика между окончателно определена обща цена,
съгласно споразумение от 20.09.2015 год., договорена в размер на 89 000
лева, без ДДС и изплатена – в размер на 21 700 лева, без ДДС, в изпълнение
на договор от 04.05.2015 год., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба. При условията на евентуалност – в случай, че сделката бъде
призната за нищожна поради липса на форма в посочената част, предявява иск за
обявяване за окончателен на сключения на 04.05.2015 год. договор в частта, имаща за предмет продажбата на трактор „Ландини REX“, с рег. № *****и трактор „Ландини LEGEND“, с рег. № *****, допълнен със споразумение
от 20.09.2015 год., за който поддържа, че се е конвертирал в предварителен
договор, поради неспазване на изискването за форма, с искане и за осъждане на
ответника да заплати сумата от
50 000 лева, представляваща цената на двете превозни средства, по
отношение на която бе допуснато изменение, чрез намаляването й на
48 761.05 лева, съгласно изменение на иска, допуснато с протоколно
определение от 27.05.2019 год. Претендира присъждане на законна лихва и на
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– “ГЕЛИ” ЕООД – с.Сталево, Община Димитровград, Хасковска област – оспорва
иска. В подадения писмен отговор заявява, че от съдържанието на представеното с
исковата молба споразумение не ставало видно,
че е сключено от пълномощник. При
условията на алтернативност посочва, че споразумението е подписано от лице без
представителна власт, позовавайки се на съдържанието на пълномощното, с което
били делегирани права за сключване на договори, но в съответната от закона форма,
което изискване не било спазено. Заявява възражение за нищожност на
споразумението, като такова, сключено при липса на съгласие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като писмено доказателство договор за покупко – продажба на МПС и
движими вещи, сключен на 04.05.2015 год. е, че между страните е постигнато
съгласие за продажба на следните движими вещи, а именно - трактор „Ландини REX“, с рег. № *****;
трактор „Ландини LEGEND“, с рег. №
*****; плуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка пролетна КУРТ – 1 бр.;
фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.; плуг обръщателен „LEMKEN“ – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2
бр.; култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1
бр.; валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр., при договорена обща цена от
21 700 лева, без ДДС.
Страните по делото не спорят, че договорът
за покупко – продажба от 04.05.2015 год. е подписан от Е.Ф.Г. - дъщеря на
законния представител на ответното дружество, като негов пълномощник, както и
това, че действията на пълномощника по сключване на договора изцяло са
потвърдени от представлявания. В подкрепа на това обстоятелство са и
представените по делото отговор на
нотариална покана и фактура № 76 от 02.06.2015 год. за сума от 21 700
лева, без ДДС /26 040 лева – с ДДС/,
изплатена от ответника в полза на ищеца, в изпълнение на задължението по т.2,
поето с договора от 04.05.2015 год. Ищецът признава извършеното от ответника
плащане на посочената сума, потвърждаващо се и от представения по делото отчет
по сметка от 09.09.2015 год.
Като писмено доказателство по делото
е прието и представеното от ищеца споразумение от 20.09.2015 год. за
увеличаване на цената от 21 700 лева, без ДДС на 89 000 лева, без ДДС, по отношение на
движимите вещи, описани в договор от 04.05.2015 год., като купувачът – „Гели“
ЕООД – с.Сталево се е задължил да изплати на продавача – Т.М. Т., регистриран
като ЧЗП, разликата от 67 300 лева, без ДДС в срок до 20.12.2015 год.
Споразумението е подписано от Е.Ф., представителните права на която се оспорват
от страна на ответника.
На
06.12.2017 год. от страна на Д.Ф. е приета изпратената от пълномощника на ищеца покана за доброволно
изплащане на сумата от 67 300 лева, определена като разлика между цената
на движимите вещи, посочени в договор от 04.05.2015 год. и в споразумение от
20.09.2015 год. – данна, която съдът възприема от представените и приети като
писмени доказателства покана за изплащане на парично задължение, обратна
разписка от 06.12.2017 год. и товарителница на „Еконт“ от същата дата.
Покана
за изплащане на посоченото по-горе парично задължение е получена на 11.12.2017
год. и от Е.Ф.Г., видно от товарителница на „Еконт“ и обратна разписка.
Като
писмено доказателство по делото е приета и нотариална покана, изпратена от
пълномощника на ищеца до ответника, връчена с разписка от 26.01.2018 год. на Д.Д.
Ф. – съпруга на управителя на ответното дружество, с която последният е поканен
на среща при нотариуса, насрочена за 31.01.2018 год. с цел финализиране на
сделката по продажба на двата трактора и другата селскостопанска техника, но след
заплащане на дължимата сума, определена като разлика между договора и
споразумението.
В
отговора на нотариалната покана, представен от законния представител на
ответното дружество пред нотариус на 29.01.2018 год., от страна на същия е
заявено, че не е получавал на 06.12.2017 год. покана за изплащане на парично
задължение в размер на 67 300 лева. В отговора, подателят е заявил, че
потвърждава действията на Е.Ф.Г. по сключване на договор от 04.05.2015 год. и
едновременно с това -отказва да потвърди действията й като пълномощник без
представителна власт по сключване на споразумението от 20.09.2015 год., с което
е увеличена продажната цена и ответното дружество – задължено да заплати
разликата между първоначалната и увеличената цена.
С
исковата молба е представено и прието като писмено доказателство пълномощно с
нотариална заверка на подписите и на съдържанието от 19.06.2015 год., с което Ф.Г.Ф.
като едноличен собственик на капитала и управител на „Гели“ ЕООД – с.Сталево е
упълномощил Е.Ф.Г. и Г. Ф.Г. заедно и/или поотделно „да придобиват имущества…..МПС....при
условия и преценка от упълномощеното лице……да подписват съответните договори….…да
заплащат договорената цена“. Пълномощно с идентично съдържание е издадено и в
полза на Д.Д. Ф., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Ф.Г.Ф., в
лично качество и като управител на „Гели“ ЕООД – с.Сталево, извършена на
11.09.2017 год.
Като
писмено доказателство е прието и представеното от ищеца удостоверение, издадено
от Областна дирекция „Земеделие“ Хасково, от което се установява, че по данни
на информационната база посочените в исковата молба два трактора, описани с
номера на рама и двигател, са собственост на ищеца. В подкрепа на това
обстоятелство са и представените от ищеца
фактура № 80957 от 19.11.2010 год.; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част първа;
фактура № 80735 от 11.112009 год.; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част първа;
фактура № 2325 от 07.08.2009 год.; свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част първа;
фактура № 2633 от 07.12.2009 год.; фактура № 2604 от 18.11.2009 год.; свидетелство
за регистрация на земеделска и горска
техника част първа.
В
подкрепа на твърдението си, че след закупуване на движимите вещи се е наложило
извършването на ремонт, в резултат на който се е стигнало до увеличение на
стойността им, от страна на ответника са представени три броя фактури № 23706
от 14.10.2015 год., № 23174 от 27.08.2015 год. и № 23498 от 28.09.2015 год.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетели. От показанията на свидетеля Д. – баща на ищеца се установява, че синът му се занимава
със земеделие, като обработваната от него земеделска земя възлизала на
около 700 – 800 д - ка. Пояснява, че
решенията във връзка с упражняваната от сина му дейност като ЧЗП, се вземали от
членовете на цялото семейство, от страна на които бил упълномощен да „движи“ всички
финансови въпроси и сделки. От страна на
ищеца му било издадено и общо пълномощно.
В началото на 2015 год. взели решение да оптимизират дейността по обработване
на земеделската земя, чрез отдаването й под наем на трети лица, както и
да се разпоредят с част от земеделската техника. Установили контакт със
семейство Грозеви, с които сключили договор за ползване на земеделските земи.
След като упълномощеният от тях адвокат С. изготвил договора за продажба на
земеделската техника, сделката била
подписана от Е.Ф. – дъщеря на управителя на ответното дружество, за която
свидетелят знаел, че се занимава с дейността на баща си, който винаги го уверявал
да отнася всички въпроси към нея. Свидетелят
Д. твърди още, че посочената в договора цена била определена като първоначална
вноска от действителната цена на вещите, поради което и договорът не бил
сключен в нотариална форма. Било постигнато съгласие за актуализация на цената,
обективирано в подписано помежду им споразумение. Цената била определена като
обща – за всички вещи. Твърди още, че след сключване на споразумението за
увеличаване на цената, от страна на
управителя на ответното дружество не е било заявявано противопоставяне и
несъгласие за сключването му. При
извършения на свидетеля преразпит същият уточнява, че вещите са били
предадени на ответника в добро техническо състояние, като от страна на
последния не са заявявани възражения за недостатъци. От показанията на
свидетелката Е.Ф.Г., посочена от
ответника се установява, че е подписала договора и споразумението като
пълномощник на ответното дружество. Уточнява, че е подписала споразумението по
молба на бащата на ищеца, който я уверил, че това е само фиктивна договореност,
която му трябвала за пред „някакви банки
и кредитори“. „Просто помолиха чисто приятелски да подпиша споразумението“ –
заявява свидетелката, както и това, че наред със споразумението от 20.09.2015
год. подписала и други „от този тип“, които лично адвокат С. й изпратил. Подписала
споразумението с единствената цел да направи услуга на ищеца. При сключване на
договора от 04.05.2015 год. се разбрали за обща цена на всички вещи, която цена
твърди, че е била окончателна, както и това, че не са били водени преговори за
увеличението й. Сочи участието на ищеца
по програма „Млад фермер“ като причина договорът в частта относно продажбата на
двата трактора, да не бъде сключен в писмена форма. След закупуване на вещите
се наложило да им бъде извършен ремонт. Твърди, че баща й разбрал за
споразумението едва след като започнали делата, като уточнява, че узнаването е станало след
получаване на нотариалната покана. Обяснява, че не винаги се съветва с баща си
преди сключване на сделки, като за споразумението уточнява, че „просто свърших
услуга на чичо М.“. В качеството на свидетел е разпитан и посоченият от
ответника Н. М. И., от показанията на който се установява, че работи при
ответника като тракторист от 2010 год. Твърди, че на закупените от ищеца два трактора
е бил извършен основен ремонт, като с малкия трактор можело да се работи, но
големият бил напълно негоден за експлоатация.
По
искане на страните по делото, съдът
назначи оценителна експертиза, от представеното по която заключение с
вх. № 3151 от 29.03.2019 год., изготвено от вещото лице М.А. се установява, че
общата стойност на процесните вещи по цени към 04.05.2015 год. и 20.09.2015
год., възлиза на 55 430 лева, като стойността на всяка една от тях е посочена в таблица на стр.3 от заключението.
Поради
оспорване на заключението на вещото лице А., по искане на страните съдът
назначи тройна оценителна експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че пазарната стойност на процесните вещи по цени към датата на
сключване на договора – 04.05.2015 год. възлиза общо на 113 921.71 лева, а по
цени към датата на сключване на споразумението – 20.09.2015 год. –
108 136.26 лева, в които са включени и пазарните стойности на трактор
„Ландини REX“, с рег. №
*****и трактор „Ландини LEGEND“, с рег. № *****. Размерът на
цената, с която всяка една от процесните вещи участва в общата сума по договора
от 21 700 лева, без ДДС е посочен в изготвена в заключението таблица на
стр.8, от която 6 384.13 лева и 6 717.74 лева са определени като
стойност на трактор „Ландини LEGEND“ и трактор „Ландини REX“. Стойността на същите вещи, участващи в общия размер
на цената по споразумението от 20.09.2015 год. е 19 799.77 лева и
20 834.44 лева, без ДДС и съответно – 23 759.72 лева и 25 001.33
лева – с ДДС. От вещите, предмет на договора, само двата трактора са определени
от вещите лица като превозни средства с мощност над 10 кW. Товароносимостта на двете ремаркета е била под 10 тона.
От
заключението, представено по допуснатата счетоводна експертиза се установява,
че в счетоводството на ищеца, вещите са отписани от инвентарните книги и от
счетоводна сметка 2041 „Машини, съоръжения и оборудване“, където са били
заведени до тогава, с дата 30.06.2015 год. Същите са били напълно амартизирани
към момента на продажбата. Отписани били следните активи – трактор Ландини –
68 747.42 лева; чизел плуг 7 тела – 8 776.67 лева; двуосно ремарке 4
т. – 11 200 лева и плуг 5 тела - 12 250
лева. Трактор Ландини Легенд фигурирал като наименование в инвентарната книга
за м.декември 2016 год. с нулева стойност. За същия не били представени
документи, удостоверяващи счетоводна операция по отписването му. В
счетоводството на ответника вещите били вписани в инвентарната книга за 2015
год. по сметка „204 „Машини и съоръжения“, с дата - 04.05.2015 год. под общо
наименование „техника“ с отчетна стойност 21 700 лева. По този начин се
водили и към момента с натрупана амортизация в размер на 12 477.50 лева.
Вещото лице Н. посочва, че фактурата, с която са продадени активите съдържа
всички изискуеми по ЗС реквизити, за да бъде квалифицирана като първичен
счетоводен документ. Фактурата била включена в дневника за покупките и за
същата е бил ползван данъчен кредит. В
счетоводствата на страните не фигурирало и нямало издаден данъчен документ –
дебитно известие към фактура № 76 от 02.06.2015 год., като не фигурирало и
задължение, респективно вземане в размер на 67 300 лева, представляваща
стойността на увеличението.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема
наличието на постигнато между страните съгласие за сключване на търговска продажба на движими вещи,
обективирано в договор от 04.05.2015 год. Безспорно е още, че в изпълнение на
договора ищецът в качеството си на продавач е предал на ответника описаните в
договора вещи, както и това, че от страна на ответника в качеството му на
купувач е заплатена посочената в договора цена, формирана като обща стойност на
всички вещи. Спорният по делото въпрос е постигнато ли е от страните валидно
съгласие за увеличение на цената на вещите, обективирано в подписаното между
тях споразумение от 20.09.2015 год., по
отношение на което ответникът заявява
възражение за нищожност, поради липса на съгласие и поради липса на
представителна власт от лицето, подписало съглашението, които съдът намира за
неоснователни и опровергаващи се от събраните по делото доказателства. Видно от
представеното по делото пълномощно, делегиращо права на свидетелката Г. да
сключва договори от името и за сметка на ответника е, че същото е издадено на
19.06.2015 год., от което следва безспорния извод, че към датата на сключване
на споразумението – 20.09.2015 год., същата е разполагала с представителни
права по отношение на ответника, от страна на който са потвърдени изцяло
извършените от нея действия по сключване и изпълнение на договора от 04.05.2015
год. Наличието на пълномощно, датиращо преди датата на подписване на
споразумението обуславя неприложимост на нормата на чл.301 от ТЗ. Дори и
условно да приемем противното, то потвърждаването на действията на пълномощника от
страна на представлявания, се установява
и от липсата на противопоставяне на търговеца, съгласно цитираната
по-горе норма, предвид събраните по делото доказателства, че същият е узнал за
сключване на споразумението на 06.12.2017 – с получаването на поканата за
изплащане на паричното задължение, изпратена от ищеца и връчена на Д.Ф. –
съпруга на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество, в полза на която към този момент е било издадено пълномощно,
датиращо от 11.09.2017 год., с право да
представлява търговеца, от което следва извода, че поканата, към която е
приложено и оспореното споразумение, са връчени по надлежния за това ред и са
породили своите последици в правната
сфера на ответника, изразеното от който несъгласие със сключване на
споразумението е обективирано едва на 29.01.2018 год., който период от време безспорно не изпълва изискването по чл.301 от ТЗ за своевременно противопоставяне, извършено веднага след узнаването. С оглед
на изложеното, съдът приема за неоснователни заявените от ответника възражения
за нищожност на споразумението от 20.09.2015 год. като такова, сключено от лице
без представителна власт и поради липса на съгласие. В подкрепа
неоснователността на заявеното основание за нищожност – липса на съгласие,
следва да се посочи и това, че споразумението е подписано от надлежно
упълномощено лице – Е.Г., като положеният от нея подпис несъмнено изразява
съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в документа.
Предвид
изложеното, съдът намира, че сключеният между страните договор от 04.05.2015
год., изменен със споразумение от 20.09.2015 год., в частта, имаща за предмет
следните движими вещи, а именно – плуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2 бр.; сеялка
пролетна КУРТ – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.; плуг
обръщателен „LEMKEN“ – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.;
култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.;
валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр., е породил своето правно действие
между страните и по силата на същия, ответникът е придобил правото на
собственост по отношение на посочените вещи, доколкото за действителността на
договора за продажба на същите в тази му част, не се изисква форма. Това
обстоятелство от своя страна обуславя извода за частична основателност на
предявеният като главен иск с правно основание чл.327, ал.1, вр. чл.318 от ТЗ
за заплащане на цената по посочените вещи, поради което същият следва да бъде
уважен за сума в размер на 26 665.79 лева, без ДДС, определена като
разлика между договорена обща цена от 89 000 лева от една страна и от
друга – извършено от ответника в полза на ищеца частично плащане на цената в
размер на 21 700 лева, без ДДС и 40 634.21 лева – цената на двата
трактора, без ДДС. Искът в останалата част до предявения размер от 67 300
лева, без ДДС следва да се отхвърли, поради основателност на заявеното
възражение за нищожност на договора за покупко – продажба на МПС от 04.05.2015
год. и сключеното към него споразумение от 20.09.2015 год. за увеличение на
цената на вещите, в частта, имаща за предмет продажбата на трактор „Ландини REX“, с рег. № *****и
трактор „Ландини LEGEND“, с рег. №
*****, поради липса на форма, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, по следните
съображения: Съгласно чл.144, ал.2 от Закон за движението по пътищата при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани
ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори…,
подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Според чл.293, ал.1
от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена форма или
друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такива специални закони са ЗДвП и Закон за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, съгласно чл.12 от който договорите за
прехвърляне правото на собственост на регистрирана в страната самоходна техника
над 10 кW се
сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Безспорно в случая
е, че е налице търговска продажба на стоки, които попадат в обхвата на
приложение и на посочените два специални закона. В търговското право,
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по
аргумент от чл.293 от ТЗ, оспорване на действителността на сделката. В случая
търговската продажба на двете превозни средства е нищожна, поради липса на
форма, доколкото от поведението и позициите на страните, следва, че същите оспорват
действителността й.
С
оглед на изложените по-горе доводи за нищожност на договора за покупко –
продажба и сключеното към него споразумение, в частта, имаща за предмет трактор
„Ландини REX“, с рег. №
*****и трактор „Ландини LEGEND“, с рег. № *****, поради
неспазване на изискуемата по чл.144, ал.2 от ЗДвП и чл.12 от ЗРКЗГТ, форма за сключване на договорите за продажба на МПС
– писмен договор с нотариална заверка на
подписа, обуславящи извода за липса на основание за заплащане на цената на
посочените две вещи, доколкото договорът, сключен при неспазване на посочената
от закона форма за трансформация на
собствеността, не съставлява основание за продавача да претендира заплащане на
цената на вещта, следва да бъде разгледан по същество предявеният при
условията на евентуалност, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД – за
обявяване за окончателен на договора за покупко – продажба на двата трактора,
който съдът намира за основателен по следните съображения: Съгласно
константната съдебна практика е възможно формално опороченият договор за
покупко – продажба да се конвертира в
предварителен договор с предмет същите МПС, при същите условия, които са били
уговорени. Конверсията не е законодателно уредена, но е призната в правната
доктрина и практика в случаите, в които недействителната, поради неспазване на
изискването за форма, сделка съдържа съществените признаци на действителна
сделка, годна е да породи правното й действие по волята на двете страни, които
искат недействителната сделка да произведе действието на действителната, защото
правните й последици са съвместими с намерението им и са целени от тях.
Безспорно по делото е, че както договора
от 04.05.2015 год., така и
споразумението към него съдържат описание на вещите и тяхната цена, с
което се изпълва изискването за съществено съдържание на договора
за покупко – продажба. Безспорно е и това, че в изпълнение на договора,
вещите са предадени от ищеца на ответника в деня на сключването му, както и
това, че вещите се ползват от купувача и понастоящем. Обстоятелството, че
цената в договора и споразумението е посочена общо за всички вещи, не обуславя
извод за недействителност на уговорката за цена, поради това, че размерът й не
е бил точно определен за всяка една от вещите, предвид възможността за нейната
определяемост. В тази връзка съдът цени заключението на вещите лица от състава
на допуснатата тройна оценителна експертиза, според което стойностите на трактор
„Ландини REX“, с рег. №
*****и на трактор „Ландини LEGEND“, с рег. № *****, с които същите участват при формиране на
посочената в споразумението обща стойност, възлизат съответно на 25 001.33
лева и 23 759.72 лева, с ДДС /19 799.77 лева и 20 834.44 лева – без
ДДС/, определени с помощта на коефицент на редукция по посочена от експертите
формула.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск
като основателен следва да бъде уважен и обявен за окончателен сключения между
страните договор от 04.05.2015 год., изменен със споразумение от 20.09.2015
год., в частта имаща за предмет покупко – продажба на двата трактора и
ответника осъден да заплати на ищеца претендираната цена от общо 48 761.05
лева, с ДДС. Съгласно решение № 355 от 28.09.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1686 /
2011 год., IV г.о., ГК,
с уважаването на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от купувач, без осъждане
на купувача да му заплати продажната цена, не може да се постигне предвидения
от закона резултат, поради което осъждането да се заплати продажната цена не
следва да се разглежда като уважаване на отделен осъдителен иск, а като
възпроизвеждане на клауза на предварителния договор в съдебното решение.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 7 142
лева, включващи 2 692 лева – държавна такса за образуване на делото,
4 000 лева – възнаграждение за адвокат, 450 лева – възнаграждения за вещи
лица.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат № *****,
със седалище и адрес на управление – с.Сталево, ул.“Пеню Пенев“ № 9, Община
Димитровград, Хасковска област, представлявано от Ф.Г.Ф. да заплати на Т.М. Т., с
ЕГН ********** ***, регистриран като Частен земеделски производител ЧЗП Т.М. Т.,
с ЕИК по Булстат BG **********,
със седалище и адрес на управление – гр.Димитровград, ул.“Петър Берон“ № 2, вх. В, ап.12, с адрес за
призоваване – гр.Димитровград, ул.“Капитан Петко войвода“ № 18, ап.4 – адвокат В.С.,
сумата от 26 665.79 /двадесет и
шест хиляди шестотин шестдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, без ДДС, представляваща част от
цената на следните движими вещи, а именно: плуг чизел – 1 бр.; ремаркета – 2
бр.; сеялка пролетна КУРТ – 1 бр.; фреза – 1 бр.; пръскачка щангова – 1 бр.;
плуг обръщателен „LEMKEN“ – 1 бр., товачар за жито – 1 бр.; дискова брана – 2 бр.;
култиватор – 1 бр.; хедер за слънчоглед – 1 бр.; цистерна 4 куб.м. – 1 бр.;
валяк 3 – ка – 1 бр. и електрожен – 1 бр., закупени с договор от 04.05.2015
год., изменен със споразумение от 20.09.2015 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 02.04.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата до предявения
размер от 67 300 лева – ОХТВЪРЛЯ.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Т.М. Т., с ЕГН ********** ***, регистриран
като Частен земеделски производител ЧЗП Т.М. Т., с ЕИК по Булстат BG **********, със седалище и
адрес на управление – гр.Димитровград, ул.“Петър Берон“ № 2, вх. В, ап.12 -
продавач, с адрес за призоваване – гр.Димитровград, ул.“Капитан Петко войвода“
№ 18, ап.4 – адвокат В.С. и „ГЕЛИ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат № *****, със
седалище и адрес на управление – с.Сталево, ул.“Пеню Пенев“ № 9, Община
Димитровград, Хасковска област, представлявано от Ф.Г.Ф. – купувач, договор
за покупко – продажба на МПС и движими вещи от 04.05.2015 год., изменен със споразумение от 20.09.2015 год., конвертирал се в предварителен договор, поради
неспазване на изискване за форма за действителност, в частта
относно постигнато от страните съгласие
за продажба на следните движими вещи, а именно: 1. Колесен трактор „LANDINI REX
DT
90 F“, номер на рама: PXKLU 10806, регистрационен номер *****, номер на двигател: NL 38972 U 035980 S; и 2. Колесен трактор „LANDINI LEGEND 130“, номер на рама: SHHLM 08040,
регистрационен номер *****, номер на двигател: YH 81250 U780742 H, за сума в размер общо на
40 634.21 лева, без ДДС /48 761.05 лева, с ДДС/.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат № *****, със седалище и адрес на
управление – с.Сталево, ул.“Пеню Пенев“ № 9, Община Димитровград, Хасковска
област, представлявано от Ф.Г.Ф. да
заплати на Т.М. Т., с ЕГН **********
***, регистриран като Частен земеделски производител ЧЗП Т.М. Т., с ЕИК по
Булстат BG **********,
със седалище и адрес на управление – гр.Димитровград, ул.“Петър Берон“ № 2, вх. В, ап.12, с адрес за
призоваване – гр.Димитровград, ул.“Капитан Петко войвода“ № 18, ап.4 – адвокат В.С., сумата
от 48 761.05 /четиридесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и един
лева и пет стотинки/ лева, с ДДС, представляваща
обща покупна цена на Колесен трактор „LANDINI REX DT 90 F“, номер на рама: PXKLU 10806, регистрационен номер
*****, номер на
двигател: NL 38972 U 035980 S и на Колесен трактор „LANDINI LEGEND 130“,
номер на рама: SHHLM 08040, регистрационен номер *****,
номер на двигател: YH 81250 U780742 H, съгласно договор за покупко – продажба на МПС и движими вещи от 04.05.2015 год., изменен
със споразумение от 20.09.2015
год., конвертирал се в предварителен
договор, поради неспазване на
изискване за форма за действителност, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 02.04.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, с ЕИК по Булстат № *****,
със седалище и адрес на управление – с.Сталево, ул.“Пеню Пенев“ № 9, Община
Димитровград, Хасковска област, представлявано от Ф.Г.Ф. да заплати на Т.М. Т., с
ЕГН ********** ***, регистриран като Частен земеделски производител ЧЗП Т.М. Т.,
с ЕИК по Булстат BG **********,
със седалище и адрес на управление – гр.Димитровград, ул.“Петър Берон“ № 2, вх.
В, ап.12, с адрес за призоваване – гр.Димитровград, ул.“Капитан Петко войвода“
№ 18, ап.4 – адвокат В.С., сумата от
7 142 /седем хиляди сто четиридесет и два/ лева – деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД да се
издаде на страните след заплащане на разноските по прехвърлянето и на данъците
по придобиването, съгласно чл.364, ал.2 от ГПК.
СЪДИЯ: