Р Е Ш Е Н И Е
№ 1004
град Пловдив, 18.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и първи април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря П. Ц. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 606 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната жалба на „ПЕТРОЛ“
АД, с ЕИК ********* срещу Решение №
260787 от 22.12.2020г. по АНД № 4250/2020 год. по описа на Районен съд Пловдив,
с което е потвърдено Наказателно
постановление № 512912-F533107/19.05.2020 год., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ПЕТРОЛ“ АД, с ЕИК *********, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева.
В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при
постановяване на първоинстанционното решение, както и за съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени
като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като в тази връзка
се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново по същество като
се отмени и процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание - „ПЕТРОЛ“
АД не
се представлява. С писмена молба по делото пълномощника на дружеството поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба - ЦУ на НАП не се
представлява, с писмено становище се оспорва жалбата, претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое
заключение счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд като провери
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка
с направените от касатора оплаквания, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е АУАН, с който било констатирано, че при
извършена проверка на 27.12.2019 г. на търговски обект- бензиностанция
„Петрол" /5156/, находящ се на Асеновградско шосе срещу „КЦМ“ стопанисван
от „ПЕТРОЛ“ АД, с ЕИК *********, дружеството в качеството му на задължено лице
по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.200бг. на МФ, е извършило нарушение на
разпоредбите на същата, като използва ЕСФП, която не отговаря на техническите
изисквания съгласно приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а
именно: при прекъсване на връзката/ комуникацията между ЦРУ и средството за
измерване на разход - метанколонка Електрогаз, модел CH4M2B2S, одобрена за
работа с ДР №4824, не се блокира работата на средството за измерване на разход.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ фискалните устройства трябва да отговарят на техническите изисквания
съгласно приложение № 2.
В АУАН е записано, че в Раздел VI Специфични
изисквания към ЕСФП, б. „г" ) (нова - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) е посочено,
че електронната система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби
на течни горива трябва да отговаря на следните специфични технически
изисквания: при прекъсване на връзката/комуникацията между ЦРУ и средството за
измерване на разход/пистолета се блокира работата на средството за измерване на
разход/пистолета, при което се разпечатват последните получени в ЦРУ показания
на електронните броячи преди прекъсването на връзката/комуникацията и
показанията се изпращат автоматично в НАП; при възстановяване на
връзката/комуникацията се разпечатват показанията на електронните броячи,
получени в ЦРУ, и същите автоматично се изпращат в НАП.
При проверката е било констатирано, че в обекта е
налична и работи ЕСФП модел NexusS, регистрирана в НАП с per. № 4340176 на
19.09.2019 г. с ИН на ФУ BN008108 и ИН на ФП 51008978, одобрен тип на БИМ №
179FS/28.06.2019 г.
Проверката е започнала с разпечатване на „X"
отчет с № 12560/27.12.2019 г., нивомер и броячи. Извършено е било зареждане от
клиент на метан на МПС, за което е издаден ФКБ, като след това е извършено
прекъсване на ел. захранването на концентратора, който комуникира с колонката и
ЦРУ. След това са извършени 2 зареждания на метан на МПС-та, като на първото е
заредено 16.96 кг., а за второто - 5.57 кг. ЕСФП не е регистрирало извършените
продажби.
Също така било
констатирано, че след като се възстановява връзката между ЦРУ и колонката, не
се предава информация за така заредените количества. Това се потвърждава и от
отпечатания Отчет Горива с № 12571/27.12.2019 г. с час 11:25:48. След сравняване
на отчетите с началото на проверката, била
установена разлика от броячите на метан,
която АНО е приел, че се дължи на зареждането на метан от клиент преди
прекъсването на връзката.
Проверяващите са установили, че ел. броячите не са
отчели проточването на метан от двете зареждания с общо количество 22,53 кг.,
направени при прекъсване на връзката. АНО е приел, че съгласно изискванията на
Наредба Н-18/2006 г. на МФ при прекъсване на комуникацията на колонката с ЦРУ
следва колонката да блокира и да не позволява зареждане на горива.
В АУАН проверяващите са отбелязали , че нарушението е
извършено и открито на 27.12.2019г., което води до неотразяване на приходи и по
този начин е бил осъществен състава на чл.8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13. 12.2006
на МФ, във вр. чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, такава , каквато е залегнала в АУАН и е подвел констатираното
нарушение под разпоредбите на чл.185,ал.2 от ЗДДС.
Съдът е приел за безспорно установено, че
дружеството-жалбоподател е осъществило описаното в НП административно
нарушение, а наказващият орган е направил преценка преди издаването на
атакуваното НП, дали са налице предпоставките за прилагане разпоредбите на чл.
28 от ЗАНН. Съдът е намерил, че установената физическа интервенция, довела до
неотчитане на извършените продажби от метановата колонка категорично изключва
прилагането на предложената от дружеството жалбоподател законова норма.
Оспореното решение е направилно.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС
е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, от Министъра на
финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания
съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2, а
съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално устройство
от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано
в регистъра по чл. 10, ал. 9.
За да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва
кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с
издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да
отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от
одобрен тип.
Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПЗР към Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № Н -18/2006 г. /обн. ДВ бр. 10 от 2019
г., изм. ДВ бр. 26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019 г., доп. ДВ бр. 75 от 2019
г. / Лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2019 г.
Очевидно е, че след като ФУ има издадено свидетелство
от БИМ, то с оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 3 – чл. 11 от Наредба Н-18 е
отговаряло на функционалните и технически изисквания на наредбата.
От доказателствата по делото е установено, а и няма
спор между страните, че използванато ФУ в процесния обект е одобрен тип на БИМ
№ 179FS/28.06.2019 г. като същото е
вписано в публичния Регистър на одобрените типове електронни системи с фискална
памет за продажба на течни горива /ЕСФП/, воден от Българския институт по
метрология, съгласно чл. 10, ал. 9 от Наредба № Н-18.
Съгласно чл. 12, ал. 1, изречение, от Наредба № Н-18
свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на
закон. Няма данни 10 годишният срок на валидност на удостоверението да е
изтекъл към датата на проверката, а в НП не са посочени на кои точно променени
технически или функционални изисквания, произтичащи по силата на закон не
отговаря описаното в НП функционално устройство при проверката на 27.12.2019
г., за да се приеме, че то не е от одобрен тип.
По този начин наред с неточното и непълно описание на
нарушението от фактическа страна се нарушава и правото на защита на нарушителя,
което включва в себе си и правото да разбере какво точно му се вменява във вина
от фактическа страна, за да може да организира защитата си.
При описанието на деянието в АУАН и в НП не е посочено
нито едно фактическо обстоятелство от което да е видно, на кои нови
функционални и технически изисквания въведени с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г /ДВ бр. 10/2019 г. / не отговаря
функциониращото в търговския обект на оспорващия ЕСФП, за да е налице за него
задължение да го приведе в съответствие с тази наредба, съгласно § 8, ал. 1,
изречение първо от ПР Наредба № Н-18 от 2006 г. Следователно описаното от АНО
деяние не може да бъде квалифицирано като нарушение и на тази разпоредба.
По изложените съображения обжалваното НП е
незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение
и в нарушение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод, районният
съд е постановил неправилно решение, което трябва да се отмени, а по същество
се постанови друго решение, с което се отмени и НП.
Пред настоящата инстанция дружеството – касатор не
претендира разноски.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
260787 от 22.12.2020г. по АНД № 4250 от 2020 год. по описа на Районен съд
Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
512912-F533107/19.05.2020 год., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ПЕТРОЛ“ АД, с ЕИК *********, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: