№ 75
гр. Велико Търново , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500092 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260146 от 26.11.2020 г. по гр.д. № 153/2020 г. Окръжен
съд Плевен е отхвърлил предявеният от ИВ. Д. М. иск против СВ. ИВ. Т. за
заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от лице, под чийто надзор се е намирал
автобуса, управляван от ответника и от който са произтекли претърпените от
ищеца вреди, като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ИВ. Д. М., в
която са наведени доводи за неговата неправилност. Излагат се съображения,
че задължението на ответника да провери управляваното от него МПС, да
осигури безопасност на пътниците в него като лице, под чийто надзор се е
намирала вещта, произтича от ЗДвП. Дори да се приеме, че работникът не
следва да отговаря за вредите, причинени от вещта, която му е поверена във
1
връзка с възложената работа, то би следвало съдът, използвайки служебното
начало, да задължи ответника да представи доказателства, от които да се
установи, че управляваната от него вещ не е негова и че той изпълнява
служебни задължения, възложени му от друго лице. Това не е сторено от
съда, който не е приложил служебното начало и не е дал указания на
ответника да представи доказателства в тази посока. Ако това е било сторено,
като страна е можел да бъде конституиран и работодателя на ответника.
Неправилен е извода на съда, че след като е оправдан то наказателното
производство, шофьорът на автобуса не може да носи автоматично
отговорност по чл. 50 ЗЗД. Безспорно е доказано, че злополуката е
претърпяна в автобуса, както и са доказани претърпените вреди, като в
нарушение на всички права на ищеца е да се твърди, че виновен за случилото
се няма.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор, но с последваща писмена молба е заето становище, че въззивната
жалба е неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
2
Производството пред Окръжен съд Плевен е било образувано по
повод подадена искова молба от ИВ. Д. М. против СВ. ИВ. Т.. В нея са
изложени твърдения, че на 15.06.2018 г. пътувал от гр. Червен бряг до с.
Глава с автобус, управляван от ответника. Седнал на двойна седалка на
автобуса и след като се настанил усетил, че на седалката е разлята неизвестна
за него течност, от която получил силно загряване в областта на седалището.
Усетил силна болка и отишъл при шофьора на автобуса, обяснил му, че е
седнал на седалка с разлято някакво вещество, вероятно киселина, от която
изпитва силни болки и е нужно да слезе. С.И. категорично отказал да спре.
Ищецът слязъл в с. Глава, където установил, че по кожата на седалището
месото било почерняло. Близките му го закарали до гр. Плевен, където му
били извършени три операции, представляващи некректомии на
девитилизираните тъкани върху дясна глутеална област, като в дълбочина се
е достигнало до подлежащата под кожата мастна тъкан, вследствие наличие
на тромбозирали съдове в същата. В лява глутеална област е направена само
централно частична некректомия. С третата операция му била присадена кожа
на поразените места. С оглед на това се претендира заплащане на
обезщетение от ответника за неимуществени вреди в размер на 100000 лв.,
вследствие на липса на съдействие и оказване на помощ на ищеца като
пострадало лице, невъзпитано и арогантно поведение. След дадените
указания на съда да се отстранят противоречията в исковата молба и се
уточни на какво основание се търси отговорността на ответника, е постъпила
поправена искова молба, с което са описани същите обстоятелства, а
петитумът е формулиран да се осъди ответника – шофьор на автобуса, лице
под чийто надзор се е намирала вещта – автобуса, за причиняване на морални
и материални вреди, произтекли от вещта – автобуса към ищеца, като
пострадало лице в превозното средство, което той управлява и под чийто
надзор се е намирал автобуса. В съдебно заседание ищецът е изразил
становище, че ответникът носи пряка отговорност за всички пътници, които
са в това превозно средство, затова плащали билети, искали сигурност и да се
превозват безопасно.
С отговора на исковата молба е посочено, че по случая е образувана
прокурорска преписка, приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство, поради липса на престъпление. След
3
постановяване на отказа е образувано НЧХД № 357/2018 г. на РС Червен
бряг, приключило с оправдателна присъда, поради липса на данни за
извършено престъпление от ответника. Присъдата е потвърдена от Окръжен
съд Плевен. Оспорва се причинната връзка между получените увреждания и
поведението на ответника. На посочената дата Т. е управлявал технически
изправен автобус, като твърдението на ищеца, че е увреден вследствие
особените свойства на вещта е без основание. По водените наказателни
производства не е установено наличието на киселина или други
животозастрашаващи течности, които да са причина за увреждането на
ищеца. Оспорва се, че уврежданията са получени на посоченото от ищеца
място и начин, като се навежда довода, че същите са били налични към
момента на качване на ищеца в автобуса. М. се е возил в него при
прибирането си от редовна смяна от фирма „Палфингер“ в гр. Червен бряг,
където има достъп и работи с такива агресивни субстанции, които твърди, че
са причина за нараняването му. По тези причини е възможно химическата
реакция да е предизвикана преди качването му в автобуса, но той да е
съобщил за нея в по – късен момент. Поведението на шофьора е съобразено с
грижата за запазване на здравето на ищеца, тъй като при съобщаването за
проблема на ищеца автобусът е бил на междуселски път, където няма
възможност за оказване на медицинска помощ, а ответникът не разполага със
специални знания за това. При пристигането на автобуса в с. Глава, ищецът е
прегледан от личния си лекар, който го насочил към отделението по
изгаряния в гр. Плевен. Оспорва се размера на обезщетението.
С обжалваното решение съдът е приел, че следва да се съобрази с
постановената присъда, чиито констатации по въпроса извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са задължителни
за гражданския съд. Прието е, че е неизяснено от къде произтича
задължението на ответника да осигури безопасност на пътниците в автобуса,
под чийто надзор се намира той. Прието е още, че ответникът не упражнява
надзор върху вещта, а такъв се осъществява от предприятието, което отговаря
на основание чл. 50 ЗЗД.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
4
От разпита на св. М. Р. и С. И. се установява, че на въпросната дата се
качили в микробуса от автогарата в гр. Червен Бряг. Св. Р. била седнала в
близост до ищеца. Спомня си, че той се изправил и казал, че е мокро, и след
това казал, че започнало да му щипе и започва да гори. Свидетелката
възприела, че на автогарата му нямало нищо. Когато си вкарал ръката в
гащите, кожата му останала по нея. Свидетелката възприела, че по плата на
гащите му нямало дупка, нямало изгаряне. Впоследствие разбрала, че е
претърпял много тежки операции. Автобусът пътува от гр. Червен бряг,
минава през Чомаковци, Койнаре и стига до с. Глава. И. съобщил, че има
болки между Чомаковци и Койнаре, на влизане в Койнаре. Звънели на тел.
112 и му казали да стигне до болница, като в Койнаре има такава, но от бърза
помощ му казали, че там не могат да му помогнат, защото е химическа
реакция и няма такива специалисти. Обърнали се към шофьора, но той казал
да се звъни на бърза помощ. От Койнаре пътят до с. Глава е пет минути, като
ищецът не е слязъл в Койнаре, а искал да стигне до с. Глава. Св. И.ова също
видяла ищеца на автогарата в гр. Червен бряг, бил седнал и й предложил да
стане и да й направи място. Качили се в автобуса, след малко той почнал да
вика, че му мокрее. Свидетелката била седнала зад него, а до него имало друг
човек. Ищецът не се е местил на друга седалка. Минали Червен бряг, и
между Чомаковци и Койнаре той започнал да казва, че нещо му мокрее, след
малко станал и започнал да вика, че го боли. Пипнал се с ръка, по нея
останала черна кожа. Бил с къси гащи, които свидетелката възприела, че
останали здрави, и седалката била здрава. Свидетелката възприела, че гащите
са мокри, но не могла да възприеме дали и седалката е мокра. Свидетелката
изрично разгледала седалката и гащите, че по тях няма разядено, няма
изгорено. Обадили са на шофьора, той казал, че след малко са в Койнаре, да
се обадят на 112 и да дойде там бърза помощ. Ищецът не слязъл в Койнаре,
изкарал до с. Глава. Между Червен бряг и Койнаре са 24 км. На другия ден
отново огледала седалката и на нея й нямало нищо, не била сменяна, нито
била мита, а на нея се возели хора. След инцидента ищецът се прибрал вкъщи
в с. Глава, където св. Д., негова майка, възприела, че месото му било
почерняло, в дома им дошъл личния му лекар, прегледал го и ги посъветвал
да отидат директно в Плевен. Намерили транспорт и закарали ищеца до
болница в гр. Плевен, където му направили операция, с която изчистили
изгорялата тъкан. След операциите ищецът се прибрал вкъщи, където майка
5
му на два пъти си вземала неплатен отпуск по 15 дни, за да го гледа,
откупувала кола два пъти в седмицата, за да го кара на превръзки. След
операциите той бил много зле, не можел да спи, вдигал кръвно. Раните се
напоявали, постоянно течало, ищецът трудно лежал на една страна, хранел се
прав, защото не можел да сяда. Раната не можела да зарасне и му взели кожа
от крака, присадили му кожа, за да може да заздравее. От м. юни до м. август
непрекъснато ходили до Окръжна болница. В момента той казвал, че при
застудяване раната го боли, като понастоящем тя останала синя. Разпитан е
като свидетел личния лекар на ищеца – св. М., който бил по центъра на
селото, когато разбрал за инцидента. Отишъл в дома му, видял, че И. бил
много притеснен, оплакал се, че много го боли. Лекарят го прегледал и
установил, че цялата седалищна област е изгоряла, имало зачервявания и
мехури. Късите гащи на ищеца били мокри, но здрави. Свидетелят го
посъветвал да се обърне направо към специалист в гр. Плевен, тъй като не се
знае от какво е изгарянето – от киселина или основа, и съответно как да се
помогне. След това разбрал за извършените операции, разбрал, че се е
оказало киселина. След операциите ищецът започнал да вдига кръвно и често
се обръщал към личния си лекар да го мери. Наложило се да пие лекарства за
това, не можел да спи.
За извършените медицински интервенции са представени етапни
епикризи, от които се установява, че на 15.06.2018 г. ищецът е постъпил в
Клиника по хирургия към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ Плевен, където е
направена операция и епикриза за втора операция, от която се установява, че
е постъпил на 30.07.2018 г. и е изписан на 01.08.2018 г. Приложен е
амбулаторен лист от 02.08.2018 г., с вписана диагноза тревожно разстройство,
неуточнено.
Ответникът, разпитан по реда на чл. 176 ГПК, се е явил в съдебно
заседание и е отговорил на поставените му въпроси, като е заявил, че
автобусът не е негова собственост, а на фирма „Спарта 2012“ ООД, гр.
Луковит, където ответникът работи.
По сигнал на св. Д. е образувано ДП ЗМ-380/22.08.2018 г., приложено
към НЧХД № 357/2018 г. на Районен съд Червен бряг. Последното е
образувано по тъжба на ищеца, като с Присъда № 24/10.07.2019 г. по делото
подсъдимия СВ. ИВ. Т. е признат за невиновен за това, че на 15.06.2018 г.
6
около 17,15 часа, в автобус по линията град Червен бряг – село Глава
причинил по непредпазливост лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания на ИВ. Д. М. и по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 НК го
оправдава. С Решение № 214/03.12.2019 г. по ВНЧХД № 747/2019 г. на
Окръжен съд Плевен Присъда № 24/10.07.2019 г. по НЧХД № 357/2018 г. на
Районен съд Червен бряг, е потвърдена.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от
специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия
на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява
надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на
грижа с оглед управлението и употребата й. В този смисъл ищецът твърди, че
от вещта – автобусът, в който се е возил, му е причинена вреда, че вещта е
била под надзора на ответника, негов шофьор, който при извършване на
превоза не е съблюдавал безопасността на пътниците, лично задължение на
водача, произтичащо от разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП, което сочи на
правна квалификация на предявеният иск по чл. 50 ЗЗД. Настоящият състав
счита, че от данните по делото не може да се обоснове наличието на
предпоставките по чл. 50 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
Безспорно е установено телесно увреждане за ищеца, изразяващо се в
химическо изгаряне, вероятно от киселина, в областта на седалището. От това
телесно увреждане са причинени болки и страдания, като оздравителния
процес е наложил извършването на поредица оперативни интервенции в
специализирано отделение. Не се доказа обаче, че увреждането е причинено
от вътрешните свойства на вещта – автобусът, в който ищецът е пътувал, или
неупражняван надзор при експлоатацията й. Не се установи по категоричен
начин механизмът на увреждането – от разпитаните свидетели се доказа, че
седалката на автобуса е нямала външни белези – разяждане, изгаряне или др.,
които да сочат на наличие на киселина върху нея. Св. И.ова възприела, че
гащите на ищеца били мокри, също незасегнати, но не могла да разбере
седалката дали е мокра. На другия ден тя е възприела, че пътуват хора,
седящи на тази седалка, не е имало оплаквания за други увреждания, а
7
седалката видимо не е била махана за почистване. Ищецът, който се е возил в
автобуса седнал, без да се мести на друга седалка /показанията на св. И.ова/,
се е оплакал, че е седнал на нещо мокро на влизане в Койнаре, което е на 24
км от гр. Червен бряг, където се е качил на автобуса. Самият ищец, разпитан
по реда на чл. 176 ГПК, казва, че изгарянето е било в дълбочина. При тези
доказателства не може да се приеме за доказан механизмът на увреждане –
наличието на разлята киселинна течност по седалката, причинила изгаряне по
кожата на ищеца в твърдяната от него степен.
Претенцията срещу ответника се основава на обстоятелството, че той
е лице, под чийто надзор се намира вещта. В хипотезата на чл. 50 ЗЗД
надзорът не се приравнява на държането на вещта, а предполага този, който
го упражнява да има правото да управлява вещта, да си служи с нея
относително свободно, поради което за него възниква и задължението да се
грижи за вещта и да следи за нейната изправност /т. 11 от ППВС № 7/1959 г.,
Решение № 784/24.03.1972 г. по гр.д. № 3/1972 г./. В този смисъл, работникът,
на когото предприятието е предало в процеса на възложената му работа
определени вещи, няма надзор върху тях по смисъла на чл. 50 ЗЗД. Той не
употребява вещите по свое усмотрение, а доколкото ги употребява, върши
това не за себе си, а за предприятието, изпълнявайки нарежданията на
предприятието относно ползването на вещта. С оглед на това, работникът не е
лице, на което е възложен надзорът върху дадената му в процеса на работа
вещ и той не носи отговорност по чл. 50 ЗЗД за вредите, причинени от нея.
Оплакването във въззивната жалба, че съдът е следвало служебно да събере
доказателства за работодателя на ответника, за да се конституира и той по
делото, не може да бъде споделено. Съдът се произнася по предявения иск
въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, като за него не съществува
служебно задължение да издирва доказателства за факти, каквито не са
наведени – чл. 6, ал. 2 ГПК, още повече че на ищеца е бил известен
работодателя както в рамките на първоинстанционното производство, така и
в рамките на наказателния процес.
По тези съображения настоящият състав приема предявения иск за
неоснователен и недоказан, до който извод е достигнал и първостепенния съд,
последица от което е потвърждаването на обжалваното решение.
Процесуалният представител на ответника по жалба е направил
8
искане за присъждане на разноски в минимален размер за предоставената
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което прилага
списък с разноски. От материалите по въззивното дело се установява, че
договор за правна защита и съдействие за производството пред въззивния съд,
с договорено възнаграждение по този ред, не е приложен, поради което
искането за присъждане на разноски по този ред не следва да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260146 от 26.11.2020 г., постановено
по гр.д. № 153/2020 г. на Окръжен съд Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9