РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.87
ал.3 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. В. М., ЕГН
**********, чрез адв.С.С., против Решение № 260072/19.02.2021г. по гр.д.№
1078/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, III с., с което е отхвърлен
предявения от нея против В. Т. В., ЕГН **********, иск за разваляне на
сключения на 18.12.2019 г. Договор между В.Н.В. и В. С. В., с нотариален акт
за прехвърляне на недвижими имоти *********по описа на Р.Й. - Нотариус с
№ *** на НК с район на действие Районен съд Асеновград, по отношение на
една трета идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№00702.522.124.5.6, находящ се в гр. А. по КККР, одобрени със Заповед 300-
5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-
14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес: гр. А., ул.,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен
1
имот с ИД №00702.522.124, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение
- жилище, апартамент, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградите, на едно ниво, със стар идентификатор №00702.522.124.1.6, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта - №00702.522.124.5.2; самостоятелен обект в сграда с ИД
№00702.522.124.5.1, находящ се в гр. *********, по КККР, одобрени със
Заповед 300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със
заповед КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес:
град А. ул., който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в
поземлен имот с идентификатор №00702.522.124, със застроена площ от 33
кв.м., с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, със стар
идентификатор №00702.522.124.1.1, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж №00702.522.124.5.5, под обекта - няма, над обекта:
№00702.522.124.5.2, както и самостоятелен обект в сграда с ИД
№00702.522.124.5.5, находящ се в град А., по КККР, одобрени със Заповед
300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед
КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес: град А. ул.,
който самостоятелен обект се намира в сграда №5, разположен в поземлен
имот №00702.522.124, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение - за
търговска дейност, на едно ниво, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, със стар идентификатор: №00702.522.124.1.5, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №00702.522.124.5.1, под
обекта - няма, над обекта - №00702.522.124.5.2, поради неизпълнение на
задълженията от страна на В. С. В., на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД; както и е
осъдена да й заплати сумата от 800 лв. за направени разноски по делото.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважи този предявен иск, като договорът бъде развален по
отоншение на горните недвижими имоти до размера на 1/3 ид.ч., полагаща й
се по наследство, ведно със законните последици за присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. С. В., чре задв. Л.К., депозира писмен
отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
2
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от Н. В. М. против В. С. В. е
заведена искова молба, с която се посочва, че е наследник на баща си В.Н.В.,
прехвърлил описаните в исковата молба недвижими имоти, срещу
задължения, поети от ответника В. С. В., с нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти № *********г. по описа на нотариус Р. Й., с район на
действие РС Асеновград. Твърди, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по процесния договор, като прехвърлителят не е имал нужда
от грижи, въпреки здравословното си състояние и тя не е полагала такива,
поради което моли да бъде развален договора до размера на наследствената и
част – 1/3 идеална част, поради неизпълнение на задълженията от ответника.
В становище по същество счита иска основателен и доказан със събраните по
делото доказателства и моли да бъде уважен, както и за присъждане на
разноски.
Към исковата молба прилага Удостоверение за наследници,
Нотариален акт за прехвърляне на процесните недвижими имоти №
*********** по описа на Нотариус Р.Й., Удостоверение за данъчна оценка,
както и 3 бр. кадастрални схеми.
Ответникът В. С. В. депозира срок Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който оспорва иска. Твърди, че е полагала грижи за бившия
си съпруг 25 години, за което са и били прехвърлени имотите, както и срещу
продължаване да полага грижи и издържа съпругът си, които твърди да е
изпълнявала. Моли да бъде отхвърлен искът и да и бъдат присъдени
направените разноски. В становище по същество счита, че са доказани по
несъмнен начин грижите, полагани за прехвърлителя след сключване на
процесния договор, като счита недопустимо оборване на изявлението му за
осъществени грижи до тогава.
Прилага към писмения отговор акт за раждане на Б. В. В.,
медицински документи относно здравословното състояние и удостоверяващи
3
инвалидността на В.В. /2 бр. ЕР на ТЕЛК, медицинско направление за ТЕЛК,
медицинско удостоверение, изд. от МБАЛ – Асеновград/ Решение №
9/02.03.2004г., постановено по гр.д.№ 273/2002г. по описа на АРС, затова, че е
получила лични средства във връзка с извършена делба на съсобствен
наследствен имот.
В съдебно заседание на 20.01.2021г. са разпитани и допуснатите
до разпит свидетели, съответно за ищцата – А.И. /без родство/, и за
ответницата – Х.К. /без родство/, Б. В. /дъщеря на В. и В.В.; респ. сестра на
Н.М./ и д-р Р.В. /без родство/.
Районният съд с решението, за да отхвърли предявения иск,
предявен на осн. чл.87 ал.3 от ЗЗД - сключеният между страните договор има
силата на закон за тях, като обема на задълженията е очертан в договора,
сключен между страните, а именно престирани до момента на прехвърлянето
грижи и бъдещи такива – при болест, немощ и старост. Така установеното
състояние на прехвърлителя е от значение за установяване на точното
изпълнение на задължението на ответника, което следва да бъде изпълнявано
спрямо него така, че да задоволява потребностите му, с оглед състоянието му.
Районният съд посочва, че се отчита и последващата конкретизация на
задълженията на приобретателя – осигуряване на храна, отопление, лекарства
и лекарска помощ, като му осигури един нормален живот, какъвто е водил до
датата на прехвърлянето на имотите, като грижите приемателя да
осъществява в имота, предмет на нотариалния акт, като приемателя не може
да налага грижи, които прехвърлителя не желае да приема, нито да му налага
начин на живот, който прехвърлителя не е готов да следва. Прехвърлителят е
заявил, че не желае да бъде променян начина му на живот и да му бъдат
налагани грижи, които не желае да приема, от изброените. Районният съд
посочва, че по делото, са налице данни, че наследодателят е живял до смъртта
си по начина, по който е живял винаги, бил е придружаван от съпругата си
навсякъде, бил е задоволен с храна, отопление, лекарства и лекарска помощ, в
обема, в който самият той е желаел и преценял, като не му е била налагана
чужда воля. Не се установило по делото да е имал нужда от грижи, които не
са били полагани за него. Дори се установи, че е получавал всичко
необходимо като грижи и помощ, без дори да е било видимо за околните, че
се е нуждаел от такава чужда помощ, каквато е определена с решението на
4
ТЕЛК. При така направената конкретизация в договора, ограничения на така
определените грижи и издръжка, следва да се приеме, че задължението на
приобретателя е било да осигури всички грижи на прехвърлителя, с оглед
настъпилото заболяване, така, че да не се променя начина му на живот, като
му осигури нормален, според прехвърлителя, а не според околните, и спокоен
за него живот, което съдът счита, че със събраните доказателства се установи,
че ответникът е изпълнил. Районният съд е наложил извод, че се е доказало
категоричен начин изпълнение на задълженията по договора от ответника, с
оглед вмененото със закона и определението на съда за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса негово задължение. Изтъкнал е, че целта
на сключване на процесния договор е получаване на по-добри материални
условия на живот на прехвърлителя, съчетани с необходимите нравствено-
морални отношения. Позовава се на ТР 96/28.06.1966г. по гр.д.№ 65/1966г. на
ОСГК на ВС на РБ). При сключване на договора страните са уговорили
конкретни задължения, с изпълнение на които ответникът е осигурил на
прехвърлителя нормален, според собствените му разбирания и спокоен живот,
какъвто е водил до прехвърлянето на собствеността си.
С въззивната жалба на Н. В. М. се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно и
необосновано.
Въззиваемата страна В.В. приложи по делото и удостоверение за
граждански брак, сключен на *******. между нея и В.В..
Окръжен съд - Пловдив – V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателката Н. В. М. се отнасят
до това, че относно издръжката за осигуряване на храна, отопление,
5
лекарства и др. по делото е станало ясно, че ответницата по иска В.В.
десетилетия наред не е получавала никакви доходи. Реално погледнато до
самия край на живота на В., тя е била на негова издръжка, което означава, че
и да е искала, тя не е имала как да му предоставя издръжка, за която се е
задължила по процесния договор. Спорен е въпросът дали наистина В.В. не е
искал тя да работи. На следващо място възразява, че по отношение на
гледането се е установило, че В.В. се е грижил сам за себе си, поради което и
В.В. не е полагала грижи. Досежно домакинството на семейството, изтъква,
че поддръжката му не е някаква допълнителна дейност, което да налага
овъзмездяване посредством прехвърляне на имот. Въвежда оплаквания, че
В.В. не е положила никакви усилия и не се е намесила, за да помогне на В.В.,
като го убеди да се грижи за здравето му. Знаейки, че съпругът й угасва,
четири месеца преди края на живота му е сключила един нищожен договор, в
който се е „ангажирала“ да изпълнява нормалните семейни задължения, които
са част от битието на всяко домакинство.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
По делото се установи, че договорът за прехвърляне срещу издръжка и
гледане, чието разваляне се иска на осн. чл.87 ал.3 от ЗЗД, е подписан по
свободната воля на страните, както срещу досега полаганите грижи от
приемателя спрямо прехвърлителя, така и срещу задължението й за грижи
към него за в бъдеще при болест, немощ и старост, изразяващи се в
осигуряване на храна, отопление, лекарства и лекарска помощ като му
осигури един нормален живот, какъвто е водил досега, като грижите
приемателят ще осъществява в имота, предмет на нотариалния акт, и
приемателят не може да налага грижи, които прехвърлителят не желае да
приема, нито да му налага начин на живот, който прехвърлителят не е готов
да следва. Съобразно трайната съдебна практика договорът за минали и
бъдещи издръжка и гледане не може да бъде развален, поради
непредоставянето на издръжка и грижи преди неговото сключване, тъй
като това е несъвместимо с изричното съгласие на страните да приемат това
за негово основание. Непредоставянето в действителност на издръжка и
грижи преди сключването на договора може да има значение за неговото
разваляне, само доколкото значителността на неизпълнението или на
ненадлежното изпълнение на задължението след сключването на договора се
6
преценява от съда с оглед на вече престираните издръжка и грижи по целия
договор. В този случай в тежест на приобретателя е да докаже какво е
изпълнил по договора след неговото сключване, а в тежест на прехвърлителя,
съответно на неговите наследници е да докажат, че преди сключването на
договора в действителност не са предоставяни издръжка и грижи. /Решение
№ 83/26.06.2019г. на ВКС по гр.д.№ 2084/2018г., III г.о./.
От събраните доказателства /гласни и писмени/ по делото се
налага извод, че В. и В.В. са имали дълъг съвместен живот, като са живели
единствено и само в жилището на В., което е с площ 33 кв.м. Свидетелите са
единодушни, че В. са живяли заедно повече от 20 - 25 години, а отделно това
се потвърждава и от факта, че дъщеря им Б. В. е родена през *****., тоест е на
23- 24 години вече /съгласно удостоверение за раждане/. Обстоятелството, че
В.В. не е работила в случая е ирелевантно. Свидетелите Х.К. и д-р Р.В.
изясниха, че поначало В. бил искал В. да не работи, а да се издържат общо от
двата търговски обекта, от които получавали наеми. Изобщо, В. бил малко
особен човек и така били те преценили, но иначе В. се грижила добре за
семейството си. От друга страна, лично д- р В. е потвърдил, че В. бил в
известна степен сам виновен за развитието на болестта си /бъбречна
недостатъчност/, защото негова колежка, също лекар от болницата, един път
му казала, че В. вместо да спазва процедурата по хемодиализа, която
продължавала около 2 - 3 часа, я викал да изключват апарата още след
първите 20- 30 минути. Даже казала, че някой път той пропускал да дойде на
процедура. Д- р В. е потвърдил, че семейство В. живеело добре и у тях било
чисто. В тази насока, предвид на тези събрани доказателства, фактът, че В. е
починал след четири месеца след подписване на договора, само по себе като
срок не влияе върху действителността на договора, понеже същият по своето
естество е алеаторен. /Решение № 284/01.10.2014г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№
1892/2014г./. На следващо място трябва да се отбележи, че В.В. също е
получила значителни лични доходи след изплащане на дял в резултат на
уравнение при делба на сънаследствен недвижим имот, така че не може да се
наложи извод, че изобщо е нямала никакви средства в рамките на тези
процесни четири месеца. Същата е предоставяла ежедневно и непрекъснато
грижи, като според свидетелите, тя е придружавала съпруга си В. с такси или
с линейката до болницата, когато е било необходимо. Винаги се е грижила и
7
за общото им домакинство. Налага се извод, че е налице точно изпълнение на
договора и на поетите задължения, така както е била волята на двете страни.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката М. ще бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна В. сумата 400 лв. за направени
разноски във въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой съгласно приложен ДПЗС.
Обжалваемост.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3
т.1 пр.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260072/19.02.2021г. по гр.д.№
1078/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, III с.
Осъжда Н. В. М., ЕГН - **********, да заплати на В. С. В., ЕГН
**********, сумата 400 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1022/2021г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9