№ 421
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000504031 по описа за 2020 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.
П. Д., подадена чрез законния му е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство А. П. А. чрез адвокат С.С. срещу решение 5141 от
25.08.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 14145/2019 г., ГО, 4 състав в частта, в която е
отхвърлен искът му срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с правно основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от присъдената
сума от 25000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2016 г., около 08.45 ч, в
гр.***, по ул. „Република“, посока от ул.“Екзарх Стефан“ към ул.“Хан Кубрат“, на
кръстовището с бул. „Ломско шосе“ ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.06.2017 г. до окончателното изплащане до претендирания размер от 50000 /петдесет
хиляди/лв., частично от 100000 /сто хиляди/лв.
Във въззивната си жалба ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част
за разликата от 25000 лева до 50 000 лева обезщетение, като излага съображения за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД предвид установените по делото две оперативни
интервенции, включително тотална подмяна на лява тазобедрена става, общ
възстановителен период от 12 месеца, продължаващите болки при натоварване и промяна на
1
времето и накуцващата походка.
Няма подаден отговор от името на ответника.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. От настоящата инстанция не са събирани
нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не е спорно,
че ищецът е пострадал като пътник в автомобил при сблъсък на „Мазда“ 6 и „Фолксваген
Пасат“, в който е пътувал, на 01.07.2016 г. Спорно пред въззивната инстанция е
справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
От представената по делото медицинска документация и изслушана комплексна
МАТЕ в резултат на ПТП ищецът е получил закрито счупване на шийката на лява бедрена
кост. Първоначално по време на престоя си от 01.07.2016 г. до 11.07.2016 г. е лекуван
консервативно: ставата е наместена, сложен е на директна екстензия и е предписан покой.
На 21.11.2016 г. е постъпил в Клиника по кардиология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и е
изписан на 23.11.2016 г. с окончателна диагноза пристъпно предсърдно мъждене, камерна
екстрасистолия III в клас по Лаун, артериална хипертония III степен, белодробно сърце.
Независимо от тези заболявания, поради установена асептична некроза, на 20.12.2016 г. е
направена подмяна на лявата тазобедрена става, като пострадалият е бил от 19.12.2016 г. до
27.12.2016 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Лечебният и възстановителен период за ищеца е
протекъл за дванадесет месеца, от които след поставената изкуствена става - около 6 месеца
е търпял болки и страдания. До поставяне на тазобедрената става е бил на легло и е имал
затруднения в ежедневното обслужване. До шест месеца след подмяна на ставата е имал
ограничения в движенията, след което е започнал да се чувства по-добре и да се обслужва.
Към момента на изготвяне на заключението пострадалият изпитва болки при натоварване на
крака и при промяна на времето. Походката е без накуцване, на ляво седалище отвън е
налице белег с траен, постоянен характер. Налице е намалено отвеждане на движенията
странично, което може да бъде установено само при изследване на ставата. Няма
ограничения във физическите натоварвания. Има ограничение в тежестите, които може да
вдига предвид факта, че е сменена тазобедрената става.
Според показанията на съпругата на ищеца В. А., когато го закарали в болницата, имал
непоносими болки, които продължили четири часа, докато го приемат. Наместили му
ябълката и лежал в болницата около две седмици на постелен режим, с директна екстензия,
2
а свидетелката се грижела изцяло за него. След изписването и до поставяне на изкуствената
става лежал неподвижно. Изцяло се обслужвал в леглото. Лежането в леглото го изнервяло.
Удрял по леглото и казвал, че иска да се застреля. Ходели на прегледи в болницата веднъж
месечно или общо три пъти с линейка, защото той не можел да сяда. По-късно предложили
да му сменят ставата, но поради проблеми със сърцето лекарите решили, че не може да
издържи операцията. В крайна сметка му сменили ставата. Лежал малко в болницата и се
върнал вкъщи. Още след операцията му дали две патерици да се движи. Вкъщи взели
инвалидна количка и първо с нея се придвижвал три месеца, а по-късно с патериците. Не
можел да се къпе, да си готви и използвал специален стол за тоалетна. След патериците се
придвижвал с бастун и сега вече самостоятелно, с леко накуцване. След смяна на ставата
първоначално имал силни болки и пиел хапчета. Сега само понякога имал болки.
Предпочитал да не се натоварва. Не можел да вдига тежко.
Съдът кредитира показанията, съобразявайки потенциалната заинтересованост, тъй
като са житейски логични и в синхрон с медицинските заключения.
На обезщетение подлежат установените травми, възстановителния период от
дванадесет месеца, болничния престой от десет дни непосредствено след инцидента,
първоначалната мануална репозиция, директната екстензия и постелен режим през първите
шест месеца, зависимостта от чужда помощ през тези месеци, медицинската интервенция
ендопротезиране, болничния престой от осем дни, ограничените движения шест месеца след
подмяната на ставата и затрудненото обслужване през тези месеци. Следва да се отчете
възрастта на пострадалия – 68 години към деня на инцидента и трудното възстановяване на
тази възраст. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
01.07.2016 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Ето защо, основателни са оплакванията за занижен
размер на обезщетението. Следва да се отбележи обаче, че не се доказва наличието на
суицидни мисли у пострадалия, каквито са оплакванията във въззивната жалба – вярно е, че
свидетелката споменава негови думи в подобен смисъл, но това не е достатъчно, за да се
установят настойчиви мисли за самоубийство, преживяване за тежка безнадеждност или
вина. По делото се доказват обичайните за този вид житейски изпитания дискомфорт и
стрес, но не и заявените в исковата молба тревожност, нарушения на съня и вниманието. На
следващо място, посочените негативни психически изживявания са преодолени – според
свидетелката „беше кошмар през тези месеци“, като има предвид месеците преди смяната на
ставата. По-голям размер на обезщетението се налага заради изключително дългия
възстановителен период и остатъчните последици - намалено отвеждане на движенията
странично и забрана да вдига тежки предмети.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната си част до
50 000 (петдесет хиляди) лева, като вместо него в полза на ищеца бъдат присъдени още
3
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди. Допълнителното
обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 18.06.2017 г.
според искането в исковата молба – датата, на която е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне на застрахователното дружество.
С оглед променения изход на спора следва да се променят разноските за първата
инстанция и да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца допълнително 1960
лева за държавна такса и разноски. Решението следва да бъде отменено в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първата инстанция.
По повод разноските за въззивната инстанция, претендирани от ответника по жалбата,
съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 1530 лв. с ДДС за
неоснователно, тъй като е в рамките на минималния хонорар съобразно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за материален интерес
от 25 000 лева. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 2030 лева за държавна такса и адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5141 от 25.08.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
14145/2019 г., ГО, 4 състав в частта, в която е отхвърлен искът на А. П. А., ЕГН **********
срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
380 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от присъдената сума от 25000
/двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2016 г., около 08.45 ч, в
гр.***, по ул. „Република“, посока от ул.“Екзарх Стефан“ към ул.“Хан Кубрат“, на
кръстовището с бул. „Ломско шосе“ ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.06.2017 г. до окончателното изплащане до претендирания размер от 50000 /петдесет
хиляди/лв., частично от 100000 /сто хиляди/ лв., както и в частта, в която А. П. А. е осъден
да заплати разноски в размер на 365 лева на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД и
вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД ЕИК ********* на основание
чл. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на А. П. А.,
ЕГН ********** допълнително 25000 (двадесет и пет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2016 г., ведно със законната
лихва от 18.06.2017 г. до окончателното плащане, представляващо разликата между
присъденото с обжалваното решение обезщетение от 25 000 лева и претендираното
обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева, частично от 100 000 (сто хиляди) лева.
4
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. П. А., ЕГН ********** разноски за първата инстацния в
размер на 1960 лева и за въззивната инстанция в размер на 2030 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5